Защо да учим чужди езици?

Снимка: УикипедиЯ

26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа с подкрепата на Европейския съюз на 6 декември 2001 година, която бе обявена за Европейска година на езиците. Целта на празника е да насърчи изучаването на чужди езици в Европа. Основните цели на Европейския ден на езиците са да:

  - осведоми обществеността за важността от изучаването на чужди езици и да разнообрази обхвата на изучаваните езици, за да повиши нивото на многоезичност и междукултурно разбирателство;
  - популяризира богатото езиково и културно разнообразие в Европа;
  - насърчи изучаването на чужди езици във всяка възраст, не само в училищата, но и извън тях.

Спазвайки тези правила хората, млади и стари са насърчени да започнат да изучават език или да се гордеят с вече съществуващите си езикови умения. Също така, отговорниците за предоставянето на достъп до езиковото обучение са насърчавани да правят изучаването на езици по-лесно и по-приятно, както и да подкрепят политическите инициативи за популяризирането на езиците. За ползите от изучаване на чужди езици слушаме преподавателката в школа по английски Николина Керемедчиева - Димитрова:

"Езиците са ключ към света. Всеки родител трябва да насочи към тях своето дете...Гьоте е казал, че човек, който не знае друг език, не познава и собствения си език...Усвояването на чужд език води до по- добра реализациа...Хубаво е да се учат и други езици..."

Според проучване на Европейския съюз "Европейците и техните езици" 56% от гражданите на ЕС  говорят език, различен от техния майчин, но 44% признават, че не знаят друг език, освен своя роден. Въпреки това, 28% имат познания по два чужди езика. Сред гражданите на ЕС, 38% посочват, че владеят английски език, следвани от 14%, които владеят френски или немски, 7% руски, 5% испански и 3% италиански език. Типичният многоезичен европеец е студент или някой с мениджърски пост, или някой, роден в държава, където езикът на родителите му е различен от основния език в държавата.

Съществуват около 225 местни езика в Европа, което е около 3% от световните езици. Повечето европейски езици са от индоевропейски произход. Що се отнася до изучаването на езиците, английският е на челно място по брой изучаващи го в Европа, следван от немския, френския, италианския, руския и испанския. Изучаването на чужди езици е много важно, но трябва да се обърне внимание и на българския език, смята бившата преподавателка по английска филология в Софийския университет Надя Захариева:

"Изучаването на чужд език е прозорец към света...Трябва обаче да се учи и български. Не може да учиш чужд език и да не владееш добре родния си български...Ученето на чужди езици дава много на хората...Език може да учат не само учениците, а и възрастните...Изучаването на езици е от полза както за младите, така и за възрастните- човек никога не е твърде стар, за да научи език и да се наслади на възможностите, които се отварят пред него. Дори ако знаете само няколко думи от езика на страната, която посещавате, например за почивка, ще ви е много по-лесно да създадете нови приятелства и контакти. Ученето на чужди езици ни помага да се разбираме по-добре и да преодолеем културните си различия."

Самата Надя Захариева говори три чужди езика- английски, френски и испански, а сега изучава и италиански.

С увеличаващия се брой имигранти и бежанци, европейските градове стават все по-многоезични. Например, в Москва и Санкт Петербург много имигранти говорят украински, молдовски, арменски, татарски, азербайджански, таджикски, китайски и др.; в Лондон се говорят около 300 различни езика /английски, френски, китайски, руски, италиански, португалски, арабски, хинди и др./.  Днес възможностите за работа и образование в различни европейски държави са повече от всякога, но липсата на езикови умения пречи на много хора да се възползват от тези възможности. 

Глобализацията и нуждите на бизнеса са предпоставка да се изискват все повече компетенции по чужди езици от гражданите, за да работят ефективно в родните си държави. Владеенето на английски език вече не е достатъчно.

В Европа има богатство от езици - над 200 европейски и много други езици, говорими от хора с чуждестранен произход. Това е важен ресурс, който трябва да бъде разпознат, използван и ценен.

