Проф. Георги Рачев: Човечеството няма механизми да се бори с климатичните промени

| обновено на 09.10.19 в 17:10
Снимка: ЕПА/БГНЕС



Специален доклад на ООН за рисковете, пред които са изправени хората и природата в резултат от променящото се състояние на океаните, полярните райони и ледниците, беше представен от Междуправителственият панел по изменението на климата. 

Докладът, по който са работили над 100 научни работници, се отнася за земната климатична система, в която протичат сравнително нови процеси: наличие на допълнителен климатичен фактор, който влияе върху нейното развитие като антропогенното действие. Влиянието на човека и на парниковите газове, които се отделят в резултат на човешката дейност, допълнително създават условия за затопляне, каквото се наблюдава през последните десетилетия, включително и в България, коментира за БНР доц. Илиан Господинов от Националния институт по метеорология и хидрология.

"Времето в България се затопля, данните го показват. Температурите се повишават. Публикация от Института по метеорология и хидрология посочи конкретни данни за максимални температури над 40 градуса през последните десетилетия, защото те зачестяват, споменати бяха и други фактори, показващи че климатичните промени за факт и за нашата държава. За България са правени изследвания на базата на климатичните сценарии за развитие на климата през следващите десетилетия, които включват хипотезите за развитие на икономиката, на човешката дейност, а от тях са  направени също така сценарии за развитието на климата и в България и са обособени зоните, където може да се очаква по-голямо или по-малко влияние. България е малка страна, а повишението на температурите е в синхрон с очакваното повишение на температурите в глобален мащаб".

България се намира в умерените ширини, т.е климатичните промени ще са по-слабо изразени. От друга страна, се намира и в южната част на умерения климатичен пояс, в близост до Средиземноморската област, което я прави податлива на продължителни периоди на засушаване, завърши Господинов.

Климатът днес е свързан с икономиката, казва професор Георги Рачев, климатолог, който от 35 години професионално се занимава с изследване на климата. Става все по-топло, но за последните 35 години нищо съществено не се е променило, продължава той. Една икономическа прослойка в света иска да се промени цялата промишленост. А промяната на ниско въглеродната промишленост е свързана с харченето на много пари за десетилетия напред, анализира световната дискусия климатологът.

Проф. Георги Рачев в студиото на БНР"Не е първият период в историята на човечеството, пък и преди той да се появи, когато е било много по-топло. Ние не знаем какво бъдеще ни очаква, защото хората вече са налице. Ние променяме успешно природата, притежавайки силата и възможността. Хищници сме, отнасяме се така и към природата. Не се интересуваме за бъдещите поколения. Сценариите са катастрофални - знаете, ледниците ще се стопят, ще се вдигнат океаните, крайбрежията ще бъдат заляти. Нивото на световния океан расте по-бавно, отколкото се предвиждаше преди. Човечеството е богато и много сито. Променят се изискванията кога един човек е гладен и кога не е нахранен. Нулева смъртност от глад вече няма, а преди 20 години го имаше в Африка и Азия. Природните богатства ще стават по-силни и страшни, но те не зачестяват. Хората заселиха практически буквално всичко. Това е третото глобално преселение на народите - от вътрешността към крайбрежието. Третият вариант е изсичането на горите. Никога досега темпът на намаляването на изсичането на горите не е бил толкова силен, колкото през последните 10 години. Човечеството дори залесява. Хората стават по-богати, задоволяват потребностите си, затова обръщат внимание на качеството на живот. В България има 34 % от територията в гори. Ние не можем да отсечем годишния прираст на дървесина. Проблемът не е в изсичането, просто то трябва да е разумно. Винаги ще има противоборство между икономика и желание за живот в чиста среда. Проблемът е в ниския и приземен слой, където човекът се намира".

Дали ще бъдат колите, дали ще се залесява или ще се мине на природен газ, в икономиката трябва да се намаляват въглеродните емисии, за да прочисти атмосферата, с което ще се ограничи глобалното затопляне, продължи проф. Рачев и допълни, че в Европа все повече се увеличава ползването на фосилните горива.

"Климатът е глобално явление, ние пък не сме мощни, затова е безумие да се борим с него, с промените. Човечеството няма механизми да се бори с климатичните промени. Но пък можем да направим много неща - да спрем замърсяването, да намалим емисите, да живеем в чиста среда. Дори да спрем емисиите, системата е инерционна и температурите ще продължат да се увеличават. Но да, можем да го направим, можем да бъдем по-отговорни. Мерки се взимат. Важното е да се проумее, че не може само някой да опазва природата. Трябва всички хора да участват в този процес. Въглищата трябва да се премахнат, но това в България значи скъп ток. Ако някой го направи, той ще падне от власт. Навсякъде, ако махнеш горната част, веднага ще видиш големите политически интереси".

