Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Георги Рачев: Човечеството няма механизми да се бори с климатичните промени

| обновено на 09.10.19 в 17:10
Снимка: ЕПА/БГНЕС



Специален доклад на ООН за рисковете, пред които са изправени хората и природата в резултат от променящото се състояние на океаните, полярните райони и ледниците, беше представен от Междуправителственият панел по изменението на климата. 

Докладът, по който са работили над 100 научни работници, се отнася за земната климатична система, в която протичат сравнително нови процеси: наличие на допълнителен климатичен фактор, който влияе върху нейното развитие като антропогенното действие. Влиянието на човека и на парниковите газове, които се отделят в резултат на човешката дейност, допълнително създават условия за затопляне, каквото се наблюдава през последните десетилетия, включително и в България, коментира за БНР доц. Илиан Господинов от Националния институт по метеорология и хидрология.

"Времето в България се затопля, данните го показват. Температурите се повишават. Публикация от Института по метеорология и хидрология посочи конкретни данни за максимални температури над 40 градуса през последните десетилетия, защото те зачестяват, споменати бяха и други фактори, показващи че климатичните промени за факт и за нашата държава. За България са правени изследвания на базата на климатичните сценарии за развитие на климата през следващите десетилетия, които включват хипотезите за развитие на икономиката, на човешката дейност, а от тях са  направени също така сценарии за развитието на климата и в България и са обособени зоните, където може да се очаква по-голямо или по-малко влияние. България е малка страна, а повишението на температурите е в синхрон с очакваното повишение на температурите в глобален мащаб".

България се намира в умерените ширини, т.е климатичните промени ще са по-слабо изразени. От друга страна, се намира и в южната част на умерения климатичен пояс, в близост до Средиземноморската област, което я прави податлива на продължителни периоди на засушаване, завърши Господинов.

Климатът днес е свързан с икономиката, казва професор Георги Рачев, климатолог, който от 35 години професионално се занимава с изследване на климата. Става все по-топло, но за последните 35 години нищо съществено не се е променило, продължава той. Една икономическа прослойка в света иска да се промени цялата промишленост. А промяната на ниско въглеродната промишленост е свързана с харченето на много пари за десетилетия напред, анализира световната дискусия климатологът.

Проф. Георги Рачев в студиото на БНР"Не е първият период в историята на човечеството, пък и преди той да се появи, когато е било много по-топло. Ние не знаем какво бъдеще ни очаква, защото хората вече са налице. Ние променяме успешно природата, притежавайки силата и възможността. Хищници сме, отнасяме се така и към природата. Не се интересуваме за бъдещите поколения. Сценариите са катастрофални - знаете, ледниците ще се стопят, ще се вдигнат океаните, крайбрежията ще бъдат заляти. Нивото на световния океан расте по-бавно, отколкото се предвиждаше преди. Човечеството е богато и много сито. Променят се изискванията кога един човек е гладен и кога не е нахранен. Нулева смъртност от глад вече няма, а преди 20 години го имаше в Африка и Азия. Природните богатства ще стават по-силни и страшни, но те не зачестяват. Хората заселиха практически буквално всичко. Това е третото глобално преселение на народите - от вътрешността към крайбрежието. Третият вариант е изсичането на горите. Никога досега темпът на намаляването на изсичането на горите не е бил толкова силен, колкото през последните 10 години. Човечеството дори залесява. Хората стават по-богати, задоволяват потребностите си, затова обръщат внимание на качеството на живот. В България има 34 % от територията в гори. Ние не можем да отсечем годишния прираст на дървесина. Проблемът не е в изсичането, просто то трябва да е разумно. Винаги ще има противоборство между икономика и желание за живот в чиста среда. Проблемът е в ниския и приземен слой, където човекът се намира".

Дали ще бъдат колите, дали ще се залесява или ще се мине на природен газ, в икономиката трябва да се намаляват въглеродните емисии, за да прочисти атмосферата, с което ще се ограничи глобалното затопляне, продължи проф. Рачев и допълни, че в Европа все повече се увеличава ползването на фосилните горива.

"Климатът е глобално явление, ние пък не сме мощни, затова е безумие да се борим с него, с промените. Човечеството няма механизми да се бори с климатичните промени. Но пък можем да направим много неща - да спрем замърсяването, да намалим емисите, да живеем в чиста среда. Дори да спрем емисиите, системата е инерционна и температурите ще продължат да се увеличават. Но да, можем да го направим, можем да бъдем по-отговорни. Мерки се взимат. Важното е да се проумее, че не може само някой да опазва природата. Трябва всички хора да участват в този процес. Въглищата трябва да се премахнат, но това в България значи скъп ток. Ако някой го направи, той ще падне от власт. Навсякъде, ако махнеш горната част, веднага ще видиш големите политически интереси".

