#: locale=en ## Action ### URL PopupWebFrameBehaviour_CD7941C4_B5AC_C18B_41B0_72E82B34527C.url = https://bulgaria-vr.bg/vir/index.htm PopupWebFrameBehaviour_CD7961BF_B5AC_C1F5_41C8_B205E9F0F98E.url = https://bulgaria-vr.bg/vir/index.htm PopupWebFrameBehaviour_CD79E1C1_B5AC_C18D_41E4_B71916118196.url = https://bulgaria-vr.bg/vir/index.htm PopupWebFrameBehaviour_CD7AE1C2_B5AC_C18F_41D9_99C382D0B9F8.url = https://bulgaria-vr.bg/vir/index.htm PopupWebFrameBehaviour_CD7AF1BE_B5AC_C1F7_41AD_D75179AE0BCD.url = https://bulgaria-vr.bg/vir/index.htm PopupWebFrameBehaviour_CD78D1C5_B5AC_C195_41DA_A61170B9E341.url = https://bulgaria-vr.bg/vir/index.htm PopupWebFrameBehaviour_CD7871CB_B5AC_C19D_41D7_525895D89853.url = https://bulgaria-vr.bg/vir/index.htm PopupWebFrameBehaviour_31781F7C_30E5_079F_41AF_42E8BCFED90B.url = https://bulgaria-vr.bg/vir/index.htm PopupWebFrameBehaviour_B4F93648_650B_4ABC_41D2_4255B8748799.url = https://bulgaria-vr.bg/vir/index.htm ## Media ### Audio audiores_1A553DC0_517E_167F_41D1_979CC3E87895.mp3Url = media/audio_14801BE2_517E_1200_41CF_1A4E8378B834_en.mp3 audiores_40018D73_72EF_D978_41D2_CA7337B4F814.mp3Url = media/audio_2A5CC1B0_6FFD_1311_41DB_1AC7E0E5F8DE_en.mp3 audiores_43133220_6E21_5F80_41D4_01F5E91C9C00.mp3Url = media/audio_2A6416C0_6B74_6784_41BC_D88E9C4F1FE4_en.mp3 audiores_31265DE7_306D_0AA9_4196_1E266D3CF4BD.mp3Url = media/audio_30E5E9C0_31EF_0AEC_419C_39CB8E83CA7A_en.mp3 audiores_31B28C6A_3065_09BA_4190_61E6A47DE60D.mp3Url = media/audio_319D66E0_305F_06A7_41AE_099974784B40_en.mp3 audiores_57B34333_7360_DEEB_41C1_6A5C61473FDD.mp3Url = media/audio_41D6B0F9_732C_0523_41BD_07D6B083D97C_en.mp3 audiores_4D63C8A7_5F89_ABFD_41C7_103AA0825D9F.mp3Url = media/audio_45195301_5F80_2981_418C_20F7546F2362_en.mp3 audiores_5789787B_7360_CB5B_41B2_B609ED2F7ADA.mp3Url = media/audio_48730371_731C_0B23_41DB_BB4D098CD9B2_en.mp3 audiores_57B70529_7360_DAE7_41C0_825C69B8E0B8.mp3Url = media/audio_49BBC26B_731C_0520_41C9_F2504B217981_en.mp3 audiores_4D6BF34D_5F89_BD4C_41C6_8DF4F3956D22.mp3Url = media/audio_4A9A45C0_5F80_E8FF_41BD_E7ED2E04CA49_en.mp3 audiores_5014C958_7361_4AA5_41B1_ECD0B384DBFE.mp3Url = media/audio_501D43AF_7314_A844_41DC_44751FF9C517_en.mp3 audiores_50E27EA8_7361_47E5_41C1_3565B77CF66E.mp3Url = media/audio_54E88103_7315_683D_41A3_7E4E507C5A73_en.mp3 audiores_57BAAF5B_7360_C55B_41AD_AFB09C170F68.mp3Url = media/audio_560283BF_733C_0B20_41D4_C45DEE22B6BE_en.mp3 audiores_50A01301_7361_FEA7_4198_38C7FCCAFF91.mp3Url = media/audio_58F9BF81_731B_783D_41D1_A6FF9819653B_en.mp3 audiores_5099C8E1_7361_CB67_41C4_CB2981DAB42B.mp3Url = media/audio_5F51506F_731C_A8C4_41B7_BCB0F2E07398_en.mp3 audiores_50B22A7F_7361_CF5B_41DB_51D296B52B83.mp3Url = media/audio_5FC5D6A6_731B_E847_41D1_5F277E729B30_en.mp3 audiores_D757CA4A_D991_6D1F_41BB_3408C73603CE.mp3Url = media/audio_600E8E7B_6FD4_626C_41B3_224D7DF324C0_en.mp3 audiores_CC68047B_DB36_AEE3_41D5_1710B7B0C6D5.mp3Url = media/audio_60305055_6FD4_FDA7_41B7_84DD06C5BF76_en.mp3 audiores_DB9785F5_CBE5_9256_41D9_90215AA032AF.mp3Url = media/audio_6046D2E2_6FAC_629D_4183_8E4644DD8750_en.mp3 audiores_C281B68A_DB29_AA2D_41E7_D3A70C21946D.mp3Url = media/audio_60E904C4_6FD4_66A4_41DB_591B53F55F80_en.mp3 audiores_CA86429C_D8F3_47DA_41D6_9CA9D8251E6C.mp3Url = media/audio_60FE75E0_6FD5_E69C_41CC_0521E2D5E655_en.mp3 audiores_57E799FD_7360_CD5F_41D6_D53E1E1D3BC2.mp3Url = media/audio_6201BFFD_7324_3B23_41CC_238F6AE57AE8_en.mp3 audiores_57559142_7361_7AA5_41D0_0254EEDA5C3B.mp3Url = media/audio_630313D9_731C_0B60_41B8_E17DC3EB9607_en.mp3 audiores_57F35065_7360_DB6F_41C0_796A62B13F63.mp3Url = media/audio_63589C30_7324_FD21_41B9_CB719610C117_en.mp3 audiores_57C68BEA_7360_CD65_41B7_4CDA9A71217F.mp3Url = media/audio_63814BD0_7324_1B60_41BD_0CDC74F4E647_en.mp3 audiores_57C955C7_7360_C5AB_41D7_E7E5047482F7.mp3Url = media/audio_639F792B_7324_0727_41C0_45E8D14E0384_en.mp3 audiores_50904CB9_7361_CBE7_41D1_7D8776AE52D1.mp3Url = media/audio_63E1C7C1_731C_0B60_41D6_8648958E42AF_en.mp3 audiores_57E397DB_7360_C55B_41D7_C1A553B8753A.mp3Url = media/audio_63F91507_7324_0CE0_41D2_2274E7BB07E1_en.mp3 audiores_57A83772_7360_C565_41D2_D2957165DCDA.mp3Url = media/audio_6911CC1E_7324_7CE0_41DC_B1A0B91A26A8_en.mp3 audiores_57D0331F_7360_FEDB_41B1_602B685D071F.mp3Url = media/audio_6BA4C7D1_7324_0B63_41C5_776794034541_en.mp3 audiores_73B29FD8_51E6_6A35_41D2_AD50D2D05DEA.mp3Url = media/audio_71CDF9B6_6FF4_AEE5_41CA_07127F3E9B44_en.mp3 audiores_31B28B61_3065_0FA9_41BF_0D09A3477CD3.mp3Url = media/audio_78B05B2B_6FEC_A3E3_41BC_3E33851C7673_en.mp3 audiores_E571E4AE_D681_E26C_41E1_546EEF5F5D6C.mp3Url = media/audio_795E775B_6FF4_E3AC_41C8_8D500195248A_en.mp3 audiores_31B29606_3065_196B_41C0_41273254AA93.mp3Url = media/audio_7A6C7172_6FEC_7E7C_41CD_6BA64557FF9B_en.mp3 audiores_31B29078_3065_19A7_41C5_32AB3C74FFF6.mp3Url = media/audio_7AC6A65B_6FED_A5AC_41AE_3A7EC25B6BD3_en.mp3 audiores_A3C32F32_E930_56C8_41D6_04C196D5EA8A.mp3Url = media/audio_7B75DD02_6FDD_A79D_41BF_F038FA72FBC3_en.mp3 audiores_C8C05E46_DEA3_8CCD_41B6_1E0237714849.mp3Url = media/audio_7B837E32_6FD4_65FC_41D6_5A7AF4CCDC2E_en.mp3 audiores_224E8E3A_2D8F_724F_41C4_8DEA9B6DB3F7.mp3Url = media/audio_7B92F497_6FD4_66A3_41D9_0A5FD6791005_en.mp3 audiores_A3A3A81A_E930_5AF8_41D1_5014F33C599A.mp3Url = media/audio_7BD7C24D_6FDC_DDA4_41D2_3C8675058099_en.mp3 audiores_221587FB_2D88_91CD_41A2_B69E2C1CA30C.mp3Url = media/audio_7C29C951_6FD7_EFBF_41D0_688F4CFFCBDD_en.mp3 audiores_22F8AA36_2D88_9246_41B2_52B5876B037C.mp3Url = media/audio_7C44A228_6FD7_BDED_4191_2EE0E8C12F2A_en.mp3 audiores_A6C08DB8_E930_3538_41C0_9D6918E2E613.mp3Url = media/audio_7C5A0FEB_6FDC_6263_41CC_9543DFF8E6BB_en.mp3 audiores_223FE02E_2D88_8E47_41BD_B5DF96F6E794.mp3Url = media/audio_7C5CECC8_6FD4_A6AD_41CB_1E849D621472_en.mp3 audiores_CBF9CCA4_DEAD_8C4D_41E6_5883CDFF1122.mp3Url = media/audio_7C60C724_6FD5_A3E5_41C2_F24881C9FD30_en.mp3 audiores_80D00FED_302B_06B9_41C5_6609E58B172F.mp3Url = media/audio_7C78DF0C_6FEC_A3A5_41D1_FB8AC449A395_en.mp3 audiores_57EAC406_7360_BAAD_41C7_031CBEBD9158.mp3Url = media/audio_7C822B27_7324_1B2F_41CA_11B5DE185101_en.mp3 audiores_226EA86E_2D8F_BEC7_41C5_F876F796CBC4.mp3Url = media/audio_7C888447_6FEC_65A3_41B5_2A5964CEBD49_en.mp3 audiores_2225AA96_2D88_B247_41A8_5AE15587A55D.mp3Url = media/audio_7C9D20B6_6FD4_7EE5_41C5_26B13A7425B0_en.mp3 audiores_31B28852_3065_09EB_4191_A2A31608CCB7.mp3Url = media/audio_7CCF7343_6FEF_E3A3_41D1_54BCD2FDE172_en.mp3 audiores_A6D35B0E_E930_3ED8_41D8_40A41AC2CAC9.mp3Url = media/audio_7CE24142_6FDC_BF9D_41D8_FA730B3AB70B_en.mp3 audiores_5712EED8_7361_47A5_41B9_B63869026FA8.mp3Url = media/audio_7CF27246_731C_0561_41DA_833901E90EBF_en.mp3 audiores_68E96CCA_2836_3D16_41A8_04136ECEF85E.mp3Url = media/audio_7CF45DDA_6FD4_66AC_41D8_27841577EF6D_en.mp3 audiores_225C4D16_2D8F_9647_41AC_8A3BB2E377A9.mp3Url = media/audio_7D092B40_6FEB_E39D_41D6_0C48DE77220A_en.mp3 audiores_03D61E6B_2857_FD16_41B6_823EB7B2D6D7.mp3Url = media/audio_7D109C1A_6FD4_E5AC_41D4_79E8C57F895E_en.mp3 audiores_31B2868C_3065_F97E_41C2_6885D5694014.mp3Url = media/audio_7D99EC0F_6FEC_A5A3_41D1_0B61A693C16E_en.mp3 audiores_222243C8_2D88_B1CB_41AE_B633791B64CB.mp3Url = media/audio_7D9BFA45_6FD4_6DA7_41B3_B95FE2540C76_en.mp3 audiores_CBF2C18F_DEAD_945C_41CB_68560BBCBDB0.mp3Url = media/audio_7DEE6D27_6FDC_67E4_41D1_A24AE42AB660_en.mp3 audiores_DFA2DB64_CB98_B09A_41DE_2D82B8878783.mp3Url = media/audio_7F01A94D_6FAC_AFA7_41AF_4FDD6CD1CC43_en.mp3 audiores_CA83F049_D8F3_42BB_41E6_6618B229CAC7.mp3Url = media/audio_7F1F54D2_6FD4_A6BC_41D8_7CB9A3AA147B_en.mp3 audiores_C282C3FA_DB29_A9ED_41E7_E200DF8CA06B.mp3Url = media/audio_7FB19DA7_6FD7_A6E4_41CC_4635AC7F3FD8_en.mp3 audiores_C35415B3_DEAC_9C44_41CC_BE00A6AB0272.mp3Url = media/audio_C61E4AEB_DEBC_F5C4_41E7_EFEAD14CA580_en.mp3 audiores_FA60C6F9_E0BD_81D3_4188_26C12D7DACB5.mp3Url = media/audio_F2FCA9BE_E0B4_8050_41B9_A9513389BB64_en.mp3 ### Audio Subtitles ### Description album_F9A97A32_E8A8_B6BC_41EB_B1ED5CB97ACE_2.description = "Неиздадени спомени" Трета тетрадка, корица на изданието. 2011 г. photo_FB89A73A_E5DA_35DF_4199_D1C4A10608AD.description = 1936 г. Предавания на къси вълни photo_FB89A73A_E5DA_35DF_4199_D1C4A10608AD.description = 1936 г. Предавания на къси вълни album_BE54508B_A7AF_4CB0_41D2_37359D06DBB4_0.description = Александър Джаджев в кабинета си. photo_F1F1BE0F_EF77_C423_41DD_52A8F0E2F0A6.description = Александър Джаджев и Петър Витанов на пл. Ал. Невски photo_F1F1BE0F_EF77_C423_41DD_52A8F0E2F0A6.description = Александър Джаджев и Петър Витанов на пл. Ал. Невски photo_BFF1ADF4_A7A9_5450_41C7_2785F9DF1C06.description = Александър Джаджев и Петър Витанов в двора на двореца. photo_BFF1ADF4_A7A9_5450_41C7_2785F9DF1C06.description = Александър Джаджев и Петър Витанов в двора на двореца. photo_F2B576DB_EF76_C423_41D4_AC35D20DF9C3.description = Александър Джаджев и Петър Витанов на царските маневри , 1937 г. photo_F2B576DB_EF76_C423_41D4_AC35D20DF9C3.description = Александър Джаджев и Петър Витанов на царските маневри , 1937 г. photo_BFF0EA23_A7A9_5FF0_41B3_F69693163931.description = Александър Джаджев и Петър Витанов на честване на Ботев на връх Околчица. photo_BFF0EA23_A7A9_5FF0_41B3_F69693163931.description = Александър Джаджев и Петър Витанов на честване на Ботев на връх Околчица. photo_A2DD9077_8DC2_4C22_41D4_5759495DF37B.description = Антената на радиопредавателят край Вакарел, 1937 г. photo_A2DD9077_8DC2_4C22_41D4_5759495DF37B.description = Антената на радиопредавателят край Вакарел, 1937 г. photo_5901DFBB_4B5D_8278_41BB_0EBD2B9CE20C.description = Антон Митов споделя спомени от 10 ноември 1989 г. photo_5901DFBB_4B5D_8278_41BB_0EBD2B9CE20C.description = Антон Митов споделя спомени от 10 ноември 1989 г. album_3B9612E7_BABA_AF28_41E6_65A7A80E122F_2.description = Апаратната на лентохранилището photo_DBD79146_CA7E_94FC_41CF_538E3ACAFC3E.description = Асен Матеев и Радослав Янкулов сред екипа на предаването "Спорт и музика". photo_DBD79146_CA7E_94FC_41CF_538E3ACAFC3E.description = Асен Матеев и Радослав Янкулов сред екипа на предаването "Спорт и музика". photo_90A8D68F_D169_1769_41E4_A50CE1235EEB.description = Афиш от клавирен рецитал на Димитър Ненов в родния му град Разград photo_90A8D68F_D169_1769_41E4_A50CE1235EEB.description = Афиш от клавирен рецитал на Димитър Ненов в родния му град Разград photo_8706EADA_9780_0187_41BB_273AC5941ABE.description = Биг бенд на БНР photo_8706EADA_9780_0187_41BB_273AC5941ABE.description = Биг бенд на БНР photo_F359EFF7_FCF1_23E3_41E2_9A2C3D3191AF.description = Божана Димитрова по време на предаването "Хоризонт за вас". photo_F359EFF7_FCF1_23E3_41E2_9A2C3D3191AF.description = Божана Димитрова по време на предаването "Хоризонт за вас". photo_A9B4BD4A_A757_0977_41E1_451261CE2CD5.description = Боян Икономов photo_A9B4BD4A_A757_0977_41E1_451261CE2CD5.description = Боян Икономов photo_A9B73B43_A757_0975_41C9_8AC7942B6320.description = Боян Икономов по време на работа photo_A9B73B43_A757_0975_41C9_8AC7942B6320.description = Боян Икономов по време на работа photo_A9B7E6EE_A757_1B0E_41C0_655B3FACD6C6.description = Боян Икономов приветства Цвятко Благоев, по повод юбилеят му - декември 1967 г. photo_A9B7E6EE_A757_1B0E_41C0_655B3FACD6C6.description = Боян Икономов приветства Цвятко Благоев, по повод юбилеят му - декември 1967 г. photo_A9B761F3_A757_1915_41CB_7010650AD94D.description = Боян Икономов - края на 60 те. photo_A9B761F3_A757_1915_41CB_7010650AD94D.description = Боян Икономов - края на 60 те. photo_B777C1C0_A757_7972_41D1_D9125B718E13.description = Боян Икономов, със колегите си Гроздан Христозов и Васил Лолов photo_B777C1C0_A757_7972_41D1_D9125B718E13.description = Боян Икономов, със колегите си Гроздан Христозов и Васил Лолов photo_2B3EE777_6B7C_268C_41D4_13D366C9381D.description = Владимир Костов photo_2B3EE777_6B7C_268C_41D4_13D366C9381D.description = Владимир Костов photo_A82CD8C8_BC04_9B34_41CD_7138AFE071A8.description = Водка, водка, фокстрот. Пее Зора Златина. Текст Амико Фрицъ ( псевдоним на Петър Витанов) photo_A82CD8C8_BC04_9B34_41CD_7138AFE071A8.description = Водка, водка, фокстрот. Пее Зора Златина. Текст Амико Фрицъ ( псевдоним на Петър Витанов) photo_98533883_9780_0186_41C8_970E9D196B54.description = Вокална група "Радио деца". photo_98533883_9780_0186_41C8_970E9D196B54.description = Вокална група "Радио деца". photo_B7EDFABB_A757_7CD0_41D0_3C838659BE54.description = Георги Бълков (първият от ляво) пред раиопредавателят на ул. Московска 19 photo_B7EDFABB_A757_7CD0_41D0_3C838659BE54.description = Георги Бълков (първият от ляво) пред раиопредавателят на ул. Московска 19 album_CA47CB2E_BA9A_BD38_41D1_4A49F84BD3A4_7.description = Голямото студио на Родно радио на ул. Московска 19 photo_8745F0D7_9780_018D_41A4_52C09D7680BE.description = Група начело с Георги Вълков построяват радиопредавател в Инженерната работилница в София, 1929 г photo_8745F0D7_9780_018D_41A4_52C09D7680BE.description = Група начело с Георги Вълков построяват радиопредавател в Инженерната работилница в София, 1929 г photo_98513F43_9780_0085_41A6_C38096DEEBE5.description = Детски хор на БНР. Пролетен концерт изнесен на 20 март, 2019г. photo_98513F43_9780_0085_41A6_C38096DEEBE5.description = Детски хор на БНР. Пролетен концерт изнесен на 20 март, 2019г. photo_B681F623_A5EF_7E35_41AD_E6BFE4698098.description = Димитър Ненов (вторият от ляво надясно) скиор и страстен планинар photo_B681F623_A5EF_7E35_41AD_E6BFE4698098.description = Димитър Ненов (вторият от ляво надясно) скиор и страстен планинар photo_F0511FCA_EF54_CEBD_41D0_01FA021E8CDD.description = Димитър Ненов като ученик, 1919? photo_F0511FCA_EF54_CEBD_41D0_01FA021E8CDD.description = Димитър Ненов като ученик, 1919? photo_B0A69C30_A5EF_F214_41E2_04EAFBE682CD.description = Димитър Ненов, 1927? photo_B0A69C30_A5EF_F214_41E2_04EAFBE682CD.description = Димитър Ненов, 1927? photo_808FE2FA_D127_2CAB_41E5_55479CB95941.description = Димитър Ненов, 1933 г. photo_808FE2FA_D127_2CAB_41E5_55479CB95941.description = Димитър Ненов, 1933 г. photo_B68169EC_A5EF_7233_41DB_0B82BA9BC953.description = Димитър Ненов, края на 40 те photo_B68169EC_A5EF_7233_41DB_0B82BA9BC953.description = Димитър Ненов, края на 40 те photo_B6828EB9_A5EF_4E15_4198_EF6551FA2D8D.description = Димър Ненов, началото на 50 те photo_B6828EB9_A5EF_4E15_4198_EF6551FA2D8D.description = Димър Ненов, началото на 50 те photo_338C078C_BAA9_95F9_41C5_7389AA60CFDC.description = Един от апаратите филмил photo_338C078C_BAA9_95F9_41C5_7389AA60CFDC.description = Един от апаратите филмил photo_B4E478CD_A5D9_720C_41E0_8459C501CD89.description = Есто Везенков photo_B4E478CD_A5D9_720C_41E0_8459C501CD89.description = Есто Везенков album_AACF2103_A5DA_B3F4_41DB_B71615951B3C_0.description = Есто Везенков, началото на 40 те на 20 век. photo_B57240C2_A5E6_F277_41DA_E040F787F95A.description = Есто Везенков, средата на 30 те. photo_B57240C2_A5E6_F277_41DA_E040F787F95A.description = Есто Везенков, средата на 30 те. album_AAFA9533_A769_35D0_41D8_0C86E92469CF_0.description = Инж. Георги Вълков photo_B7F833B7_A757_CCD0_41BE_B8264BA5997D.description = Инж. Георги Вълков с конструираният от него предавател, 1929 г. photo_B7F833B7_A757_CCD0_41BE_B8264BA5997D.description = Инж. Георги Вълков с конструираният от него предавател, 1929 г. photo_A9B80C2C_A75B_0F33_41D1_B8A765D6718F.description = ЙОрдан Стубел в кабинета си photo_A9B80C2C_A75B_0F33_41D1_B8A765D6718F.description = ЙОрдан Стубел в кабинета си photo_A8852784_A75B_19F3_41D5_460A7F20CECF.description = Йордан Стубел в студио photo_A8852784_A75B_19F3_41D5_460A7F20CECF.description = Йордан Стубел в студио photo_ECFF9A95_FCF1_6C26_41DD_C99B1218C6FA.description = Йордан Стубел и Дора Габе, 1927 г. photo_ECFF9A95_FCF1_6C26_41DD_C99B1218C6FA.description = Йордан Стубел и Дора Габе, 1927 г. photo_A8FE4887_A75B_77FE_41E3_70B3DFF5D47D.description = Йордан Стубел, 1932 г. photo_A8FE4887_A75B_77FE_41E3_70B3DFF5D47D.description = Йордан Стубел, 1932 г. photo_F8822C47_EECC_B1B4_41E3_4D973E6BAA41.description = Йордан Стубел, Боян Икономов, Александър Джаджев и Есто Везенков. photo_F8822C47_EECC_B1B4_41E3_4D973E6BAA41.description = Йордан Стубел, Боян Икономов, Александър Джаджев и Есто Везенков. album_F9A97A32_E8A8_B6BC_41EB_B1ED5CB97ACE_3.description = Константин Константинов, 1940 г. album_F9A97A32_E8A8_B6BC_41EB_B1ED5CB97ACE_1.description = Константин Константинов, 1942 г. photo_953F1CF1_2988_02CF_41A8_E9DFD22B4BDA.description = Концерт на Симфоничен оркестър и Смесеният хор на БНР photo_953F1CF1_2988_02CF_41A8_E9DFD22B4BDA.description = Концерт на Симфоничен оркестър и Смесеният хор на БНР album_27B84AA4_4A3A_CFB4_41D0_4707EBF035C9_0.description = Легендата ХСЗ и нейните гласове Калоянчев, Мутафова и Парцалев photo_B631286A_A769_7C73_41B7_87970D702D6F.description = Лична карта като служител в Главна дирекция на П.Т.Т. photo_B631286A_A769_7C73_41B7_87970D702D6F.description = Лична карта като служител в Главна дирекция на П.Т.Т. photo_8886FA24_95A4_085C_41B5_437DAD9B5D50.description = Макет на новата сграда на Радио София (сега БНР) photo_8886FA24_95A4_085C_41B5_437DAD9B5D50.description = Макет на новата сграда на Радио София (сега БНР) album_D52F47F9_BA97_9518_41D7_5BBA2DD25FC3_1.description = Микрофонното помещение на ул. Бенковски 3 photo_F473BD7C_E54E_545B_41E3_1DC4CF651654.description = Микрофонното помещение на ул. Бенковски 3 photo_F473BD7C_E54E_545B_41E3_1DC4CF651654.description = Микрофонното помещение на ул. Бенковски 3 photo_A04D4BD9_8DC2_7C6E_41B8_E9BF254461FE.description = На 25 януари, 1935 г. , цар Борис III одържавява радиоразпръскването. photo_A04D4BD9_8DC2_7C6E_41B8_E9BF254461FE.description = На 25 януари, 1935 г. , цар Борис III одържавява радиоразпръскването. photo_A9B869AF_A75B_090D_41C4_796C773B4D87.description = Новият ръководител, 4 април, 1943 г. photo_A9B869AF_A75B_090D_41C4_796C773B4D87.description = Новият ръководител, 4 април, 1943 г. photo_B2371C4F_A7AB_DBB0_41DD_3DEC5BE8C6A7.description = Откриване на паметна плоча посветена на 100 годишнината от рождението на Петър Увалиев, на мястото където е била родната му къща. photo_B2371C4F_A7AB_DBB0_41DD_3DEC5BE8C6A7.description = Откриване на паметна плоча посветена на 100 годишнината от рождението на Петър Увалиев, на мястото където е била родната му къща. photo_ECCA7CF4_FCF3_65E5_41E1_E59BA13605F9.description = Откриване на радиопредавателят в Скопие, 1941 г. photo_ECCA7CF4_FCF3_65E5_41E1_E59BA13605F9.description = Откриване на радиопредавателят в Скопие, 1941 г. photo_C078B1B1_D00D_87A9_41D1_69DF9DDD2018.description = Официалното откриването на предавателят на Родно радио, 25 март 1934 г. photo_C078B1B1_D00D_87A9_41D1_69DF9DDD2018.description = Официалното откриването на предавателят на Родно радио, 25 март 1934 г. photo_F96FC5D3_F46E_803F_41A0_590CBA32C337.description = Панайот Товоров като семинарист, 5 октомври 1902 г. photo_F96FC5D3_F46E_803F_41A0_590CBA32C337.description = Панайот Товоров като семинарист, 5 октомври 1902 г. album_9A4FC726_978C_FEB3_41DA_18BB144AF86B_19.description = Панайот Тодоров , 1906 г. photo_B2A45800_A7A8_FBB0_41A4_F926EC187140.description = Петър Увалиев по време на работа. photo_B2A45800_A7A8_FBB0_41A4_F926EC187140.description = Петър Увалиев по време на работа. photo_B25CDAA8_A7A8_FCF0_41DD_3C9156DB7CE5.description = Петър Витанов и Александър Джаджев в двора на двореца photo_B25CDAA8_A7A8_FCF0_41DD_3C9156DB7CE5.description = Петър Витанов и Александър Джаджев в двора на двореца photo_B2721BF2_A7B8_FC50_41CB_B08B7B215B30.description = Петър Витанов и Александър Джаджев по време на царските маневри, 1937 г. photo_B2721BF2_A7B8_FC50_41CB_B08B7B215B30.description = Петър Витанов и Александър Джаджев по време на царските маневри, 1937 г. photo_B1B0FD41_A7A9_55B0_41DB_9B4249E3BEE6.description = Петър Витанов и Александър Джаджев, на площад Ал. Невски, 1942 г. photo_B1B0FD41_A7A9_55B0_41DB_9B4249E3BEE6.description = Петър Витанов и Александър Джаджев, на площад Ал. Невски, 1942 г. photo_B2CDEB3F_A7B7_5DD0_41D3_FDB8C3AF3DC0.description = Петър Витанов и Дано Петров по време на царските маневри, 1937 г. photo_B2CDEB3F_A7B7_5DD0_41D3_FDB8C3AF3DC0.description = Петър Витанов и Дано Петров по време на царските маневри, 1937 г. album_B3AD362B_A759_57F0_41CE_E0F8C79942F2_0.description = Петър Витанов, 1940 г. album_B274B43B_A7A9_CBD0_41D7_F1281F245406_0.description = Петър Увалиев photo_DB34092F_EFB6_CC64_41E7_8AF7683DD1ED.description = Петър Увалиев и СОфия ЛОрен по време на снимките на "Милионерката" photo_DB34092F_EFB6_CC64_41E7_8AF7683DD1ED.description = Петър Увалиев и СОфия ЛОрен по време на снимките на "Милионерката" photo_DB226A15_EFB5_4C27_41D4_9F1388C07D3E.description = Петър Увалиев като млад photo_DB226A15_EFB5_4C27_41D4_9F1388C07D3E.description = Петър Увалиев като млад photo_C13FC706_EFD5_C425_41E8_208BA62B9E92.description = Петър Увалиев с Джералдин Чаплин и