Първите три дни болнични- кой ще ги плаща?

Бизнесът да не плаща първите три дни от болничните на работниците, както е в момента- подобно искане отправиха работодателите в края на миналата седмица. Темата ще бъде разисквана наесен, при обсъждането на бюджета за 2020-та година. Алтернативите са две- тези дни да бъдат прехвърлени като разход на Националния осигурителен институт или изобщо да не се плащат с така наречения период на изчакване. По думите на Васил Велев- председател на Асоциацията на индустриалния капитал- автори на идеята, преди няколко години практика първите три дни да се поемат от работодателя, не води до намаляване на броя болничните, а до нарастване на злоупотребите с тяхното използване. Така ли е всъщност? 

Работодателите настояват да не бъдат натоварвани с първите три дни от болничните, които са за тяхна сметка от 2010- та година насам, и се плащат в размер на 70 процента от дневното възнаграждение. Като варианти от Асоциацията на индустриалния капитал предлагат тези дни да бъдат върнати на Националния осигурителен институт, както беше преди 2010- та, или да се въведе така нареченият период на изчакване. Моделът с изчакването работи в държави като Холандия, Австрия, Чехия, Италия, Кипър, обясни председателят на организацията Васил Велев. Според него сегашната система на изплащане на болничните у нас е благоприятна за измами, тъй като човек реално получава почти същата сума, каквато би получил, ако ходи на работа. 

Потърсихме Пламен Георгиев, директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт във Видин, за да разберем как се изплащат в момента болничните. 

"На този етап можем само да коментираме в момента как стоят нещата. Към деня на настъпването на общата неработоспособност, лицето трябва да е осигурено за общо заболяване и майчинство, тоест то да упражнява трудова дейност, която да е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено и начислено или неначислено трудово възнаграждение. Всяко лице, за да придобие право на парично обезщетение, трябва да има най- малко шест месеца осигурителен стаж, като осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Ако лицето няма необходимият шестмесечен осигурителен стаж, то не придобива право на плащане нито от фонда на Държавно обществено осигуряване, нито осигурителят ще е длъжен да плаща първите три работни дни"- обясни Пламен Георгиев.

Според Васил Велев в сега действащата система расте броят както на тридневните болнични, така и на по-дългите, които се поемат от Националния осигурителен институт. Исканията на работодателската организация ще бъдат поставени за обсъждане от Съвета за тристранно сътрудничество, в хода на бюджетната процедура за следващата година. Какво казват работодателите? 

"Като представител на работодателските организации е логично да застана зад идеята, че не са работодателите тези, които трябва да платят първите три дни болничен. Това са средства, които вече веднъж са удържани, както на работодателя, така и на работника, под формата на осигуровки и според нас тези суми трябва да бъдат поети изцяло от НОИ. Това са суми, които са влезли изцяло в бюджета на НОИ, под формата на данъци"- коментира Красимир Кирилов, председател на видинската Търговско- промишлена палата.

Преди време премиерът Бойко Борисов възложи проверка на издаваните болнични. Тази мярка според Васил Велев би ограничила злоупотребите, а за хората, които използват болничен при действителна нужда, има друг механизъм. Ако въпросното предложение на работодателите бъде прието, могат да бъдат освободени средства и те могат да бъдат използвани за инвестиции и в работния процес на тези фирми. Те могат да отидат в подкрепа на работещите, под всякаква форма, каза още Красимир Кирилов.  

Предложението коментираха и видинчани: "Според мен това предложение не е логично. Какво значи това- работещият сам ли трябва да си го плати? Да си остане така, както беше. Работодателите няма да ги ухапят много, особено с тези заплати, които дават ... Ако няма контрол, то нищо не може да се промени. В нашата държава контрол няма- за нищо, не само за болничните."

Синдикатите също са против направеното предложение от страна на работодателите. Това заяви Ваня Григорова, икономически съветник към КТ "Подкрепа" и допълни:

"Както ние, така и колегите от КНСБ, заявихме, че това нещо просто не може да се случи. Няма кой да позволи на държава и работодатели да злоупотребяват с работниците."

Как е в Европа? В 13 от 28- те членки на ЕС първите 1 до 3 дни от болничните не се плащат от никого. Този период на изчакване важи в Австрия, Гърция, Италия, Естония, Испания, Кипър, Франция, Чехия, Латвия, Малта, Португалия, Холандия и Швеция. Мярката цели да се избегнат злоупотребите. Най-строга пък е Ирландия, където работниците не получават нито цент през първите 6 дни. В някои държави има ограничения за самостоятелно наетите лица, където първите дни не се плащат. Така в Дания това ограничение е две, а в Хърватия- шест седмици. В повечето страни работодателят изплаща част от обезщетението за временна неработоспособност, като сроковете са различни. Нищо не плащат шефовете за болнични в Гърция, Ирландия и Португалия. В Словакия държавата започва да плаща 55% от заплатата от 11-ия ден. Обезщетението за болест се намалява наполовина, когато тя е следствие от алкохолна интоксикация или употреба на други вещества, довели до пристрастяване. Обезщетението е между 50 и 70% в Австрия, Белгия, Гърция, Кипър, Испания, Италия, Словакия, Португалия, Унгария, Чехия, Франция, Германия, Естония, Холандия и Хърватия. Какво ще се случи у нас - предстои да разберем.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.