От към края на 18 век, най-разпространеният език в Европа е бил руският, който заменил френския. Броейки само хората, чийто роден език е руският, около 150 милиона говорят руски ежедневно, следван от немския език - ок. 95 мил., турски- ок. 80 мил., английски и френски са с по около 65 милиона говорещи, италиански- 60 милиона, испански - 40 милиона и т.н. Българският език е говорим от около 7 милиона само в България, а на кореспондента на БНР в Москва  Ангел Григоров се е наложило да научи руски език: 



"Руски език се учеше във всички училища в България. След промените той отпадна. Тъкмо се зарадвах, че ще уча един език по- малко и се оказа, че с родителите ми заминаваме за Москва..Записаха ме в училище със засилено изучаване на английски. Език, който никога не бях учил. С френския се оправях и се преместих във друго училище с френски...Първите думи на руски които научих бяха ругатни...Постепенно открих руския и четях класици...От 2018 година съм кореспондент на БНР в Москва, а моята собствена дъщеря учи в същото квартално училище, в което учих и аз..."

Деца от частна школа по английски език смятат, че научаването на един или повече езици ще им помогне в бъдещето им равитие.

Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

Вижте още

Близо 40% от българите живеят в енергийна бедност

Близо 39,2% от българите не успяват да отопляват комфортно домовете си през зимата, както и да ги охлаждат през лятото по данни Европейската обсерватория за енергийна бедност. Делът от населението, което не може да поддържа домовете си достатъчно топли е най- високият в Европейския съюз. Същото се отнася и за дела на домакинствата, които..

публикувано на 18.11.19 в 15:10

Алексей Александров, кмет на Винище: "Човек постига целите си, ако е деен и хората му вярват"

Дойдох от Монтана в родното село на баба ми и дядо ми и останах. Хората ме избраха за кмет, и така вече 7 мандата, започна разказа си кметът на Винище, Алексей Александров: "Обичам това място и правя всичко по силите си за възраждането му, макар че не винаги е лесно. В началото ентусиазмът ми бе много по-голям, защото бях млад и мислех, че няма..

публикувано на 15.11.19 в 17:15

Рецептата да бъдем успешни и щастливи

В края на всяка година правим равносметка дали сме успели да постигнем това, което сме си поставили за цел или не. Успешни и щастливи ли сме и как да го постигнем? Понякога отговорите могат да ни   доведат до депресивни състояния или точно обратното - към мотивация за позитивна промяна. Как да се свържем със своето щастие, за да бъдем успешни-..

публикувано на 14.11.19 в 11:54

Расте броят на училищните психолози- подобрява ли се дисциплината в клас

Преди дни от Министерство на образованието и науката обявиха, че двойно се е увеличил броя на училищните психолози и педагогически съветници в страната за последните две години. Това съобщи заместник- министърът на образованието Деница Сачева , по време на Международната конференция "Допълваща и алтернативна комуникация". Тя допълни, че всичко това..

публикувано на 13.11.19 в 12:39

30 години след 10 ноември- докъде я докарахме?

Изминаха 30 години от падането на Берлинската стена и свалянето на Тодор Живков от власт- събития, които промениха страната ни, Европа и света. Това е началото на така наречения "преход" в България.  Какво спечелихме и какво изгубихме три десетилетия след началото на промените в държавното устройство на страната? "Преходът приключи някъде..

публикувано на 12.11.19 в 15:14

300 машини ще чистят снега в Северозапада

Готовността за зимно поддържане на пътищата беше обсъдена на заседания в областните администрации в Северозапада в началото на месеца. Институциите- пожарната служба, спешна помощ и други отчитат, че имат готовност да реагират при усложнена зимна обстановка. Каква готовност имат Общините?  "Крайно съм недоволен... По принцип винаги ни изненадва..

публикувано на 11.11.19 в 13:55

Жители на Дъбравка: "Младите трябва да имат реални стимули, за да се върнат по селата"

"Преди години имаше две постановления на Министерски съвет, които бяха насочени към младите хора. По това време също имаше един период на обезлюдяване на граничните райони и правителството търсеше начини за връщането на младите хора по селата. И наистина тогава се получи, но бяха дадени и много преференции. Тук имахме в стопанския двор над 1000..

публикувано на 08.11.19 в 16:00