съпругата си Соня Рув photo_C13FC706_EFD5_C425_41E8_208BA62B9E92.description = Петър Увалиев с Джералдин Чаплин и съпругата си Соня Рув photo_DCE6753B_D37E_2B35_41B4_B88AA300A492.description = Плоча с гласа на Йордан Стубел photo_DCE6753B_D37E_2B35_41B4_B88AA300A492.description = Плоча с гласа на Йордан Стубел album_CA47CB2E_BA9A_BD38_41D1_4A49F84BD3A4_8.description = Полицейски оркестър в двора на Московска 19. Дирижира Марин Големинов photo_FE6E9967_E8B8_92A4_41E2_27B2881E46F0.description = Портрет на К. Константинов от Донка Константинова, 1940 г. photo_FE6E9967_E8B8_92A4_41E2_27B2881E46F0.description = Портрет на К. Константинов от Донка Константинова, 1940 г. photo_D86C9ECE_CA7E_8D8C_41E6_15A3F2A2C119.description = Предаването "Дела и документи" photo_D86C9ECE_CA7E_8D8C_41E6_15A3F2A2C119.description = Предаването "Дела и документи" photo_DC2912A5_D37E_29DD_4190_81D32BAA1DAD.description = Промени в радиопрограмата на 20 септември 1937 г., нанесени саморъчно от Йордан Стубел, съхранени в Музея за история на радиото в България "Проф. д-р В. Димитров". photo_DC2912A5_D37E_29DD_4190_81D32BAA1DAD.description = Промени в радиопрограмата на 20 септември 1937 г., нанесени саморъчно от Йордан Стубел, съхранени в Музея за история на радиото в България "Проф. д-р В. Димитров". photo_D4D32BDC_D948_17F1_41E4_AF2803302C86.description = Първата сграда на ул. Драган Цанков 4 photo_D4D32BDC_D948_17F1_41E4_AF2803302C86.description = Първата сграда на ул. Драган Цанков 4 photo_F35CD840_FCF1_6C1D_41E1_D6565DD310AA.description = Първо студио с поглед към сцената. Снимка непосредствено след откриването през 1942 г. photo_F35CD840_FCF1_6C1D_41E1_D6565DD310AA.description = Първо студио с поглед към сцената. Снимка непосредствено след откриването през 1942 г. photo_A862D580_BC07_9535_41E3_5D2EEA8433C3.description = Радио София в снимки и репортажи, 1940 г. Първата книга посветена на държавната ни медия. photo_A862D580_BC07_9535_41E3_5D2EEA8433C3.description = Радио София в снимки и репортажи, 1940 г. Първата книга посветена на държавната ни медия. photo_B254259B_A7A9_54D1_4188_89937FCEB7D6.description = Радиопредаването от Черни връх, 1940 г. Петър Витанов, Есто Везенков, Тодор Славчев и Аспарух Темелков photo_B254259B_A7A9_54D1_4188_89937FCEB7D6.description = Радиопредаването от Черни връх, 1940 г. Петър Витанов, Есто Везенков, Тодор Славчев и Аспарух Темелков photo_B561DBE2_A5D9_5637_41B3_D01995433099.description = Радиопредаването от Черни връх, 1940 г. Първи отляво е Петър Витанов. а Есто Везенков е вторият от ляво на дясно. photo_B561DBE2_A5D9_5637_41B3_D01995433099.description = Радиопредаването от Черни връх, 1940 г. Първи отляво е Петър Витанов. а Есто Везенков е вторият от ляво на дясно. album_F8FAA47D_F46A_80EB_41C9_05D0417238C1.description = Родителите на Панайот Тодоров album_D52F47F9_BA97_9518_41D7_5BBA2DD25FC3_0.description = Сградата на Родно радио, ул. Бенковски 3, София photo_CD2EB0A8_EF4F_F2FD_41E1_1D15AA3B2E80.description = Семейството на Димитър Ненов: майка му Стиляна, бащата Стефан, двете сестри – Здравка и Маринка, Димитър. photo_CD2EB0A8_EF4F_F2FD_41E1_1D15AA3B2E80.description = Семейството на Димитър Ненов: майка му Стиляна, бащата Стефан, двете сестри – Здравка и Маринка, Димитър. photo_8E40D279_97F3_1691_41D3_884371199085.description = Сирак Скитник в компания. Сред присъстващите за Александър Балабанов и Асен Захариев, 20 те на XX в. photo_8E40D279_97F3_1691_41D3_884371199085.description = Сирак Скитник в компания. Сред присъстващите за Александър Балабанов и Асен Захариев, 20 те на XX в. photo_83996C85_9780_018D_41A9_F7B64AF26DF0.description = Сирак Скитник в кабинета си на Драган Цанков 4, 1942 г. photo_83996C85_9780_018D_41A9_F7B64AF26DF0.description = Сирак Скитник в кабинета си на Драган Цанков 4, 1942 г. album_9A4FC726_978C_FEB3_41DA_18BB144AF86B_1.description = Сирак Скитник като студент в Санкт Петербург, 1910 г. album_9A4FC726_978C_FEB3_41DA_18BB144AF86B_24.description = Сирак Скитник мобилизиран, 1916 г. album_F9148CA1_F46E_8018_41EC_660560BF33EA.description = Сирак Скитник на фронта album_EC9C48A2_FCF1_EC1D_41E5_5EA186D51C32.description = Сирак Скитник със съпругата си Олга, 30 те на XX век photo_87A7E081_9780_0182_41E0_FE6851F3A460.description = Сирак Скитник умира на 2 март 1943 г. Слово на Есто Весенков за Сирак Скитник изнесено при неговото погребение. photo_87A7E081_9780_0182_41E0_FE6851F3A460.description = Сирак Скитник умира на 2 март 1943 г. Слово на Есто Весенков за Сирак Скитник изнесено при неговото погребение. photo_F746E8B0_E8F9_93BC_41E6_52EAB345FEE8.description = Сирак Скитник, 1940 г. photo_F746E8B0_E8F9_93BC_41E6_52EAB345FEE8.description = Сирак Скитник, 1940 г. album_9A4FC726_978C_FEB3_41DA_18BB144AF86B_12.description = Сирак Скитник, Олга, Борис Денев и семейство Гюлмезови, 1935 г. photo_4AA37689_5F80_2881_41D6_8D99A9955805.description = Скипът на предаването пред камера photo_4AA37689_5F80_2881_41D6_8D99A9955805.description = Скипът на предаването пред камера album_9A4FC726_978C_FEB3_41DA_18BB144AF86B_25.description = Снимка от погребението на Сирак-Скитник, 1943 г. photo_A9B729F1_A757_0912_41D2_7B4AF7E05C2B.description = Среща на български и съветски композитори. Седнал в дясно Арам Хачатурян. Прави Парашкев Хаджиев, Любомир Пипков и Боян Икономов. photo_A9B729F1_A757_0912_41D2_7B4AF7E05C2B.description = Среща на български и съветски композитори. Седнал в дясно Арам Хачатурян. Прави Парашкев Хаджиев, Любомир Пипков и Боян Икономов. photo_35568B1D_BABB_9D18_41A5_E3585BC3CF45.description = Стелажите със звуковата памет на БНР photo_35568B1D_BABB_9D18_41A5_E3585BC3CF45.description = Стелажите със звуковата памет на БНР photo_E8C9FA16_DB69_9A25_41DF_571744CBB3D4.description = Страница от Симфоничната картина "Коледа" за солисти, смесен хор и оркестър от Димитър Ненов. Тази сюита създава за радиото и за първи път прозвучава на 7 януари 1941 г. photo_E8C9FA16_DB69_9A25_41DF_571744CBB3D4.description = Страница от Симфоничната картина "Коледа" за солисти, смесен хор и оркестър от Димитър Ненов. Тази сюита създава за радиото и за първи път прозвучава на 7 януари 1941 г. photo_378AC23C_BAB6_EF18_41E0_8C144AFA095E.description = Съкровищницата на звуковете photo_378AC23C_BAB6_EF18_41E0_8C144AFA095E.description = Съкровищницата на звуковете photo_91B2421A_8D8A_5F70_41DF_DAD7F09735FE.description = Така е изглеждала сградата на Радио София след построяването ѝ през 1942 година photo_91B2421A_8D8A_5F70_41DF_DAD7F09735FE.description = Така е изглеждала сградата на Радио София след построяването ѝ през 1942 година photo_93EBE607_8DBA_A74C_41DF_BE5B77792786.description = Така е изглеждало Второ студио, когато Радио София през 1942 година се настанява в новата си сграда на „Драган Цанков“ №4. photo_93EBE607_8DBA_A74C_41DF_BE5B77792786.description = Така е изглеждало Второ студио, когато Радио София през 1942 година се настанява в новата си сграда на „Драган Цанков“ №4. photo_BE03C5D1_A7A9_5450_41AA_57AE3169CB81.description = Управителният съвет на БНР. Йордан Стубел, Боян Икономов, Александър Джаджев, Есто Везенков. photo_BE03C5D1_A7A9_5450_41AA_57AE3169CB81.description = Управителният съвет на БНР. Йордан Стубел, Боян Икономов, Александър Джаджев, Есто Везенков. photo_9A398252_959C_18F4_41D0_0F94C1F7601F.description = Фасадата на "Старата сграда на БНР на ул. Драган Цанков №4 днес. photo_9A398252_959C_18F4_41D0_0F94C1F7601F.description = Фасадата на "Старата сграда на БНР на ул. Драган Цанков №4 днес. photo_C6F8D3F8_E5DD_EC5A_41D7_126C3B29510A.description = Филимил photo_C6F8D3F8_E5DD_EC5A_41D7_126C3B29510A.description = Филимил photo_AA706B1A_8D8B_ED44_41D7_4B0B366B2300.description = Фоаието на новата сграда на ул. Драган Цанков 4 днес. photo_AA706B1A_8D8B_ED44_41D7_4B0B366B2300.description = Фоаието на новата сграда на ул. Драган Цанков 4 днес. photo_919DB1B7_2998_02B2_41B1_38561887C846.description = Фолклорен оркестър на БНР photo_919DB1B7_2998_02B2_41B1_38561887C846.description = Фолклорен оркестър на БНР photo_FFD6D397_EF4D_5C23_41D7_EE3FEBD8510C.description = Членовете на Софийски мандолинен квартет. В средата седнал, Боян Икономов, 13 май 1938 г. photo_FFD6D397_EF4D_5C23_41D7_EE3FEBD8510C.description = Членовете на Софийски мандолинен квартет. В средата седнал, Боян Икономов, 13 май 1938 г. photo_D58F3755_BA9A_F568_41AA_E3CDAFE2D222.description = ул. Московска 19 photo_D58F3755_BA9A_F568_41AA_E3CDAFE2D222.description = ул. Московска 19 ### Subtitle album_875E3618_8A42_4046_41C8_B418EEACE994.subtitle = Теодор Траянов, 1920 г. Корица на изданието ### Title photo_B2A45800_A7A8_FBB0_41A4_F926EC187140.label = 0000277881-article2 photo_B2A45800_A7A8_FBB0_41A4_F926EC187140.label = 0000277881-article2 photo_A9B761F3_A757_1915_41CB_7010650AD94D.label = 0012 photo_A9B761F3_A757_1915_41CB_7010650AD94D.label = 0012 album_9A4FC726_978C_FEB3_41DA_18BB144AF86B_1.label = 04-Сирак-Скитник photo_B777C1C0_A757_7972_41D1_D9125B718E13.label = 1...2.Grozdan_Hristozov_3.Boyan_Ikonomov_4.Vasil_Lolov photo_B777C1C0_A757_7972_41D1_D9125B718E13.label = 1...2.Grozdan_Hristozov_3.Boyan_Ikonomov_4.Vasil_Lolov photo_B2371C4F_A7AB_DBB0_41DD_3DEC5BE8C6A7.label = 1024-768-dnes-12-ianuari-be-otkrita-pametna-plocha-po-povod-stogodishninata photo_B2371C4F_A7AB_DBB0_41DD_3DEC5BE8C6A7.label = 1024-768-dnes-12-ianuari-be-otkrita-pametna-plocha-po-povod-stogodishninata photo_A9B7E6EE_A757_1B0E_41C0_655B3FACD6C6.label = 12.1967_Boyan_Ikonomov_ubiley_Cvyatko_Blagoev_MSl photo_A9B7E6EE_A757_1B0E_41C0_655B3FACD6C6.label = 12.1967_Boyan_Ikonomov_ubiley_Cvyatko_Blagoev_MSl album_B274B43B_A7A9_CBD0_41D7_F1281F245406_0.label = 138287617_272347827640194_3502009013350849711_n-802x1024-2 photo_8745F0D7_9780_018D_41A4_52C09D7680BE.label = 1929 г. photo_8745F0D7_9780_018D_41A4_52C09D7680BE.label = 1929 г. photo_FB89A73A_E5DA_35DF_4199_D1C4A10608AD.label = 1936 г - lрадиото на къси вълни - отзиви б photo_FB89A73A_E5DA_35DF_4199_D1C4A10608AD.label = 1936 г - lрадиото на къси вълни - отзиви б photo_F0511FCA_EF54_CEBD_41D0_01FA021E8CDD.label = 26-10-2022_jivotopis-3 photo_F0511FCA_EF54_CEBD_41D0_01FA021E8CDD.label = 26-10-2022_jivotopis-3 photo_DCE6753B_D37E_2B35_41B4_B88AA300A492.label = 2_plocha_s_glasa_na_Stubel photo_DCE6753B_D37E_2B35_41B4_B88AA300A492.label = 2_plocha_s_glasa_na_Stubel photo_DC2912A5_D37E_29DD_4190_81D32BAA1DAD.label = 3_belejka_na_Yordan_St ubel_2 photo_DC2912A5_D37E_29DD_4190_81D32BAA1DAD.label = 3_belejka_na_Yordan_St ubel_2 photo_BE03C5D1_A7A9_5450_41AA_57AE3169CB81.label = 4_Y_Stubel_B_Ikonomov_Al_Djadjev_Vezenkov photo_BE03C5D1_A7A9_5450_41AA_57AE3169CB81.label = 4_Y_Stubel_B_Ikonomov_Al_Djadjev_Vezenkov photo_A8852784_A75B_19F3_41D5_460A7F20CECF.label = 6_Y_Stubel_pred_mikrofon photo_A8852784_A75B_19F3_41D5_460A7F20CECF.label = 6_Y_Stubel_pred_mikrofon photo_A82CD8C8_BC04_9B34_41CD_7138AFE071A8.label = 6_viber_image_2023-08-16_13-43-35-543 photo_A82CD8C8_BC04_9B34_41CD_7138AFE071A8.label = 6_viber_image_2023-08-16_13-43-35-543 photo_A9B869AF_A75B_090D_41C4_796C773B4D87.label = 7_zapovad photo_A9B869AF_A75B_090D_41C4_796C773B4D87.label = 7_zapovad photo_B1B0FD41_A7A9_55B0_41DB_9B4249E3BEE6.label = Al_Djadjev_i_P photo_F1F1BE0F_EF77_C423_41DD_52A8F0E2F0A6.label = Al_Djadjev_i_P photo_F1F1BE0F_EF77_C423_41DD_52A8F0E2F0A6.label = Al_Djadjev_i_P photo_B1B0FD41_A7A9_55B0_41DB_9B4249E3BEE6.label = Al_Djadjev_i_P photo_BFF0EA23_A7A9_5FF0_41B3_F69693163931.label = Aleksandar_Djadjev_i_P photo_BFF0EA23_A7A9_5FF0_41B3_F69693163931.label = Aleksandar_Djadjev_i_P photo_A9B73B43_A757_0975_41C9_8AC7942B6320.label = B.Ikonomov pred pianoto photo_A9B73B43_A757_0975_41C9_8AC7942B6320.label = B.Ikonomov pred pianoto photo_A9B4BD4A_A757_0977_41E1_451261CE2CD5.label = B.Ikonomov-ubc-1 photo_A9B4BD4A_A757_0977_41E1_451261CE2CD5.label = B.Ikonomov-ubc-1 photo_A9B729F1_A757_0912_41D2_7B4AF7E05C2B.label = B.Ikonomov-ubc-3 photo_A9B729F1_A757_0912_41D2_7B4AF7E05C2B.label = B.Ikonomov-ubc-3 album_D52F47F9_BA97_9518_41D7_5BBA2DD25FC3.label = Benkovski3 photo_B68169EC_A5EF_7233_41DB_0B82BA9BC953.label = D photo_B68169EC_A5EF_7233_41DB_0B82BA9BC953.label = D album_BE54508B_A7AF_4CB0_41D2_37359D06DBB4.label = DJADJEV photo_B6828EB9_A5EF_4E15_4198_EF6551FA2D8D.label = DN_ns-pianoto photo_B6828EB9_A5EF_4E15_4198_EF6551FA2D8D.label = DN_ns-pianoto photo_A04D4BD9_8DC2_7C6E_41B8_E9BF254461FE.label = DOKLAD photo_A04D4BD9_8DC2_7C6E_41B8_E9BF254461FE.label = DOKLAD album_BDB079BA_A5EB_D217_41C4_E25CEA888430.label = IKONOMOV photo_F746E8B0_E8F9_93BC_41E6_52EAB345FEE8.label = IMG_20230619_145739[1] photo_F746E8B0_E8F9_93BC_41E6_52EAB345FEE8.label = IMG_20230619_145739[1] photo_8E40D279_97F3_1691_41D3_884371199085.label = IMG_20230810_144929 photo_8E40D279_97F3_1691_41D3_884371199085.label = IMG_20230810_144929 photo_83996C85_9780_018D_41A9_F7B64AF26DF0.label = IMG_20241108_110049 photo_83996C85_9780_018D_41A9_F7B64AF26DF0.label = IMG_20241108_110049 photo_87A7E081_9780_0182_41E0_FE6851F3A460.label = IMG_20241108_110049 photo_87A7E081_9780_0182_41E0_FE6851F3A460.label = IMG_20241108_110049 photo_D58F3755_BA9A_F568_41AA_E3CDAFE2D222.label = IMG_20241113_081148 photo_D58F3755_BA9A_F568_41AA_E3CDAFE2D222.label = IMG_20241113_081148 photo_338C078C_BAA9_95F9_41C5_7389AA60CFDC.label = IMG_20241122_124058 photo_338C078C_BAA9_95F9_41C5_7389AA60CFDC.label = IMG_20241122_124058 photo_378AC23C_BAB6_EF18_41E0_8C144AFA095E.label = IMG_20241122_124744 photo_378AC23C_BAB6_EF18_41E0_8C144AFA095E.label = IMG_20241122_124744 photo_A8FE4887_A75B_77FE_41E3_70B3DFF5D47D.label = IMG_20241127_122348[1] photo_A8FE4887_A75B_77FE_41E3_70B3DFF5D47D.label = IMG_20241127_122348[1] photo_B631286A_A769_7C73_41B7_87970D702D6F.label = Image_19001437_40_0 photo_B631286A_A769_7C73_41B7_87970D702D6F.label = Image_19001437_40_0 album_F9A97A32_E8A8_B6BC_41EB_B1ED5CB97ACE_1.label = K_Konstantinov V photo_FE6E9967_E8B8_92A4_41E2_27B2881E46F0.label = Konstantin_Konstantinov photo_FE6E9967_E8B8_92A4_41E2_27B2881E46F0.label = Konstantin_Konstantinov album_F9A97A32_E8A8_B6BC_41EB_B1ED5CB97ACE_3.label = Konstantin_Konstantinov_1940_C_V photo_35568B1D_BABB_9D18_41A5_E3585BC3CF45.label = LENTO_011 photo_35568B1D_BABB_9D18_41A5_E3585BC3CF45.label = LENTO_011 album_3B9612E7_BABA_AF28_41E6_65A7A80E122F.label = Lentohranilishte album_CA47CB2E_BA9A_BD38_41D1_4A49F84BD3A4.label = Moskovska19 album_B60B3F8B_A5E9_4EF4_41D2_3934BF7B87FC.label = NENOV photo_B2CDEB3F_A7B7_5DD0_41D3_FDB8C3AF3DC0.label = P,Vitanov_i_Dano_Petrov_po_vreme_na_reportaj photo_B2CDEB3F_A7B7_5DD0_41D3_FDB8C3AF3DC0.label = P,Vitanov_i_Dano_Petrov_po_vreme_na_reportaj photo_A862D580_BC07_9535_41E3_5D2EEA8433C3.label = Radio_Sofia photo_A862D580_BC07_9535_41E3_5D2EEA8433C3.label = Radio_Sofia album_9A4FC726_978C_FEB3_41DA_18BB144AF86B.label = SIRAK album_A932477A_A75F_1917_41DC_32F3C253B8EB.label = STUBEL album_B274B43B_A7A9_CBD0_41D7_F1281F245406.label = UVALIEV album_3B9612E7_BABA_AF28_41E6_65A7A80E122F_2.label = Untitled-17 photo_A9B80C2C_A75B_0F33_41D1_B8A765D6718F.label = Untitled_11 photo_A9B80C2C_A75B_0F33_41D1_B8A765D6718F.label = Untitled_11 album_BE54508B_A7AF_4CB0_41D2_37359D06DBB4_0.label = Untitled_19 album_AAFA9533_A769_35D0_41D8_0C86E92469CF.label = VALKOV album_AACF2103_A5DA_B3F4_41DB_B71615951B3C.label = VEZENKOV album_B3AD362B_A759_57F0_41CE_E0F8C79942F2.label = VITANOV photo_93EBE607_8DBA_A74C_41DF_BE5B77792786.label = Vtoro--studio,-1942-g. photo_93EBE607_8DBA_A74C_41DF_BE5B77792786.label = Vtoro--studio,-1942-g. photo_ECFF9A95_FCF1_6C26_41DD_C99B1218C6FA.label = YORdan_Stubel_i_Dora_Gabe photo_ECFF9A95_FCF1_6C26_41DD_C99B1218C6FA.label = YORdan_Stubel_i_Dora_Gabe photo_90A8D68F_D169_1769_41E4_A50CE1235EEB.label = afish photo_90A8D68F_D169_1769_41E4_A50CE1235EEB.label = afish album_AACF2103_A5DA_B3F4_41DB_B71615951B3C_0.label = esto_vezenkov photo_919DB1B7_2998_02B2_41B1_38561887C846.label = folklor photo_919DB1B7_2998_02B2_41B1_38561887C846.label = folklor photo_DB34092F_EFB6_CC64_41E7_8AF7683DD1ED.label = gettyimages-2158758528-2048x2048 photo_DB34092F_EFB6_CC64_41E7_8AF7683DD1ED.label = gettyimages-2158758528-2048x2048 album_F9A97A32_E8A8_B6BC_41EB_B1ED5CB97ACE_2.label = kk-560x416 panorama_8DEDD6B6_8380_E2D6_41CD_BC7F997F6780.label = lento_01 photo_4AA37689_5F80_2881_41D6_8D99A9955805.label = lovec photo_4AA37689_5F80_2881_41D6_8D99A9955805.label = lovec panorama_8D154F69_8270_6E43_41DC_188FA45ADE79.label = muzej photo_F35CD840_FCF1_6C1D_41E1_D6565DD310AA.label = novasgrada_4 photo_F35CD840_FCF1_6C1D_41E1_D6565DD310AA.label = novasgrada_4 album_9A4FC726_978C_FEB3_41DA_18BB144AF86B_12.label = olga,sirak photo_DB226A15_EFB5_4C27_41D4_9F1388C07D3E.label = orig (1) photo_DB226A15_EFB5_4C27_41D4_9F1388C07D3E.label = orig (1) photo_A2DD9077_8DC2_4C22_41D4_5759495DF37B.label = radio_1937_vakarel photo_A2DD9077_8DC2_4C22_41D4_5759495DF37B.label = radio_1937_vakarel photo_F96FC5D3_F46E_803F_41A0_590CBA32C337.label = seminaria photo_F96FC5D3_F46E_803F_41A0_590CBA32C337.label = seminaria album_D52F47F9_BA97_9518_41D7_5BBA2DD25FC3_0.label = sgradata photo_9A398252_959C_18F4_41D0_0F94C1F7601F.label = starata photo_9A398252_959C_18F4_41D0_0F94C1F7601F.label = starata photo_F473BD7C_E54E_545B_41E3_1DC4CF651654.label = studio album_D52F47F9_BA97_9518_41D7_5BBA2DD25FC3_1.label = studio photo_F473BD7C_E54E_545B_41E3_1DC4CF651654.label = studio photo_B4E478CD_A5D9_720C_41E0_8459C501CD89.label = vezenkov_4 photo_B4E478CD_A5D9_720C_41E0_8459C501CD89.label = vezenkov_4 photo_5901DFBB_4B5D_8278_41BB_0EBD2B9CE20C.label = Антон Митов photo_5901DFBB_4B5D_8278_41BB_0EBD2B9CE20C.label = Антон Митов photo_8706EADA_9780_0187_41BB_273AC5941ABE.label = Биг бенд photo_8706EADA_9780_0187_41BB_273AC5941ABE.label = Биг бенд photo_98533883_9780_0186_41C8_970E9D196B54.label = Вокална група "Радио деца" photo_98533883_9780_0186_41C8_970E9D196B54.label = Вокална група "Радио деца" album_AAFA9533_A769_35D0_41D8_0C86E92469CF_0.label = Г_Вълков photo_B7F833B7_A757_CCD0_41BE_B8264BA5997D.label = Г_Вълков_2 photo_B7F833B7_A757_CCD0_41BE_B8264BA5997D.label = Г_Вълков_2 photo_B7EDFABB_A757_7CD0_41D0_3C838659BE54.label = Г_Вълков_33 photo_B7EDFABB_A757_7CD0_41D0_3C838659BE54.label = Г_Вълков_33 album_8E960AA7_9547_7533_41D3_6C65B7A9FF48.label = Д О М О В Е Т Е photo_98513F43_9780_0085_41A6_C38096DEEBE5.label = Детски хор на БНР photo_98513F43_9780_0085_41A6_C38096DEEBE5.label = Детски хор на БНР photo_91B2421A_8D8A_5F70_41DF_DAD7F09735FE.label = Драган Цанков 4 photo_91B2421A_8D8A_5F70_41DF_DAD7F09735FE.label = Драган Цанков 4 photo_B57240C2_A5E6_F277_41DA_E040F787F95A.label = Есто Везенков photo_B57240C2_A5E6_F277_41DA_E040F787F95A.label = Есто Везенков album_F9A97A32_E8A8_B6BC_41EB_B1ED5CB97ACE.label = КОНСТАНТИНОВ photo_8886FA24_95A4_085C_41B5_437DAD9B5D50.label = Макет на Новата сграда photo_8886FA24_95A4_085C_41B5_437DAD9B5D50.label = Макет на Новата сграда photo_FFD6D397_EF4D_5C23_41D7_EE3FEBD8510C.label = Мандолинен оркестър photo_FFD6D397_EF4D_5C23_41D7_EE3FEBD8510C.label = Мандолинен оркестър photo_808FE2FA_D127_2CAB_41E5_55479CB95941.label = Ненов photo_E8C9FA16_DB69_9A25_41DF_571744CBB3D4.label = Ненов photo_B681F623_A5EF_7E35_41AD_E6BFE4698098.label = Ненов photo_B0A69C30_A5EF_F214_41E2_04EAFBE682CD.label = Ненов photo_808FE2FA_D127_2CAB_41E5_55479CB95941.label = Ненов photo_B0A69C30_A5EF_F214_41E2_04EAFBE682CD.label = Ненов photo_B681F623_A5EF_7E35_41AD_E6BFE4698098.label = Ненов photo_E8C9FA16_DB69_9A25_41DF_571744CBB3D4.label = Ненов photo_AA706B1A_8D8B_ED44_41D7_4B0B366B2300.label = Новата сграда photo_AA706B1A_8D8B_ED44_41D7_4B0B366B2300.label = Новата сграда photo_C13FC706_EFD5_C425_41E8_208BA62B9E92.label = Петър Увалиев photo_C13FC706_EFD5_C425_41E8_208BA62B9E92.label = Петър Увалиев album_9A4FC726_978C_FEB3_41DA_18BB144AF86B_19.label = Портретна-снимка-на-С photo_ECCA7CF4_FCF3_65E5_41E1_E59BA13605F9.label = Радио Скопие, 1941 г. photo_ECCA7CF4_FCF3_65E5_41E1_E59BA13605F9.label = Радио Скопие, 1941 г. photo_B561DBE2_A5D9_5637_41B3_D01995433099.label = Радиопредето-от-Черни-връх-1940--в photo_B561DBE2_A5D9_5637_41B3_D01995433099.label = Радиопредето-от-Черни-връх-1940--в photo_C078B1B1_D00D_87A9_41D1_69DF9DDD2018.label = Родно_пред photo_C078B1B1_D00D_87A9_41D1_69DF9DDD2018.label = Родно_пред panorama_FC7D2812_F3D7_8F90_416A_6B0DC7062EE4.label = СИРАК_ФОН photo_CD2EB0A8_EF4F_F2FD_41E1_1D15AA3B2E80.label = Семейството на Димитър Ненов, 30 те photo_CD2EB0A8_EF4F_F2FD_41E1_1D15AA3B2E80.label = Семейството на Димитър Ненов, 30 те photo_953F1CF1_2988_02CF_41A8_E9DFD22B4BDA.label = Симфоничен оркестър на БНР photo_953F1CF1_2988_02CF_41A8_E9DFD22B4BDA.label = Симфоничен оркестър на БНР album_9A4FC726_978C_FEB3_41DA_18BB144AF86B_24.label = Снимка-на-С.