Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Малко познатата Аджиджа с нови туристически маршрути

16
Снимка: Радио ВИДИН

Аджиджа е част от румънска Добруджа, курорт на брега на Черно море. "Традициите и душата на хората от дадена област могат да бъдат изследвани само чрез разходки", смятат организаторите на туристическата обиколка за журналисти и туроператори. В нея показаха туристическите маршрути, разработени по проект "Joyride" в две румънски общини- Аджиджа и Баняса, участници в проекта. Днес в предаването "Еко Свят" ви разказваме за новите маршрути в Аджиджа, а в предаването следващата седмица ще покажем и Бъняса. Превода по време на обиколката домакините бяха поверили на Ивелина Вайкова.

Аджиджа и съседното селище Лазу са обединени административно, но са разделени от канала Дунав- Черно море. Аджиджа е на десетина километра от Констанца и на 3 километра от следващото курортно селище Ефорие, като се разраства постоянно.

"Строи се много. Населението е съставено от много етноси- румънци, татари, турци, българи. Първото упоменаване на селището е направено около 1870 година", разказа Кристина Плугару- представител на домакините.


Посрещането на двете групи с туроператори и журналисти от България и на групата от Бъняса се състоя в Културния дом на Аджиджа. Кристина Плугару разказа, че двете румънски и двете български общини са направили общо 13 туристически  маршрута.


"Морските дюни и резервата е първото трасе. Второто трасе е община Аджиджа и Слънчевият часовник в община Компана, която е наблизо. Третото трасе е езерото Аджиджа и резерватът."

Морските дюни са единствената подобна защитена зона по Черноморието в Румъния, с рядко срещани растителни видове. Плажът в Аджиджа има голямо морско разнообразие- на сушата и във водата. Езерото е зоологичен резерват. До преди 50 години е било със солена вода, но сега е сладководно. Мостът Аджиджа е емблема на града. Започва да се строи през 1980 година. Дълъг е 290 метра. Каналът Дунав- Черно море свързва пристанището на Черна вода на Дунав с морските пристанища в Румъния- Констанца, Мидия и на юг. Чрез канала пътят до Черно море се съкращава с 400 километра.


Диспечерският пункт, от който се управлява навигацията по канала.Каналът Дунав- Черно море се управлява от службата "Плавателни канали", в която работят 430 човека. Директор е Даниел Джорджеску. Каналът е двупосочен. Минаването през шлюза става в момента в едната посока и корабите се изчакват, тъй като се модернизира съоръжението. От пролетта преминаването ще е отново двупосочно, заяви Даниел Джорджеску:

"Каналът е третият по големина в света след Панама и Суецкия канал. От диспечерския пункт се управлява цялата навигация по канала. Този канал е построен по времето на Николае Чаушеску. 32 милиона тона стока е преминала през канала от началото на годината. 68 плавателни съда на ден могат да минат."

7 метра е разликата в нивото между канала и морето. Преминаването през шлюза може да стане от 20 до 120 минути, в зависимост от скоростта на плавателните съдове. Съоръжението работи 24 часа, на смяна работят по четири човека, на 4 смени.

Каналът Дунав - Черно море не е туристическа дестинация, в момента се опитват да възстановят пасажерските плавания по канала.

Динка Паул Кристиян е управител на биологичната станция "Професор Йон Борча". В момента на сградата се извършва ремонт. През 1926 година изследователската станция е създадена от професора, с натиск върху тогавашния румънски цар. По време на Втората Световна война нацистите решават, че мястото е удобно за създаване на укрепителна зона. Тогава не е съществувало южното пристанище и морето е стигало до станцията. Нацистите изграждат бункерите и една наблюдателна кула. След края на войната започва славен период за станцията, разказа Динка Паул Кристиян:

"След построяването на канала, станцията преминава към Института по строителство към Констанца и загубва научно- изследователския си вид. Оттогава започва да запада, защото се построяват тук бараките на каторжниците, които се занимават с построяването на канала. След падането на комунистическия режим изследователската станция се връща в държавни ръце."


В момента екипът има желание да възвърне старата слава. Станцията се занимава с миграцията на птиците в Югоизточна Европа, с образователна дейност и дава възможност на студенти за изследвания. Ръководството на биологичната станция иска да превърне мястото в зона за отдих, защото е далеч от града, работи се и по проект за стопанисването на морските дюни, управлявани неправилно през последните 30 години.

"В момента разработваме един проект, за да опишем всички мерки, които да се вземат за управление на съответната зона. В проекта сме предвидили първо да унищожим всички храсти в зоната. Трябва да разберем откъде ще идва вятърът, за да върнем пясъка. Надяваме се да получим над 1 милион евро", разказа  Динка Паул Кристиян.

В двора на биологичната станция в Аджиджа е запазена кулата, от върха на която е отбранявано румънското крайбрежие. Сега сградата се предлага за нощувки на туристи. Запазен е и бункер от Втората световна война, построен от нацистите:

"Това подземно съоръжение е на две нива и на второто са се пазели мунициите. Крайната точка е онази кула, която видяхте. От тези две укрепителни съоръжения не се е стреляло повече от два пъти към морето. Подобно съоръжение съществува и в следващото селище Лазу. Там е било инсталирано едно от най- страшните немски оръжия "Голямата Берта", което германците са деинсталирали, когато започват да се оттеглят."

Гергана Иванова е представител на туристическа агенция в Монтана с 25-годишен опит в организирането на туристически обиколки. Смята, че румънците могат да използват бункерите за привличане на туристи:

"В Берлин съм виждала такива подземия, модернизирани и могат да ползват тяхната практика."


"Това, което ме впечатли, беше каналът, който видяхме. Да, природата е почти същата като при нас, като изключим това, че те се впечатляват от по- дребните неща", сподели своите впечатления Даниела Лилова- експерт в Туристическия информационен център във Вършец.

Мая Каменова е специалист по туризма в община Берковица, едната от българските общини, партньори по проекта:

"Водещата община е Бъняса. Проектът стартира септември месец 2018 година Смисълът на този проект е изцяло насочен към екологията и туризма... Едно от видимите неща е обезпечаване на туристическите пътеки на партньорите с парково оборудване- табели, обозначителни знаци, информационни табла."

В Берковица са обезпечени три екопътеки- до Лесопарк Калето и крепостта, до защитена местност "Хайдушки водопади" и до връх Ком. Поставени са пейки с цветарници, каскадни цветарници, беседки и маси с пейки за пикник. Партньорите от Берковица ще покажат местните туристически маршрути следващата седмица, когато ще посрещнат гости от Аджиджа и Бъняса.

Община Берковица е партньор по проект "Joyride– Общи ресурси и инициативи, посветени на околната среда". Водещ бенефициент е кметство Бъняса, окръг Констанца, Румъния, а останалите партньори са Община Аджиджа, окръг Констанца, Румъния и Община Шабла, област Добрич, България. Целта му е развитието на устойчив туризъм, развитие на потенциала на местния туризъм, създаването на трансгранична мрежа през Центровете за туристическа информация.

Още за туристическата обиколка може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

   Продължаваме тенденцията до края на капризния женски месец всеки понеделник в „Музикална зона“ да слушаме песни с имена на жени. Днес сме на вълна „сръбска песен с име на жена“. Bcяĸa жeнa имa нeпoвтopим xapaĸтep, изгapящa ycмивĸa и yниĸaлeн нaчин нa oбичaнe. Heзaвиcимo как ce ĸaзвa, вaжнo дa е дapявaна c дoбpo oтнoшeниe, зaщoтo тaм, ĸъдeтo жeнитe ca..

публикувано на 13.03.23 в 09:50