Когато едни прогнози са катастрофални, все повече пари ще отиват към учените, следователите, към средствата за масово осведомяване, затова с приближаването на конференцията в Ню Йорк рязко се увеличиха съобщенията за трагедии и катастрофи по света, каза още Рачев.

Застрашен ли е Българският Северозапад от глобалното затопляне обаче?

"Глобалното затопляне и климатичните промени се отразяват слабо на тази част на Европа. България е усетила слаби промени в последните 30 години, затова нищо не се отразява драстично на селското стопанство при все че зимите са меки, времето е по-топло, снегът е малко. Сегашният период е на засушаване, но не са продължителни. По-скоро след 2000 година се наблюдава увеличение на валежите. България е поликултурна държава - до пшеницата има лавандула, лозя, трайни насаждения. Тези различни културни растения искат различна топлина".

Когато едни прогнози са катастрофални, все повече пари ще отиват към учените, следователите, към средствата за масово осведомяване, затова с приближаването на конференцията в Ню Йорк рязко се увеличиха съобщенията за трагедии и катастрофи по света, каза още Рачев.

Евростат оценява, че през 2018-а година емисиите на въглероден диоксид (CO2) от изгаряне на изкопаеми горива са намалели значително в рамките на Европейския съюз с 2,5% в сравнение с предходната година, като по този показател България е на второ място с намаляване на вредните въглеродни емисии с 8,1 на сто. Емисиите на CO2 са основен фактор за глобалното затопляне и около 80% от всички емисии на парникови газове в ЕС. Те се влияят от фактори като климатични условия, икономически растеж, размер на населението, транспорт и промишлени дейности. Сегашната средна световна температура е с 0,85ºC по-висока, отколкото е била през 19 век. Всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предишното, откакто започва да се води статистика по въпроса през 1850 г.



Вижте още

Евростат: Българите най-застрашени от бедност

България е страната в ЕС с най-голям дял от населението, който е застрашен от бедност или социално изключване - 32.8 на сто, или над 2.32 милиона души.Това сочат представените днес данни на Евростат. Проучването излиза на Световния ден на борба с бедността - 17 октомври. Денят се отбелязва от 26 години, като основната му цел е да осведомява и..

публикувано на 17.10.19 в 16:37

Учебна производствена авария бе отстранена във Видин

Щабна тренировка и пожаро- тактическо учение за ликвидиране на промишлена авария на територията на бившия химически комбинат "Видахим" АД се проведе днес във  Видин. В практическото учение се включиха сили и средства на единната спасителна система на територията на област Видин. В него взеха съвместно участие служители на Регионална дирекция "Пожарна..

публикувано на 17.10.19 в 16:13

Трудна есенна сеитба и ниски изкупни цени на меда

Всяка година в началото на стопанската година земеделците са под напрежение, защото са зависими от климатичните условия и от това дали ще има дъжд със стопанско значение- така необходим при есенната сеитба. Агротехническите срокове текат, а поредната суха есен мъчи производителите. Това се превръща в тенденция през последните години, но зърното ще..

публикувано на 16.10.19 в 18:00

Облекчават учебните програми по математика в прогимназиален етап

Учебните програми по математика за 5, 6 и 7 клас ще бъдат преразгледани с цел да бъдат облекчени - това съобщи министърът на образованието и науката  Красимир Вълчев  преди дни пред депутатите от парламентарната просветна комисия. Основната посочена причина е натрупването на  изоставане  в голям брой ученици. Сформирана е неформална група,..

публикувано на 16.10.19 в 18:00

Млади патриоти разкриват "Забравените личности" на Ломския край

Ученици от ломското училище "Димитър Маринов" ще посетят българските места в Букурещ . Екскурзията е награда за участието им в литературноисторически конкурс на тема "Забравените личности" . Конкурсът е организиран от социалната мрежа за добри дела "Volontime", но идеята младите патриоти от Лом да пътуват до румънската столица е на известния онколог..

обновено на 16.10.19 в 15:45

Жители на Златия негодуват заради осакатени дървета

Дървета са отрязани наполовина в село Златия , община Вълчедръм, сигнализира слушател на Радио Видин . Според него, това е станало при почистването на клони от служители на електроснабдителната компания. Здравка Гергова , собственик на имот в селото, изрази възмущението си от случилото се: "На мен ми се обади момчето от фирмата за охрана и ми..

публикувано на 16.10.19 в 15:35

Труден ли е изборът на университет?

Изборът на университет, специалност и бъдеща професия може да бъде доста труден за младите хора. С толкова много варианти и опции не е лесно да вземеш окончателно решение за бъдещето си. Или поне при повечето тийнейджъри е така. "При избора на университет наистина може да има много трудности. Намираме се в такава възраст, че не всички сме..

публикувано на 16.10.19 в 15:05