Виновен ли ни е някой?

Снимка: Радио Видин

Близо половината българи винят държавата за своите проблеми, сочи проучване на  "Галъп интернешънъл" за отношението към авторитетите в обществото. Болшинството поставят справедливостта над закона и се влияят от чуждото мнение, а от институциите у нас с най-голямо доверие е църквата. Изследването е част от по-голям анализ на Центъра за обществени и политически изследвания "Галъп интернешънъл" за нагласите 30 години след началото на демокрацията у нас.  Проведено е в началото на август и е представително за населението на България на възраст над 18 години. Резултатите от анкетата коментира политологът  Първан Симеонов, директор на Центъра: 

"Всъщност ние тествахме отношението към поредица провокативни твърдения, които да покажат какво е отношението към основни обществени регулатори: обществено мнение, закон, морал, държава, църква и така нататък, онези неща, които в общи линии регулират обществените отношения. Това изследване е част от една по-широка наша изследователска програма в последните няколко месеца, която се съсредоточава върху опит да обобщим какви сме ние 30 години след началото на пропазарните и продемократчини промени в страната. Затова и съвсем наскоро публикувахме данни за отношението на българите към самата демокрация. В скоро време ще публикуваме и данни по отношение на нагласите спрямо пазарното стопанство, а в хода на тази година ще направим и няколко дискусии, малко претенциозно ги кръстихме "Нова кръгла маса"… Оказа се, че българинът 30 години след началото на промените, като че ли е запазил усещането, че държавата е виновна за неговите проблеми. Разбира се, това усещане до голяма степен от случаите е вярно, но в друга голяма степен от случаите поражда тревога, тревогата, че като, че ли все още не сме до край адаптирани за едно общество, в което трябва да разчитаме на себе си, а не на държавата."

Според проучването на социологическата агенция обществото на практика е разделено на половини по въпроса виновна ли е държавата за повечето проблеми в живота ни. 46% го подкрепят, а на обратно мнение са 42%, а 12% не могат да кажат.

Според изследването "мнението на другите" е традиционен регулатор на поведението на голяма част от хората, дори и неосъзнато. 57% са отговорили, че обръщат внимание на мнението на околните за тях:

"Ние погледнахме едно много любопитно твърдение, още, и то е да обърнем внимание на това, което мислят хората за мен. Оказа, че като, че ли и тук има поколенски разлики, но на на общественото мнение, на мнението на другите за нас се обръща сериозно внимание"- коментира Първан Симеонов.

Друг аспект от проучването е отношението законност и/или справедливост. 68% от участвалите в проучването са на мнение, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон:

"Това е един индикатор, който да провери дали ние държим на буквата на закона или пък сме склонни на отклонения в името на една по-генерална справедливост. Както и очаквах, болшинството от хората отговарят в името на малко по-абстрактната справедливост, а не толкова за буквата на закона. Това до някъде е стряскащо, защото означава, че мнозина са склонни да пренебрегнат законовите норми, когато не ги намират за справедливи" - отбеляза политологът.

Да се упреква държавата е типично за българина, коментира психологът Катя Райчева. Според нея причината за това е, че сме индивидуалисти:

"Всеки смята себе си за важен. Първо се грижи за себе си, да оправи собствените си неща и после, ако нещо не върви, смята, че държавата е виновна. Държавата всъщност сме ние, тези, които я изграждаме, но е много по-лесно да обвиняваш някой друг, който е имагинерен, хипотетично някъде далеч, където не можеш да го видиш, да го пипнеш… Такива са българите от край време. Може би това, че са  индивидуалисти им е помогнало да оцеляват в трудни времена. Помогнало им е да съхранят българщината. Това ни е съхранило."

Според проучването на Центъра за обществени и политически изследвания  57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на околните за тях. Според психолога Катя Райчева това не е изненада и смята, че процентът е дори по-голям, особено в провинциален град като Видин:

"Тук мнението на другите е много важно. Всичко, което хората правят, го вършат с мисълта какво ще кажат другите, ако се облека по определен начин, ако отида на определено място, ако направя нещо. Винаги един от първите сигнали е какво ще кажат другите за мен. Смятам, че това също е много типично за българите. Те също много държат да се представят в добра светлина, което има и хубави страни. Човек, когато има стремеж и амбиция да се покаже в по-добра светлина, е добре, но от психологична гледна точка е лошо да си роб на това мнение и то да ти дава насоките в живота и да ти определя основните ценности и философска нагласа към живота."