-Скитник-1916-г album_9A4FC726_978C_FEB3_41DA_18BB144AF86B_25.label = Снимка-от-погребението-на-Сирак-Скитник-Н photo_F8822C47_EECC_B1B4_41E3_4D973E6BAA41.label = Стубел photo_F8822C47_EECC_B1B4_41E3_4D973E6BAA41.label = Стубел photo_C6F8D3F8_E5DD_EC5A_41D7_126C3B29510A.label = Филинил photo_C6F8D3F8_E5DD_EC5A_41D7_126C3B29510A.label = Филинил album_27B84AA4_4A3A_CFB4_41D0_4707EBF035C9.label = ХРИСТО БОТЕВ album_875E3618_8A42_4046_41C8_B418EEACE994.label = ХРОНОЛОГИЯ album_27B84AA4_4A3A_CFB4_41D0_4707EBF035C9_0.label = ХСЗ photo_DBD79146_CA7E_94FC_41CF_538E3ACAFC3E.label = Хоризонт photo_DBD79146_CA7E_94FC_41CF_538E3ACAFC3E.label = Хоризонт album_5F9CA533_CA95_577C_41E4_D85263031A75.label = Хоризонт photo_F359EFF7_FCF1_23E3_41E2_9A2C3D3191AF.label = Хоризонт за вас photo_F359EFF7_FCF1_23E3_41E2_9A2C3D3191AF.label = Хоризонт за вас photo_0E051278_512E_1200_41B7_5F684412B54B.label = амадеус_3 photo_0E051278_512E_1200_41B7_5F684412B54B.label = амадеус_3 album_B3AD362B_A759_57F0_41CE_E0F8C79942F2_0.label = витанов photo_2B3EE777_6B7C_268C_41D4_13D366C9381D.label = владимир костов photo_2B3EE777_6B7C_268C_41D4_13D366C9381D.label = владимир костов album_CA47CB2E_BA9A_BD38_41D1_4A49F84BD3A4_7.label = голямото_студио album_CA47CB2E_BA9A_BD38_41D1_4A49F84BD3A4_8.label = двор photo_D86C9ECE_CA7E_8D8C_41E6_15A3F2A2C119.label = дела_документи_2 photo_D86C9ECE_CA7E_8D8C_41E6_15A3F2A2C119.label = дела_документи_2 photo_B25CDAA8_A7A8_FCF0_41DD_3C9156DB7CE5.label = петър-витанов-и-джаджев-в-двора-на-двореца---вероятно-1 photo_BFF1ADF4_A7A9_5450_41C7_2785F9DF1C06.label = петър-витанов-и-джаджев-в-двора-на-двореца---вероятно-1 photo_B25CDAA8_A7A8_FCF0_41DD_3C9156DB7CE5.label = петър-витанов-и-джаджев-в-двора-на-двореца---вероятно-1 photo_BFF1ADF4_A7A9_5450_41C7_2785F9DF1C06.label = петър-витанов-и-джаджев-в-двора-на-двореца---вероятно-1 photo_F2B576DB_EF76_C423_41D4_AC35D20DF9C3.label = петър-витанов-и-джаджев-на-военни-маневри photo_B2721BF2_A7B8_FC50_41CB_B08B7B215B30.label = петър-витанов-и-джаджев-на-военни-маневри photo_B2721BF2_A7B8_FC50_41CB_B08B7B215B30.label = петър-витанов-и-джаджев-на-военни-маневри photo_F2B576DB_EF76_C423_41D4_AC35D20DF9C3.label = петър-витанов-и-джаджев-на-военни-маневри ## Popup ### Title window_71157549_650B_CEBC_41D5_46BE53CF372E.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_B8B2BC73_66FD_5F6C_41AA_FD6C9C1FF44B.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_3114913E_302D_1B9B_41C2_210464E08FD8.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_31617630_30E7_19A7_41B6_7E7EB3503678.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_4938D7DD_5EB4_7573_41D7_A1F55FDB0442.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_1DEFA91F_650D_C6D4_41CC_CC3FF3F99AF3.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_F71E29FC_650B_D954_41C7_D7C21B4967F4.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_A95FDEB4_BA6E_F728_41E4_85EB237DA2E6.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_68C6ABA3_6B7D_59ED_41CD_95050C13345F.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_68BFA0DA_6B0B_475C_419D_25094444D6BF.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_B1DFCD6D_6515_D974_41C3_8FD1BD3FCD9F.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_31324D6A_3065_0BBB_41C8_90F6BBC1076E.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_C9D9B1A2_657F_49EF_41D3_090B592AA151.title = А У Д И О Г А Л Е Р И Я window_CD7821CC_B5AC_C19B_4194_CC7C8A81CCD5.title = БАКАЛАВРИ 2019/2023 window_CD7881CA_B5AC_C19F_41E4_DA3C9E0D47DA.title = БАКАЛАВРИ 2019/2023 window_CD7A51C4_B5AC_C18B_41DC_0500D3A0A34A.title = БАКАЛАВРИ 2019/2023 window_CD7AD1C3_B5AC_C18D_41D5_6710D6E9791E.title = БАКАЛАВРИ 2019/2023 window_CD79D1C1_B5AC_C18D_41E6_3F8EB2EBFFC1.title = БАКАЛАВРИ 2019/2023 window_CD7BC1BE_B5AC_C1F7_4186_F952497F1B52.title = БАКАЛАВРИ 2019/2023 window_CD7921BF_B5AC_C1F5_41CA_A7A4C76626C2.title = БАКАЛАВРИ 2019/2023 window_B4FA0647_650B_4AB4_41D1_3099909742EA.title = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А window_31781F7D_30E5_0799_41C0_15DE4DE09A37.title = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А window_95B78D2B_671B_5EFC_41D7_D1E7B5DC3E31.title = Л Е Н Т О Х Р А Н И Л И Щ Е window_DF96A185_CC03_A5DB_41E4_68FDF8E6C407.title = Л Е Н Т О Х Р А Н И Л И Щ Е Н А Б О Р О В Е Ц window_99D727D0_670A_C9AC_41D2_80D1CBE4AC34.title = М У З Е Й Н А Р А Д И О Т О window_E5EBD27C_BA9A_6F18_41D9_1833870AD7BF.title = М У З Е Й Н А Р А Д И О Т О window_F4CBF10E_BA99_AAF8_41D1_225217B47D75.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_30ECB2B6_31FD_1EAB_41C5_7F13F3FA50C2.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_0C070ACD_3901_5917_41B4_1F987E90F63C.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_65CC8DC4_5ED4_7550_41B0_39D51AF3199F.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_30CDECBD_303F_0A99_41C6_B29509DA7073.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_4343FFED_5F02_BD76_41C6_4E70096BE433.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_D5E6E32B_5ED4_0ED7_41B4_EB205DBDB3C6.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_4AC69DE5_5F17_66D9_41D4_491550AC59D3.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_77374A55_5F13_6DF9_4196_E0D6549CAA9C.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_3DA3547B_5EF4_0B37_41CC_D9E34EC7F337.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_0FFCEB5F_5F13_23E9_41BD_DD39A76CDA27.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_30D8097E_3025_0B9B_41BF_02338CC867F1.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_30C791FE_302B_1A9B_41C0_83E73F160FCA.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_68AC556F_5F35_E7A9_4192_643D2F4336D2.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_30BA5D41_3065_0BE9_41C3_E23C6DA9BB29.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_30ACCE86_307D_096B_41C6_3A924C99952F.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_E5A2C113_302D_1B69_41B9_7C725C59AA7F.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_C279EEE5_306F_06A9_41C0_B31BFE6F6102.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_FF23C0D1_30DD_1AE9_419E_0BEA275B6E50.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_FD3CFE2F_30FF_09B9_419B_8C886F122533.title = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я window_6670270A_6715_4ABC_4170_790586C85D35.title = Х О Р И З О Н Т window_52283FA4_C649_8145_41E3_9B32A6FBA113.title = Х О Р И З О Н Т - А У Д И О Г А Л Е Р И Я ## Skin ### Button Button_CD7B01C2_B5AC_C18F_41E0_2A881376E107.label = Button_CD7B11BD_B5AC_C1F5_41E6_4460C3B7D19F.label = Button_CD7961C3_B5AC_C18D_41D5_7369142F8389.label = Button_CD7A91CB_B5AC_C19D_41E4_1A05C5F28707.label = Button_CD7A01C0_B5AC_C18B_41C7_0110500F1E05.label = Button_CD7B81BF_B5AC_C1F5_41A1_EE5A154384A7.label = Button_CD7AE1C5_B5AC_C195_41B0_5988CBEEA387.label = Button_CD7E91AF_B5AC_C195_41C6_F09BE667EEEB.label = А Л Е К С А Н Д Ъ Р Д Ж А Д Ж Е В Button_3EA8D61A_65F5_4ADF_41D2_601C6F4EBBFE_mobile.label = А Л. Д Ж А Д Ж Е В Button_CD7B61B9_B5AC_C1FD_41D1_CAE1D285EE0F.label = А С Е Н М А Р И Н О В Button_0926B8CA_651F_47BC_41CB_66ABB351E43B_mobile.label = А С Е Н М А Р И Н О В Button_3161762F_30E7_19B9_41C7_69F7076A990E.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_C9D961A2_657F_49EF_41D8_C937301EC190_mobile.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_68C6ABA1_6B7D_59EC_41C6_04001E9B0F23_mobile.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_68BFA0D9_6B0B_475C_41A7_285D1D9491E6_mobile.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_F71AD9FB_650B_D95C_41B6_ACFB304BAED5_mobile.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_71191546_650B_CEB4_41D7_E5364AEE787D_mobile.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_6670270A_6715_4ABC_41B5_5C4CBB26A325_mobile.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_5DC831E4_C64E_80C5_41D3_3E317B7C87F4.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_31324D69_3065_0BB9_4195_FD1646FBA4B4.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_3114913D_302D_1B99_41C6_59CE9D8913C0.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_B1DF0D6C_6515_D974_41CF_CD4C9E8C5FD3_mobile.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_5224AFA3_C649_8143_41E0_0B3211611756.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_A9419EAF_BA6E_F738_41D5_C1169992D200.label = А У Д И О Г А Л Е Р И Я Button_66906FAC_6715_D9F4_41CA_4068E93BF294_mobile.label = Б И Н А Р Button_E0823CA7_C5CA_8743_41D3_857C6A013B30.label = Б И Н А Р Button_CD7C11B3_B5AC_C18D_41E0_FC42DDECE493.label = Б О Я Н И К О Н О М О В Button_0751EAFD_650D_BB54_41CF_80BF8E23422E_mobile.label = Б О Я Н И К О Н О М О В Button_F594E35E_BA9A_ED19_41E1_01A64B2915E7.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А Button_31781F7B_30E5_0799_41C7_B211766055AF.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А Button_F4C5D10B_BA99_AAF8_41B8_3C5585330B3F.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А Button_B8AB3C70_66FD_5F6C_41AB_DB8FB842D74C_mobile.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А Button_99D8B7D0_670A_C9AC_41D8_DFB76F903AC1_mobile.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А Button_DBE18E0D_653D_5AB4_41D0_0848EFC5E69A_mobile.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А Button_CD7BE1BB_B5AC_C1FD_41BC_F486C4B1AF38.label = Г Е О Р Г И В Ъ Л К О В Button_0E91A61C_651A_CADB_41D1_8A8563C45337_mobile.label = Г Е О Р Г И В Ъ Л К О В Button_CD7E01B0_B5AC_C18B_41E1_86C4B455187B.label = Д И М И Т Ъ Р Н Е Н О В Button_3EA8861B_65F5_4ADD_4174_A9AFF193CFBA_mobile.label = Д И М И Т Ъ Р Н Е Н О В Button_75B68A0B_6EC4_AA81_41CE_B3702BBC1E8A.label = Д О М О В Е Т Е Button_75B68A0B_6EC4_AA81_41CE_B3702BBC1E8A_mobile.label = Д О М О В Е Т Е Button_CD7EA1B2_B5AC_C18F_41E4_42302B18AB02.label = Е С Т О В Е З Е Н К О В Button_3EA9361C_65F5_4ADB_41D2_C49866B3EE42_mobile.label = Е С Т О В Е З Е Н К О В Button_CD43F1AD_B5AC_C195_41D4_19F6B60C9401.label = Й О Р Д А Н С Т У Б Е Л Button_3EAB561A_65F5_4ADF_41B6_049A9E8BA64C_mobile.label = Й О Р Д А Н С Т У Б Е Л Button_CD7D01B8_B5AC_C1FB_41B1_A337B6B3A938.label = К О Н С Т А Н Т И Н К О Н С Т А Н Т И Н О В Button_0DD1E663_651A_CB6D_41D7_E5A5537FFC86_mobile.label = К. К О Н С Т А Н Т И Н О В Button_68AF98DF_6B0B_4754_41D4_F83708054284_mobile.label = Л Е Н Т О Х Р А Н И Л И Щ Е Т О Button_A498FDC1_8D32_AB2D_41D2_F32A79548AAB.label = Л Е Н Т О Х Р А Н И Л И Щ Е Т О , Б О Р О В Е Ц Button_68AF98E0_6B0B_476C_41CB_124C9776D672_mobile.label = М У З Е Й Н А Р А Д И О Т О Button_96B2DFE2_8D13_66EF_41D3_62B2656F091B.label = М У З Е Й Н А Р А Д И О Т О Button_7749AC86_6EC5_AF80_41B4_7FAB6380BB98.label = О С Н О В А Т Е Л И Button_7749AC86_6EC5_AF80_41B4_7FAB6380BB98_mobile.label = О С Н О В А Т Е Л И Button_CD7C31B6_B5AC_C1F7_41C6_08F3EA0A80E1.label = П Е Т Ъ Р У В А Л И Е В Button_06700DC0_6515_B9AC_41D7_FC883F6E2A86_mobile.label = П Е Т Ъ Р В И Т А Н О В Button_CD7C91B5_B5AC_C1F5_41E5_0DF79DCA5452.label = П Е Т Ъ Р В И Т А Н О В Button_02260DF9_6516_F95C_41C9_1572FCD3293A_mobile.label = П Е Т Ъ Р У В А Л И Е В Button_7511A1E9_6EDC_9981_41BF_73EF29B621EB_mobile.label = П Р О Г Р А М И Т Е Button_7511A1E9_6EDC_9981_41BF_73EF29B621EB.label = П Р О Г Р А М И Т Е Button_E0825CA6_C5CA_8745_41BA_0940E9BCE700.label = Р А Д И О Б Ъ Л Г А Р И Я Button_66906FAA_6715_D9FC_41D2_0E3896B2CA58_mobile.label = Р А Д И О Б Ъ Л Г А Р И Я Button_E0827CA7_C5CA_8743_41C2_F3804F579537.label = Р Р С Н А Б Н Р Button_66906FAB_6715_D9FC_41B0_DE8C8E52560A_mobile.label = Р Р С Н А Б Н Р Button_CD4371AC_B5AC_C19B_41DC_553592C3D5D7.label = С И Р А К С К И Т Н И К Button_3EAA7619_65F5_4ADD_4198_32BC801638C0_mobile.label = С И Р А К С К И Т Н И К Button_8331F49A_8CFE_B95F_41C4_35751241E1A8.label = У Л. Б Е Н К О В С К И 3 Button_68AF98DD_6B0B_4754_41D8_1CA08B190931_mobile.label = У Л. Б Е Н К О В С К И 3 Button_B5C47D25_8D11_6B75_41DB_D24D2927D3AA.label = У Л. Д Р А Г А Н Ц А Н К О В 4 Button_96BD1EA9_8D13_697D_41D5_1EF0C705EC0E.label = У Л. М О С К О В С К А 1 9 Button_68AF98DF_6B0B_4754_41D1_A84436BBF80E_mobile.label = У Л. Д Р А Г А Н Ц А Н К О В 4 Button_68AF98DE_6B0B_4754_41AA_C813EA4437B8_mobile.label = У Л. М О С К О В С К А 1 9 Button_F4C9110D_BA99_AAF8_41E3_9A71881B3B7E.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_30CDECBC_303F_0A9F_41C0_72A3E6DFFD9A.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_30ECB2B6_31FD_1EAB_41B4_86E7C8A81801.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_30C791FE_302B_1A9B_41B2_BA14AE7A0D86.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_30D8097D_3025_0B99_41C3_5E8D9AC8360B.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_30ACCE85_307D_0969_41B1_E5E6C0F6525E.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_C27D7EE4_306F_06AF_41BD_A0C3E022EAED.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_0C036ACC_3901_5915_41CB_3A1075D08B2B_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_30BA5D40_3065_0BE7_41C1_43AC66C31544.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_1DEE991E_650D_C6D4_41C3_061438153455_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_6433CDC3_5ED4_7550_41CE_877731D0AE95_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_3DA7C479_5EF4_0B33_41C2_62ED28C1CF30_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_434C5FEC_5F02_BD76_41BA_9200E238910D_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_D5EA732A_5ED4_0ED1_4196_6F827C15D34B_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_4ADAEDE3_5F17_66D9_41C7_3E9407894847_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_7733EA54_5F13_6DFF_41B1_B45E36C855FB_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_68A0D56E_5F35_E7AB_41D5_39CFE8314813_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_0FFF7B5F_5F13_23E9_41CC_12FBB5B9CD5F_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_E5A28112_302D_1B6B_41B8_16A45A451815.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_FF2750D0_30DD_1AE7_41B1_F598080EFCE8.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_FD208E2E_30FF_09BB_41A0_80EB35186485.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_493C37DB_5EB4_7577_41BA_F7CF71BB84BC_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_B8B5AC72_66FD_5F6C_41CE_03E4AB8D7917_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я Button_66906FA4_6715_D9F4_41B4_9EE82BD57C1D_mobile.label = Х О Р И З О Н Т Button_E0836CA4_C5CA_8745_41E7_A51EB6B2C6E0.label = Х О Р И З О Н Т Button_66906FA5_6715_D9F4_41D0_201C9675CAEF_mobile.label = Х Р И С Т О Б О Т Е В Button_E082FCA5_C5CA_8747_41E8_1FD90F1E1CB1.label = Х Р И С Т О Б О Т Е В Button_607823B8_6EBD_B980_41B9_5416CA1BD79D_mobile.label = Х Р О Н О Л О Г И Я Button_607823B8_6EBD_B980_41B9_5416CA1BD79D.label = Х Р О Н О Л О Г И Я ### Image Image_0DC25A35_3901_5976_41B5_73E2608AC760_mobile.url = skin/Image_0DC25A35_3901_5976_41B5_73E2608AC760_mobile_en.jpg Image_0FF34B5C_5F13_23EF_41CD_5A384B0D0627_mobile.url = skin/Image_0FF34B5C_5F13_23EF_41CD_5A384B0D0627_mobile_en.jpg Image_1C2BEC3D_650B_7ED4_41C2_251B5BF6BFF4.url = skin/Image_1C2BEC3D_650B_7ED4_41C2_251B5BF6BFF4_en.jpg Image_30ACCE82_307D_096B_41A8_A22EAA05D911.url = skin/Image_30ACCE82_307D_096B_41A8_A22EAA05D911_en.jpg Image_30BA5D38_3065_0BA7_41B3_7E9537372E7F.url = skin/Image_30BA5D38_3065_0BA7_41B3_7E9537372E7F_en.jpg Image_30C791FB_302B_1A99_41A5_C11767EE65FC.url = skin/Image_30C791FB_302B_1A99_41A5_C11767EE65FC_en.jpg Image_30CDECBA_303F_0A9B_41C1_CB255EF056C7.url = skin/Image_30CDECBA_303F_0A9B_41C1_CB255EF056C7_en.jpg Image_30D8097A_3025_0B9B_41C0_A8AFE44D399A.url = skin/Image_30D8097A_3025_0B9B_41C0_A8AFE44D399A_en.jpg Image_30ECB2B3_31FD_1EA9_41C6_825A7887028F.url = skin/Image_30ECB2B3_31FD_1EA9_41C6_825A7887028F_en.jpg Image_30F96222_31E7_39AB_41C5_655FDCAA0EDB.url = skin/Image_30F96222_31E7_39AB_41C5_655FDCAA0EDB_en.jpg Image_3114913A_302D_1B9B_41B1_B50F6CBA2CAD.url = skin/Image_3114913A_302D_1B9B_41B1_B50F6CBA2CAD_en.jpg Image_31324D67_3065_0BA9_41A9_B733E76F8CFF.url = skin/Image_31324D67_3065_0BA9_41A9_B733E76F8CFF_en.jpg Image_3161762A_30E7_19BB_41C0_F8A9C2E2BEEE.url = skin/Image_3161762A_30E7_19BB_41C0_F8A9C2E2BEEE_en.jpg Image_367E75C0_5F12_E6D7_41A0_D040E9FAF878_mobile.url = skin/Image_367E75C0_5F12_E6D7_41A0_D040E9FAF878_mobile_en.png Image_3E921618_65F5_4ADB_41D1_07EE08BFDB26_mobile.url = skin/Image_3E921618_65F5_4ADB_41D1_07EE08BFDB26_mobile_en.jpg Image_43493FE7_5F02_BD72_41C8_D0C8A0FEF7AD_mobile.url = skin/Image_43493FE7_5F02_BD72_41C8_D0C8A0FEF7AD_mobile_en.jpg Image_49C567A4_5EB4_75D0_41D6_CC7550438CC2_mobile.url = skin/Image_49C567A4_5EB4_75D0_41D6_CC7550438CC2_mobile_en.jpg Image_4AD18DCB_5F17_66E9_41C2_9FEE36B48322_mobile.url = skin/Image_4AD18DCB_5F17_66E9_41C2_9FEE36B48322_mobile_en.jpg Image_525F8FA1_C649_817F_41AE_79BE63408EE0.url = skin/Image_525F8FA1_C649_817F_41AE_79BE63408EE0_en.jpg Image_54651BBC_60B9_ADD3_4150_7103EA22A550.url = skin/Image_54651BBC_60B9_ADD3_4150_7103EA22A550_en.png Image_59038515_C64A_8147_41E8_8F57CA63EF53.url = skin/Image_59038515_C64A_8147_41E8_8F57CA63EF53_en.jpg Image_59682E2D_6D03_5877_41C4_47DE27B1880D.url = skin/Image_59682E2D_6D03_5877_41C4_47DE27B1880D_en.jpg Image_5B03A9DA_C676_80CD_41D1_6CFD22448CC4.url = skin/Image_5B03A9DA_C676_80CD_41D1_6CFD22448CC4_en.jpg Image_5DA712FE_C649_80C5_41DB_F1C0476BFF7C.url = skin/Image_5DA712FE_C649_80C5_41DB_F1C0476BFF7C_en.jpg Image_5DC3A1E1_C64E_80FF_41DB_FC7C79406232.url = skin/Image_5DC3A1E1_C64E_80FF_41DB_FC7C79406232_en.jpg Image_6439FDAD_5ED4_75D0_41D3_A567A3304B2E_mobile.url = skin/Image_6439FDAD_5ED4_75D0_41D3_A567A3304B2E_mobile_en.jpg Image_662197B7_6737_49D4_41D3_7BB2388053E6.url = skin/Image_662197B7_6737_49D4_41D3_7BB2388053E6_en.jpg Image_6676BC36_671A_BED4_41D5_80A61DA4C9A5.url = skin/Image_6676BC36_671A_BED4_41D5_80A61DA4C9A5_en.jpeg Image_66906FA2_6715_D9EC_41C3_AD7D0E261F16_mobile.url = skin/Image_66906FA2_6715_D9EC_41C3_AD7D0E261F16_mobile_en.jpg Image_68522549_5F35_E7E9_41D3_87A56E32D75B_mobile.url = skin/Image_68522549_5F35_E7E9_41D3_87A56E32D75B_mobile_en.jpg Image_68AF98D5_6B0B_4754_41D4_49082B2701C7_mobile.url = skin/Image_68AF98D5_6B0B_4754_41D4_49082B2701C7_mobile_en.jpg Image_68BFA0D1_6B0B_47AC_41C4_92EF3593F6C1.url = skin/Image_68BFA0D1_6B0B_47AC_41C4_92EF3593F6C1_en.jpg Image_68C6AB9F_6B7D_59D5_41B4_E326EBE31FC8.url = skin/Image_68C6AB9F_6B7D_59D5_41B4_E326EBE31FC8_en.jpg Image_68D5BBA7_6B1E_B9F4_41BE_B13AEBDDB501.url = skin/Image_68D5BBA7_6B1E_B9F4_41BE_B13AEBDDB501_en.jpg Image_68FA718C_6B15_C9B4_41D1_D5E80F4D787E.url = skin/Image_68FA718C_6B15_C9B4_41D1_D5E80F4D787E_en.jpg Image_6900AD47_6AF5_5EB5_41C8_44D1FDB861DB.url = skin/Image_6900AD47_6AF5_5EB5_41C8_44D1FDB861DB_en.jpg Image_69BE9D84_72DA_5998_41C2_25B3E926F43B.url = skin/Image_69BE9D84_72DA_5998_41C2_25B3E926F43B_en.jpg Image_7082FFE8_6515_F97B_41CB_A1238623001F.url = skin/Image_7082FFE8_6515_F97B_41CB_A1238623001F_en.jpg Image_76805D57_6422_879F_41A3_75415AB61908.url = skin/Image_76805D57_6422_879F_41A3_75415AB61908_en.png Image_77078A50_5F13_6DF7_41D6_001EECADAF2E_mobile.url = skin/Image_77078A50_5F13_6DF7_41D6_001EECADAF2E_mobile_en.jpg Image_7C713541_6422_87F3_41CD_AFE418914FBB.url = skin/Image_7C713541_6422_87F3_41CD_AFE418914FBB_en.png Image_8346D496_8CFE_B957_41D8_AAAC84B853BF.url = skin/Image_8346D496_8CFE_B957_41D8_AAAC84B853BF_en.jpg Image_886CB85D_87BD_56D1_41B4_140441FF937A.url = skin/Image_886CB85D_87BD_56D1_41B4_140441FF937A_en.jpg Image_A6BE99AA_650D_79FC_41D6_0735F8992203.url = skin/Image_A6BE99AA_650D_79FC_41D6_0735F8992203_en.jpg Image_B83053B4_66F6_C9D4_41D0_E895B8148842.url = skin/Image_B83053B4_66F6_C9D4_41D0_E895B8148842_en.jpg Image_C2683EDC_306F_069F_41B0_ABB94F4E97D5.url = skin/Image_C2683EDC_306F_069F_41B0_ABB94F4E97D5_en.jpg Image_C8B10EC6_6576_DBB4_41B8_663A3ECD3E96.url = skin/Image_C8B10EC6_6576_DBB4_41B8_663A3ECD3E96_en.jpg Image_CD4AE1AB_B5AC_C19D_41CD_FFC91C272913.url = skin/Image_CD4AE1AB_B5AC_C19D_41CD_FFC91C272913_en.jpg Image_D4169328_5ED4_0ED1_41D6_A410774F7F67_mobile.url = skin/Image_D4169328_5ED4_0ED1_41D6_A410774F7F67_mobile_en.jpg Image_E039C234_F486_8745_41E4_BF9A916BE870.url = skin/Image_E039C234_F486_8745_41E4_BF9A916BE870_en.jpg Image_E0838CA3_C5CA_8743_41DB_A1B8C7A61153.url = skin/Image_E0838CA3_C5CA_8743_41DB_A1B8C7A61153_en.jpg Image_E5A4010D_302D_1B79_41C0_ADA632B41B3A.url = skin/Image_E5A4010D_302D_1B79_41C0_ADA632B41B3A_en.jpg Image_F422E9DF_650A_B954_41D9_22D10BEFB6A0.url = skin/Image_F422E9DF_650A_B954_41D9_22D10BEFB6A0_en.jpg Image_F4C3A109_BA99_AAF8_41E5_BCC4332C3B16.url = skin/Image_F4C3A109_BA99_AAF8_41E5_BCC4332C3B16_en.jpg Image_F58E8355_BA9A_ED68_41D3_C747248D001B.url = skin/Image_F58E8355_BA9A_ED68_41D3_C747248D001B_en.jpg Image_FD24BE26_30FF_09AB_41B7_A358EC682EA4.url = skin/Image_FD24BE26_30FF_09AB_41B7_A358EC682EA4_en.jpg Image_FF2990C8_30DD_1AE7_41B1_A7D77E837987.url = skin/Image_FF2990C8_30DD_1AE7_41B1_A7D77E837987_en.jpg ### Multiline Text HTMLText_68FA719D_6B15_C9D4_41BE_5C3DB95D7CEC_mobile.html =
П Р О Г Р А М И Н А Б Н Р