Когато едни прогнози са катастрофални, все повече пари ще отиват към учените, следователите, към средствата за масово осведомяване, затова с приближаването на конференцията в Ню Йорк рязко се увеличиха съобщенията за трагедии и катастрофи по света, каза още Рачев.

Застрашен ли е Българският Северозапад от глобалното затопляне обаче?

"Глобалното затопляне и климатичните промени се отразяват слабо на тази част на Европа. България е усетила слаби промени в последните 30 години, затова нищо не се отразява драстично на селското стопанство при все че зимите са меки, времето е по-топло, снегът е малко. Сегашният период е на засушаване, но не са продължителни. По-скоро след 2000 година се наблюдава увеличение на валежите. България е поликултурна държава - до пшеницата има лавандула, лозя, трайни насаждения. Тези различни културни растения искат различна топлина".

Когато едни прогнози са катастрофални, все повече пари ще отиват към учените, следователите, към средствата за масово осведомяване, затова с приближаването на конференцията в Ню Йорк рязко се увеличиха съобщенията за трагедии и катастрофи по света, каза още Рачев.

Евростат оценява, че през 2018-а година емисиите на въглероден диоксид (CO2) от изгаряне на изкопаеми горива са намалели значително в рамките на Европейския съюз с 2,5% в сравнение с предходната година, като по този показател България е на второ място с намаляване на вредните въглеродни емисии с 8,1 на сто. Емисиите на CO2 са основен фактор за глобалното затопляне и около 80% от всички емисии на парникови газове в ЕС. Те се влияят от фактори като климатични условия, икономически растеж, размер на населението, транспорт и промишлени дейности. Сегашната средна световна температура е с 0,85ºC по-висока, отколкото е била през 19 век. Всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предишното, откакто започва да се води статистика по въпроса през 1850 г.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дора и нейният сладък свят

Днес ще ви срещнем с една дама, с която отдавна искаме да ви запознаем. Тя е затвърдена като професионалист в нашия град, и не само, защото нейното име е познато в цялата страна. Става популярна с бисквитите, които рисува и декорира. Но преди да ви разкажем историята за професионалния път на Дора Любенова , ще ви запознаем с нейното минало...

публикувано на 24.04.24 в 17:00

Стартира онлайн семинар "Упътване за родители на будни деца"

Онлайн семинар "Упътване за родители на будни деца" организира Мариана Асенова, журналист, експерт в сферата на образованието, културата и природата. Тя е и създател на Горското школо "Великото навън".  За Мариана Асенова промяната в поведението и мисленето на родители и деца е мисия: "Всички деца се раждат будни, абсолютно съм уверена..

публикувано на 24.04.24 в 13:45

Рахманинов в програмата на видинската Симфониета

Като екстремно изживяване диригентът Петър Димитров определи концерта на Симфониета Видин, който ще дирижира тази вечер. В програмата са включени произведения на Рахманинов, Пучини, Верди и Маскани. Солисти са тенорът Бойко Цветанов, сопраното Евгения Ралчева и пианистката Анелия Господинова. Концертът е предизвикателство за нас, каза..

публикувано на 24.04.24 в 14:00

По-малко ще са гласуващите в община Кула на 9 юни

Дванадесет са секционните избирателни комисии в община Кула за изборите на 9 юни, с една по-малко в град Кула заради намаляване на населението. Закрива се секционно избирателната комисия в бившата детска градина. Жителите на града ще могат да гласуват машинно и с хартиена бюлетина.  Четири са избирателните секции в Кула. Хората в селата ще..

публикувано на 24.04.24 в 09:00

Жителите в село Динково живеят в постоянен страх

В постоянен страх и стрес живеят хората в село Динково, община Ружинци. Пред екип на радио Видин х ората се оплакват от постоянните и неспиращи набези и кражби на техни съселяни.  Хората  не могат сами да се справят, страхуват се, тъй като повечето от тях живеят сами. Казват, че се обаждат в полицията, но полицаите идват,..

публикувано на 23.04.24 в 16:00

В жилищен блок "Янтра" 2 във Видин искат асфалт пред входа си

Хората от жилищен блок "Янтра" 2 във Видин очакват местната общинска управа да се справи с проблем, който от години няма решение. Искат да бъде асфалтирана улицата пред входа им. Казват, че в дъждовно време там се събира вода и всяко излизане от дома им се превръща в изпитание. Налага се с тухли и камъни да правят пътека, за да могат да..

публикувано на 23.04.24 в 14:13

Пет нови професии за учениците от Врачанско

В 61 паралелки на 33 училища ще се обучават учениците на  територията на област Враца.  1443-ма седмокласници имат възможност да продължат образованието си в учебните заведения в областта.  Регионалното управление на образованието (РУО) - Враца обяви държавен план-прием за 2024/2025 година.  15 са профилираните паралелки, 29 са..

публикувано на 23.04.24 в 13:45