Висше образование у нас или в чужбина- какво избират младите

Снимка: БГНЕС

През последните години все по- често на младите хора се налага да избират къде да продължат образованието си, след завършване на средното училище- в България или в чужбина. За съжаление знаещите и можещите хора, избрали да придобият висшето си образование у нас, са изправени пред редица трудности, които често са пречка за нормалното следване. Финансовият проблем ли е водещият при избора на висше учебно заведение за младите хора и техните родители? Безспорно това е един от основните проблеми, пред който са изправени студентите в България. Днес все повече млади хора са принудени да работят и да учат едновременно, за да покрият разходите по следването си. Някои са принудени да теглят кредит, за да успеят да завършат университет. На фона на тази тенденция цели сектори на българската икономика в последните години страдат именно от липса на квалифицирани кадри. За съжаление, голямата част от младите никога не се завръщат в България. Разговаряхме с Ива Георгиева, която е избрала Холандия като дестинация за висшето си образование:

"Аз много исках да уча в чужбина, защото там има много повече възможности за реализация, отколкото тук и е много по- интересен начина, по който се учат нещата. Потърсих информация в интернет и сама се насочих именно към Холандия."- сподели Ива Георгиева.

Финансирането на висшето образование оказва съществена роля при избора на висшето учебно заведение от младите хора. Родителите, обаче дават тежката си дума и в много случаи дори да е непосилно за тях, те са принудени да се справят с предизвикателствавата пред своите деца. Разговаряхме и с бащата на Ива- Георги Георгиев от Видин:

"Все повече хора се ориентират към обучение в чужбина и като изключим финансовия фактор, който е решаващ има и много други фактори, които налагат това нещо. Качеството на българското образование се срина през последните години и според мен това е една верижна реакция."- обясни Георги Георгиев

Не е тайна, че всеки приет студент носи пари на висшето училище и поради тази причина много учебни заведения  се стремят да увеличават бройките за прием. Вследствие на това през последните години виждаме незаети места в различни специалности, както и много нисък бал за прием. В много университети студенти се приемат в 4- то класиране, което означава, че желаещият просто трябва да си донесе дипломата от гимназията и ще бъде записан. Така във висшето образование влизат изключително слаби ученици, които се оказват напълно неподготвени за учебния материал, на който ги обучават в бакалавърската степен. Това води до общ спад на качеството и на авторитета на висшите училища у нас и те се оказват напълно непривлекателни за все повече млади хора, разочаровани от средата, в която попадат. Не стоят така нещата, обаче с чуждите университети у нас. Пример за това е Американският университет в България- частен университет, разположен в Благоевград. Университетът следва традиционния американски модел на образование, предоставящ възможност на студентите да комбинират знания от различни дисциплини, което гарантира добра професионална реализация след време. Михаела Войденова от Видин е направила именно този избор, за да продължи образованието си:

"Близо две години вече се занимавам с европейски проекти. Непрекъснато се интересувам, участвам, и наскоро станах и доброволец към Европейската комисия. Като цяло европейските теми много ме влекат и са ми много интересни ... Образованието в чужбина дава повече предимства. Може би дава възможност за по- голяма реализация и според мен това е основната причина, поради която моите връстници избират именно този тип обучение."- каза Михаела Войденова.

Днес в страната ни съществуват общо 51 висши училища, много от които отварят нови филиали в различни градове, което означава, че бройката на университетските звена е много по-голяма. Така на практика местата за много специалности се оказват повече от кандидатите. Младите хора все повече се насочват към обучение в чужбина. Диригентът Димитър Косев е вече добре познат на видинската публика. С редица съвместни проекти на Старозагорската опера и Симфониета Видин той много пъти е гостувал в крайдунавския град и продължава да го прави. Димитър Косев е завършил пиано в "Prayner Konservatorium" във Виена, Австрия:

"Изборът ми беше ясен, защото родителите ми са там през последните вече почти 20 години. Аз винаги съм твърдял, че не е важно къде си завършил, а при кого си завършил. Това е може би условие и правило №1. Много са важни хората, които ще те учат ... Доколкото виждам хората, които ръководят висшето образование в България се стараят да не отстъпват и вече има такива университети, в които аз лично бих си дал детето да учи."- сподели Димитър Косев.

В България много младежи, след като завършат университет, или остават без работа, или се принуждават да се заемат с професия, коренно различна от тази, за която са учили. Но дори когато се реализират по специалността си, идва другият голям проблем - заплащането. В България, за съжаление, много сектори предлагат трудови възнаграждения, които, първо, са много по-ниски от тези в други европейски държави и второ, почти не отразяват нивото на квалификация на работещия. За да се преодолее това положение, трябва да се предприемат мерки, които да стимулират младите хора да останат в България. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

Вижте още

Докато има млади хора в Манастирище, селото ще живее

Гостуваме на хората в село Манастирище . Това е село, което   се намира в северозападната част на Дунавската равнина, на Източния бряг на река Огоста.  Селото съществува на сегашното място от 1825 година. В околностите му има остатъци от римски път и римско селище. През Средновековието тук е съществувал манастир, който по-късно е дал..

публикувано на 19.07.19 в 14:00

Готови ли сме за новия здравноосигурителен модел?

Преди дни Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи предложението на екипа си за нов здравноосигурителен модел по време на кръгла маса в НДК, посветена на състоянието на системата на здравеопазването в България. Новият здравен модел предвижда частни каси и основен медицински пакет по договаряне. Пациентите ще доплащат за дейностите извън..

публикувано на 18.07.19 в 11:49

Ще реши ли проблема с агресията намордникът за кучета

В началото на месеца депутатите гласуваха промени в Закона за ветеринарно- медицинската дейност, които засягат свободното пускане на домашни кучета. Глоба в размер на 300 лева заплашва всеки собственик на куче с тегло над 5 килограма, който го разхожда в градска среда без повод. На 1 000 лева пък скача санкцията за онези стопани на агресивни..

публикувано на 17.07.19 в 13:06

За и против машинното гласуване на местните избори

У нас след горещото лято идва "гореща" политическа есен, защото с указ на президента местните избори в страната вече са насрочени за 27 октомври. Днес се решава как ще можем да упражним правото си на вот. На извънредно заседание парламентът ще обсъжда дали да отпадне машинният вот за изборите за кметове и общински съветници, както и на..

публикувано на 16.07.19 в 13:00

Как възстановяването на един парк стана обща кауза

Доброволци от Кула от пролетта почистват в свободното си време градския парк, който е занемарен в годините след демокрацията. Инициативата нарекоха "Северозапазване". Надежда Иванова и Наско Цанов са част от екипа доброволци. "Идеята тръгна от младите майки, които искат да има място, където да заведат децата си", каза Надежда Иванова . "Нашият..

публикувано на 15.07.19 в 14:06

Пазарът на имоти във Видин бележи спад през лятото

По-слаб се очаква да бъде пазарът на имоти във Видин през летния сезон в сравнение с миналото лято и с началото на тази година. Липсват купувачи и не се обявяват много имоти за продан - констатира брокерът Нина Каменова: "Най-често купуваните имоти са двустайните панелни и двустайните тухлени апартаменти, тъй като те отговарят на..

публикувано на 14.07.19 в 08:10

Панаири, панаири....някога и сега

Панаирите- някога и сега. През годините всичко се променя, дори панаирите вече не са това което бяха. Видинският започва скоро- на 23 август и ще продължи до 31 август. Наистина не са същите панаирите, които познаваме от детството си, но ги има. Държавен архив-Видин притежава ценни документи, като справка за промените в панаирните дни и протокол..

публикувано на 11.07.19 в 12:07