Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нови възможности за работа и препитание в защитени природни зони

Снимка: Радио ВИДИН

Как да се развива местната икономика в населени места със защитени природни зони? Решение предлагат от природозащитната организация WWF- България. В две български общини- Белене и Иваново, които попадат в два природни парка "Персина" и "Русенски Лом", са разработени иновативни решения, свързани с нови възможности за препитание.

7 страни по поречието на река Дунав работят заедно за развитие на местната икономика в защитените територии. Поради регулациите, свързани със статута им, тези зони често са възприемани като възпрепятстващи местното развитие, докато техния собствен икономически потенциал остава недооценен, въпреки социалните и икономически ползи, които те носят. Чрез LENA (Местна икономика и опазване на природата в региона на река Дунав) WWF работи с 11 защитени територии, покриващи повече от 375 000 ха и над 15 зони от "Натура 2000". Финансирането на проекта е европейско- чрез Дунавската програма и национално съфинансиране.

Снимка"Изпълнява се в 7 страни като са включени 13 организации- Общини или Общински съвети, зависи от държавата. И България в лицето на WWF- България е водещ партньор на тази коалиция. Аз лично, когато се заех с проекта, това, което най- ме впечатли, беше как 13 партньора могат да работят заедно и то посветени на една цел- развитието на регионите около река Дунав. Основното в проекта е да се насърчи местната общност и някакви иновативни решения, така че да се подобри начина на живот на хората по река Дунав и особено в защитените зони", каза Диана Андреева- координатор на LENA от WWF- България.
 
Обучени са 97 дунавски водачи, като основната идея е не само да се показва реката, а и близки природни забележителности. Те са задължени да развиват собствени туристически пакети. В България са обучени и рибари как да се грижат за биоразнообразието.

"Друга важна дейност е електрическата мобилност. Идеята е да се направи една мрежа и да речем един колоездач да може да тръгне от извора на Дунав и да стигне до края му, сменяйки електрически колела. В българските партньори- Белене и Иваново вече са инсталирани по три такива колелета, както и зарядна станция", допълни Диана Андреева.

СнимкаИдентифицирани са и веломаршрути не само по поречието на Дунав, но и навътре в страната, така че хората, които имат интерес, да могат да разгледат това, което има в съответните страни.


По един такъв маршрут се проведе велопоход- от Белене до защитена местност "Кайкуша". Включиха се близо 50 човека- предимно деца. 12 километра в едната посока трябваше да изминат колоездачите- по асфалтов път, който минава покрай АЕЦ "Белене". Възрастните бяха любители на колоезденето, сред тях бе Светослава Врайкова:


"Река Дунав представя много красиви гледки. Това са предпочитаните от мен маршрути. Не съм пробвала още електрически велосипед, не знам какви са неговите предимства и недостатъци, но си предпочитам въртеливото движение."

Габриеле, Ема и Вероника са четвъртокласници от местното средно училище "Димчо Дебелянов":


"Добре се справям. Забавно е ... Еднакво време намирам за телефона и за колелото. Малко се изморих... Карам колело от много малка. Излизам повече, гледам да не прекарвам толкова време на телефона..."

Снимка

Какво може да се види в защитена местност "Кайкуша" разказа Даниела Каракашева- главен специалист "Връзки с обществеността" в Природен парк "Персина":



"На това място се намира блатото Кайкуша- едно много важно място за водоплаващите птици. В миналото е било любимо място за риболов. Блатото, в резултат на човетка дейност, е било пресъхнало доста дълго време. От няколко години, заедно с WWF- България от Природен парк "Персина", се опитваме да го наводним това блато и да възстановим водния режим. Успяхме да го възстановим в известна степен, има някакви видове риба в това блато, на все още не е място за риболов."

Блатото е любимо място за водоплаващи птици- малък корморан, белоока потапница, ливадния дърдавец и други. Пълно е и с комари. С тях се хранят лястовиците, прилепите и някои видове риби. В блатото има и заливни гори. Дърветата издържат периоди на суша, могат да виреят и в периоди на наводнения.

СнимкаОще един маршрут имат намерение от Община Белене да предложат на хората, които са велолюбители. Той минава през остров Персин- там се намира действащият затвор, най-голямото по площ Рамсарско място в България- поддържан резерват "Персински блага" и бившият концлагер "Белене". Островът е част от Беленските острови. До него се стига през железен понтон и се влиза през входа на затвора. Входът нощем се охранява и от обучени кучета, наред с физическата охрана и разположените навсякъде камери. Снимането от моста, който свързва града и острова, е забранено.

"Това е комплекс Беленски острови. От моста тук се виждат остров Магареца и остров Щуреца, а отсреща е най- големият български дунавски остров- Персин", продължава да разказва за местните природни дадености Даниела Каракашева.

СнимкаОколо 16 километра е дълъг остров Персин, широк е 8 километра, но това зависи от нивото на река Дунав. В действащия затвор има затворници на лек режим, други са с доживотни присъди. Част от острова е заета от селскостопански земи. 25 хиляди декара е обработваемата земя- от тях 7 000 декара са пасища. Към затвора има краварник, до него е построено новото общежитие. Държавното предприятие "Затворно дело" е наело арендатор да обработва земята. Млякото, което се добива от кравите, се продава. Целият остров е с диги- около 35-36 километра, правени от лагеристи в периода 49-59- до 80-а година. Целият остров е бил пустош, която постепенно лагеристите облагородяват. Има канал, помпена станция също, която отводнява земите, когато Дунав е висок и наводнява обработваемите площи. Затворът последно е бил наводняван през 1984 година- водата стига над три метра и половина.

Малка бяла чапла, водни кокошки, лебеди, малък гмурец и още ред други птици обитават влажната зона на остров Персин. Мястото е рай за птиците, защото са необезпокоявани от човешко присъствие и заради храната в изобилие. В миналото при дигирането на острова, влажната зона е била унищожена. Възстановяването става през 2008 година, по проект на Световната банка- с най-малко разрушения по дигите. На остров Персин има и колония на къдроглави пеликани. Един от символите на Природния парк е морският орел- една от най- редките гнездящи птици в България.

Снимка"Проблемът на самия маршрут, е че трябва да има задължително водач от Община Белене, фондация "Остров Белене" или от Природния парк, за да може да се влезе на острова", поясни кметът на Белене Милен Дулев.

Общината е спечелила финансиране за изграждане на нов крайдунавски парк, който ще се намира до парк "Персина" и римския кастел Димум.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40