На фона на останалите институции у нас, според проучването за обществените нагласи, Църквата се ползва със сравнително високи нива на доверие.

След кратки колебания и кризисни моменти, породени от различни скандали, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 г. доверието в църквата се запазва на нива между 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието, посочват от "Галъп интернешънъл".

Събрахме и мнения на видинчани по темата:

"Българинът в свикнал някой да се грижи за него, може би затова живее с такова самочувствие, че трябва държавата да отговаря за неговите постъпки... Разбира се, кой да обвиняваме друг. Това не е държава - няма управление, няма партия, младите хора избягаха какво правим ние тук, виждате ли какво става, пълна трагедия е... Не, не се изненадвам изобщо честно казано, може би и аз съм един от тях... Обвинявам определени институции, не цялата държава, защото са безхаберни в много отношения към гражданите... Просто няма управление... За мен няма институция в България, която да смятам за авторитетна, за огромно съжаление... В момента президента се опитва да бъде авторитетен, но репутацията му се съсипва от партиите..."

Чуйте звуковия файл!


Вижте още

Комощица - някогашният първенец в "Б" група, си търси футболисти

Днес в "Посоките на делника" избрахме да ви разкажем за село Комощица . То е част от община Якимово, намира се на 40 км от Монтана и на 140 от София. Според "Историята на Комощица" , съставена от Христо Владимиров , селото е създадено през 1810 година. Първият заселник - дядо Вълко от Рогозен, пристигнал с разпореждане от Врачанския пашалък да..

публикувано на 20.09.19 в 15:35

Живот извън работата или работа в живота?

В напрегната ни ежедневна работа, дали успяваме да намерим време за себе си или носим работата си у дома? Отделяме време за почивка през отпуската, но достатъчна ли е тя? Специалистите казват, че тя не може да компенсира цялата работна година. Нужно е да се води балансиран живот, а работодателите да осигуряват нужното време и условия за ежедневен..

публикувано на 19.09.19 в 14:54

Ще станат ли по- учтиви държавните чиновници

Проект за нов Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация ще задължава чиновниците да показват, че са на разположение на гражданите, да им отделят нужното време, да са добросъвестни, безпристрастни, почтени и да спазват политически неутралитет. Документът е изготвен от вицепремиерите Екатерина Захариева и Томислав Дончев и е..

публикувано на 18.09.19 в 13:03

"Възраждане" Видин: Без поминък няма живот

За политическата обстановка преди местните избори, за проблемите на страната, Видин и региона и възможните решения в "Посоките на делника" говориха представителите на партия "Възраждане" Личко Луков и Ненчо Нешев . "Нашите политици, които сме избрали да се грижат за тази държава, се грижат само за себе си и за своите политически партии. Държавата е..

публикувано на 17.09.19 в 14:30

Поглед към вечните теми в образованието

Темата за взаимодействието между семейството и училището е една вечна образователна тема, в това е убеден  д-р Юлиян Петров - председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Изтъква и аргументите си: "Първата и може би фундаментална част от образованието, т.е. възпитанието, започва в семейството. Според министерството на образованието и..

публикувано на 16.09.19 в 14:56

"Забравените училища"

Дни преди първият учебен звънец в Посоките на делника ще посетим забравените училища. Тези които вече не изпълняват предназначението си, по ред причини. Някога почти във всяко населено място имаше училище, за разлика от сега. През последните 17 години закритите школа в България са 1084. Драстично число, но и учениците са намалели драстично.  В..

публикувано на 12.09.19 в 14:03

Намаляват хората в трудоспособна възраст у нас

До 5 години хората в трудоспособна възраст ще намалеят с още 163 000 души, това заяви преди дни социалният министър Бисер Петков. Поради това нова стратегия за заетостта ще отговаря на въпросите от какви обучения имат нужда работоспособните хора и как пазарът на труда да се справи с демографската криза. Според новата стратегия трябва да се..

публикувано на 11.09.19 в 12:18