Висше образование у нас или в чужбина- какво избират младите

Снимка: БГНЕС

През последните години все по- често на младите хора се налага да избират къде да продължат образованието си, след завършване на средното училище- в България или в чужбина. За съжаление знаещите и можещите хора, избрали да придобият висшето си образование у нас, са изправени пред редица трудности, които често са пречка за нормалното следване. Финансовият проблем ли е водещият при избора на висше учебно заведение за младите хора и техните родители? Безспорно това е един от основните проблеми, пред който са изправени студентите в България. Днес все повече млади хора са принудени да работят и да учат едновременно, за да покрият разходите по следването си. Някои са принудени да теглят кредит, за да успеят да завършат университет. На фона на тази тенденция цели сектори на българската икономика в последните години страдат именно от липса на квалифицирани кадри. За съжаление, голямата част от младите никога не се завръщат в България. Разговаряхме с Ива Георгиева, която е избрала Холандия като дестинация за висшето си образование:

"Аз много исках да уча в чужбина, защото там има много повече възможности за реализация, отколкото тук и е много по- интересен начина, по който се учат нещата. Потърсих информация в интернет и сама се насочих именно към Холандия."- сподели Ива Георгиева.

Финансирането на висшето образование оказва съществена роля при избора на висшето учебно заведение от младите хора. Родителите, обаче дават тежката си дума и в много случаи дори да е непосилно за тях, те са принудени да се справят с предизвикателствавата пред своите деца. Разговаряхме и с бащата на Ива- Георги Георгиев от Видин:

"Все повече хора се ориентират към обучение в чужбина и като изключим финансовия фактор, който е решаващ има и много други фактори, които налагат това нещо. Качеството на българското образование се срина през последните години и според мен това е една верижна реакция."- обясни Георги Георгиев

Не е тайна, че всеки приет студент носи пари на висшето училище и поради тази причина много учебни заведения  се стремят да увеличават бройките за прием. Вследствие на това през последните години виждаме незаети места в различни специалности, както и много нисък бал за прием. В много университети студенти се приемат в 4- то класиране, което означава, че желаещият просто трябва да си донесе дипломата от гимназията и ще бъде записан. Така във висшето образование влизат изключително слаби ученици, които се оказват напълно неподготвени за учебния материал, на който ги обучават в бакалавърската степен. Това води до общ спад на качеството и на авторитета на висшите училища у нас и те се оказват напълно непривлекателни за все повече млади хора, разочаровани от средата, в която попадат. Не стоят така нещата, обаче с чуждите университети у нас. Пример за това е Американският университет в България- частен университет, разположен в Благоевград. Университетът следва традиционния американски модел на образование, предоставящ възможност на студентите да комбинират знания от различни дисциплини, което гарантира добра професионална реализация след време. Михаела Войденова от Видин е направила именно този избор, за да продължи образованието си:

"Близо две години вече се занимавам с европейски проекти. Непрекъснато се интересувам, участвам, и наскоро станах и доброволец към Европейската комисия. Като цяло европейските теми много ме влекат и са ми много интересни ... Образованието в чужбина дава повече предимства. Може би дава възможност за по- голяма реализация и според мен това е основната причина, поради която моите връстници избират именно този тип обучение."- каза Михаела Войденова.

Днес в страната ни съществуват общо 51 висши училища, много от които отварят нови филиали в различни градове, което означава, че бройката на университетските звена е много по-голяма. Така на практика местата за много специалности се оказват повече от кандидатите. Младите хора все повече се насочват към обучение в чужбина. Диригентът Димитър Косев е вече добре познат на видинската публика. С редица съвместни проекти на Старозагорската опера и Симфониета Видин той много пъти е гостувал в крайдунавския град и продължава да го прави. Димитър Косев е завършил пиано в "Prayner Konservatorium" във Виена, Австрия:

"Изборът ми беше ясен, защото родителите ми са там през последните вече почти 20 години. Аз винаги съм твърдял, че не е важно къде си завършил, а при кого си завършил. Това е може би условие и правило №1. Много са важни хората, които ще те учат ... Доколкото виждам хората, които ръководят висшето образование в България се стараят да не отстъпват и вече има такива университети, в които аз лично бих си дал детето да учи."- сподели Димитър Косев.

