Нови възможности за работа и препитание в защитени природни зони

Снимка: Радио ВИДИН

Как да се развива местната икономика в населени места със защитени природни зони? Решение предлагат от природозащитната организация WWF- България. В две български общини- Белене и Иваново, които попадат в два природни парка "Персина" и "Русенски Лом", са разработени иновативни решения, свързани с нови възможности за препитание.

7 страни по поречието на река Дунав работят заедно за развитие на местната икономика в защитените територии. Поради регулациите, свързани със статута им, тези зони често са възприемани като възпрепятстващи местното развитие, докато техния собствен икономически потенциал остава недооценен, въпреки социалните и икономически ползи, които те носят. Чрез LENA (Местна икономика и опазване на природата в региона на река Дунав) WWF работи с 11 защитени територии, покриващи повече от 375 000 ха и над 15 зони от "Натура 2000". Финансирането на проекта е европейско- чрез Дунавската програма и национално съфинансиране.

Снимка"Изпълнява се в 7 страни като са включени 13 организации- Общини или Общински съвети, зависи от държавата. И България в лицето на WWF- България е водещ партньор на тази коалиция. Аз лично, когато се заех с проекта, това, което най- ме впечатли, беше как 13 партньора могат да работят заедно и то посветени на една цел- развитието на регионите около река Дунав. Основното в проекта е да се насърчи местната общност и някакви иновативни решения, така че да се подобри начина на живот на хората по река Дунав и особено в защитените зони", каза Диана Андреева- координатор на LENA от WWF- България.
 
Обучени са 97 дунавски водачи, като основната идея е не само да се показва реката, а и близки природни забележителности. Те са задължени да развиват собствени туристически пакети. В България са обучени и рибари как да се грижат за биоразнообразието.

"Друга важна дейност е електрическата мобилност. Идеята е да се направи една мрежа и да речем един колоездач да може да тръгне от извора на Дунав и да стигне до края му, сменяйки електрически колела. В българските партньори- Белене и Иваново вече са инсталирани по три такива колелета, както и зарядна станция", допълни Диана Андреева.

СнимкаИдентифицирани са и веломаршрути не само по поречието на Дунав, но и навътре в страната, така че хората, които имат интерес, да могат да разгледат това, което има в съответните страни.


По един такъв маршрут се проведе велопоход- от Белене до защитена местност "Кайкуша". Включиха се близо 50 човека- предимно деца. 12 километра в едната посока трябваше да изминат колоездачите- по асфалтов път, който минава покрай АЕЦ "Белене". Възрастните бяха любители на колоезденето, сред тях бе Светослава Врайкова:


"Река Дунав представя много красиви гледки. Това са предпочитаните от мен маршрути. Не съм пробвала още електрически велосипед, не знам какви са неговите предимства и недостатъци, но си предпочитам въртеливото движение."

Габриеле, Ема и Вероника са четвъртокласници от местното средно училище "Димчо Дебелянов":


"Добре се справям. Забавно е ... Еднакво време намирам за телефона и за колелото. Малко се изморих... Карам колело от много малка. Излизам повече, гледам да не прекарвам толкова време на телефона..."

Снимка

Какво може да се види в защитена местност "Кайкуша" разказа Даниела Каракашева- главен специалист "Връзки с обществеността" в Природен парк "Персина":



"На това място се намира блатото Кайкуша- едно много важно място за водоплаващите птици. В миналото е било любимо място за риболов. Блатото, в резултат на човетка дейност, е било пресъхнало доста дълго време. От няколко години, заедно с WWF- България от Природен парк "Персина", се опитваме да го наводним това блато и да възстановим водния режим. Успяхме да го възстановим в известна степен, има някакви видове риба в това блато, на все още не е място за риболов."

Блатото е любимо място за водоплаващи птици- малък корморан, белоока потапница, ливадния дърдавец и други. Пълно е и с комари. С тях се хранят лястовиците, прилепите и някои видове риби. В блатото има и заливни гори. Дърветата издържат периоди на суша, могат да виреят и в периоди на наводнения.

СнимкаОще един маршрут имат намерение от Община Белене да предложат на хората, които са велолюбители. Той минава през остров Персин- там се намира действащият затвор, най-голямото по площ Рамсарско място в България- поддържан резерват "Персински блага" и бившият концлагер "Белене". Островът е част от Беленските острови. До него се стига през железен понтон и се влиза през входа на затвора. Входът нощем се охранява и от обучени кучета, наред с физическата охрана и разположените навсякъде камери. Снимането от моста, който свързва града и острова, е забранено.

"Това е комплекс Беленски острови. От моста тук се виждат остров Магареца и остров Щуреца, а отсреща е най- големият български дунавски остров- Персин", продължава да разказва за местните природни дадености Даниела Каракашева.