Р А Д И О Б Ъ Л Г А Р И Я


В зората на държавното радио у нас, още през 1936 година Радио София започва да излъчва емисии за чужбина чрез предавателя на къси вълни (КВ/SW) LZA, добил популярност като радиостанция „Елза“. Първоначално са излъчвани само кратки новини на есперанто, а на 1 май 1937 година се поставя началото на редовните емисии – пет пъти седмично, на френски, немски, английски, италиански и есперанто.


Първите емисии на чужди езици
На 16 февруари 1936 година сутрешната програма на Радио София за страната, включително божествената литургия от храма „Света София“, се предава и на къси вълни и се чува в цяла Европа, Северна Африка и Северна Америка. Списанието „Ново Радио София“ публикува извадки от писма на слушатели от чужбина, които са чули пробното излъчване и са написали ласкави отзиви за емисията. Именно тази дата се смята за начало на предаванията за чужбина. През април 1936 година в неделя се излъчва цялата национална програма на Радио София на къси вълни, в понеделник, сряда и събота – обедната, а във вторник и четвъртък – обедната и вечерната.


На 3 октомври 1937 година, се открива радиопредавателят край сало Вакарел с антена, която построена от немската компания „Телефункен“ и е истинско техническо постижение за времето си. От този тип в Европа има още две такива антени – в Англия и Унгария. Тя има вретенообразна форма, с височина 215 метра и тежи 130 тона, като е укрепена с четири железни обтегача. През Втората световна война антената не е пострадала при бомбените нападения, защото е служила за ориентир на англо-американските летци при полетите им над България към Румъния.
С откриването на предавателя край Вакарел емисиите на Радио София на чужди езици започват ясно да се чуват в Европа. Говорителите, които застават пред микрофона са автори и изпълнители, които сътрудничат на радиото. Редакторът във вестник „Българско слово“ („La parole bulgare“) Жорж Милчев подготвя седмичните предавания на френски език. Работещият тогава в Дирекцията на печата Петър Увалиев (един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти през втората половина на ХХ век) прави програмите на италиански език. Седмичният преглед на събитията в България се превежда на немски език от специално натоварения с тази задача служител от германското посолство д-р Науман, а два пъти в седмицата инж. Бори Ганчев чете беседи на немски. Говорители на английската емисия са Михаил Хаджимишев (по-късно известен оперен режисьор у нас) и чиновникът от Дирекцията на печата Ляков. Емисиите на есперанто четат индустриалецът Стефан Ганчев и графикът от Държавната печатница Кирил Дражев. След 1938 година предаванията на Радио София на чужди езици увеличават броя си и предлагат по-разнообразно съдържание.


По време на Втората световна война предавания за чужбина се излъчват и от нелегалната радиостанция „Обединена България“ (от февруари 1942 до ноември 1943 година) в София. Създадена е по инициатива на Петър Габровски – министър на вътрешните работи и на народното здраве в първото и второто правителство на Богдан Филов (1940 – 1943 година), Панайот К. Чинков – един от най-изтъкнатите български преводачи и журналисти между двете световни войни, първи политически коментатор на Радио София и директор на Дирекцията на националната пропаганда (ДНП), а също и на сътрудници в Дирекцията. Причина за създаването на радиостанцията са политически противоречия с ръководството на Радио София, което не се подчинява на ДНП и успява да запази относителна независимост. Радио „Обединена България“ защитава по-твърдата позиция на българската държава и добрите й връзки с Германия. То имитира чуждестранните радиостанции на български език и се противопоставя на антибългарската пропаганда на Радио Лондон. Късовълновият предавател, който е взет от Военновъздушните сили, се намира в квартал „Овча купел“, по-късно е преместен в Царибродския квартал (днес „Красно село“), а студиото на „Обединена България“ се помещава в сградата на ДНП на улица „Княз Александър I“ №10.


През юли 1944 година от предавателя „Български новини“ започват да се излъчват специални емисии на къси вълни, предназначени за нашите сънародници в чужбина. Те съдържат вътрешни и външни новини и са организирани от Дирекцията на печата – Осведомително отделение. През 1944 – 1945 година на къси вълни от София излъчва радиостанцията „Фронт и родина“.


Следвоенното развитие на Радио България
След войната предаванията й са преустановени, а техниката и екипите се прехвърлят към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина“. След 1945 година предавателят на къси вълни е наречен „Родина“, а програмите на чужди езици се излъчват и на средни вълни по първа програма на Радио София. През годините броят на езиковите редакции значително нараства – освен на есперанто, италиански, английски, френски и немски, започва излъчването на всекидневни програми и на турски, гръцки, сърбохърватски, албански, испански, полски, чешки, унгарски и румънски език (след 1 януари 1950 година предаванията на последните четири езика са спрени). Засилен е обменът на записани програми за живота и социалистическото строителство между НРБ, СССР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия. Увеличен е броят на предаванията на английски, немски, гръцки и турски език. В периода 1948 – 1962 година емисиите за чужбина на български език са обявявани като Радио Родина. След 1962 година започват предавания и на арабски и португалски език, както и специализирани емисии за Африка на английски, френски и португалски и за Латинска Америка на испански и португалски.


От 1992 година предаванията за чужбина на БНР се наричат Радио България. Тази уникална програма в структурата на Радиото продължава да представя и оформя облика на нашата страна пред света, нейната национална и културна идентичност като основен, а често и единствен достоверен източник на информация от и за България. Слушателската ѝ аудитория обхваща милиони чуждестранни радиослушатели и българските общности зад граница, което определя специфичната ѝ продукция и роля.
Емисиите се излъчват на средни и къси вълни за Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка на български, английски, немски, френски, испански, италиански, сръбски, гръцки, албански, турски, арабски и руски език (емисиите на руски тръгват в ефира на 26 септември 1994 година). През същата година, след 10-годишно прекъсване в хода на т.нар. възродителен процес, са възобновени предаванията на турски език на средни, къси вълни и ултракъси вълни (УКВ) за районите в България с компактно население с турски етнически произход.


Турска редакция при Радио София е създадена през 1945 година, а излъчването на емисиите на турски език за чужбина на къси вълни започва през 1959 година.


Програми на Радио България се предават и от над 50 радиостанции в повече от 30 страни. Доказателство за това, че посланията му достигат до хора от различни точки на света, е активната комуникация (традиционна, а по-късно и електронна) със слушателската аудитория, която има своята национална специфика и изградени навици. Сред слушателите има такива с над 30-годишен „стаж“, а възрастовият им диапазон варира от 8 до над 80 години.


От май 2004 година Радио България публикува своята продукция от текстове, снимки и аудиофайлове на собствени интернет страници, на 11 езика (български, руски, английски, немски, френски, испански, сръбски, гръцки, албански, турски и арабски). В новоизградения сайт на БНР Радио България представя своя мултимедиен продукт, който гради модерния образ на нашата страна. Сайтът на БНР е единственият български сайт, поддържащ толкова езикови версии. Чрез качествено и достоверно съдържание, обогатено с илюстративен снимков и звуков материал, и с екип от професионалисти Радио България допринася за осъществяването на обществената мисия на БНР и защитава престижа си на авторитетна радиостанция. Медията разширява дейността си и с участие в проекта „Евранет“ (който се осъществява съвместно с 16 радио-телевизионни станции от 13 европейски страни), като редовно изпраща за излъчване материали на английски, немски, френски и испански език.


Новинарските емисии, на страницата на български език, информират многобройната аудитория на българската диаспора за живота и събитията България. Многобройните кореспонденции описват дейностите и инициативите на българските общности по света, разказват за българските училища и културни центрове в различни страни. Редакцията „Предавания за чужди радиостанции“ утвърждава авторитета на Радио България пред българските посолства и културни центрове в чужбина, които редовно използват предоставените програми на 11-те езика, при отбелязване на важни национални събития. В помощ на българските училища по света се подготвят и специални образователни програми по литература и история.


На 31 януари 2012 година, по финансови причини, се прекратяват излъчванията на къси вълни с изключение на предаванията на турски език. Емисиите на балканските езици се излъчват на средни вълни от предавателя в Петрич до 15 февруари 2012 година и от предавателя във Видин до 31 май 2012 година.


От 2015 година Радио България има 24-часова програма онлайн на 11 езика, а от 1 декември 2016 година – на 10, редуциран е арабският език. Единствено емисиите на турски език продължават да се излъчват както в ефир, така и на средни вълни и УКВ. От 9 май 2016 година те са на честотата на новосъздадената регионална радиостанция на БНР – Радио Кърджали.


HTMLText_0C1D1ACB_3901_5913_41BE_FC5C0A4790A5_mobile.html =
С И Р А К С К И Т Н И К
Б И О Г Р А Ф И Я


22.11.1883 В гр. Сливен се ражда Панайот Тодоров в семейството на Тодор Христов и Рада Гюлмезова


1895 Умира майка му, а две години по-късно и баща му.
1898 От тази година са първите известни опити на Панайот в света на изобразителното изкуство, които са силно повлияни от вуйчо му Георги Гюлмезов, който по това време е студент в Държавното рисувално училище.
Септември 1898 Приет със стипендия за ученик в Богословското училище в Самоков, където продължава да разширява художествените си умения.
Януари 1903 Богословското училище в Самоков е преобразувано и преместено в София, където се дипломира същата година през август.
Септември 1903 Постъпва в школата за запасни подпоручици в София.
Септември 1904 – май 1906 Учителства последователно в с. Врабеш и родният си град. В Сливен поставя пиесата „Възпитатели“, където сам играе главната роля.
Януари 1907 Първо пътуване до Санкт Петербург, продължило няколко месеца, след което се завръща в България.
Август 1908 – януари 1912 Отпътува за Санкт Петербург и постъпва като студент в школата на Званцева, където негови учители са Леон Бакст, Мстислав Добужински и Кузма Петров-Водкин. Сътруднич1и на сп. Вестник знания“. В български периодични издания са публикувани неговите първи опити като критик и автор на художествени произведения в проза.


1912 Завръща се за кратко в Сливен, където отпечатва първата си и останала единствена стихосбирка „Изповеди“.
Януари 1912 Окончателно се завръща в България.
Октомври 1912 Мобилизиран е в редиците на армията и участва в Балканската война.
Септември 1913 – май 1915 Назначен е за учител в Станимашката непълна смесен гимназия, където преподава рисуване и краснопис.


1915 Едно от първите участия на художника в изложба в страната ни, като през тази година той излага свои произведения като част от Дружеството на Южнобългарските художници.


1916 Взема участие в Първата световна война, където е ранен и за проявена доблест е произведен в офицерски чин.
Ноември 1916 – март 1917 Престой в Германия, където е изпратен на лечение.


1917 Назначен е за администратор редактор на „Походна войнишка библиотека“ заедно с Йордан Йовков.
Преди май 1919 Сключва брак с преводачката и журналистка Олга Симеонова.


От 1919 до 1930 Илюстрира „Поеми“ на Едгър Алън По, „Марионетки“ на Чавдар Мутафов, „Български балади“ на Теодор Траянов, Юбилеен сборник „Кръстю Сарафов“, „Рицарски замък“ от Христо Ясенов, „Крали Марко“ на Ангел Каралийчев, „По белият свят“ от Димо Сяров, „Неродена мома“ от Ран Босилек, „Залъгалки“ от Тодор Симеон, „Харитининият грях“ на Анна Каменова и др.
21 октомври 1920 Получава покана да стане член на дружеството „Родно изкуство“.
Септември 1922 Печели конкурса на Министерството на просветата за декоративна живопис с композицията си “Благовест“.


1920 –1940 Заедно с Владимир Василев е съредактор , на списание „Златорог“, в което публикува най-значимите си статии.


1923 – 1924 Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София, където през 1923 г. поставя пиесата на Морис Метерлинк „Мона Ванна“.
До 30 декември 1925 Работи като библиотекар в Министерство на народната просвета.
Ноември – декември 1925 Пътува до Италия и Франция
Ноември 1931 Избран за пръв председател на новосформираният Съюз на дружествата на художниците в България.
Септември 1933 Изложба в Белград, заедно с Бенчо Обрешков, Борис Денев, Дечко Узунов, Илия Петров, Маша Узунова, и Никола Маринов.
Октомври 1935 Открива първата си самостоятелна изложба в салона на Постоянната галерия на ул. „Аксаков“ 16, София
1935 Назначен е за главен ръководител на Радио „София“, пост , на който остава до смъртта си.
Март 1935 Открива втората си самостоятелна изложба „Скици и впечатления от Гърция“ в Постоянната галерия на ул. „Аксаков“ 16, София.
21 октомври 1920 Изложба в Прага съвместно с Бенчо Обрешков, Борис Денев, Вера Недкова, Владимир Димитров – Майстора, Дечко Узунов, Елиезер Алшех, Иван Христов, Кирил Петров, Стоян Венев.
Януари – февруари 1938 Изложба в Ню Йорк заедно с Васил Захариев, Веселин Стайков, Бенчо Обрешков, Борис Денев, Борис Елисеев, Дечко Узунов, Иван Ненов, Илия Бешков, Кирил Петров и Стоян Венев.
Май – юни 1940 Изложба в Гърция заедно с Александър Божинов, Дечко Узунов, Бенчо Обрешков, Борис Денев, Васил Захариев, Вера Лукова, Веселин Стайков, Владимир Димитров – Майстора, Давид Перец, Дамян Николов, Иван Лазаров, Иван Ненов, Кирил Цонев, Маша Узунова, Наум Хаджимладенов.
5 март 1943 В 2:30 ч. умира в дома си на ул. Борова гора „ в София
Май 1973 Организирана е посмъртна ретроспективна изложба в Сливен съвместно с Национален музей за българско изобразително изкуство (тогава Национална художествена галерия). Куратор: Иван Кънев
HTMLText_6900AD48_6AF5_5EBC_41C7_EA30F400E53B_mobile.html =
П Р О Г Р А М И Н А Б Н Р


П Р О Г Р А М И Н А Б Н Р
Р Е Г И О Н А Л Н И
Р А Д И О С Т А Н Ц И И
Гласовете на България


Българското национално радио започва обществената си дейност преди повече от осем десетилетия. Облика на първата, най-голяма и значима по своята функция медиа в страната Радиото придобива благодарение и на 9-те си регионални радиостанции. От 21 май 1936 г. радиата в София, Стара Загора и Варна започват едновременно да излъчват като първата национална радиомрежа с равнопоставени програмни служби.


До 1955 г. Радио Стара Загора е единствената регионална радиостанция в Южна България, когато тръгват първите предавания на Радио Пловдив. През 1973 г. БНР открива две нови регионални станции – Радио Шумен и Радио Благоевград, които покриват съответно Североизточна и Югозападна България.


В началото на века възниква нуждата от радио, насочено изцяло върху ежедневието на столицата. През 2007 г. е създадена регионалната радиостанция Радио София. Семейството на Националното радио се разширява следващите години, когато през 2009 г. стартира своята дейност и Радио Видин, което бързо се превръща в лидер в Северозападна България. През 2012 г. гласът на българския Югоизток започва да звучи от ефира на Радио Бургас. Четири години по-късно, през 2016 г., е открита най-новата регионална радиостанция на БНР – Радио Кърджали.


Радио Варна
Радио Стара Загора
Радио Пловдив
Радио Благоевград
Радио Шумен
Радио София
Радио Видин
Радио Бургас
Радио Кърджали
HTMLText_52241FA3_C649_8143_41E1_B8C520218390.html =
П Р О Г Р А М И Т Е Н А Б Н Р
Х О Р И З О Н Т


В 6 часа сутринта на 4 януари 1971 г. говорителят Богомил Алексиев обявява началото на новата информационно - музикална програма „Хоризонт“. Като всяко паметно събитие и това има своята необикновена история за журналиста Владимир Костов. От записки върху един трамваен билет той диктува на секретарката си Мария Стефанова (майката на журналиста Чавдар Стефанов) схемата на създаващата се програма. Три години по-късно, през септември 1974 г. програмата става 24-часова. Новините на всеки кръгъл час се превръщат в емблема и носеща конструкция на „Хоризонт“.


НОВИНИТЕ
Програма „Хоризонт“ е безспорният информационен лидер в националния радиоефир. Излъчва новини на живо 24 часа, 7 дни в седмицата, като не отстъпва от принципите си на точност, достоверност, обективност и безпристрастност. В социологическите проучвания аудиторията отрежда първо място на програма „Хоризонт“ като надежден информационен източник. С големия ресурс от репортери, кореспонденти в страната и в чужбина „Хоризонт“ осигурява впечатляващо ниво на регионални, национални и международни новини и актуални събития.
Радиото е свидетел на най-бурните и значими събития от стария и новия век. То е станало част от тях, налагайки свой разпознаваем публицистичен стил във водещата си национална програма. Програма „ Хоризонт“ винаги е устоявала на изпитанията на времето и въпреки политическата конюктура. Тя е била крачка напред – търсеща, провокираща и новаторска. Завинаги ще остане в паметта на слушателите с емблематичните си предавания.


ПРЕДАВАНИЯТА
Надежден информационен канал, „Хоризонт“ е запазено място за политика, икономика, култура, религия, туризъм и спорт. Публицистичните седмични и обзорни предавания, с анализи и коментари по актуалните събития започват още през 1974 г. с „Разговор с вас“. И днес рубрики като „Неделя 150“, „ Събота 150“, „Преди всички“, “12+3“, „Нещо повече“, „Политически Некоректно“, „ Хоризонт за вас“ „Спорт и музика“, „ Нощен Хоризонт“ са безспорна територия за плурализъм на мнения, изчерпателност на съдържанието и трибуна за обществени дискусии.
Информацията се приема по-леко с помощта на музиката. В ефира и до днес звучат произведения от най-богатата медийна фонотека у нас – тази на БНР:


МУЗИКАТА
Програмата предлага на слушателите разнообразни музикални предавания в различни направления и стилове. Водеща мисия на „Хоризонт“ е подкрепата на българската музика. В националния ефир се реализира една от малкото класации на българска поп и рок музика – „БНР Топ 20“. Знаковите прояви на „Хоризонт“: „Музикант на годината“, „Пролет“, „Млади фолклорни таланти“ са част от престижния музикален календар на България.
HTMLText_5DAC6300_C649_813D_41DF_9BC867E0BB18.html =
П Р О Г Р А М И Н А Б Н Р
Р Е Г И О Н А Л Н И
Р А Д И О С Т А Н Ц И И
Гласовете на България


Българското национално радио започва обществената си дейност преди повече от осем десетилетия. Облика на първата, най-голяма и значима по своята функция медиа в страната Радиото придобива благодарение и на 9-те си регионални радиостанции. От 21 май 1936 г. радиата в София, Стара Загора и Варна започват едновременно да излъчват като първата национална радиомрежа с равнопоставени програмни служби.


До 1955 г. Радио Стара Загора е единствената регионална радиостанция в Южна България, когато тръгват първите предавания на Радио Пловдив. През 1973 г. БНР открива две нови регионални станции – Радио Шумен и Радио Благоевград, които покриват съответно Североизточна и Югозападна България.


В началото на века възниква нуждата от радио, насочено изцяло върху ежедневието на столицата. През 2007 г. е създадена регионалната радиостанция Радио София. Семейството на Националното радио се разширява следващите години, когато през 2009-а започва своята дейност и Радио Видин, което бързо се превръща в лидер в Северозападна България. През 2012 г. гласът на българския Югоизток започва да звучи от ефира на Радио Бургас. Четири години по-късно, през 2016-а, е открита най-новата регионална радиостанция на БНР – Радио Кърджали.


Радио Варна
Радио Стара Загора
Радио Пловдив
Радио Благоевград
Радио Шумен
Радио София
Радио Видин
Радио Бургас
Радио Кърджали



HTMLText_5B01A9DC_C676_80C5_41E2_FE0F1AC226B0.html =
П Р О Г Р А М И Н А Б Н Р
Б И Н А Р


Н А Ч А Л О Т О


На 19 юли 2012 г. Българското национално радио дава старт на дигиталната платформата „Интернет радио Бинар“. Тя е насочена към активната аудитория, която потребява основно уеб съдържание. В началото Бинар произвежда нелинейна аудиовизуална продукция, чрез която потребителите не само могат да чуят, но и да видят радиото. За първи път любими радиопредавания излизат извън студиата на Старата къща на „Драган Цанков“ № 4 и започват своя видео живот в дигитална среда.


Бинар започва създаването на музикално съдържание с 24-часови стрийм канали 7 дни в седмицата. Някои от тях са част от дигитализацията на богатия музикален аудиоархив на БНР, откъдето идва и тяхната ценност и неподражаемост в българския радиоефир, а други са без аналог в българското онлайн пространство като подбор на музика.
Не след дълго Бинар започва да функционира като видеоархивът на БНР. Освен видеострийминг на важни за дейността на Радиото пресконференции, дискусии и церемонии, Бинар архивира и концертната дейност на музикалните състави на БНР.


Д Н Е С


Бинар – ново дигитално преживяване за радио, подкасти, музика дава различен фокус на марката Бинар. Чрез него потребителят получава онлайн достъп на живо до всички програми на БНР. Платформата поддържа голям набор от специално подбрани подкасти с оригинално и разнообразно съдържание. Музикалните канали, сред които вече има и Фънк Соул, продължават да се радват на устойчив интерес.



HTMLText_5DCB41E3_C64E_80C3_41E2_DACBD5903E16.html =
П Р О Г Р А M И Т Е Н А Б Н Р
Х Р И С Т О Б О Т Е В
– програма на личния избор


Програма "Христо Ботев" е уникална за българския медиен свят / българска радиосреда/, защото тя е запазена територия за култура, образование и наука. 4 януари 1971 г. се счита за формална дата на създаването ѝ, когато в сила влиза моделът на многопрограмното радио. От 1 април 1993 г. програмата получава 24 часа национален ефир, а качването ѝ на сателит през 2002 г. я прави достъпна далеч зад границите на България.


През годините програмата се е променяла, но винаги е била своебразен оазис за различно ефирно присъствие. Няма друга радиопрограма, която да поставя своите тематични акценти в сферата на културата и музиката. Нещо повече – „Христо Ботев“ е програма, която може не само да „заведе“ слушателите в концертна зала, картинна галерия, на театър или на кино. Тя може да ги накара да се почувстват специални гости и да ги направи носители и пазители на културни традиции и образци.


От 1 ноември 2002 г. е празник на програма „Христо Ботев“. На този ден традиционно се връчват годишните ѝ награди „Златният будилник“. Те се присъждат за будителски дух и подкрепа за програмата. Носители на приза са както журналисти от програмата, така и хора и институции, свързали с нея професионалната си съдба.


Екипът на програма „Христо Ботев“ пази добрите традиции на етичните правила на общуване, коректност към аудиторията и намиране на верните, истински теми, с които да събудиш и запазиш доверието и интереса на слушателите. Емблематични са предванията „ За думите“, „Познати и непознати“, „Семейно радио“, „Нашият ден“, „Благовестие“, „Артефир“ и „Аларма“.


Програма „Христо Ботев“ като част от Българското национално радио е динамична медия. И за да бъде добра, тя трябва да се променя. През 2024 г. програмата преживя своя своеобразен лифтинг. Радиоразкъзът бе обогатен с нови предавания като „Време за наука“, „Следобед за любопитни“, „Сътворението“, „Антон Митов представя“, „Домът на музите“.


Екипът на програмата е освежен откъм възраст с млади и амбициозни колеги, които говорят на езика на новите генерации. През 2024 г. стартираха две новинарски емисии – едната, отрязаване международни културни новини, а втората В ефира на програмата се появи предването „Тийнтайм“, което е насочено към тийнейджърската аудитория.


Съвестно с радио „България“ е радиоефира на програмата всеки четврътък звучи най-доброто от продукцията на главна редакция „Радио България“. Легендарното списание „ЛИК“ на БТА намери естественото си място и в културната програма "Христо Ботев" на общественото радио. Всяка първа неделя от месеца неговият главен редактор Георги Лозанов заедно с избрани събеседници представят съдържанието му, което разширяват и надграждат.


Предаването „Мрежата“ увеличи своето програмно време с 30 минути в които новата рубрика “Въпреки мрежата“ обсъжда как аудиторията успява ли не да пресява фалшивата информация и манипулацияте в медиите, за да може да направи по-дълбоко разбиране, оценка, изводи и избор по даден проблем, конфликт или криза.


Програма „Христо Ботев трябва да надгражда ролята си на „главен продуцент“ на култура, образование и музика, да поддържа автентичността на съдържанието.
HTMLText_590B7517_C64A_8143_41E7_2DDC88875530.html =
П Р О Г Р А М И Н А Б Н Р
Р А Д И О Б Ъ Л Г А Р И Я


Първите радиопредавания за чужбина


В зората на държавното радио у нас, още през 1936 година Радио София започва да излъчва емисии за чужбина чрез предавателя на къси вълни (КВ/SW) LZA, добил популярност като радиостанция „Елза“. Първоначално са излъчвани само кратки новини на есперанто, а на 1 май 1937 година се поставя началото на редовните емисии – пет пъти седмично, на френски, немски, английски, италиански и есперанто.


Първите емисии на чужди езици
На 16 февруари 1936 година сутрешната програма на Радио София за страната, включително божествената литургия от храма „Света София“, се предава и на къси вълни и се чува в цяла Европа, Северна Африка и Северна Америка. Списанието „Ново Радио София“ публикува извадки от писма на слушатели от чужбина, които са чули пробното излъчване и са написали ласкави отзиви за емисията. Именно тази дата се смята за начало на предаванията за чужбина. През април 1936 година в неделя се излъчва цялата национална програма на Радио София на къси вълни, в понеделник, сряда и събота – обедната, а във вторник и четвъртък – обедната и вечерната.


На 3 октомври 1937 година, се открива радиопредавателят край сало Вакарел с антена, която построена от немската компания „Телефункен“ и е истинско техническо постижение за времето си. От този тип в Европа има още две такива антени – в Англия и Унгария. Тя има вретенообразна форма, с височина 215 метра и тежи 130 тона, като е укрепена с четири железни обтегача. През Втората световна война антената не е пострадала при бомбените нападения, защото е служила за ориентир на англо-американските летци при полетите им над България към Румъния.
С откриването на предавателя край Вакарел емисиите на Радио София на чужди езици започват ясно да се чуват в Европа. Говорителите, които застават пред микрофона са автори и изпълнители, които сътрудничат на радиото. Редакторът във вестник „Българско слово“ („La parole bulgare“) Жорж Милчев подготвя седмичните предавания на френски език. Работещият тогава в Дирекцията на печата Петър Увалиев (един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти през втората половина на ХХ век) прави програмите на италиански език. Седмичният преглед на събитията в България се превежда на немски език от специално натоварения с тази задача служител от германското посолство д-р Науман, а два пъти в седмицата инж. Бори Ганчев чете беседи на немски. Говорители на английската емисия са Михаил Хаджимишев (по-късно известен оперен режисьор у нас) и чиновникът от Дирекцията на печата Ляков. Емисиите на есперанто четат индустриалецът Стефан Ганчев и графикът от Държавната печатница Кирил Дражев. След 1938 година предаванията на Радио София на чужди езици увеличават броя си и предлагат по-разнообразно съдържание.


По време на Втората световна война предавания за чужбина се излъчват и от нелегалната радиостанция „Обединена България“ (от февруари 1942 до ноември 1943 година) в София. Създадена е по инициатива на Петър Габровски – министър на вътрешните работи и на народното здраве в първото и второто правителство на Богдан Филов (1940 – 1943 година), Панайот К. Чинков – един от най-изтъкнатите български преводачи и журналисти между двете световни войни, първи политически коментатор на Радио София и директор на Дирекцията на националната пропаганда (ДНП), а също и на сътрудници в Дирекцията. Причина за създаването на радиостанцията са политически противоречия с ръководството на Радио София, което не се подчинява на ДНП и успява да запази относителна независимост. Радио „Обединена България“ защитава по-твърдата позиция на българската държава и добрите й връзки с Германия. То имитира чуждестранните радиостанции на български език и се противопоставя на антибългарската пропаганда на Радио Лондон. Късовълновият предавател, който е взет от Военновъздушните сили, се намира в квартал „Овча купел“, по-късно е преместен в Царибродския квартал (днес „Красно село“), а студиото на „Обединена България“ се помещава в сградата на ДНП на улица „Княз Александър I“ №10.


През юли 1944 година от предавателя „Български новини“ започват да се излъчват специални емисии на къси вълни, предназначени за нашите сънародници в чужбина. Те съдържат вътрешни и външни новини и са организирани от Дирекцията на печата – Осведомително отделение. През 1944 – 1945 година на къси вълни от София излъчва радиостанцията „Фронт и родина“.


