Проблемите и перспективите на ромската общност дискутираха на форум във Видин

3
Снимка: Радио Видин

Обществено- експертен форум на тема „Проблемите и перспективите пред социалната интеграция на ромите в северозападна България отвъд 2020 година“ се проведе във Видин. Дискусията е организирана от сдружение „Активно общество“ и Институт за модерна политика. Участваха представители на трите области от Северозапада.

Доклад за социалните норми, които възпрепятстват образованието на ромските момичета представи социологът д-р Петко Петков, експерт в отдел „Закрила на детето“ в Монтана. Проблемът е анализиран след съвместно изследване с УНИЦЕФ сред ромската общност в страната. Обхванати са населени места с висока концентрация на ранни бракове. Сред тях са градовете Монтана и Берковица и село Долни Цибър от северозападна България. Според социолога Петко Петков се подценява отпадането на ромските момичета от училище:

„Много хора чисто психологически могат да си кажат какъв е този проблем, че отпадат момичета. Той важен ли е за нашето общество? Макар и като проблем да не е основен, той прикрива други проблеми, които са характерни за такъв тип социален феномен. Едно момиче отпада от училище. Образованието не казва нищо по този въпрос. То сключва брак или съжителства, ражда деца, много често попада в кръг от насилие. Така, че това са все проблеми, които стоят по-дълбоко в същността си.“

Според политическият анализатор д-р Мирослав Попов, в началото на 90-те години е поставена погрешната диагноза, че най-големият проблем в ромската общност е този за дискриминацията, докато не е обърнато достатъчно внимание на образованието:

„Иначе се оказаха нещата. Безспорно дискриминация съществува. Аз съм последният, който ще я отрече, но изгражданенето на добри антидискриминационни институции се оказа, че не е достатъчно, за да се решат проблемите. Напротив, някъде проблемите се изострят. Социалното разслоение в страната се изостря. То касае всички етнически и религиозни общности, а не например една неравнопоставена. Ние крием от себе си какво се случва в нашето общество, а се случват тревожни неща. Текат деградационни процеси. Те са най- очевидни в образованието и в основното, и в средното, и във висшето.“

Рязко намалява броят на жалбите за дискриминация по етнически принцип, коментира регионалният представител за Видин на Комисията за защита от дискриминация Димитър Тодоров. Той допълни, че за Видин за миналата година само 2% от постъпилите са жалби са за дискриминация на етническа основа. За сравнение за страната при създаването на Комисията през 2006 година жалбите по етнически признак са над 54%:

„В периода 2006- 2007 г., когато бяха най-много 54, 38 %, преобладават сезиранията за дискриминационни практики под формата на сигнали и жалби, обърнете внимание, от неправителствени организации, но в последващия период сезиранията са чрез индивидуални жалби и сигнали от български граждани от ромски произход. Какво се случи тогава? Тогава беше бумът на НПО-тата. Регистрираха се неправителствени организации и се търсеше поле за изява.“

Докладите от форума и въпросите от дискусията ще бъдат изпратени до Националния съвет по етнически и демографски въпроси, каза председателят на сдружение Активно общество Радослав Георгиев:

„Целите, които си поставяме с форума са- от една страна да видим какви са пропуските в Националната стратегия за интеграция на ромите, а от друга страна да посочим има ли нужда да бъде актуализирана, променена.“


Галерия