Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Докато има млади хора в Манастирище, селото ще живее

2
Снимка: Радио Видин

Гостуваме на хората в село Манастирище. Това е село, което  се намира в северозападната част на Дунавската равнина, на Източния бряг на река Огоста. Селото съществува на сегашното място от 1825 година. В околностите му има остатъци от римски път и римско селище. През Средновековието тук е съществувал манастир, който по-късно е дал и името на селището, запазило се до наши дни. Първите писмени известия за селото са от турските данъчни регистри от 17 век , където селището се споменава под името - „Монастирище“. Днес жителите, които населяват селото са 900.


В миналото населението е работило в кариерата, в цеха за плочки, в предачния цех, в сушилнята за тютюн. Днес кметът Георги Георгиев с тъга си спомня за изобилието от работа и доброто финансово състояние на хората и разказва кои са най-големите проблеми на селото:

"Проблемът е, че няма работа и всички хора разчитат на социални програми. Няма вече кариера, имаше предачен цех, работеха хората. Сега само сектор земеделие, в него има работни места. Хората са повече от селото. Това са заетите хора. Имаме защитено жилище и там имаме 6 работни места. Там са 8 потребители. Значи до каквото и да съм опрял до общинския кмет през тези 4 години, не съм върнат. Друг е въпросът, че парите не стигат. Просто не стигат парите до никъде. Бедна и малка община.“


Хората в селото искат да работят, но единствената възможност са програмите, които се отпускат и в които се включват част от жителите. В момента програмите са приключили и заетост няма.


"В селото ни е нулева престъпността.  Кражби почти няма. Имаме малцинство, но те се занимават със строителство, работят хората, изкарват си пари, една част работят в чужбина, строят къщи,  правят инвестиции, подреждат нещата.“


Социалните дейности са приоритет за селото, в което населението застарява.  Здравеопазването също е жизнено важно за хората:


"Имаме джи пи, което обслужва няколко села. Имаме фелдшер, от което имаме прилично здравеопазване. Горе-долу връзваме някак си нещата. За болницата в Лом изпращаме болните. Аптека нямаме, това е сложно.Общественият ни транспорт е много зле. Имаме един автобус сутрин и един следобед за София, и то малки бусчета. Преди най-малко четири линии имаше за София. Сега има във всяка къща лека кола и всеки си пали колата и си отива във Враца.“


Манастирище е едно от големите села, но поради липса на препитание, хората напускат родното си място, въпреки нежеланието си.


"Жителите ни прогресивно намаляват. Раждаемост почти няма. По 2-3 бебета се раждат на година. Работите не са добри. Училището 2012 г. го закриха. Все още имаме детска градина с 20 дечица. Стегнали сме я. Млади хора имаме, учат на други места, идват си събота и неделя, учениците се извозват в Хайредин с ученически автобус.“


В село Манастирище се развива културна дейност. Към читалището има два танцови състава, единият детски и другият за възрастни. Те постоянно репетират и резултатите не закъсняват. От участията си двата състава се връщат със златни медали и грамоти. Селото се гордее със своята уникална църква "Свети Свети Константин и Елена", която е строена от павликенски майстори и цялата е изградена от камък.


"В селото има читалище, което се представя много добре на фолклорни фестивали, връщат се със златни медали. Тази година имаме участие на морето. 1931 г. е започната да се строи църквата ни, съградена е от майстори от село Сопот, Павликенско. После е прекъснат строежа.  От кръстовете от манастирски камък е съградена черквата от наши майстори. Ремонтирана е, с нови врати, шпаклована като картинка стана. Имаме и свещеник, който провежда служби.“

Местните хора споделиха с нас своите тревоги и притеснения. Основният проблем за село Манастирище според тях е липсата на работа:

"Борба всеки ден, занимавам се със строителство, трудно е... Богатите стават по-богати, бедните стават още по-бедни. Животът е в София и Пловдив. Чувствам се изоставен. Бил съм в чужбина, но се върнах тук. Просто на мен не ми дава сърце да напусна България. …Аз съм пенсионер, живот на вересия. Да изкараш тоя ден, после другия. Гледам стока, агънца, кокошчици. Нямаме келепир от реката, ходим за рибица. Няма животни, няма хора, те заминаха младите в чужбина и в градовете. С една дума - работиш, за да можеш да си позволиш да идеш на работа... Борим се да останем тук, да има някакъв поминък, да дадем добро образование на детето си. Сега младите хора отиват да работят в чужбина и в големите градове, не работят в животновъдството, защото не е добре платено, както е било преди време.“

Младите хора и тези, които са на средна възраст и които остават да живеят в Манастирище, са хора, които обичат родното си място, които искат да останат да живеят тук, макар и да е трудно, макар и да трябва да се борят всеки ден, всеки час за оцеляването си.  И продължават да отстояват тази своя позиция и това свое разбиране за нормален живот, за съхраняване на българското село.

Такова бе село Манастирище, видяно през обектива на радио Видин, красиво и голяма село, което чака инвестиции и работни места, което се бори с трудностите, за да оцелее и да съхрани себе си.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Политическите кризи оставят усещането, че Преходът продължава

В навечерието сме на официалния старт на предизборната кампания, с която ще започне и обратното броене към 9 юни, когато ще гласуваме на националните и европейските избори.  Как ще се отрази натрупаното недоверие в изборния процес, засилило се от честите избори, от още по-честите промени в Изборния кодекс и информационната война по машинно-хартиенния..

публикувано на 25.04.24 в 10:00

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща..

публикувано на 24.04.24 в 13:45

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00