Следвоенното развитие на Радио България
След войната предаванията й са преустановени, а техниката и екипите се прехвърлят към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина“. След 1945 година предавателят на къси вълни е наречен „Родина“, а програмите на чужди езици се излъчват и на средни вълни по първа програма на Радио София. През годините броят на езиковите редакции значително нараства – освен на есперанто, италиански, английски, френски и немски, започва излъчването на всекидневни програми и на турски, гръцки, сърбохърватски, албански, испански, полски, чешки, унгарски и румънски език (след 1 януари 1950 година предаванията на последните четири езика са спрени). Засилен е обменът на записани програми за живота и социалистическото строителство между НРБ, СССР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия. Увеличен е броят на предаванията на английски, немски, гръцки и турски език. В периода 1948 – 1962 година емисиите за чужбина на български език са обявявани като Радио Родина. След 1962 година започват предавания и на арабски и португалски език, както и специализирани емисии за Африка на английски, френски и португалски и за Латинска Америка на испански и португалски.


От 1992 година предаванията за чужбина на БНР се наричат Радио България. Тази уникална програма в структурата на Радиото продължава да представя и оформя облика на нашата страна пред света, нейната национална и културна идентичност като основен, а често и единствен достоверен източник на информация от и за България. Слушателската ѝ аудитория обхваща милиони чуждестранни радиослушатели и българските общности зад граница, което определя специфичната ѝ продукция и роля.


Емисиите се излъчват на средни и къси вълни за Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка на български, английски, немски, френски, испански, италиански, сръбски, гръцки, албански, турски, арабски и руски език (емисиите на руски тръгват в ефира на 26 септември 1994 година). През същата година, след 10-годишно прекъсване в хода на т.нар. възродителен процес, са възобновени предаванията на турски език на средни, къси вълни и ултракъси вълни (УКВ) за районите в България с компактно население с турски етнически произход.


Турска редакция при Радио София е създадена през 1945 година, а излъчването на емисиите на турски език за чужбина на къси вълни започва през 1959 година.


Програми на Радио България се предават и от над 50 радиостанции в повече от 30 страни. Доказателство за това, че посланията му достигат до хора от различни точки на света, е активната комуникация (традиционна, а по-късно и електронна) със слушателската аудитория, която има своята национална специфика и изградени навици. Сред слушателите има такива с над 30-годишен „стаж“, а възрастовият им диапазон варира от 8 до над 80 години.


От май 2004 година Радио България публикува своята продукция от текстове, снимки и аудиофайлове на собствени интернет страници, на 11 езика (български, руски, английски, немски, френски, испански, сръбски, гръцки, албански, турски и арабски). В новоизградения сайт на БНР Радио България представя своя мултимедиен продукт, който гради модерния образ на нашата страна. Сайтът на БНР е единственият български сайт, поддържащ толкова езикови версии. Чрез качествено и достоверно съдържание, обогатено с илюстративен снимков и звуков материал, и с екип от професионалисти Радио България допринася за осъществяването на обществената мисия на БНР и защитава престижа си на авторитетна радиостанция. Медията разширява дейността си и с участие в проекта „Евранет“ (който се осъществява съвместно с 16 радио-телевизионни станции от 13 европейски страни), като редовно изпраща за излъчване материали на английски, немски, френски и испански език.


Новинарските емисии, на страницата на български език, информират многобройната аудитория на българската диаспора за живота и събитията България. Многобройните кореспонденции описват дейностите и инициативите на българските общности по света, разказват за българските училища и културни центрове в различни страни. Редакцията „Предавания за чужди радиостанции“ утвърждава авторитета на Радио България пред българските посолства и културни центрове в чужбина, които редовно използват предоставените програми на 11-те езика, при отбелязване на важни национални събития. В помощ на българските училища по света се подготвят и специални образователни програми по литература и история.


На 31 януари 2012 година, по финансови причини, се прекратяват излъчванията на къси вълни с изключение на предаванията на турски език. Емисиите на балканските езици се излъчват на средни вълни от предавателя в Петрич до 15 февруари 2012 година и от предавателя във Видин до 31 май 2012 година.


От 2015 година Радио България има 24-часова програма онлайн на 11 езика, а от 1 декември 2016 година – на 10, редуциран е арабският език. Единствено емисиите на турски език продължават да се излъчват както в ефир, така и на средни вълни и УКВ. От 9 май 2016 година те са на честотата на новосъздадената регионална радиостанция на БНР – Радио Кърджали.


HTMLText_66702709_6715_4ABC_41D2_6914F9AC057E_mobile.html =
П Р О Г Р А М И Т Е Н А Б Н Р
Х О Р И З О Н Т


В 6 часа сутринта на 4 януари 1971 г. говорителят Богомил Алексиев обявява началото на новата информационно - музикална програма „Хоризонт“. Като всяко паметно събитие и това има своята необикновена история за журналиста Владимир Костов. От записки върху един трамваен билет той диктува на секретарката си Мария Стефанова (майката на журналиста Чавдар Стефанов) схемата на създаващата се програма. Три години по-късно, през септември 1974 г. програмата става 24-часова. Новините на всеки кръгъл час се превръщат в емблема и носеща конструкция на „Хоризонт“.


НОВИНИТЕ
Програма „Хоризонт“ е безспорният информационен лидер в националния радиоефир. Излъчва новини на живо 24 часа, 7 дни в седмицата, като не отстъпва от принципите си на точност, достоверност, обективност и безпристрастност. В социологическите проучвания аудиторията отрежда първо място на програма „Хоризонт“ като надежден информационен източник. С големия ресурс от репортери, кореспонденти в страната и в чужбина „Хоризонт“ осигурява впечатляващо ниво на регионални, национални и международни новини и актуални събития.
Радиото е свидетел на най-бурните и значими събития от стария и новия век. То е станало част от тях, налагайки свой разпознаваем публицистичен стил във водещата си национална програма. Програма „ Хоризонт“ винаги е устоявала на изпитанията на времето и въпреки политическата конюктура. Тя е била крачка напред – търсеща, провокираща и новаторска. Завинаги ще остане в паметта на слушателите с емблематичните си предавания.


ПРЕДАВАНИЯТА
Надежден информационен канал, „Хоризонт“ е запазено място за политика, икономика, култура, религия, туризъм и спорт. Публицистичните седмични и обзорни предавания, с анализи и коментари по актуалните събития започват още през 1974 г. с „Разговор с вас“. И днес рубрики като „Неделя 150“, „ Събота 150“, „Преди всички“, “12+3“, „Нещо повече“, „Политически Некоректно“, „ Хоризонт за вас“ „Спорт и музика“, „ Нощен Хоризонт“ са безспорна територия за плурализъм на мнения, изчерпателност на съдържанието и трибуна за обществени дискусии.
Информацията се приема по-леко с помощта на музиката. В ефира и до днес звучат произведения от най-богатата медийна фонотека у нас – тази на БНР:


МУЗИКАТА
Програмата предлага на слушателите разнообразни музикални предавания в различни направления и стилове. Водеща мисия на „Хоризонт“ е подкрепата на българската музика. В националния ефир се реализира една от малкото класации на българска поп и рок музика – „БНР Топ 20“. Знаковите прояви на „Хоризонт“: „Музикант на годината“, „Пролет“, „Млади фолклорни таланти“ са част от престижния музикален календар на България.


HTMLText_367225CF_5F12_E6E9_41C6_1E6A82EA62E4_mobile.html =
А С Е Н М А Р И Н О В
Б И О Г Р А Ф И Я


Инж. Асен Маринов и роден през 1905 г. в Силистра.


През 1935 г. завършва електроинженерство в Гренобъл – Франция.


През 1941 – 1942 г. специализира радиоразпръскване в Германия.


В Радио София е главен инженер от 1937 до 1952 г. Ръководи изграждането на студията в сградата на Московска №19, а по-късно и при изграждането на студията в сградата на „Драган Цанков“ № 4. Организира евакуацията на Радиото в с. Нови хан по време на бомбардировките през Втората световна война, а после ръководи и възстановяването на разрушенията в края на 1944 година.


Работи в Научноизследователския институт по съобщенията „Хараламби Трайков“, преподава Електроакустика в Държавната политехника (сега Технически университет).


През 1969 г. му е присъдено научно звание старши научен сътрудник І степен. Инженер Асен Маринов е автор на научни трудове, учебници и популяризаторски статии.


HTMLText_773C2A53_5F13_6DF9_41D5_7CE32850BA57_mobile.html =
П Е Т Ъ Р У В А Л И Е В
Б И О Г Р А Ф И Я


Роден е на 12 януари 1915 г. в София. Произхожда от калоферски род. Учи в италианското училище „Алесандро Манцони“ в София от 1922 до 1928 г., а след това – във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив (до 1932 г.).


Завършва право и държавни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1936 г. Същата година постъпва на работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи.


През 30-те години на 20. век са първите му опити да публикува свои стихове в ученически издания. Сътрудничи със статии и отзиви по литературни, театрални и филмови теми в „Златорогъ“, „Балкан“, „Театър“, „Изкуство и критика“, „Свободен народ“, „La parole Bulgare“, „Слово“, „Мир“, „Днес“ и др. Участва в екипа, ръководен от Сирак Скитник, който през 1936 г. осъществява първите предавания по Радио София (Българско национално радио). Пише текстове за песни в сътрудничество с композитора Йосиф Цанков. Поставя пиеси в софийски театри.


През 1942 г. заминава за Рим като Трети секретар на българската легация. През октомври 1945 г. се завръща в България и отново постъпва на работа в МВнР. Назначен е за втори секретар на българската легация в Лондон през 1947 г. На 9 декември 1948 г. подава молба до британските власти да остане в Англия. В България е обявен за „невъзвращенец.


От юни 1949 г. публикува критика за изкуство и кино в английски (Art News and Review) и италиански периодични издания. От същата година е нещатен сътрудник на българската секция на радио БиБиСи Лондон, където близо 50 години чете в ефир два пъти месечно, а през последното си десетилетие - всяка седмица - свои беседи. Петър Увалиев играе основна роля за заминаването на Георги Марков за Лондон и установяването му там през първата половина на 1970 г., както и за привличането му като редактор в БиБиСи.
Дебютира в киното като втори режисьор на „Невинни в Париж“ , 1953 г.. Работи съвместно с изтъкнати драматурзи и кинотворци като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони и Тонино Гуера. Заедно с Карло Понти създава филмовата компания „Бридж филмс“ и е съпродуцент на „Милионерката“, 1960 г., с участието на София Лорен и Питър Селърс. Изпълнителен продуцент е на „Фотоувеличение“, 1966, заснет от Антониони по разказа на Хулио Кортасар „Лигите на дявола“. Продуцент е на още четири филма, между които „Дилемата на лекаря“, 1958 с Лесли Карон и Дърк Богард, „Клевета“, 1959 г. с Оливия де Хавиланд и Дърк Богард и „Диаманти за закуска“, 1968 г., с Рита Тъшингъм и Марчело Мастрояни. Сценарист е на „Съдебна грешка“ , 1962 г., с Питър Селърс и Ричард Атънбъроу; режисьор – на „Непознат в къщата“, 1967г., с Джералдин Чаплин, Боби Дарин и Джеймс Мейсън, по романа на Жорж Сименон.


През 1970 г. Увалиев се сближава с пристигналата да следва в Англия Людмила Живкова, дъщеря на комунистическия ръководител Тодор Живков. С нейно съдействие му е разрешено да се връща в България.


Проявите му като театрален и филмов режисьор и продуцент, теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина. През 1972 г. е избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. В България той е познат главно от предаванията си по радио БиБиСи и от публикуваните в България след смъртта му негови студии и сборници. Автор е на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио France Culture.
Превежда на френски и италиански език произведения от Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др.


Починал на 11 декември 1998 г. ,Челси, Лондон, Великобритания
HTMLText_59693E2F_6D03_5873_41D5_7594AE0CB5AB_mobile.html =
9 0 Г О Д И Н И Б Н Р


Мултимедийна публикация
2025


Мултимедийната публикация е създадена от С Е Н З О Р С Е О О Д
boyan_d@abv.bg
http://sensor-s.art/
Неоценимо съдействие за реализацията оказаха:
Кин Стоянов, Милена Димитрова, Марио Ангелов, Антон Митов, д-р Антоанета Радославова - Дойчева, Димитър Василев, Симеон Хинков


Автори на текстовете в мултимедийната публикация: Антон Митов, д-р Антоанета Радославова - Дойчева, Димитър Василев, Захари Миленков, Марина Бекриева


Музикален подбор:
Марио Ангелов


Обработка на звуковите файлове:
Атанас Копчев


Текста чете: Димо Димов


Използвани са материали от фондовете на БНР и Музеят за история на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“.
HTMLText_68C6ABA1_6B7D_59EC_41CF_A0FC31CC668A_mobile.html =
П Р О Г Р А M И Т Е Н А Б Н Р
Х Р И С Т О Б О Т Е В
– програма на личния избор


Програма "Христо Ботев" е уникална за българския медиен свят / българска радиосреда/, защото тя е запазена територия за култура, образование и наука. 4 януари 1971 г. се счита за формална дата на създаването ѝ, когато в сила влиза моделът на многопрограмното радио. От 1 април 1993 г. програмата получава 24 часа национален ефир, а качването ѝ на сателит през 2002 г. я прави достъпна далеч зад границите на България.


През годините програмата се е променяла, но винаги е била своебразен оазис за различно ефирно присъствие. Няма друга радиопрограма, която да поставя своите тематични акценти в сферата на културата и музиката. Нещо повече – „Христо Ботев“ е програма, която може не само да „заведе“ слушателите в концертна зала, картинна галерия, на театър или на кино. Тя може да ги накара да се почувстват специални гости и да ги направи носители и пазители на културни традиции и образци.


От 1 ноември 2002 г. е празник на програма „Христо Ботев“. На този ден традиционно се връчват годишните ѝ награди „Златният будилник“. Те се присъждат за будителски дух и подкрепа за програмата. Носители на приза са както журналисти от програмата, така и хора и институции, свързали с нея професионалната си съдба.


Екипът на програма „Христо Ботев“ пази добрите традиции на етичните правила на общуване, коректност към аудиторията и намиране на верните, истински теми, с които да събудиш и запазиш доверието и интереса на слушателите. Емблематични са предванията „ За думите“, „Познати и непознати“, „Семейно радио“, „Нашият ден“, „Благовестие“, „Артефир“ и „Аларма“.


Програма „Христо Ботев“ като част от Българското национално радио е динамична медия. И за да бъде добра, тя трябва да се променя. През 2024 г. програмата преживя своя своеобразен лифтинг. Радиоразкъзът бе обогатен с нови предавания като „Време за наука“, „Следобед за любопитни“, „Сътворението“, „Антон Митов представя“, „Домът на музите“.


Екипът на програмата е освежен откъм възраст с млади и амбициозни колеги, които говорят на езика на новите генерации. През 2024 г. стартираха две новинарски емисии – едната, отрязаване международни културни новини, а втората В ефира на програмата се появи предването „Тийнтайм“, което е насочено към тийнейджърската аудитория.


Съвестно с радио „България“ е радиоефира на програмата всеки четврътък звучи най-доброто от продукцията на главна редакция „Радио България“. Легендарното списание „ЛИК“ на БТА намери естественото си място и в културната програма "Христо Ботев" на общественото радио. Всяка първа неделя от месеца неговият главен редактор Георги Лозанов заедно с избрани събеседници представят съдържанието му, което разширяват и надграждат.


Предаването „Мрежата“ увеличи своето програмно време с 30 минути в които новата рубрика “Въпреки мрежата“ обсъжда как аудиторията успява ли не да пресява фалшивата информация и манипулацияте в медиите, за да може да направи по-дълбоко разбиране, оценка, изводи и избор по даден проблем, конфликт или криза.


Програма „Христо Ботев трябва да надгражда ролята си на „главен продуцент“ на култура, образование и музика, да поддържа автентичността на съдържанието.


HTMLText_68D5BBB5_6B1E_B9D4_41C5_CC136362543D_mobile.html =
П Р О Г Р А М И Н А Б Н Р
Б И Н А Р


Н А Ч А Л О Т О


На 19 юли 2012 г. Българското национално радио дава старт на дигиталната платформата „Интернет радио Бинар“. Тя е насочена към активната аудитория, която потребява основно уеб съдържание. В началото Бинар произвежда нелинейна аудиовизуална продукция, чрез която потребителите не само могат да чуят, но и да видят радиото. За първи път любими радиопредавания излизат извън студиата на Старата къща на „Драган Цанков“ № 4 и започват своя видео живот в дигитална среда.


Бинар започва създаването на музикално съдържание с 24-часови стрийм канали 7 дни в седмицата. Някои от тях са част от дигитализацията на богатия музикален аудиоархив на БНР, откъдето идва и тяхната ценност и неподражаемост в българския радиоефир, а други са без аналог в българското онлайн пространство като подбор на музика.
Не след дълго Бинар започва да функционира като видеоархивът на БНР. Освен видеострийминг на важни за дейността на Радиото пресконференции, дискусии и церемонии, Бинар архивира и концертната дейност на музикалните състави на БНР.


Д Н Е С


Бинар – ново дигитално преживяване за радио, подкасти, музика дава различен фокус на марката Бинар. Чрез него потребителят получава онлайн достъп на живо до всички програми на БНР. Платформата поддържа голям набор от специално подбрани подкасти с оригинално и разнообразно съдържание. Музикалните канали, сред които вече има и Фънк Соул, продължават да се радват на устойчив интерес.
HTMLText_68BFA0D8_6B0B_475C_41D0_FE11D0A633BD_mobile.html =
П Р О Г Р А М И Т Е Н А Б Н Р
Х О Р И З О Н Т


В 6 часа сутринта на 4 януари 1971 г. говорителят Богомил Алексиев обявява началото на новата информационно - музикална програма „Хоризонт“. Като всяко паметно събитие и това има своята необикновена история за журналиста Владимир Костов. От записки върху един трамваен билет той диктува на секретарката си Мария Стефанова (майката на журналиста Чавдар Стефанов) схемата на създаващата се програма. Три години по-късно, през септември 1974 г. програмата става 24-часова. Новините на всеки кръгъл час се превръщат в емблема и носеща конструкция на „Хоризонт“.


НОВИНИТЕ
Програма „Хоризонт“ е безспорният информационен лидер в националния радиоефир. Излъчва новини на живо 24 часа, 7 дни в седмицата, като не отстъпва от принципите си на точност, достоверност, обективност и безпристрастност. В социологическите проучвания аудиторията отрежда първо място на програма „Хоризонт“ като надежден информационен източник. С големия ресурс от репортери, кореспонденти в страната и в чужбина „Хоризонт“ осигурява впечатляващо ниво на регионални, национални и международни новини и актуални събития.
Радиото е свидетел на най-бурните и значими събития от стария и новия век. То е станало част от тях, налагайки свой разпознаваем публицистичен стил във водещата си национална програма. Програма „ Хоризонт“ винаги е устоявала на изпитанията на времето и въпреки политическата конюктура. Тя е била крачка напред – търсеща, провокираща и новаторска. Завинаги ще остане в паметта на слушателите с емблематичните си предавания.


ПРЕДАВАНИЯТА
Надежден информационен канал, „Хоризонт“ е запазено място за политика, икономика, култура, религия, туризъм и спорт. Публицистичните седмични и обзорни предавания, с анализи и коментари по актуалните събития започват още през 1974 г. с „Разговор с вас“. И днес рубрики като „Неделя 150“, „ Събота 150“, „Преди всички“, “12+3“, „Нещо повече“, „Политически Некоректно“, „ Хоризонт за вас“ „Спорт и музика“, „ Нощен Хоризонт“ са безспорна територия за плурализъм на мнения, изчерпателност на съдържанието и трибуна за обществени дискусии.
Информацията се приема по-леко с помощта на музиката. В ефира и до днес звучат произведения от най-богатата медийна фонотека у нас – тази на БНР:


МУЗИКАТА
Програмата предлага на слушателите разнообразни музикални предавания в различни направления и стилове. Водеща мисия на „Хоризонт“ е подкрепата на българската музика. В националния ефир се реализира една от малкото класации на българска поп и рок музика – „БНР Топ 20“. Знаковите прояви на „Хоризонт“: „Музикант на годината“, „Пролет“, „Млади фолклорни таланти“ са част от престижния музикален календар на България.


HTMLText_99DAA7CF_670A_C9B4_41C9_090536A3EFA7_mobile.html =
Д О М О В Е Т Е Н А Р А Д И О Т О


М У З Е Й З А И С Т О Р И Я Н А Р А Д И О Т О В Б Ъ Л Г А Р И Я „П Р О Ф. Д-Р В Е С Е Л И Н Д И М И Т Р О В“


Музеят за история на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“, представлява музейна експозиция, създадена по инициатива на двама души: на неговия патрон – дългогодишния журналист в БНР и уважаван професор във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и Захари Миленков – звукозаписен специалист, работил в „Студийния звукозапис“ и в „Златния фонд“ на Радиото, а по късно – технически директор на Радио „Експрес“ и преподавал в ФЖМК на СУ, който е създател и пръв уредник на музея. Началото е поставено през 1998 г.


При създаването си музейната сбирка се е намирала на приземния етаж на ФЖМК и е съдържала колекция от стари радиоапарати, любителска звукова техника, няколко излезли от употреба студийни звукови системи, а също и първите микрофони, които са използвани в „Родно радио“ и „Радио София“, запазени и дарени от главния инженер на тези институции – Асен Маринов. Постепенно експозицията започва да се обогатява с излязла от употреба звукотехническа апаратура, предимно от Дирекция „Техника“ на Българското национално радио.


След голям ремонт на сградата на ФЖМК музейната експозиция е преместена на последния етаж и в момента е разположена на две нива. Обогатява се постоянно с нови експонати, които са дарени от служители на БНР, приятели на музея и колекционери. Музеят притежава уникални експонати, които не могат да се видят на друго място. В последните години в него постъпват звукотехнически средства с голяма историческа стойност.


Има богата информационна галерия на табла, съдържащи исторически данни за първите звукозаписни средства, за началото на радиото и радиоразпръскването в света и у нас. Представени са много снимки на знакови личности, оставили светла диря с дейността си в историята на Радиото. Снимки има и на актьори, режисьори, композитори, диригенти и музикални изпълнители, свързали своето изкуство също с неговата история.


През 2024 г. на Музея е дарен огромният фотоархив на музикалния оформител Мирчо Сливенки, който през дългогодишния си трудов стаж в Радиото е направил многобройни снимки, запечатали важни събития и личности.


Към музейната експозиция има „Златен фонд“ с много богат звукозаписен архив с ценни спомени за историята на Радиото в България.



HTMLText_30ECB2B5_31FD_1EA9_41B5_A8D700D8A607.html =
Г Е О Р Г И В Ъ Л К О В
Б И О Г Р А Ф И Я


Георги Вълков е роден през 1902 г. в гр. Тулча, Румъния. През 1910 г. семейството се преселва в София. Завършва техникум по електротехника и висше образование със специалност инженер в Германия.


Постъпва в Българската армия. Служи като инженер в I инженерна дружина, София (1928 г.) и радиоинженер от електро-механичното отделение на Държавната военна фабрика, София (1932 г.). Разработва късовълнова преносима радиостанция за нуждите на Българската армия. произведена е от Инженерния отдел на Държавната военна фабрика и е приета на въоръжение през 1927 г. под името БРК-1 „Цар Борис III“. Тя е първата тактическа радиостанция българско производство. Използва са в три модификации от 1927 г., 1932 г. и 1937 г. Под негово ръководство е разработена и приета на въоръжение през 1938 г. и радиостанцията БРК-8 „Княз Симеон Търновски“, модифицирана през 1941 г.И двете работят в честотния диапазон 1500 – 3000 khz.


Колектив ръководен от инж. Георги Вълков разработва прототип на 60 ватов радиопредавател за нуждите на създаващото се Радио София. Произведен е от Държавната военна фабрика и на 30 ноември 1930 г. за пръв път в ефира прозвучава Ало, ало, тук е радио София. С предавателя излъчва кооперация „Родно радио“.


От 1942 г. е представител на „Филипс“ за България. Мобилизиран е през октомври 1944 г. за участие във войната срещу Германия Предполага се, че работи във военен завод в Красноярск, СССР.
HTMLText_30C791FD_302B_1A99_41A7_A6C642F101A7.html =
А Л Е К С А Н Д Ъ Р Д Ж А Д Ж Е В
Б И О Г Р А Ф И Я


Александър Джаджев е роден в Пловдив през 1886 г.. Той произхожда от стар карловски род. Завършва гимназия в родния си град, а след това учи право в Софийския университет.


През 1935 г., когато става член на екипа на Сирак Скитник, Александър Джаджев е първият журналист в него със солиден стаж в различни столични печатни издания. По сведения на Милко Джаджев (един от четиримата му синове) работи във вестниците „Нови дни“ и „Балканска трибуна“.


Неговият млад колега от Радио София Есто Везенков, пише в спомените си, че Александър Джаджев е работил като „Бивш главен редактор на демократическия вестник „Свободна реч“… Големееше се, занимаваше се само с делата на своята информационна служба, ревнуваше намесата ми във външните предавания…Както и да е, аз искрено съчувствах на по-възрастния си колега, още повече за това, че се възхищавах от него като истински журналист и бивш главен редактор, какъвто сам бях мечтал да стана.“


В Радио София Александър Джаджев работи като редактор и началник на Информационната служба. Негов помощник е Стефан Янчулев, който се занимава с информационните емисии и спортните предавания. За първите години от работата на Ал. Джаджев в Радио София Милко Джаджев си спомня: „Кабинетът на баща ми на ул. „Московска“ беше скромна стая с две бюра и голяма карта на България. Баща ми беше скромен човек, гледаше си работата.“ В началото информационните предавания имат малък обем. През 1935 г. новините са по 10 мин. на обяд и вечер, но през 1939 г., съобразявайки се с нуждите на радиоаудиторията, те увеличават времетраенето си като сутрин са 10 мин., на обяд и вечер – по 15 мин., а при наличието на по-голям новинарски поток времето им се разширява. Акцент в работата на началника на информационната служба са предаванията, представящи вътрешните новини, а външните са се получавали „изцяло от Дирекция на печата.”


Освен за информационните емисии, опитният журналист Джаджев отговаря и за „Селският час“ – едно от най-популярните предавания на медията с огромна аудитория извън столицата. В задълженията на неговия екип се числят също външните (извънстудийните) предавания, домакинските съвети, спортът и утринната гимнастика, търговските съобщения и борсите, прегледа на печата, времето, църковния и астрономически календар, ободрителните думи. Александър Джаджев е присъствал лично на всички събития от военен, дипломатически, протоколен или спортен характер, излъчвани с преки репортажи в ефира. По тази причина на малкото съхранени официални снимки от онова време, винаги виждаме Ал. Джаджев заедно с репортер-говорителя Петър Витанов.


В началото на 40-те години на миналия век той е преместен от Информационната служба в Стопанския отдел. Александър Джаджев работи в медията до октомври 1944 г., след което се пенсионира.


По-късно заедно със семейството си е изселен в с. Червен бряг в продължение на 14 години.
HTMLText_30F96239_31E7_3999_41B2_C702F40DEE2C.html =
А С Е Н М А Р И Н О В
Б И О Г Р А Ф И Я


Инж. Асен Маринов и роден през 1905 г. в Силистра.


През 1935 г. завършва електроинженерство в Гренобъл – Франция.


През 1941 – 1942 г. специализира радиоразпръскване в Германия.


В Радио София е главен инженер от 1937 до 1952 г. Ръководи изграждането на студията в сградата на Московска №19, а по-късно и при изграждането на студията в сградата на „Драган Цанков“ № 4. Организира евакуацията на Радиото в с. Нови хан по време на бомбардировките през Втората световна война, а после ръководи и възстановяването на разрушенията в края на 1944 година.


Работи в Научноизследователския институт по съобщенията „Хараламби Трайков“, преподава Електроакустика в Държавната политехника (сега Технически университет).


През 1969 г. му е присъдено научно звание старши научен сътрудник І степен. Инженер Асен Маринов е автор на научни трудове, учебници и популяризаторски статии.


HTMLText_30ACCE84_307D_096F_41C2_EED251EE2AE9.html =
Д И М И Т Ъ Р Н Е Н О В
Б И О Г Р А Ф И Я
Димитър Ненов е роден в Разград, на 19 декември 1901 г. В България той учи музика частно. В Дрезден завършва едновременно архитектура във Висшето техническо училище и музика в Консерваторията. Занимава се с литература, философия, история на изкуството, математика и физика и се налага като високо ерудирана личност в интелектуалните кръгове у нас по онова време.
В България започва да работи като архитект, но музиката става доминанта в неговите интереси и от 30-те години до края на живота си продължава изявите си на концертиращ пианист, композитор и клавирен педагог в Музикалната академия.


