Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Висше образование у нас или в чужбина- какво избират младите

Снимка: БГНЕС

През последните години все по- често на младите хора се налага да избират къде да продължат образованието си, след завършване на средното училище- в България или в чужбина. За съжаление знаещите и можещите хора, избрали да придобият висшето си образование у нас, са изправени пред редица трудности, които често са пречка за нормалното следване. Финансовият проблем ли е водещият при избора на висше учебно заведение за младите хора и техните родители? Безспорно това е един от основните проблеми, пред който са изправени студентите в България. Днес все повече млади хора са принудени да работят и да учат едновременно, за да покрият разходите по следването си. Някои са принудени да теглят кредит, за да успеят да завършат университет. На фона на тази тенденция цели сектори на българската икономика в последните години страдат именно от липса на квалифицирани кадри. За съжаление, голямата част от младите никога не се завръщат в България. Разговаряхме с Ива Георгиева, която е избрала Холандия като дестинация за висшето си образование:

"Аз много исках да уча в чужбина, защото там има много повече възможности за реализация, отколкото тук и е много по- интересен начина, по който се учат нещата. Потърсих информация в интернет и сама се насочих именно към Холандия."- сподели Ива Георгиева.

Финансирането на висшето образование оказва съществена роля при избора на висшето учебно заведение от младите хора. Родителите, обаче дават тежката си дума и в много случаи дори да е непосилно за тях, те са принудени да се справят с предизвикателствавата пред своите деца. Разговаряхме и с бащата на Ива- Георги Георгиев от Видин:

"Все повече хора се ориентират към обучение в чужбина и като изключим финансовия фактор, който е решаващ има и много други фактори, които налагат това нещо. Качеството на българското образование се срина през последните години и според мен това е една верижна реакция."- обясни Георги Георгиев

Не е тайна, че всеки приет студент носи пари на висшето училище и поради тази причина много учебни заведения  се стремят да увеличават бройките за прием. Вследствие на това през последните години виждаме незаети места в различни специалности, както и много нисък бал за прием. В много университети студенти се приемат в 4- то класиране, което означава, че желаещият просто трябва да си донесе дипломата от гимназията и ще бъде записан. Така във висшето образование влизат изключително слаби ученици, които се оказват напълно неподготвени за учебния материал, на който ги обучават в бакалавърската степен. Това води до общ спад на качеството и на авторитета на висшите училища у нас и те се оказват напълно непривлекателни за все повече млади хора, разочаровани от средата, в която попадат. Не стоят така нещата, обаче с чуждите университети у нас. Пример за това е Американският университет в България- частен университет, разположен в Благоевград. Университетът следва традиционния американски модел на образование, предоставящ възможност на студентите да комбинират знания от различни дисциплини, което гарантира добра професионална реализация след време. Михаела Войденова от Видин е направила именно този избор, за да продължи образованието си:

"Близо две години вече се занимавам с европейски проекти. Непрекъснато се интересувам, участвам, и наскоро станах и доброволец към Европейската комисия. Като цяло европейските теми много ме влекат и са ми много интересни ... Образованието в чужбина дава повече предимства. Може би дава възможност за по- голяма реализация и според мен това е основната причина, поради която моите връстници избират именно този тип обучение."- каза Михаела Войденова.

Днес в страната ни съществуват общо 51 висши училища, много от които отварят нови филиали в различни градове, което означава, че бройката на университетските звена е много по-голяма. Така на практика местата за много специалности се оказват повече от кандидатите. Младите хора все повече се насочват към обучение в чужбина. Диригентът Димитър Косев е вече добре познат на видинската публика. С редица съвместни проекти на Старозагорската опера и Симфониета Видин той много пъти е гостувал в крайдунавския град и продължава да го прави. Димитър Косев е завършил пиано в "Prayner Konservatorium" във Виена, Австрия:

"Изборът ми беше ясен, защото родителите ми са там през последните вече почти 20 години. Аз винаги съм твърдял, че не е важно къде си завършил, а при кого си завършил. Това е може би условие и правило №1. Много са важни хората, които ще те учат ... Доколкото виждам хората, които ръководят висшето образование в България се стараят да не отстъпват и вече има такива университети, в които аз лично бих си дал детето да учи."- сподели Димитър Косев.

В България много младежи, след като завършат университет, или остават без работа, или се принуждават да се заемат с професия, коренно различна от тази, за която са учили. Но дори когато се реализират по специалността си, идва другият голям проблем - заплащането. В България, за съжаление, много сектори предлагат трудови възнаграждения, които, първо, са много по-ниски от тези в други европейски държави и второ, почти не отразяват нивото на квалификация на работещия. За да се преодолее това положение, трябва да се предприемат мерки, които да стимулират младите хора да останат в България. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40

Северозападна България с трайно присъствие на туристическата карта

Седемнадесет проекта са одобрени за финансиране в конкурса "Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав" на Фондация "Америка за България". Финансирането на всички тях е за 1 312 000 лева. Средствата ще подкрепят развитието на туристически продукти и услуги в регионите с цел да удължат престоя на посетителите. Над 150..

публикувано на 15.04.24 в 15:38
Цветан Ценков, кмет на община Видин

Цветан Ценков: С булевард "Панония" се случва това, което се случва и в държавата (видео)

До края на април се очаква да завърши ремонтът на първото платно на бул. "Панония" във Видин . Следващата седмица Народното събрание трябва да гласува окончателно останалите 3,5 млн. лева за завършването на проекта. Това обясни в "Посоките на делника" кметът на Община Видин д-р Цветан Ценков в отговор на въпроса "Какво се случва с бул...

публикувано на 12.04.24 в 13:03
Марая Цветкова

Марая Цветкова: Превърнахме демокрацията ни в елитарно хоби за глупаци

Кабинетът "Главчев" положи клетва и встъпи официално в длъжност, с което 103-тото правителство в историята на България е факт.  Президентът Румен Радев насрочи за 9 юни националните и европейските парламентарни избори.  Кои са причините, поради които отново ще се отправим към урните?  Може ли предизборната кампания да предложи решения, а не битовизми..

публикувано на 11.04.24 в 10:00

Проф. Светослав Малинов: При обща кампания евроизборите няма да бъдат видени и чути

Провеждането на избори 2 в 1 има както позитиви, така и негативи, коментира политологът и два мандата евродепутат проф. Светослав Малинов. Според него, от една страна може да се прогнозира, че сливането на двата вота ще доведе до рекордна за нашата страна активност на евроизбори, същевременно е възможно кампанията за евровота да бъде погълната..

публикувано на 10.04.24 в 15:21
Диана Ефтимова

Диана Ефтимова: За предизвикателствата пред изборите 2 в 1

На 9 юни ще гласуваме за евродепутати и предсрочно за български парламент. Предизвикателствата пред вота 2 в 1 коментира Диана Ефтимова, председател на Управителния съвет на Институт за развитие на публичната среда.  "Предизвикателствата ще бъдат по няколко линии. На първо място по отношение на машинното гласуване това, което..

публикувано на 10.04.24 в 13:11

Как аналоговите учители да преподават адекватно на дигиталните деца

Битува мнението, че сегашните ученици - представителите на Поколението Z, не са ученолюбиви , показват посредствени резултати по основните предмети и като цяло не обичат да четат. Дали е така или просто не са разбрани от по-възрастните поколения? Как учителите, които са представители на поколенията на книгите, вестниците, въобще на предимно..

публикувано на 09.04.24 в 14:13