В България много младежи, след като завършат университет, или остават без работа, или се принуждават да се заемат с професия, коренно различна от тази, за която са учили. Но дори когато се реализират по специалността си, идва другият голям проблем - заплащането. В България, за съжаление, много сектори предлагат трудови възнаграждения, които, първо, са много по-ниски от тези в други европейски държави и второ, почти не отразяват нивото на квалификация на работещия. За да се преодолее това положение, трябва да се предприемат мерки, които да стимулират младите хора да останат в България. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

Вижте още

Близо 40% от българите живеят в енергийна бедност

Близо 39,2% от българите не успяват да отопляват комфортно домовете си през зимата, както и да ги охлаждат през лятото по данни Европейската обсерватория за енергийна бедност. Делът от населението, което не може да поддържа домовете си достатъчно топли е най- високият в Европейския съюз. Същото се отнася и за дела на домакинствата, които..

публикувано на 18.11.19 в 15:10

Алексей Александров, кмет на Винище: "Човек постига целите си, ако е деен и хората му вярват"

Дойдох от Монтана в родното село на баба ми и дядо ми и останах. Хората ме избраха за кмет, и така вече 7 мандата, започна разказа си кметът на Винище, Алексей Александров: "Обичам това място и правя всичко по силите си за възраждането му, макар че не винаги е лесно. В началото ентусиазмът ми бе много по-голям, защото бях млад и мислех, че няма..

публикувано на 15.11.19 в 17:15

Рецептата да бъдем успешни и щастливи

В края на всяка година правим равносметка дали сме успели да постигнем това, което сме си поставили за цел или не. Успешни и щастливи ли сме и как да го постигнем? Понякога отговорите могат да ни   доведат до депресивни състояния или точно обратното - към мотивация за позитивна промяна. Как да се свържем със своето щастие, за да бъдем успешни-..

публикувано на 14.11.19 в 11:54

Расте броят на училищните психолози- подобрява ли се дисциплината в клас

Преди дни от Министерство на образованието и науката обявиха, че двойно се е увеличил броя на училищните психолози и педагогически съветници в страната за последните две години. Това съобщи заместник- министърът на образованието Деница Сачева , по време на Международната конференция "Допълваща и алтернативна комуникация". Тя допълни, че всичко това..

публикувано на 13.11.19 в 12:39

30 години след 10 ноември- докъде я докарахме?

Изминаха 30 години от падането на Берлинската стена и свалянето на Тодор Живков от власт- събития, които промениха страната ни, Европа и света. Това е началото на така наречения "преход" в България.  Какво спечелихме и какво изгубихме три десетилетия след началото на промените в държавното устройство на страната? "Преходът приключи някъде..

публикувано на 12.11.19 в 15:14

300 машини ще чистят снега в Северозапада

Готовността за зимно поддържане на пътищата беше обсъдена на заседания в областните администрации в Северозапада в началото на месеца. Институциите- пожарната служба, спешна помощ и други отчитат, че имат готовност да реагират при усложнена зимна обстановка. Каква готовност имат Общините?  "Крайно съм недоволен... По принцип винаги ни изненадва..

публикувано на 11.11.19 в 13:55

Жители на Дъбравка: "Младите трябва да имат реални стимули, за да се върнат по селата"

"Преди години имаше две постановления на Министерски съвет, които бяха насочени към младите хора. По това време също имаше един период на обезлюдяване на граничните райони и правителството търсеше начини за връщането на младите хора по селата. И наистина тогава се получи, но бяха дадени и много преференции. Тук имахме в стопанския двор над 1000..

публикувано на 08.11.19 в 16:00