Той е първият уредник (редактор) на музикалния отдел и е една от ярките фигури в новосформирания екип на държавното радио, и универсална личност, съчетаваща в едно две професии – на архитект и именит музикант!
Име, доказало се в културния градеж на страната, с оценен талант на пианист и композитор, с висок обществен авторитет, още през 1935 г. той споделя пред сп. „Родна песен“ вижданията си за мисията на музиката в радиото: „... Нашата задача не е само да редим програмата. Ние трябва да работим и за бъдещето...“ и смята, че това изисква твърде много воля, енергия и духовна сила.
Ненов има собствени виждания за цялостния музикален облик на радиопрограмата, която според него трябва да бъде европейска и същевременно национална по дух и съдържание, съобразявайки се с реалностите у нас. В рамките само на две години – от 1935 до 1937-ма, Ненов постига много. Първите стъпки на талатливия музикант е да издейства закупуването за нуждите на програмата нови и висококачествени инструменти – концертен роял и пиано. Осигурявайки необходимият инструментариум в студиото, той успява да го направи привлекателно за големите изпълнители и за работата на бъдещите музикални състави.
Богатата му ерудиция, безупречният му естетически вкус и не на последно място непосредствените му впечатления от културния живот в Германия и Италия, му позволяват да поръчва и закупува стотици грамофонни плочи с произведения не само от 18 и 19 век, но и от първите десетилетия на 20 век с най-добрите изпълнители от Европа и Америка. През 30-те години Радио София е работило главно с грамофонни плочи.


Като ръководител на музикалната програма, Ненов въвежда нови рубрики „Музикални състезания“, „Гласът на безсмъртните“ с изпълнения на великите оперни звезди. В „Тонът на безсмъртните“ са представяни цигулари, пианисти и челисти от световна величина. Към седмичния „Културен преглед“ прибавя информационния сегмент „Музикални вести“. Ненов преценява необходимостта от разнообразие на музикалните жанрове в радиопрограмата и потребностите на слушателите от популярна и джаз музика. Още през 1936 г. създава първата в България радиорубрика „Прочути джазови оркестри“, а в следващата година програмира концерт „Четвърт час американски джаз“, който се излъчва в ефира дълги години след напускането му на медията. Популярната и танцовата музика – върху която днес се крепи и съществува всяка радиостанция в света, всекидневно присъства в обедния и вечерния блок на Радио София.
Благодарение на големия си авторитет като пианист и активното му присъствие в музикалния живот на страната, Ненов успява да привлече за сътрудници на медията най-добрите български пианисти, цигулари, певци и композитори по онова време. Това му позволява да програмира по два концерта на живо във вечерния блок, задача, изискваща време, организационна работа и трудна за реализация.
С активната подкрепа на С. Скитник, Ненов привлича първите изпълнители на български музикален фолклор – певци и инструменталисти, които след подбор от авторитетна комисия, участват на живо в радиопрограмата рано сутрин.


Ненов, като математик, бързо преценява и доказва, че закупуването на стотици грамофонни плочи излиза по-скъпо от привличането, създаването и поддържането на радиосъстави. Първите са салонен и джазов оркестър, от есента на 1935 г., а през 1937 г. и камерен оркестър. За нуждите на фолклорните изпълнители той организира и народен оркестър, под ръководството на Иван Кавалджиев – име позабравено днес, но с изключителен принос за разширяване на територията на този музикален жанр в радиопрограмата. Голямата мечта на Д. Ненов е създаването на Симфоничен оркестър, какъвто вече са имали радиостанциите в Белград и Букурещ, но тя, за съжаление остава неосъществена.


Особено ценен е приносът на Ненов за популяризирането на българското композиторско творчество. Той успява да убеди българските творци да създадат за нуждите на програмата сюити върху народни песни за глас и камерен оркестър срещу скромно възнаграждение. Така в продължение на няколко години от лятото на 1937 до 1943 г. се създават 274 сюити. Голяма част от партитурите на тези творби, писани от имена като Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Филип Кутев, Асен Карастоянов и Димитър Ненов, до днес се пазят в нототеката на БНР. По този начин за първи път Радиото става продуцент на българско музикално творчество.


Ненов създава произведения в областта на клавирната, вокална, симфонична и камерна музика. Неговото творчество не е голямо, но се отличава със своята модерност, впечатляваща композиционна техника и поетичност на идеите.


Следствие на крехкото му здраве сърцето на пианиста, композитора, педагога, архитекта, критика и музикалния редактор Д. Ненов спира да тупти на 52 години, през 1953 г.


HTMLText_30CDECBC_303F_0A9F_41B2_E30C221122BC.html =
П Е Т Ъ Р У В А Л И Е В
Б И О Г Р А Ф И Я


Роден е на 12 януари 1915 г. в София. Произхожда от калоферски род. Учи в италианското училище „Алесандро Манцони“ в София от 1922 до 1928 г., а след това – във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив (до 1932 г.).


Завършва право и държавни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1936 г. Същата година постъпва на работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи.


През 30-те години на 20. век са първите му опити да публикува свои стихове в ученически издания. Сътрудничи със статии и отзиви по литературни, театрални и филмови теми в „Златорогъ“, „Балкан“, „Театър“, „Изкуство и критика“, „Свободен народ“, „La parole Bulgare“, „Слово“, „Мир“, „Днес“ и др. Участва в екипа, ръководен от Сирак Скитник, който през 1936 г. осъществява първите предавания по Радио София (Българско национално радио). Пише текстове за песни в сътрудничество с композитора Йосиф Цанков. Поставя пиеси в софийски театри.


През 1942 г. заминава за Рим като Трети секретар на българската легация. През октомври 1945 г. се завръща в България и отново постъпва на работа в МВнР. Назначен е за втори секретар на българската легация в Лондон през 1947 г. На 9 декември 1948 г. подава молба до британските власти да остане в Англия. В България е обявен за „невъзвращенец.


От юни 1949 г. публикува критика за изкуство и кино в английски (Art News and Review) и италиански периодични издания. От същата година е нещатен сътрудник на българската секция на радио БиБиСи Лондон, където близо 50 години чете в ефир два пъти месечно, а през последното си десетилетие - всяка седмица - свои беседи. Петър Увалиев играе основна роля за заминаването на Георги Марков за Лондон и установяването му там през първата половина на 1970 г., както и за привличането му като редактор в БиБиСи.
Дебютира в киното като втори режисьор на „Невинни в Париж“ , 1953 г.. Работи съвместно с изтъкнати драматурзи и кинотворци като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони и Тонино Гуера. Заедно с Карло Понти създава филмовата компания „Бридж филмс“ и е съпродуцент на „Милионерката“, 1960 г., с участието на София Лорен и Питър Селърс. Изпълнителен продуцент е на „Фотоувеличение“, 1966, заснет от Антониони по разказа на Хулио Кортасар „Лигите на дявола“. Продуцент е на още четири филма, между които „Дилемата на лекаря“, 1958 с Лесли Карон и Дърк Богард, „Клевета“, 1959 г. с Оливия де Хавиланд и Дърк Богард и „Диаманти за закуска“, 1968 г., с Рита Тъшингъм и Марчело Мастрояни. Сценарист е на „Съдебна грешка“ , 1962 г., с Питър Селърс и Ричард Атънбъроу; режисьор – на „Непознат в къщата“, 1967г., с Джералдин Чаплин, Боби Дарин и Джеймс Мейсън, по романа на Жорж Сименон.


През 1970 г. Увалиев се сближава с пристигналата да следва в Англия Людмила Живкова, дъщеря на комунистическия ръководител Тодор Живков. С нейно съдействие му е разрешено да се връща в България.


Проявите му като театрален и филмов режисьор и продуцент, теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина. През 1972 г. е избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. В България той е познат главно от предаванията си по радио БиБиСи и от публикуваните в България след смъртта му негови студии и сборници. Автор е на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио France Culture.
Превежда на френски и италиански език произведения от Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др.


Починал на 11 декември 1998 г. ,Челси, Лондон, Великобритания
HTMLText_FD27BE28_30FF_09A7_41C1_3E1E4A40C455.html =
С И Р А К С К И Т Н И К
Б И О Г Р А Ф И Я


22.11.1883 В гр. Сливен се ражда Панайот Тодоров в семейството на Тодор Христов и Рада Гюлмезова


1895 Умира майка му, а две години по-късно и баща му.
1898 От тази година са първите известни опити на Панайот в света на изобразителното изкуство, които са силно повлияни от вуйчо му Георги Гюлмезов, който по това време е студент в Държавното рисувално училище.


Септември 1898 Приет със стипендия за ученик в Богословското училище в Самоков, където продължава да разширява художествените си умения.


Януари 1903 Богословското училище в Самоков е преобразувано и преместено в София, където се дипломира същата година през август.


Септември 1903 Постъпва в школата за запасни подпоручици в София.


Септември 1904 – май 1906 Учителства последователно в с. Врабеш и родният си град. В Сливен поставя пиесата „Възпитатели“, където сам играе главната роля.


Януари 1907 Първо пътуване до Санкт Петербург, продължило няколко месеца, след което се завръща в България.


Август 1908 – януари 1912 Отпътува за Санкт Петербург и постъпва като студент в школата на Званцева, където негови учители са Леон Бакст, Мстислав Добужински и Кузма Петров-Водкин. Сътрудничи на сп. Вестник знания“. В български периодични издания са публикувани неговите първи опити като критик и автор на художествени произведения в проза.


1912 Завръща се за кратко в Сливен, където отпечатва първата си и останала единствена стихосбирка „Изповеди“.


Януари 1912 Окончателно се завръща в България.


Октомври 1912 Мобилизиран е в редиците на армията и участва в Балканската война.


Септември 1913 – май 1915 Назначен е за учител в Станимашката непълна смесен гимназия, където преподава рисуване и краснопис.


1915 Едно от първите участия на художника в изложба в страната ни, като през тази година той излага свои произведения като част от Дружеството на Южнобългарските художници.


1916 Взема участие в Първата световна война, където е ранен и за проявена доблест е произведен в офицерски чин.


Ноември 1916 – март 1917 Престой в Германия, където е изпратен на лечение.


1917 Назначен е за администратор редактор на „Походна войнишка библиотека“ заедно с Йордан Йовков.
Преди май 1919 Сключва брак с преводачката и журналистка Олга Симеонова.


От 1919 до 1930 Илюстрира „Поеми“ на Едгър Алън По, „Марионетки“ на Чавдар Мутафов, „Български балади“ на Теодор Траянов, Юбилеен сборник „Кръстю Сарафов“, „Рицарски замък“ от Христо Ясенов, „Крали Марко“ на Ангел Каралийчев, „По белият свят“ от Димо Сяров, „Неродена мома“ от Ран Босилек, „Залъгалки“ от Тодор Симеон, „Харитининият грях“ на Анна Каменова и др.


21 октомври 1920 Получава покана да стане член на дружеството „Родно изкуство“.


Септември 1922 Печели конкурса на Министерството на просветата за декоративна живопис с композицията си „Благовест“.


1920 – 1940 Заедно с Владимир Василев е съредактор, на списание „Златорог“, в което публикува най-значимите си статии.


1923 – 1924 Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София, където през 1923 г. поставя пиесата на Морис Метерлинк „Мона Ванна“.


До 30 декември 1925 Работи като библиотекар в Министерство на народната просвета.


Ноември – декември 1925 Пътува до Италия и Франция.


Ноември 1931 Избран за пръв председател на новосформираният Съюз на дружествата на художниците в България.


Септември 1933 Изложба в Белград, заедно с Бенчо Обрешков, Борис Денев, Дечко Узунов, Илия Петров, Маша Узунова, и Никола Маринов.


Октомври 1935 Открива първата си самостоятелна изложба в салона на Постоянната галерия на ул. „Аксаков“ 16, София.


1935 Назначен е за главен ръководител на Радио „София“, пост, на който остава до смъртта си.
Март 1935 Открива втората си самостоятелна изложба „Скици и впечатления от Гърция“ в Постоянната галерия на ул. „Аксаков“ 16, София.


21 октомври 1920 Изложба в Прага съвместно с Бенчо Обрешков, Борис Денев, Вера Недкова, Владимир Димитров – Майстора, Дечко Узунов, Елиезер Алшех, Иван Христов, Кирил Петров, Стоян Венев.


Януари – февруари 1938 Изложба в Ню Йорк заедно с Васил Захариев, Веселин Стайков, Бенчо Обрешков, Борис Денев, Борис Елисеев, Дечко Узунов, Иван Ненов, Илия Бешков, Кирил Петров и Стоян Венев.


Май – юни 1940 Изложба в Гърция заедно с Александър Божинов, Дечко Узунов, Бенчо Обрешков, Борис Денев, Васил Захариев, Вера Лукова, Веселин Стайков, Владимир Димитров – Майстора, Давид Перец, Дамян Николов, Иван Лазаров, Иван Ненов, Кирил Цонев, Маша Узунова, Наум Хаджимладенов.


5 март 1943 В 2:30 ч. умира в дома си на ул. „Борова гора“ в София


Май 1973 Организирана е посмъртна ретроспективна изложба в Сливен съвместно с Национален музей за българско изобразително изкуство (тогава Национална художествена галерия). Куратор: Иван Кънев
HTMLText_E5A54110_302D_1B67_41AE_91A74AF1639B.html =
Б О Я Н И К О Н О М О В
Б И О Г Р А Ф И Я


Композиторът и диригентът Боян Икономов е личност, трайно свързана с държавното Радио София. Роден на 14 декември 1900 г. в Никопол. Заедно със семейството си се премества в столицата. Учи частно музикално-теоретични дисциплини при проф. Никола Атанасов и цигулка при Тодор Торчанов.


След гимназията работи и учи в Свободния университет (дн. УНСС), който завършва през 1926 г. Събрал малко средства заминава за Париж, където остава 14 години. Завършва композиция в прочутата Schola cantorum при Венсан д’Eнди през 1931 г., а по-късно специализира при Надя Буланже и Албер Русел. В същото време се сближава с композиторите от Френската шесторка. Създава творби в различни жанрове, а френското издателство „L’Oiseau-Lire” отпечатва някои от тях.


Завършва майсторски курсове по дирижиране в Базел и през 1937 г. е поканен да дирижира Националния оркестър на Френското радио на световното изложение с програма от френски и български автори. По-късно дирижира в Лион, Лозана, Виена... Натрупал огромен опит като композитор и диригент в края на с.г. Б. Икономов се завръща в София.


Участията му в радиопрограмата датират още от 1934 г., когато младият музикант, завърнал се за кратко от Париж, изнася две лекции пред микрофона, озаглавени: „Музикален преглед“ и „Тенденциите в съвременната френска музика”. В началото на с. г. е дебютът му като диригент с Академичния симфоничен оркестър, който изпълнява програма от френска музика, а концертът се излъчва директно от Радио София.


Когато окончателно се завръща в България, Боян Икономов постъпва на работа в Държавното радио на 1 януари 1938 г., като ръководител на Музикалния отдел в медията. Той се явява достоен заместник на предшественика си Димитър Ненов и внася свой принос за обновяване облика на музикалната програма. Б. Икономов разработва основните тенденции в програмирането, но реализира и нови инициативи, които внасят съществен принос за издигане нивото на институцията.


За дългогодишната му дейност в Българското радио днес малко се знае. Ще щрихираме само водещите инициативи, които успява да реализира още в първите години на работата си. За своя задача счита да направи системно присъствието на българския музикален фолклор в програмата и той да стане разпознаваем дори за чужденците, които слушат Радио София.


През 1939 г. възстановява Салонния оркестър и ежеседмичните му концерти на живо продължават до 1947 г. Успява да прокара идеята за постоянно излъчване в ефир концертите на Царския симфоничен оркестър. Негова заслуга е налагането преди всеки концерт да звучи лекция, представяща на радиоаудиторията авторите и творбите, които ще слушат. Огромен успех за радиото е предаването на цели спектакли от Народната опера. Още през 1938 г. Б. Икономов започва да реализира запознаването на радиослушателите с творчеството на световноизвестните композитори Бетовен и Шуберт. За излъчването на огромния интеграл на Бетовеновото творчество с изпълнения на живо е била необходима отговорна продуцентска работа, която Боян Икономов осъществява прецизно в рамките на повече от 60 концерта. Той обогатява с нови грамофонни записи дискотеката на медията и създава нототека, в която до днес се пазят изключително ценни нотни партитури.


През 1939 г Б. Икономов става инициатор на първия Радиоконкурс за написване на български творби за нуждите на институцията. След края на Втората световна война композиторът работи като музикален ръководител на „Българска кинематография“, началник отдел „Симфонична музика“ при Министерство на културата и отново се завръща в Радио София през 1957 г., за да ръководи Музикалните състави на медията до своето пенсиониране.


Творчеството на Б. Икономов обхваща изключително разнообразие от прозиведения и жанрове, сред които се открояват 4 симфонии и редица други симфонични творби, музикално сценични произведения (оп. „Индже войвода“, танц. драма „Светлина залива всичко“), кантатно-ораториални творби („Легенда за Шипка“), камерни ансамбли, вокална (солова и хорова) и филмова музика.


Починал на 27 март 1973 г.
HTMLText_FF2610CE_30DD_1AFB_41C0_DEE975AD0952.html =
Е С Т О В Е З Е Н К О В
Б И О Г Р А Ф И Я



Есто Стоянов Везенков е най-младият участник в редакторския екип на Сирак Скитник. Роден през 1911 г., в с. Поганово, Царибродско, той идва в София заедно със стотиците бежанци от Западните покрайнини, преселили се в България след края на Първата световна война.
През 1935 г. завършва славянска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, а през 1936 г. постъпва в Радио София, където работи до октомври 1944 г.


Младият Есто Везенков е назначен на работа в държавната медия след като спечелва първото място между петима участници в обявения конкурс. В началото на неговата дейност С. Скитник го натоварва със задачата „да преглежда и докладва“ програмите на извънстоличните радиостанции в Стара Загора и Варна. Поръчва му да напише проект за закон за Радиото, който по-късно след обсъждане е приет и влиза в сила. Негова основна задача обаче стават т.н. „стопански предавания“, към които радиоаудиторията проявява голям интерес. Той успява бързо да подбере и създаде стабилен екип от сътрудници към Професионално-стопанския отдел с широки познания, коментиращи пред микрофона различни стопански проблеми, между които д-р Захари Захариев, Винаров, д-р Степчич – редовно правил репортажи и директни предавания от Пловдивския панаир, д-р Обрешков и още други. Лекциите, изнасяни от тези сътрудници, имат за цел да поставят и коментират въпросите за изчезването на българските гори, за хляба, за детската смъртност и още редица други, наглед „дребни факти“, които за първи път звучат в ефира.


Есто Везенков въвежда рубриките „Държавни и обществени мероприятия“, „В България се строи“, така наречените „Външни предавания“ (извън студийни). Сам пише „Преглед на събитията“.


С подкрепата на С. Скитник и техническите служби на медията смело, находчиво и успешно организира целодневно директно предаване от с. Пордим, озаглавявайки го „Един зимен ден на село“. След този първи опит осъществява предаване от Черни Връх с цел пропаганда на туризма у нас. Замисля подобно излъчване от Златоград в Родопите, но поради липсата на телефонна връзка то не се осъществява. Успешно се провеждат предавания на живо от Бачковския манастир и Земеделското училище в с. Садово, разкриващи пред слушателите духовната висота и красотата на една от най-старите български църковни обители и съвременните проблеми на българското село и земеделие.


През 1940 г. Е. Везенков заедно с д-р Захари Захариев и писателя Боян Болгар започват издаването на вестник „Български радиопреглед“, афиширан като „седмичник за радиопрограми и култура“. Това печатно издание излиза само в 38 броя (13.10.1940 – 05.07.1941) – твърде кратък, но показателен срок за умението, идеите и опита на неговите създатели.


На 22 юни 1941 г. Есто Везенков е изпратен за ръководител на Радио Скопие, а след кончината на С. Скитник (6.03.1943) става програмен ръководител на Радио София.


Осъден от Народния съд. Излежава две години затвор в една килия с художника Константин Щъркелов. След освобождаването му трудно намира работа, докато най-накрая става сътрудник в издателството на Отечествения фронт, като редактор на историческата библиотека „Героична летопис“ и изданието „Бележити българи“ (1949 – 1970).


По призвание журналист, Е. Везенков е автор на разкази, фейлетони, есета, на статии за Българското радио – за задачите и идеите на медията и значението на предаванията й, както и за проблеми на социалната политика, българското село, здравеопазването, за живота и дейността на бежанците и много други. Напуска ни през 1991 г.


Оставил е спомени, издадени през 2009 г. със заглавие „Частица от истината за цялото. Спомени на журналиста“.
HTMLText_30BA5D3F_3065_0B99_41BA_855FD92ABF5D.html =
Й О Р Д А Н С Т У Б Е Л
Б И О Г Р А Ф И Я


Йордан Стубел е псевдоним на Йордан Иванов Бакалов. Той е родeн в София на 19.02.1897 г. Учи право в Софийския университет (1920-1921), но се реализира в литературата.


През първата половина на ХХ век, Йордан Стубел е известен преди всичко като поет, писател, редактор на списания и съставител на сборници. Сътрудничи на списанията „Театър и изкуство“, „Листопад“ и особено на „Златорог“. От края на 20-те години трайно се насочва към детската литература. Издава десетки книги за подрастващото поколение.


Йордан Стубел започва работа в Радио София в екипа на Сирак Скитник през лятото на 1935 г., навършил вече 38 години. Той е интелектуалец в разцвета на творческите си изяви. Неговата дейност в Радио София, в периода 1935-1944 г., където ръководи литературно-художествения отдел на Българското радио.


В книгата си „Частица от истината за цялото”, неговият колега Есто Везенков пише за Стубел: „Живееше бедно и сговорно. Имаше усет към темите от по-общ характер, но също беше крайно толерантен, макар че си имаше своите политически предпочитания. Не стоеше като Сирак Скитник над, а малко встрани от злободневието. Лесно се убеждаваше и никога не повдигаше тон. Беше фактически ръководител на говорните предавания. Беше съветник на шефа…” Редица от поправките и налагащите се промени в ежеседмичната радиопрограма са нанесени от неговата ръка и с неговия подпис.


В този период Й. Стубел се изявява главно като детски поет и вероятно на неговия талант се дължи огромният успех, на Часа за детето, който в началото е бил само в неделя. Поради настояване на голяма част от детската аудитория през 1937 г. предаването започва да се излъчва два пъти седмично – в сряда и неделя. Й. Стубел е подбирал текстовете, подреждал съдържанието и насочвал музикалното оформление на това популярно предаване. Той е определял приказките, които на живо пред микрофона са четели артистът от Народния театър Никола Балабанов (и изключителен имитатор) съвместно с младата тогава бъдеща актриса Лили Попиванова.


Една от причините за успеха на литературните предавания в ефира е фактът, че Й. Стубел успява да привлече в медията голям екип от сътрудници, защото негови близки приятели са повечето от писателите по онова време. Е. Везенков си спомня: „… истински поет по душа, обичаше като бохем да попийва и другарува, имаше неотлъчни другари и приятели, които всяка вечер идваха в Радиото, за да отидат после на безкрайни беседи в „Дивите петли” (популярно място за срещи на интелектуалци в София до 80-те години – б.а.). Оставаше в тази уютна кръчмичка до късно, тя беше нещо като творчески щаб за определени хора, разговаряше тихо, сърдечно и умно…” В тези „безкрайни” разговори, а вероятно и спорове, поетът е откривал нови сътрудници на програмата и са се раждали идеи за нови предавания.


Й. Стубел е бил отговорен не само за детските, литературните и драматургични програми на Радио София. Есто Везенков твърди: „… беше вторият човек в йерархията на радиото.” Не само приживе на Сирак Скитник, Стубел е подписвал официални документи, а след смъртта му (5 март 1943 г.) е назначен за негов заместник и ръководи Радио София в продължение на една година и 4 месеца.


След 9 септември 1944 г., поетът е осъден от Народния съд като „враг на народа”, въдворен е в лагер. След една година е освободен. Музеят съхранява снимки и документи, свързани с дейността на Й. Стубел, но и единствената стара грамофонна плоча със запис на гласа на поета. Тя е открита от две студентки – Детелина Стаменова и Рая Караджова от Факултета по журналистика и масова комуникация, във фонотеката на радио Стара Загора през 90-те години. Въпреки препятствията те я донасят в Университетското радио „Алма Матер”. Днес плочата се съхранява в Златния фонд на Музея. На нея Й. Стубел поздравява участниците от цялата страна, успешно завършили радиокурса по немски език през 1943 година.


Допринесъл толкова много за разширяване на литературните хоризонти на програмата и за повдигане на нейния емоционален тон, Йордан Стубел си отива завинаги през 1952 г., само на 55 години!
HTMLText_30D8097C_3025_0B9F_41C0_8E33C1AD3528.html =
К О Н С Т А Н Т И Н К О Н С Т А Н Т И Н О В
Б И О Г Р А Ф И Я


Забележителният български писател, преводач и интелектуалец, Константин Константинов (с псевдоним Душечка) е един от Главните уредници (директори) на Радио София, заемал поста от август до края на септември 1944 г. Често неговите биографи пропускат този твърде кратък период от професионалния му път, като акцентират главно върху творческата му дейност на писател и преводач.


Преди да поеме предлагания му пост в медията, Константин Константинов дълго отказва, но накрая се съгласява да отиде в с. Ново Хан (Радио София е било евакуирано там след тежката бомбардировка на столицата от англо-американската авиация на 10 януари 1944 г.), за да се запознае с работата и хората. Ето какво пише той по този повод: „Трябва да призная, че работата, в която навлизах, ми беше извънредно интересна, носеше най-разнообразни възможности за творческо разгръщане и за една богата, методична културна дейност. В първите дни тук всичко бе ново за мене, но всеки час ми носеше по едно откритие и след седмица вече виждах всичката извехтялост на ординерната механика, която движеше дотогава тоя институт и всичките нови инициативи, които можеха до проветрят спарения въздух и да му дадат една пречистена душа. Аз си въобразявах, че мога да извърша това преображение, увлякох се страстно с всичките си още запазени сили, обикнах работата и почти двайсет часа от денонощието прекарвах в студиото, за да проучвам всяка служба, да проверявам всяка програма, да разговарям с всички служещи. Трябва веднага да добавя, че това преобразяване започна и по мое настояване, и по желание на министъра и вървеше кресчендо. Един ден Колчев (министър на железниците, пощите и телеграфите, в чието ведомство по това време е и радиоразпръскването у нас) ми каза: „Сега вече може да пуснете френска музика”. Друг път: „Намалявайте вече немските песни”. Още по-нататък: „Давайте по малко и руски песни.”, това което не бе ставало от няколко години. Спряхме глупавите и безсолни политически германофилски предавания и няколкото щатни организатори на тия предавания изведнъж се почувстваха смутени и объркани…” Откъс от разказа на Константин Константинов за онова далечно време, писан през 1962-1963 г. и публикуван в 2011 г. в трета тетрадка на поредицата „Път през годините. Неиздадени спомени”.


Константин Константинов е роден в Сливен през 1890 г.. Завършва право в Софийския университет и специализира юридически науки в Париж. През годините работи като съдия, адвокат и юрисконсулт в България. В началото на творческия си път пише стихове и хумористична проза. Публикува във в. „Българан“, сп. „Златорог, „Листопод“, „Наш дом“. През 1914 г. заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов издава сп. „Звено“. Превежда от френски и руски език. От 1945-1947 г. е председател на секция „Литература“ в Камарата за наука, изкуство и култура, за една година е председател на Съюза на българските писатели, а от 1946 г. е председател на Института за преводна литература. През следващите години К. Константинов съзнателно е изтласкан в периферията на българската литература, за да бъде изолиран и забравен, защото не променя позицията си на хуманист и държи на личните си принципи.


Едва през 60-те години интересът към неговото творчество започва да се завръща. Автор е на сборници с разкази, пътеписи, есета, детска литература, романа „Кръв“ и мемоарната поредица „Път през годините“. Талантливият писател и интелектуалец си отива от нашия свят през 1970 г.
HTMLText_C272DEE3_306F_06A9_41BC_07C7E581F3C5.html =
П Е Т Ъ Р В И Т А Н О В
Б И О Г Р А Ф И Я


Петър Витанов е роден в София през 1907 г. Той е сред малкото българи по онова време, изучавали риторика и дикторско майсторство в Италия.
Първият български професионален говорител Петър Витанов е назначен след конкурс, в чието жури са участвали представители на Радио София, Народния театър, Съюза на артистите и Дружеството на журналистите в София. Той започва работа на 1 юни 1934 г. в общественото „Родно радио“ и през 1935 г. е преназначен в Радио София.


Витанов притежава не само великолепни гласови данни, но и таланта да импровизира пред микрофона, да предава на живо събития, тържествени или траурни церемонии по интересен, завладяващ начин. Още през 1936 г. коментира на живо тържественото посрещане на олимпийския огън в България. П. Витанов е говорител-репортер по време на военните маневри през 1937 г. От тези царски маневри са съхранени две ценни снимки. На първата фотография е заедно с техника Дано Петров. На втората до него са Александър Джаджев, Дано Петров и други лица.


Първата книга за държавната ни медия „Радио София в снимки и репортажи“, която излиза от печат през 1940 г., е дело на П. Витанов. Изданието дава богата информация за националната ни радиостанция, за личностите, които творят програмата, за различни събития през първите години и сътрудниците на медията, изявяващи се на живо пред микрофона, като се отличава с богат снимков масив.
На говорителя дължим първия репортаж за Радио София от тържествата в Силистра през 1940 г. по повод присъединяването на града към предалите на България. През същата година Петър Витанов осъществява и предаване на живо от Черни връх, което има за цел да пропагандира туризма у нас. На снимката са заедно с редактора Есто Везенков, фотографа Тодор Славчев и артиста от Народния театър Аспарух Темелков.