СнимкаОколо 16 километра е дълъг остров Персин, широк е 8 километра, но това зависи от нивото на река Дунав. В действащия затвор има затворници на лек режим, други са с доживотни присъди. Част от острова е заета от селскостопански земи. 25 хиляди декара е обработваемата земя- от тях 7 000 декара са пасища. Към затвора има краварник, до него е построено новото общежитие. Държавното предприятие "Затворно дело" е наело арендатор да обработва земята. Млякото, което се добива от кравите, се продава. Целият остров е с диги- около 35-36 километра, правени от лагеристи в периода 49-59- до 80-а година. Целият остров е бил пустош, която постепенно лагеристите облагородяват. Има канал, помпена станция също, която отводнява земите, когато Дунав е висок и наводнява обработваемите площи. Затворът последно е бил наводняван през 1984 година- водата стига над три метра и половина.

Малка бяла чапла, водни кокошки, лебеди, малък гмурец и още ред други птици обитават влажната зона на остров Персин. Мястото е рай за птиците, защото са необезпокоявани от човешко присъствие и заради храната в изобилие. В миналото при дигирането на острова, влажната зона е била унищожена. Възстановяването става през 2008 година, по проект на Световната банка- с най-малко разрушения по дигите. На остров Персин има и колония на къдроглави пеликани. Един от символите на Природния парк е морският орел- една от най- редките гнездящи птици в България.

Снимка"Проблемът на самия маршрут, е че трябва да има задължително водач от Община Белене, фондация "Остров Белене" или от Природния парк, за да може да се влезе на острова", поясни кметът на Белене Милен Дулев.

Общината е спечелила финансиране за изграждане на нов крайдунавски парк, който ще се намира до парк "Персина" и римския кастел Димум.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.

Вижте още

Висше образование у нас или в чужбина- какво избират младите

През последните години все по- често на младите хора се налага да избират къде да продължат образованието си, след завършване на средното училище- в България или в чужбина. За съжаление знаещите и можещите хора, избрали да придобият висшето си образование у нас, са изправени пред редица трудности, които често са пречка за нормалното следване...

публикувано на 26.06.19 в 11:59

Българските емигранти биха се върнали, но при три условия

Негативните демографски тенденции в България се задълбочават. Освен че през последните десетилетия ражданията са по-малко от умиранията, за намаляването на населението съществен принос има и емиграцията. Според данните на Националния статистически институт, през последните 7 години около 190 000 българи са напуснали България. В същото време са се..

публикувано на 25.06.19 в 14:18

Кои са проблемите пред транспортния бизнес в Северозапада

Недостигът на шофьори и мерки за връщането на тези, работещи в чужбина, обсъдиха превозвачи на първия национален форум по проблемите на кадрите в транспорта. "И онези общи проблеми като сив сектор, като единствената държава в Европа, в която няма държавно финансиране на сектора, разбира се и транспортните схеми в държавата, маршрутни разписания,..

публикувано на 24.06.19 в 15:20

Боровица още чака ремонт на пътя до Червената църква

Лично дядо Дометиан навремето благослови Червената църква край Боровица за изграждането на манастир. Това каза за Радио Видин кметът на белоградчишкото село Боровица, Огнян Гаврилов. " Селото е разположено сред много хубава природа. Масивът на Белоградчишките скали започва също от тук. Край селото се намира и т.нар. Червена църква, която е..

публикувано на 21.06.19 в 17:30

Ученическите лагери- преди и сега

Всеки от по-възрастното поколение е ходил на ученически лагер, н аричан тогава и пионерски- по разбираеми причини. След 1989 година много от лагерите бяха реституирани, продадени или разграбени. Примери има много. Лагерен огън, карнавал, забавни игри с това се запълваха дните в лагерите някога. При по- големите момичета  и момчета имаше и първа..

публикувано на 20.06.19 в 18:02

Ще намали ли ДДС цените на стоките за потребителите

Преди дни председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова коментира за БНР дали намаляването на ДДС ще намали цените на стоките. Според нея при свободна пазарна икономика няма кой да гарантира това. В разговорът за това с какви данъци трябва да се облага българинът, какви приходи трябва да..

публикувано на 19.06.19 в 11:42

Пациенти и здравни работници са недоволни- необходим ли е "рестарт" на здравната система

Медицински специалисти от видинската болница- сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и т.н. започнаха ефективни протести . Обявиха, че от 13 до 20 юни ще спират работа ежедневно по един час, след това ще увеличат времето, а ако исканията им не бъдат изпълнени, са готови и да подадат колективно оставки. Причина за недоволството им са най-вече..

публикувано на 18.06.19 в 15:40