Петър Витанов е притежавал и ярък поетичен талант.
Създател е на радиопиеси за деца в стихове, които са били представяни на живо пред микрофона от детските групи към медията. Една от тях е със заглавие „Посрещане на пролетта“ и днес се съхранява в Държавния архив. Присъствието на П. Витанов в ефира (по свидетелство на Драган Тенев и разказ на сина на говорителя – Божидар Витанов) е забелязано от Европейската асоциация за радиоразпръскване, Швейцария. В класацията на европейските говорители от всички национални радиостанции, състояла се през 1937 г., на П. Витанов е присъдена втора награда и неговото име се нарежда след това на говорителя на Радио Москва Юрий Левитан.


Интересен факт е, че П. Витанов е автор на десетки текстове от популярните за онова време стари градски песни. В началото е пишел български текстове към модни чужди шлагери, а впоследствие създава известните и до днес „Красив роман е любовта“, „Майчино сърце“, „Обичам да мечтая“, „Еделвайс“, „Само ти, сърце, си ми приятел“ и още и още… Все песни, които и днес може да чуем от старите грамофонни плочи. Те влизат в репертоара на известните български шлагерни изпълнители Аспарух Лешников, Екатерина Ванкова, Надя Сотирова и др. Тъй като името на П. Витанов е било изключително популярно в цялата страна като говорител на Радио София, по свидетелство на съпругата му Благородна Витанова, Сирак Скитник го е помолил да се подписва под текстовете на тези песни на грамофонните плочи с псевдоним. В началото той използва името Петър Писарски, а след това – Амико Фриц.


На 30 септември 1944 г. говорителят П. Витанов е уволнен от радиото, но бързо успява да намери ново поприще – започва работа в Българска кинематография. Талантът му се разгръща не само като говорител, озвучаващ българските филми, но и като актьор, сценарист и режисьор. Организира конкурси за народни певци, участва в групите за народно творчество като рецитатор… Въпреки това го изселват със семейството му в с. Овчарово, Шуменско и му отнемат и жилището… През цялото време Витанов не се отказва и прави постъпки за връщане в столицата.


Едва през 1972 г. му връщат апартамента и семейството се прибира заедно. През 1979 г., първият български професионален радиоговорител напуска този свят на 72 годишна възраст огорчен, унижен от ДС и забравен от милионната си аудитория.
HTMLText_F4C2610A_BA99_AAF8_416D_F42DD4342A8E.html =
Д О М О В Е Т Е Н А Р А Д И О Т О


Л Е Н Т О Х Р А Н И Л И Щ Е И П О Ч И В Н А Б А З А Н А
Б Н Р, Б О Р О В Е Ц
Лентохранилището в Боровец е създадено за трайно и отговорно съхранение, при специални условия, на оригиналните звукозаписи на различни звукови носители. За поддържането на тези условия – постоянна температура и влажност, са инсталирани два дизелови агрегати, осигуряващи непрекъснато електрическо захранване. За нуждите на лентохранилището е създадена е и контролна апаратна с възможност за просвирване на звукозаписи. Към лентохранилището има изградена и уютна почивна база. В някои строителни дейности на сградите участват и радиоработници.









HTMLText_886B085E_87BD_56D3_41C3_2EBA916FFB4C.html =
Х Р О Н О Л О Г И Я Н А Б Н Р


1927 г. В България е разрешено радиоприемането от частни лица. Започват да се слушат Радио Виена, Радио Будапеща, Радио Истанбул и други чужди станции. Регистрирани са 430 абоната. Осъзнава се необходимостта от радио на български език.


1929 г. Група инженери начело с Георги Вълков построяват 50-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. Първоначално „Родно радио“ използва предавателя на Първа инженерна дружина и предава три пъти седмично емисии. Те траят по три и по четири часа, запълват се с музика от грамофонни плочи, реклами, борсови сведения, беседи и информации от бюлетините на БТА. Радиото работи на доброволен принцип - за хонорари няма предвидени средства.


1930 г. Министърът на железниците, пощите и телеграфите акад. Петко Стайнов отпуска едноетажна сграда на ул. „Бенковски“ № 3 в центъра на София за нуждите на радио кооперацията.


1930 г. 30 март. В салона на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД) в София се основава първият съюз на радиолюбителите у нас „Родно радио“. Сред учредителите са проф. Асен Златаров, политикът и журналистът Димо Казасов, инженерите Г. М. Георгиев и Димитър Бунев, Хенри Левенсон, директорът на БТА, ген. Велизар Лазаров, писателите Елин Пелин и Константин Сагаев, цигуларят и диригент проф. Саша Попов, палеоантропологът д-р Милко Балан и др. Непосредствената им задача е да се създаде родна радиостанция, която да приобщи българина към съвременните технологични възможности за разпространение на информация. Ентусиазираните инженери и общественици се обединяват около световната тенденция, че с радиотехниката идва новата ера за материално и духовно развитие на човечеството. Чрез нея напредъкът е много по-мощен, по-бърз и по-лесно достъпен. Образува се кооперация, която да поиска разрешение за концесия за радиоразпръскването в България.


1930 г. 15 юни. Първата българска радиостанция излъчва от сградата на ул. „Бенковски“ 3. Използва се радиотелеграфен предавател, пригоден за говор и музика. Няма покритие в цялата страна. Поставя се въпросът за изграждането на по-мощен предавател за нуждите на българското радиоразпръскване.


1930 г. 30 август. Учредителният конгрес на съюза „Родно радио“ избира Управителен съвет и приема Устав. За председател е избран ген. Георги Кратунков. Междувременно „Родно радио“ прави опити за по-мощно излъчване с предавателя на инж. Георги Вълков. През 1930 г. започва първият период от организираното радиоразпръскване в България и първият етап от историята на Българското национално радио.


1931 г. „Родно радио“ излъчва все по-често. Стартира Детският радиочас и първите детски предавания.


1932 г. „Вампир” на Антон Страшимиров е първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир.


1932 г. Интересът към радиото расте бързо и абонатите вече стават хиляди.


1933 г. Излъчва се първият „Час за селото”. Пряко се предават концерти, тържества, литургии и хората ги слушат с все по-голямо удоволствие.


1934г. България получава три честоти за радиоразпръскване на Международната конференция в Люцерн, Швейцария: 352.9 м. за София, 235.1 м. за Варна и 214 м. за Стара Загора.


1934 г. 25 март. В експлоатазия е пуснат по-мощен предавател, разположен в квартал „Павлово“. Той излъчва на вълна 252.8 м. (1187 kHz) и покрива голяма част от страната. Радиопредаванията на „Родно радио“ продължават.


1935 г. 25 януари. Цар Борис III подписва Указ №25, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. С влизането в сила на указа приключва първият период от историята на българското радиоразпръскване. Регионалните радиостанции в градовете София и Варна оформят държавното радио на България. Радиопрограмирането вече се организира от държавата и се предприемат стъпки за по-широко радиофициране на цялата територия.


1935 г. В Царство България при население 6 117 600 души са регистрирани 13 013 радиоабонати.


1935 г. 1 април. До тази дата електрифицираните общини трябва да внесат по 3000 лева за набавяне на радиоапарат за общо ползване, а останалите – по 3000 лева с разсрочено плащане, гласи наредба на Главната дирекция, отговаряща за пощите и телеграфа.


1935 г. 18 юни. Нaзнaчeнo е пъpвoтo pъкoвoдcтвo нa Рaдиo Сoфия. Оглaвява го Пaнaйoт Хpиcтoв c артиcтичен псевдoним Сиpaк Скитник.


1935 г. 3 септември. За първи път в ефира звучи „Оркестърът на студиото, на Радио София“, известен по-късно като Салонният оркестър. Скоро след него прозвучават изпълнения и на „Джаз оркестърът на Радио София“.


1935 г. 15 декември. Основава се Сдружението на радиотехниците.


1935 г. 31 декември. Цар Борис III честити нa cънародницитe cи Нoвaтa 1936 г. пo нaциoнaлния paдиоефиp.


1936 г. 19 януари. Пуснат е първият късовълнов радиоразпръсквателен предавател от радиостанцията LZA при Гара София.


1936 г. 16 февруари. Утринната програма на Радио София, включително и божествената литургия от храма „Св. София“, е предадена на къси вълни и е чута в цяла Европа.


1936 г. април. Радио София започва редовно и всекидневно излъчване на програма на къси вълни.


1936 г. 26 март. На събранието на сдружение „Радиоклуб Варна“ се съобщава, че ще бъде създадена районна радиостанция и ще бъде прекратено всякакво друго излъчване от морската столица. Радиоентусиастите, създатели на варненското радио, обаче отказват да изключат предавателя си.


1936 г. 21 май. Тритe paдиостaнции в Сoфия, Варнa и Стара Зaгора eднoвремeннo зaпoчвaт дa излъчвaт кaтo пъpвaтa българскa нaциoнaлнa paдиoмрежa c paвнoпостaвeни paдиoпрогpaмни cлyжби.


1936 г. 6 юни. Първата формация на „Струнен квартет Аврамов“ се представя в ефира на „Радио София“.


1936 г. 17 юли. Предавателят на „Радиоклуб Варна“ е конфискуван от държавата.


1936 г. Списание „Ново Радио София“ цитира писма на слушатели от Европа, Африка и Америка с ласкави отзиви за българските емисии на къси вълни.


1937 г. България e пpиeтa зa члeн нa Мeждyнародния cъюз зa paдиоразпpъcквaнe нa провeдeния кoнгрес в Берлин.


1937 г. 1 май. Започва излъчването на емисии за чужбина на италиански, немски, френски, английски и есперанто.
Провежда се първият конкурс на Радио София за оригинална радиопиеса. Наградата от 1000 лева получава Никола Вапцаров за едноактната драма „Бент“.


1937 г. Списание „Летец“ обявява „състезание за написване на радиопиеса с въздухоплавателен сюжет“ със срок 1 октомври. В Радио София постъпват 11 произведения за конкурса на сп. „Летец“. Първа награда и 4000 лева печели радиопиесата „Великденска вечер“ от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев.


Радио София създава свой камерен оркестър с диригент Марин Големинов. Съставът изпълнява специално написани сюити върху български народни песни. В програмата участват и детските вокални групи на Сия Янакиева, и на Парашкев Хаджиев „Детска радост“.


1937 г. 8 декември. В действие влиза предавателят във Вакарел, оборудван от фирмата „Сименс“. В Европа вече се чуват българските емисии на чужди езици.


1938 г. На бул. „Драган Цанков“ 4 в столицата започва изграждането на сградата на Радио София с два блока на площ от 2300 кв. м.


1938 г. 26 декември. От студиото на районната радиостанция във Варна се излъчва постановката на оригиналната радиопиеса – „Великденска вечер“ от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев.


1939 г. 2 януари. Във в. „Слово“ Петър Увалиев публикува рецензия за „Великденска вечер“ под заглавие „Първа българска радиопиеса“, с което слага началото на радиотеатралната критика у нас. Броят на регистрираните радиоприемници в България стига до 90 хиляди.


1941 г. 27 януари. Радиостанцията в Скопие започва да излъчва първоначално на немски език като трета районна станция на българското радио.


1941 г. 20 април. Български екип, командирован в Скопие, излъчва първото си предаване, навръх Великден в ефир се чува: „Внимание! Тук Радио Скопие! Христос воскресе! Българи от свободна Македония! Започваме нашето първо предаване на български език.“


1941 г. 23 юли. По решение на Задграничното бюро на БКП в Москва и под личното ръководство на Георги Димитров от столицата на СССР започват да излъчват радиостанциите „Христо Ботев“ и „Народен глас“. Водят се три предавания през деня и нощта с продължителност по един час.


1941 г. 7 октомври. Радиостанция „Народен глас“ влиза във вълните на Радио София по време на Централния осведомителен бюлетин с думите: „Българи, не слушайте! Нашето радио ви заблуждава!“ „Народен глас“ излъчва два пъти дневно на български и един път на немски език, като автор, редактор и говорител на програмата е Станке Димитров-Марек.


1941 г. Завършва строителството на сградата на Радио София.


1942 г. Откриват се новите студия на Радио София, оборудвани от германската фирма „Телефункен“. Сочени са за най-модерните на Балканите.


1942 г. 1 април. Открива се концертното Първо студио с великолепна акустика.


1942 г. Започва да се излъчва сигналът на службата „Точно време“ на Астрономическата обсерватория.


1942 г. 17 юли. По радиостанция „Христо Ботев“ нейният отговорен редактор Карло Луканов прочита програмата на Отечествения фронт.


1943 г. 5 март. Умира Сирак Скитник. На поста директор на Радио София го наследява поетът Йордан Стубел, впоследствие – писателят Константин Константинов.


1944 г. 10 януари. При англо-американските бомбардировки над София е разрушена лявата част на фасадата на сградата, на която пише „РАДИО СОФИЯ“. Буквата „Р“ липсва и дълго време като своеобразна метафора на разрушената ни столица стои надписът „…АДИО СОФИЯ“.


1944 г. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан.


1944 г. 9 септември. Кимон Георгиев чете по Радио София прокламацията на Отечествения фронт.


1944 г. Писателят Орлин Василев става директор на радиото.


1944 г. Министерството на войната създава в София късовълновата радиостанция „Фронт и родина“ поради участието на България във Втората световна война.
1944 г. Създава се библиотеката на държавното радио.


1945 г. Карло Луканов е назначен за директор на Радио София.


1945 г. Май. След края на войната част от екипа на радиостанция „Фронт и родина“ и някои технически служби са прехвърлени към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина“ на Радио София. Радиостанция „Родина“ започва излъчването на емисии на български език за българите зад граница.


1945 г. 2 август. Георги Димитров изпраща от Москва писмо до Карло Луканов с указание радиото да се превърне „в действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията“.


1948 г. Създаден е Симфоничният оркестър на БНР.


1952 г. Създадени са Оркестърът за народна музика и Смесеният хор на БНР.


1953 г. 1 октомври. Първа програма на Радио „Христо Ботев“ започва да излъчва половинчасови програми на Радио Москва.


1955 г. 2 юли. Започва да излъчва предавателят „Сребрю Бабаков“ край Пловдив, с което се слага началото и на Радио Пловдив.


1955 г. Нов радиопредавателен център се открива в местността Боровец край Варна.


1957 г. Започват редовните емисии на Радио София на испански език.


1959 г. Нови предаватели в Шумен и Кърджали транслират програмите на турски език


1959 г. Обемът на излъчването на двете програми на Радио София заедно с предаванията за чужбина и регионалните станции стига до 50 часа в денонощие.


1959 г. Радио София изпраща свои кореспонденти в Москва, Берлин, Кайро и Атина.


1959 г. Предаванията на арабски език се увеличават от 75 минути на 120 минути дневно.


1960 г. 18 януари. Със заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов се разпорежда цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП.


1960 г. 3 март. Създаден е Биг бендът на БНР.


1960 г. 21 март. Създаден е Детският хор на БНР.


1961 г. април. Чрез предавател, излъчващ в София на 67.28 MHz, започват първите УКВ радиопредавания в България.


1961 г. Чрез мощни предаватели на къси вълни Българското радио води предавания за чужбина на 11 езика с общо времетраене 18 часа в денонощието.


1962 г. Само на български език Българското радио „говори“ средно по 32 ч. в денонощие. Двете програми се излъчват чрез осем предавателя на средни вълни.


1962 г. Въвежда се трета програма, излъчвана на УКВ.


1962 г. Районните радиостанции във Варна, Стара Загора и Пловдив излъчват своя програма средно по два часа дневно, а през останалото време препредават програмите на Радио София.


1963 г. В ефира се появява предаването „Спорт и музика”.


1966 г. 15 септември. Започва първата българска редовна всекидневна персонифицирана информационно-музикална програма „От 6 до 8“, излъчва се на живо.


1966 г. Появява се седмичното предаване „Хоризонт – радиостанция на младежта”, излъчвано всеки вторник по Първа програма. В следващите години предаването се разширява като „Хоризонт на вълните на младостта”, добавя и „Супер събота”.


1969 г. Трета програма на Българското радио започва излъчвания на УКВ 4.20 м / 71.45 MHz в района на София.


1970 г. Основан е конкурсът за нова българска поп и рок песен „Пролет”.


1970 г. октомври. Тръгва всекидневната рубрика „България – дела и документи” – всяка сутрин в 7:15 ч. с акцент върху исторически събития, случвали се в този ден от календара.


1971 г. 4 януари. Първа програма на Българското радио вече се нарича „Хоризонт”. Въвежда се информационно-музикален формат, разделен на блокове от по няколко часа. Втора програма на Българското радио продължава с името „Христо Ботев“. Трета програма, наречена „Орфей“, с насоченост към литературата и музиката се ориентира към проблеми на изкуството, естетиката и културата.


1971 г. 28 май. За първи път в България националната програма „Орфей“ се излъчва стереофонично.


1972 г. Открива се новата сграда на Българското радио на бул. „Драган Цанков“ 4.


1973 г. 1 февруари. Открива се регионалната радиостанция Радио Шумен.


1973 г. 11 декември. Открива се Радио Благоевград.


1974 г. 4 януари. В ефира на програма „Хоризонт“ зазвучава емблематичното предаване в пряк диалог със слушателите „Разговор с вас“ – то живее цели 25 години.


1974 г. 9 септември. Програма „Хоризонт” излъчва вече по 24 часа в денонощието.


1975 г. 1 април. Първо издание на радиофестивала за хумористична песен „Златният кос“.


1977 г. Открива се Четвърта програма на Българското радио, наречена „Знание“, с образователен профил. Излъчва всеки ден от 10 до 12 часа и от 14 до 16 часа на УКВ вълните на Третата предавателна мрежа „Орфей”, както и в София на средни вълни 774 kHz.


1979 г. 4 януари. Започва предаването „Пулсиращи ноти“.


1981 г. Стартира предаването на „Хоризонт за вас“.


1984 г. 3 януари. В ефира зазвучава „Нощен хоризонт“ - първият нощен блок.


1989 г. 4 януари. Стартира обедният информационен блок „12+3“.


1989 г. 11 ноември. За първи път водещият Петко Георгиев се обръща към радиослушателите на „12+3“ с думите: „Дами и господа, добър ден!“


1990 г. 6 януари. По програма „Хоризонт“ стартира музикалното предаване „Алегро виваче“.


1990 г. 19 ноември. Вокалната група „Радиодеца“ се събира за първата си репетиция.


1992 г. декември. Съкращения по финансови причини водят до закриването на програмите „Орфей“ и „Знание“. Част от предаванията им минават към програма „Христо Ботев“.


2004 г. БНР създава своя интернет страница.


2007 г. 11 май. Начало на цифровото излъчване на националните програми на БНР „Хоризонт“ и „Христо Ботев“.


2007 г. 17 септември. На честота 94.5 MHz започва излъчването на шестата регионална програма на БНР– Радио София, наследник на закрития през 1998 г. „Ефир София“.


2009 г. 1 март. Първи ден и за седмата регионална програма на БНР – Радио Видин.


2012 г. 22 март. Официално е открит Рекламно-издателският център на БНР.


2012 г. 31 май. В ефира се появява и осмата регионална радиостанция – Радио Бургас.


2012 г. 12 юли. БНР обогатява връзката си със слушателите и чрез Радио БИН@Р - мултимедийна платформа с политематична аудио-визуална продукция.


2016 г. 9 май. Открита е деветата регионална радиостанция на БНР – Радио Кърджали, Гласът на Родопите.


2016 г. 17 юни. Спира излъчването на информацията за нивото на река Дунав в ефира на "Хоризонт"


2016 г. 12 септември. Официален старт на новите медийни продукти за деца на БНР: 24-часов стрийминг канал с детска музика и приказки и новия детски сайт – ДЕТСКОТО.БНР.


2016 г. 1 ноември. Учреден е Общественият съвет на БНР


2016 г. 1 ноември. Стартира сутрешна линия "България на регионите" по програма "Христо Ботев" от 6 до 7 ч.


2017 г. 7 януари. Първо излъчване на фолклорното предаване „Полет над Родопите" на Радио Кърджали. Водещият Божидар Чолаков дава началото на предаването с песента „Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска. Първи събеседник на предаването е гайдарят от Златоград Емануил Пунев.


2017 г. 1 март. БНР връща музика от репертоара на "Музикаутор", след като общественото радио и “Музикаутор” постигат споразумение. Заради наложената забрана от страна на дружеството за колективно управление на авторски права от началото на 2017 г. БНР излъчва само музика с изтекли или преотстъпени безвъзмездно права от композитори, текстописци и аранжори.


2017 г. 20 март. БНР възстановява програмната линия „По първи петли" по решение на Програмния съвет. Има много обаждания и писма от слушатели в полза на предаването.


2017 г. 18 април. За първи път е връчена наградата "Олга Камбурова" в почит към отишлата си през 2016 г. дългогодишна водеща на "Алегро виваче" и учредителка на "Музикант на годината". Неин пръв носител е младият китарист Георги Димитров-Жожо.


2017г. юни. Протести на журналистите от Радио България, с искане към ръководството на националната медия да преразгледа плановете си относно закриването на чуждоезиковите редакции.


2017 г. Подписан е договор за сътрудничество и обмен между генералния директор на БНР Александър Велев и заместник-директора на Радио телевизия Цариброд Драган Йовичич / както и през 2024/.


2017 г. 1 ноември. БНР пуска емисия на български в Молдова. Новото предаване „Български час“ на БНР се излъчва по молдовското радио "Албена", в гр. Тараклия, център на българската общност в Молдова. Предаването е с културна, историческа, познавателна и музикално-образователна тематика и е част от емисиите на български език, които БНР предоставя специално за сайта на молдовската медия.


2017 г. 5 ноември. В ефира на БНР тръгва авторското предаване на Магдалена Гигова за пътешествия "Покана за пътуване".


2018 г. 1 януари. Старт на националната класация на БНР за българска поп и рок музика "БНР Топ 20". Всяка седмица песните от класацията с актуалните позиции на всяка от тях се излъчват в оригинал от понеделник до неделя включително с повторения във всички програми на БНР, включително и регионалните радиостанции на БНР в рамките на БНР ТОП 20 по график, публикуван в сайта - top20.bnr.bg. Слушателите гласуват за 22 песни - 20 от предишната седмица и 2 нови.


2018 г. БНР е за пръв път организатор на наградите "Будител на годината" /пети поред/. БНР е организатор на престижната кампания, която фокусира вниманието върху личности, направили през годината нещо стойностно и значимо, със силно духовно послание и отзвук в медийното пространство. Номинираните за отличието са избрани между 17 предложения на журналистическия екип на програма „Христо Ботев“ на БНР и над 120 предложения, дадени в писма на слушатели на радиото.


2018 г. 8 ноември. Българското национално радио е носител на годишната награда на Фондация „Глобални библиотеки – България“ за 2018 г. в категория „национални медии“. Призът е връчен на тържествена церемония в рамките на Националния форум „Библиотеките днес и цифровата трансформация“ под патронажа на еврокомисаря по цифровата трансформация и общество Мария Габриел.


2019 г. 11 и 12 април. 25-ата Радиоасамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) се провежда за първи път в София - едно от ключовите събития за обществените медии в Европа.


2019 г. 18 юли. Стартира "Изотопия"- предаване за младите хора на програма "Хоризонт".


2020 г. 18 март. БНР стартира кампания под надслов „За да се прегърнем утре“, която има за цел да подкрепи емоционално хората в условията на извънредното положение и да ги насърчи да спазват правилата, които налага епидемиологичната ситуация в странатазаради Кодид 19. Тя се осъществява в партньорство с Националното сдружение на общините в България (НСОРБ).


2021 г. БНР инициира кампанията „Българските посланици на културата“ във връзка с 50-годишнината на програма „Христо Ботев“ – програмата за култура на БНР. Смисълът на кампанията „Български посланици на културата“ е да допринесе за запазването на българската културна идентичност и да представи българския творческия гений пред сънародниците ни в България и пред тези, които са намерили своя дом по света.


2021г. 24 януари. Първо издание на предаването „Гласът на времето“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. Коментарно предаване за култура, история и философия. Излъчва се всяка неделя от 9.30 до 11 часа. Заглавието е вдъхновено от златния хит на „Щурците“, музиката от който звучи в сигнала на предаването. Всяко издание се води от един от четиримата водещи: поетът и журналист Радослав Чичев, поетът и публицист Бойко Ламбовски, журналистът Даниел Ненчев и писателят, поет и критик Емануил А. Видински. Всяка седмица предаването е посветено на различна ключова дума, върху която дискутират водещият и събеседниците в студиото. Думата на първото издание на предаването е "Свобода".


2021 г. 20 септември. Стартира рубриката „Земя на таланти“ на БНР. Тя е съвместна кампания на агенцията за авторски права "Музикаутор" и Българското национално радио, чиято цел е да бъде насърчена и популяризирана българската музика.


2022 г. 12 октомври. Награждаване на Българското национално радио със Специалната награда за цялостно дългогодишно отразяване на дейността на Българската академия на науките. Наградата е връчена на генералния директор на Радиото Милен Митев от председателя на Академията акад. Юлиан Ревалски по време на Тържественото събрание по повод 153 години от създаването на БАН.


2022 г. 13 декември. Хакерска атака, поразила системите за защита на БНР и технологичната система „Далет“, която управлява излъчването на програмите.


2023 г. 1 март. Въвежда се жестомимичен превод при представянето на новините на Българското национално радио в неговия сайт и в социалните медии. За нуждите на хората с увреден слух, всеки понеделник, сряда и петък, обществената медия публикува обедната емисия новини в 12 часа на видео с жестов превод. Проектът се реализира съвместно от БНР и дружеството за жестов превод "Стрей шийп".


2023 г. 9 май. Българското национално радио започва реализацията на първите по рода си видео поредици. Подкастите са на разнообразна тематика: работата на полицията, идеи за туризъм и свободното време, кино и музика, политика и други.


2023 г. ноември. Кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров официално връща акредитационните си документи във външното министерство на Русия. От 3 ноември 2023 Григоров няма право да изпълнява журналистическата си работа в Москва, след като българските власти гонят кореспондента на “Российская газета” Александър Гацак.


2023 г. ноември. Генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев е избран за член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия (European Broadcasting Union - EBU) - най-голямата организация на обществени медии в света. Единадесет ръководители на обществени медии участват в Управителния съвет, който определя стратегията и политиките на Европейския съюз за радио и телевизия, като за първи път България има представител в управленския орган на институцията в лицето на генералния директор на БНР – Милен Митев.


2023 г. 15 декември. Програмният съвет на БНР забранява излъчването на анонсираното в предаването "Политически НЕкоректно" интервю на руския посланик Елеонора Митрофанова. Интервюто и съвпада с демонтажа на паметника на съветската армия в София, срещу което Москва, а оттам и посолството възразяват.


2024 г. 20 май. Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция обявяват създаването на съвместна инициатива под надслов: "14 века България в Европа". В рамките на инициативата ще бъдат отбелязвани значими за страната годишнини в периода 2024 – 2032 г., с акцент върху предстоящата през 2031 г. 1350-годишнина от основаването на Първата българска държава.


2024 г. 25 май. Българското национално радио и Радио телевизия Цариброд си партнират чрез обмен на новини, културни, образователни и музикални програми. Генералният директор на националното радио Милен Митев и директорът на РТ Цариброд Владимир Велкович подписват споразумение за сътрудничество, с което затвърждават установените вече отношения между двете медии. С подписването на споразумението сънародниците ни в Западните покрайнини могат да слушат в ефира на Радио Цариброд новини и избрани предавания от програмите на БНР, а националното радио излъчва материали, създадени от РТ Цариброд, за живота на българите в западната ни съседка.


2024 г. 7 юли. Старт на ново туристическо предаване "Пътувай с Хоризонт", което се излъчва всяка неделя веднага след обедния осведомителен бюлетин. "Пътувай с Хоризонт" предлага на слушателите разнообразие от теми и полезна информация за почивка и туризъм. На 1 юли генералният директор на БНР Милен Митев и служебният министър на туризма Евтим Милошев поставят началото на институционално партньорство между обществената медия и министерството, част от което е подкрепа за новото туристическо предаване на програма "Хоризонт".


2024 г. 26 септември. Лидерска среща на ръководителите на обществените медии от Източна Европа започна в София. Събитието е сред акцентите в календара на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и за пръв път домакин е Българското национално радио.
HTMLText_E0319259_F486_87CF_41E6_8F1F5ACCA30C.html =
9 0 Г О Д И Н И Б Н Р


Мултимедийна публикация
2025


Мултимедийната публикация е създадена от С Е Н З О Р С Е О О Д
boyan_d@abv.bg
http://sensor-s.art/
Неоценимо съдействие за реализацията оказаха:
Кин Стоянов, Милена Димитрова, Марио Ангелов, Антон Митов, д-р Антоанета Радославова - Дойчева, Димитър Василев, Симеон Хинков


Автори на текстовете в мултимедийната публикация: Антон Митов, д-р Антоанета Радославова - Дойчева, Димитър Василев, Захари Миленков, Марина Бекриева


Музикален подбор:
Марио Ангелов


Обработка на звуковите файлове:
Атанас Копчев


Текста чете: Димо Димов


Използвани са материали от фондовете на БНР и Музеят за история на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“
HTMLText_F594535D_BA9A_ED18_41DC_F9171728C812.html =
Д О М О В Е Т Е Н А Р А Д И О Т О


М У З Е Й Н А Е С К П О З И Ц И Я З А И С Т О Р И Я Н А
Р А Д И О Т О В Б Ъ Л Г А Р И Я „П Р О Ф . Д - Р В Е С Е Л И Н Д И М И Т Р О В“


Музеят за история на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“, представлява музейна експозиция, създадена по инициатива на двама души: на неговия патрон – дългогодишния журналист в БНР и уважаван професор във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и Захари Миленков – звукозаписен специалист, работил в „Студийния звукозапис“ и в „Златния фонд“ на Радиото, а по късно – технически директор на Радио „Експрес“ и преподавал в ФЖМК на СУ, който е създател и пръв уредник на музея. Началото е поставено през 1998 г.


При създаването си музейната сбирка се е намирала на приземния етаж на ФЖМК и е съдържала колекция от стари радиоапарати, любителска звукова техника, няколко излезли от употреба студийни звукови системи, а също и първите микрофони, които са използвани в „Родно радио“ и „Радио София“, запазени и дарени от главния инженер на тези институции – Асен Маринов. Постепенно експозицията започва да се обогатява с излязла от употреба звукотехническа апаратура, предимно от Дирекция „Техника“ на Българското национално радио.


След голям ремонт на сградата на ФЖМК музейната експозиция е преместена на последния етаж и в момента е разположена на две нива. Обогатява се постоянно с нови експонати, които са дарени от служители на БНР, приятели на музея и колекционери. Музеят притежава уникални експонати, които не могат да се видят на друго място. В последните години в него постъпват звукотехнически средства с голяма историческа стойност.


Има богата информационна галерия на табла, съдържащи исторически данни за първите звукозаписни средства, за началото на радиото и радиоразпръскването в света и у нас. Представени са много снимки на знакови личности, оставили светла диря с дейността си в историята на Радиото. Снимки има и на актьори, режисьори, композитори, диригенти и музикални изпълнители, свързали своето изкуство също с неговата история.


През 2024 г. на Музея е дарен огромният фотоархив на музикалния оформител Мирчо Сливенки, който през дългогодишния си трудов стаж в Радиото е направил многобройни снимки, запечатали важни събития и личности.


Към музейната експозиция има „Златен фонд“ с много богат звукозаписен архив с ценни спомени за историята на Радиото в България.
HTMLText_3114913C_302D_1B9F_416C_56DC02DAAAAC.html =
Д О М О В Е Т Е Н А Р А Д И О Т О


С Г Р А Д А Т А Н А У Л. „Б Е Н К О В С К И“ 3


В публикувано съобщение във вестник „Радиовести“ от 20.12.1929 г, се казва: „Радиолюбители, редакцията поема инициативата за една общонародна кооперация „Родно радио“ за създаване на любителска радиоразпръсквателна станция и евентуално да се яви на търг за национална радиостанция.“ На 30.03.1930 г. е основан съюзът „Родно радио“, което получава концесия от държавата за уреждане на радиоразпръскване.


За сградата в която е обитавало „Родно радио“, в началото на съществуването си, сведенията са оскъдни. В няколкото запазени снимки и спомени на съвременници трудно се сглобява представата за нейните студия, апаратура и начини на функциониране. Там първоначално е използван предавателя на инж. Георги Вълков от първа инженерна дружина. Емисиите започват през юни 1930 г. В началото на 1932 г. предавателят е с мощност 500W. Има излъчвания всеки ден от 13 до 15 часа, а в събота и неделя има и вечерни емисии. От 1 януари 1933 г. мощността на предавателя достига 650W и покрива цяла България. Тази сграда е съборена в края на 90-те години на XX-ти в. и на нейно място е построена голяма сграда на управлението на Банка ДСК.


Микрофонното помещението е вероятно с трапецовидна форма и се осветява от три висящи от тавана лампи. Стените и таванът са облицовани с плътна тъкан прихваната с тънки летвички в долната част. Със същата материя е облечена и вратата. Видимо зад тъканта има някаква вата, което личи при вратата и при закрепването на осветителните тела на тавана. На дъсчения под акустиката се допълва от един малък килим. Студийният прозорец е по-скоро прозорче и има две стъкла, едното от които се е отваряло към студиото. Над него има шест сигнални тела, от които само пет са с надписи. Първият микрофон на радиото с корпус от мрамор е на стойка на пода, а кабелът от него влиза към апаратната в стената. В студиото има пиано, над което много символично е поставен портретът на Томас Едисон. Над вратата отвътре има светещ надпис „Не излизай“. Апаратната на студиото, която е била зад студийния прозорец е била „малка тъмна стая“. В друга по-голяма стая, откъм улицата се е събирало ръководството на Родно радио и изпълнителите на предаванията.
HTMLText_3161762E_30E7_19BB_41B0_7712DDC12491.html =
Д О М О В Е Т Е Н А Р А Д И О Т О


С Г Р А Д И Т Е Н А У Л. „Д Р А Г А Н Ц А Н К О В“ 4


Построяването на сградата на ул. „Драган Цанков“ №4 започва през пролетта на 1938 г., а завършва окончателно през 1941 г. Всички уредби и инсталации, необходими за предаването на музиката и говора, както и акустичноеското устройство на студиата са доставени и монтирани от фирмата Телефункен, която оборудва новия радиодом с най-напреднали за времето си технологии. Откритите през 1942 година нови студиа са сочени като най-модерни на Балканите. На 18 април 1942 г. всички инсталации са били окончателно готови и приети, и Радио София е започнало да предава своята редовна програма от новите си студиа.


Постройката има 1800m². Тя е била със сутерен, партер и два етажа. В сутерена са били поместени климатичната и отоплителната инсталации, ехо-залата, работилницата, банята, ресторант, складове и др. В партера са били поместени голямата концертна зала, стаи за диригента и артистите, репетиционна зала за оркестрантите, гардеробите, бюфетът, телефонните кабини и др. На първия етаж са били студиата, усилвателното помещение, контролните кабини, чакалнята за изпълнителите, заседателната зала и др. На втория етаж са били поместени дискотеката, резервните студиа, тонфилмовата кабина, радиолабораторията и канцелариите на техническата и програмна служби.


През 60-те години се извършват допълнителни пристройки и надстройки на сградата с което се увеличава броя на студията за излъчване на програмите, студията за звукозапис и кабините за монтаж и звукообработка.


ПЪРВО СТУДИО
Голямото концертно студио има размери 30m на 15m и един обем от 5 000m³. То е предназначено за големи симфонични оркестри или хорове до 100 души. В него има 150 места за публика. Стените на тази зала са покрити с акустични плочки и шперплат, под който е поставена стъклена вълна. Една част от стените е покрита с акустична мазилка и тежки вълнени завеси. Всичко това позволява да се получи продължителност на реверберационния процес от 1,2s, което отговаря напълно на предназначението ѝ. За отстраняване на шума, подът е покрит с велурен килим, а вратите са двойни, железни и със специална гумена изолация. Радиопредаванията от това студио са ставали чрез три кондензаторни микрофони „Телефункен“ от най-модерен тип за това време.


ВТОРО СТУДИО
Второ студио в БНР, е второто по големина в радиодома и има размери 16m на 9m и обем от 1 050m³. То е уникално по своите акустически особености и технически възможности. Предназначено е за камерни или салонни оркестри, хорови изпълнения и други музикални ансамбли, до 25 души. Още в началото на своето съществуване студиото изпълнява най-разнообразни задачи, като две от основните са да се излъчва в ефир и да се прави звукозапис на българска народна музика, с което допринася за нейното популяризиране в България и в другите страни, и да се изработват радиодраматични постановки.
Акустичните материали в това студио са предвидени да дадат една оптимална продължителност на реверберационния процес от 0,9s. С една тежка завеса студиото се е разделяло на два салона за да може да се използва като по-малко студио за изработване на радиопиеси и др.


ТРЕТО СТУДИО
Третото студио е имало размери 6m на 4,5m и един обем от 108m³. То е било предназначено за малки ансамбли: квартети, солови изпълнения и др. Имало е изменяема акустика, която е могло да се регулира по желание със специално построени подвижни крила така, че може да се получи продължителност на реверберационния процес от 0,3 до 0,6s. От това студио е могло да се предава музика от грамофон и звукови ефекти, необходими при предаване на радиопиеси. Разрушено е по времето на бомбардировката на 10 януари 1944 година.


ЧЕТВЪРТО СТУДИО
Четвъртото студио е имало същите размери като Трето. То е било предназначено специално за четене на новини и просвирване на грамофонни плочи. Стените му са били покрити с шперплат, под който е поставена стъклена вата, и вълнени завеси.


За предаване на музика и говор във всяко студио е имало по два кондензаторни микрофона, а за просвирване на грамофонни плочи – по една двойна грамофонна маса. Сигналът от студиата е достигал до апаратната и от нея е изпращан към предавателя „Вакарел“ или при повреда – към предавателя в Павлово. По-късно е отпаднала нуждата от тази апаратна и на нейната площ се е преместила апаратната на Второ студио. Била е изградена нова апаратна към Първо студио, от която дълги години са правени монозаписите и директните излъчвания от Първо студио. Едва когато се е взело решение за започване на стереозаписи се изгражда стереоапаратната на балкона на Първо студио.


Н О В А Т А С Г Р А Д А Н А
У Л. „Д Р А Г А Н Ц А Н К О В“ № 4


Близо 30 години вече са изминали откакто националното „Радио София“ създава своите радиопрограми в сградата на бул. „Драган Цанков“ 4. и „Старата къща“ вече е отесняла на журналистите и администрацията, а амбициите за създаването на трите национални радиопрограми („Хоризонт“, „Христо Ботев“ и „Орфей“) поставят пред председателя на Комитета за радио и телевизия Тодор Стоянов задачата да осигури ново работно пространство за многобройните радиослужители. В това начинание му помага кметът на София архитект Георги Стоилов, който си спомня:


„Дойде моят приятел Тодор Стоянов и ми каза – дай ми, моля те, помещения, защото ние от „Радио София“ се увеличихме страшно много. Нашите журналисти работят по трима – четирима на една маса. Казах му, че няма, тъй като всички административни сгради, построени по-рано, са заети. Отидох му на гости да се видим в старата сграда на радиото и видях, че между нея и Агрономическия факултет, има едно празно пространство. Казах му да строи на него. Помоли ме да направя проект, защото ако има план, веднага те включват в градоустройствения план. Направих плана, той го занесе в Плановия комитет и така разрешиха строежа.“


Проектът на архитект Стоилов впечатлява журито със съвременното си виждане за реализиране на модерна сграда, в съчетание с българския възрожденски стил, с реализиране на традиционното еркерно излизане на горния етаж. Бъдещата административна сграда на националното радио е с формата на обърната пирамида и е една от първите с изцяло стоманена конструкция и гипсови стени. Първата копка на новия дом на Българското национално радио (БНР) е направена на 17 август 1970 година. В Златния фонд на БНР е запазен документален запис, в който Тодор Стоянов определя деня като паметен за по-нататъшното развитие на институцията.


С реализирането на амбициозната задача да се построи новата сграда в кратки срокове се заема държавното стопанско обединение „Металстрой“. Неговият генерален директор Христо Захариев обещава „бързо и съвременно строителство“. Новата сграда е построена за рекордно кратък срок и открита през 1972 година. През годините тя приютява Комитета за радио и телевизия, а след 1990 година, когато комитетът е закрит, администрацията и журналистически екипи на Българското национално радио.
HTMLText_F71A19FA_650B_D95C_41AC_D6E1811DA6EE_mobile.html =
Д О М О В Е Т Е Н А Р А Д И О Т О


С Г Р А Д А Т А Н А У Л. „Б Е Н К О В С К И“ 3


В публикувано съобщение във вестник „Радиовести“ от 20.12.1929 г., се казва: „Радиолюбители, редакцията поема инициативата за една общонародна кооперация „Родно радио“ за създаване на любителска радиоразпръсквателна станция и евентуално да се яви на търг за национална радиостанция.“ На 30.03.1930 г. е основан съюзът „Родно радио“, което получава концесия от държавата за уреждане на радиоразпръскване.


За сградата в която е обитавало „Родно радио“, в началото на съществуването си, сведенията са оскъдни. В няколкото запазени снимки и спомени на съвременници трудно се сглобява представата за нейните студия, апаратура и начини на функциониране. Там първоначално е използван предавателя на инж. Георги Вълков от първа инженерна дружина. Емисиите започват през юни 1930 година. В началото на 1932 година предавателят е с мощност 500W. Има излъчвания всеки ден от 13 до 15 часа, а в събота и неделя има и вечерни емисии. От 1 януари 1933 година мощността на предавателя достига 650W и покрива цяла България. Тази сграда е съборена в края на 90-те години на XX-ти век и на нейно място е построена голяма сграда на управлението на Банка ДСК.


Микрофонното помещението е вероятно с трапецовидна форма и се осветява от три висящи от тавана лампи. Стените и таванът са облицовани с плътна тъкан прихваната с тънки летвички в долната част. Със същата материя е облечена и вратата. Видимо зад тъканта има някаква вата, което личи при вратата и при закрепването на осветителните тела на тавана. На дъсчения под акустиката се допълва от един малък килим. Студийният прозорец е по-скоро прозорче и има две стъкла, едното от които се е отваряло към студиото. Над него има шест сигнални тела, от които само пет са с надписи. Първият микрофон на радиото с корпус от мрамор е на стойка на пода, а кабелът от него влиза към апаратната в стената. В студиото има пиано, над което много символично е поставен портретът на Томас Едисон. Над вратата отвътре има светещ надпис „Не излизай“. Апаратната на студиото, която е била зад студийния прозорец е била „малка тъмна стая“. В друга по-голяма стая, откъм улицата се е събирало ръководството на Родно радио и изпълнителите на предаванията.
HTMLText_C9DE71A1_657F_49ED_41D5_F855D26F2890_mobile.html =
Д О М О В Е Т Е Н А Р А Д И О Т О


С Г Р А Д А Т А Н А У Л. „М О С К О В С К А“ 19


Сградата на ул. „Московска“ 19 е построена през 1914 година и е архитектурна забележителност за град София. Дело е на големите български архитекти Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков по проект за нуждите на тогавашната Софийска банка. Проектът на сградата е дело на творчески екип, ръководен от виенския възпитаник арх. Георги Фингов с участието на Димо Ничев и Никола Юруков. Строежът започва от 1912 и завършва през 1914 г. Автор на статуята, на Меркурий, древноримския бог на търговията, e Марин Василев, един от основателите на съвременната българска скулптура и първият у нас, направил декоративна украса на обществена сграда.
След 1944 г.на зданието е национализирано, а 1951 година, там се настанява новосъздадената Държавна спестовна каса, сега банка ДСК.
В тази сграда Родно радио се премества през ранната пролет на 1934 г. Интересен факт е, че на 31 октомври 1931 година от голямата банкова зала е осъществено първото извънстудийно излъчване на Родно радио, преименувано на 24 март 1934 г. в Радио София. На живо е предавано тържественото събрание на едноименната кооперация по повод Деня на народните будители.


В публикацията във вестник „Илюстрована седмица“ от 16 септември 1934 г. ,а се твърди, че това е снимка на голямото студио на Радио София на ул. „Московска“ №19. Родно радио е притежавало и пиано. Вероятно то е пренесено от радиодома на ул. „Бенковски“ тук. Студийният прозорец еднослоен от отделни малки стъкла, прикрити, вероятно за подобряване на акустиката, със завеса.


На снимката от същата публикация се вижда говорителката на стол, с текст в ръка пред микрофон. Зад нея стои технически специалист, който вероятно управлява предавателя. Виждат се и няколко грамофонни плочи, което подсказва, че в студиото има и грамофон. Практиката е била говорителят, след като обяви музикалното произведение, сам да пуска грамофонните плочи. Този начин на разпределение на задачите на екипа се е запазил още дълги години.


Вижда се двойният студиен прозорец. От двете му страни, в апаратната и студиото, са монтирани на стенните стойки за микрофони. На тази в апаратната се вижда окачен първият микрофон на Родно радио – въгленов, с мраморен корпус, дарен от фирма „Филипс“. Този микрофон е възстановен от Христо Здравков и Захари Миленков през 1995 г.
В дясно от студийния прозорец на стената се вижда таблото със силнотоковия шалтер, предпазителите и електрическите ключове, с които са се включвали светлинните надписи от другата страна на студийния прозорец. На стената се вижда още едно мраморно табло, което най-вероятно е имало отношение към преноса на сигнала към предавателя и предавателната и приемателна антени.


Под студийния прозорец в ляво са разположени най-вероятно грамофони, защото на масичката под прозореца се вижда отворен албум с грамофонни плочи. На същата масичка има и метроном. В дясно следва още една по-широка маса, на която се вижда предавателят (или микрофонният усилвател), телефон „местна батерия“ и един радиоприемник, най-вероятно за контрол на ефирния сигнал.


Върху масичката, на която е отворен албум с грамофонни плочи, е постлан същият килим, който е на пода на снимката на студиото на „Родно радио“ на ул. „Бенковски“ – очевидно е използван за допълнение към акустичната обработка на стените. Те отново са покрити с материя, подобна на тази в студиото на ул. „Бенковски“.


Говорителят Петър Витанов е пред микрофон, поставен на стойка на пода. Дълги години всички говорители са работели прави пред микрофона! На стената до студийния прозорец е монтирана стенна стойка също за микрофон. В ляво са разположени два грамофона „Телефункен“ за плочи на 78 оборота. Задължение на говорителите е било освен обявяване по микрофона и пускането на плочите от грамофоните! Тонмайсторът (както тогава са наричали звукорежисьорите) е регулирал нивото на сигнала. Стените са облицовани с плат прикрепен с вертикални дървени лайсни.
След отпускането на иглата в браздата на плочата говорителят е подавал сигнала към апаратната с един превключвател. Така се е избягвало излъчването на пукане в ефира. На снимката се вижда в дясно микрофонът, монтиран на стойка на пода.


По повод пукането от допира до игличката, през годините 1943 – 44-та, техниците са имали практика сутрин преди началото на програмата, за да проверят тракта до предавателя, леко да драснат по игличката и да го чуят от ефира. Това е бил сигурен знак, че всичко е на ред.


Под грамофоните се виждат вертикалните сепаратори за съхранение на грамофонни плочи подбрани за програмата на деня. Зад гърба му има още един шкаф с плочи, също така правилно подредени вертикално. В дясно от него се вижда микрофонът на стойка на пода. Под студийния прозорец е масата и поставката за текстове на изпълнителите. Тя е закрила почти напълно две светлинни тела за сигнали, от които вече е нямало нужда. На масата се виждат и няколко грамофонни плочи.


На стената е монтирана друга микрофонна стойка, която вече е използвана за осветителна лампа. В ъгъла се вижда и един радиоприемник. Възможно е да е използван и като говорител за звукови команди, които са се получавали от тонмайстора.


Надписите на някои от светлинните сигнали – например групата ВНИМАНИЕ, ГОТОВИ, ПОЧНИ, ПОЧИВКА, РАБОТИМЪ или ПО-ДАЛЕЧЕ, ПО-ТИХО, ПО-СИЛНО, ПАЗИ ТИШИНА, или полузакрития под прозореца ПО-БАВНО.


Микрофонът е един и това е налагало близкото разполагане на изпълнителите около него. На снимката този камерен състав се дирижира от младия Марин Големинов. Зад него се виждат грамофоните и една стенна стойка за микрофон използвана за окачване на осветителна лампа. Тук отново диригентът е с гръб към студийния прозорец.
HTMLText_B8AD7C6F_66FD_5F74_41C2_1A17D3E7AB3A_mobile.html =
Д О М О В Е Т Е Н А Р А Д И О Т О


Л Е Н Т О Х Р А Н И Л И Щ Е И П О Ч И В Н А Б А З А Н А
Б Н Р, Б О Р О В Е Ц
Лентохранилището в Боровец е създадено за трайно и отговорно съхранение, при специални условия, на оригиналните звукозаписи на различни звукови носители. За поддържането на тези условия – постоянна температура и влажност, са инсталирани два дизелови агрегати, осигуряващи непрекъснато електрическо захранване. За нуждите на лентохранилището е създадена е и контролна апаратна с възможност за просвирване на звукозаписи. Към лентохранилището има изградена и уютна почивна база. В някои строителни дейности на сградите участват и радиоработници.
HTMLText_DBE79E0C_653D_5AB4_41B0_4E3CDF76B191_mobile.html =
Д О М О В Е Т Е Н А Р А Д И О Т О


С Г Р А Д И Т Е Н А У Л. „Д Р А Г А Н Ц А Н К О В“ 4


Построяването на сградата на ул. „Драган Цанков“ №4 започва през пролетта на 1938 г., а завършва окончателно през 1941 г.. Всички уредби и инсталации, необходими за предаването на музиката и говора, както и акустичноеското устройство на студиата са доставени и монтирани от фирмата Телефункен, която оборудва новия радиодом с най-напреднали за времето си технологии. Откритите през 1942 година нови студиа са сочени като най-модерни на Балканите. На 18 април 1942 г.. всички инсталации са били окончателно готови и приети, и Радио София е започнало да предава своята редовна програма от новите си студиа.


Постройката има 1800m². Тя е била със сутерен, партер и два етажа. В сутерена са били поместени климатичната и отоплителната инсталации, ехо-залата, работилницата, банята, ресторант, складове и др. В партера са били поместени голямата концертна зала, стаи за диригента и артистите, репетиционна зала за оркестрантите, гардеробите, бюфетът, телефонните кабини и др. На първия етаж са били студиата, усилвателното помещение, контролните кабини, чакалнята за изпълнителите, заседателната зала и др. На втория етаж са били поместени дискотеката, резервните студиа, тонфилмовата кабина, радиолабораторията и канцелариите на техническата и програмна служби.


През 60-те години се извършват допълнителни пристройки и надстройки на сградата с което се увеличава броят на студията за излъчване на програмите, студията за звукозапис и кабините за монтаж и звукообработка.


Първо студио
Голямото концертно студио има размери 30m на 15m и един обем от 5 000m³. То е предназначено за големи симфонични оркестри или хорове до 100 души. В него има 150 места за публика. Стените на тази зала са покрити с акустични плочки и шперплат, под който е поставена стъклена вълна. Една част от стените е покрита с акустична мазилка и тежки вълнени завеси. Всичко това позволява да се получи продължителност на реверберационния процес от 1,2s, което отговаря напълно на предназначението ѝ. За отстраняване на шума, подът е покрит с велурен килим, а вратите са двойни, железни и със специална гумена изолация. Радиопредаванията от това студио са ставали чрез три кондензаторни микрофони „Телефункен“ от най-модерен тип за това време.


Второ студио
Второ студио в БНР, е второто по големина в радиодома и има размери 16m на 9m и обем от 1 050m³. То е уникално по своите акустически особености и технически възможности. Предназначено е за камерни или салонни оркестри, хорови изпълнения и други музикални ансамбли, до 25 души. Още в началото на своето съществуване студиото изпълнява най-разнообразни задачи, като две от основните са да се излъчва в ефир и да се прави звукозапис на българска народна музика, с което допринася за нейното популяризиране в България и в другите страни, и да се изработват радиодраматични постановки.
Акустичните материали в това студио са предвидени да дадат една оптимална продължителност на реверберационния процес от 0,9s. С една тежка завеса студиото се е разделяло на два салона за да може да се използва като по-малко студио за изработване на радиопиеси и др.


Трето студио
Третото студио е имало размери 6m на 4,5m и един обем от 108m³. То е било предназначено за малки ансамбли: квартети, солови изпълнения и др. Имало е изменяема акустика, която е могло да се регулира по желание със специално построени подвижни крила така, че може да се получи продължителност на реверберационния процес от 0,3 до 0,6s. От това студио е могло да се предава музика от грамофон и звукови ефекти, необходими при предаване на радиопиеси. Разрушено е по времето на бомбардировката на 10 януари 1944 година.


Четвърто студио
Четвъртото студио е имало същите размери като Трето. То е било предназначено специално за четене на новини и просвирване на грамофонни плочи. Стените му са били покрити с шперплат, под който е поставена стъклена вата, и вълнени завеси.


За предаване на музика и говор във всяко студио е имало по два кондензаторни микрофона, а за просвирване на грамофонни плочи – по една двойна грамофонна маса. Сигналът от студиата е достигал до апаратната и от нея е изпращан към предавателя „Вакарел“ или при повреда – към предавателя в Павлово. По-късно е отпаднала нуждата от тази апаратна и на нейната площ се е преместила апаратната на Второ студио. Била е изградена нова апаратна към Първо студио, от която дълги години са правени монозаписите и директните излъчвания от Първо студио. Едва когато се е взело решение за започване на стереозаписи се изгражда стереоапаратната на балкона на Първо студио.


Н О В А Т А С Г Р А Д А Н А
У Л. „Д Р А Г А Н Ц А Н К О В“ № 4


Близо 30 години вече са изминали откакто националното „Радио София“ създава своите радиопрограми в сградата на бул. „Драган Цанков“ 4. и „Старата къща“ вече е отесняла на журналистите и администрацията, а амбициите за създаването на трите национални радиопрограми („Хоризонт“, „Христо Ботев“ и „Орфей“) поставят пред председателя на Комитета за радио и телевизия Тодор Стоянов задачата да осигури ново работно пространство за многобройните радиослужители. В това начинание му помага кметът на София архитект Георги Стоилов, който си спомня:


„Дойде моят приятел Тодор Стоянов и ми каза – дай ми, моля те, помещения, защото ние от „Радио София“ се увеличихме страшно много. Нашите журналисти работят по трима – четирима на една маса. Казах му, че няма, тъй като всички административни сгради, построени по-рано, са заети. Отидох му на гости да се видим в старата сграда на радиото и видях, че между нея и Агрономическия факултет, има едно празно пространство. Казах му да строи на него. Помоли ме да направя проект, защото ако има план, веднага те включват в градоустройствения план. Направих плана, той го занесе в Плановия комитет и така разрешиха строежа.“


Проектът на архитект Стоилов впечатлява журито със съвременното си виждане за реализиране на модерна сграда, в съчетание с българския възрожденски стил, с реализиране на традиционното еркерно излизане на горния етаж. Бъдещата административна сграда на националното радио е с формата на обърната пирамида и е една от първите с изцяло стоманена конструкция и гипсови стени. Първата копка на новия дом на Българското национално радио (БНР) е направена на 17 август 1970 година. В Златния фонд на БНР е запазен документален запис, в който Тодор Стоянов определя деня като паметен за по-нататъшното развитие на институцията.


С реализирането на амбициозната задача да се построи новата сграда в кратки срокове се заема държавното стопанско обединение „Металстрой“. Неговият генерален директор Христо Захариев обещава „бързо и съвременно строителство“. Новата сграда е построена за рекордно кратък срок и открита през 1972 година. През годините тя приютява Комитета за радио и телевизия, а след 1990 година, когато комитетът е закрит, администрацията и журналистически екипи на Българското национално радио.


HTMLText_D5EC932A_5ED4_0ED1_41C6_36F371840473_mobile.html =
Й О Р Д А Н С Т У Б Е Л
Б И О Г Р А Ф И Я


Йордан Стубел е псевдоним на Йордан Иванов Бакалов. Той е родeн в София на 19.02.1897 г. Учи право в Софийския университет (1920-1921), но се реализира в литературата.


През първата половина на ХХ век, Йордан Стубел е известен преди всичко като поет, писател, редактор на списания и съставител на сборници. Сътрудничи на периодичния печат, списанията „Театър и изкуство“, „Листопад“ и особен със „Златорог“. Още от средата на 20-те години, трайно се насочва към детската литература. Издава десетки книги за подрастващото поколение.


Йордан Стубел започва работа в Радио София в екипа на Сирак Скитник през лятото на 1935 г., навършил вече 38 години. Той е млад интелектуалец в разцвета на творческите си изяви. Неговата дейност в Радио София, в периода 1935-1944 г., където ръководи литературно-художествения отдел, му отрежда заслуженото място на един от бащите на Българското радио.


В книгата си „Частица от истината за цялото”, неговият колега Есто Везенков пише за Стубел: „Живееше бедно и сговорно. Имаше усет към темите от по-общ характер, но също беше крайно толерантен, макар че си имаше своите политически предпочитания. Не стоеше като Сирак Скитник над, а малко встрани от злободневието. Лесно се убеждаваше и никога не повдигаше тон. Беше фактически ръководител на говорните предавания. Беше съветник на шефа…” Редица от поправките и налагащите се промени в ежеседмичната радиопрограма са нанесени от неговата ръка и с неговия подпис.


В този период Й. Стубел се изявява главно като детски поет и вероятно на неговия талант се дължи огромният успех, на Часа за детето, който в началото е бил само в неделя, но поради настояване на голяма част от детската аудитория през 1937 г. започва да се излъчва два пъти седмично – в сряда и неделя. Й. Стубел е подбирал текстовете, подреждал съдържанието и насочвал музикалното оформление на това популярно предаване. Той е определял приказките, които на живо пред микрофона са четели артистът от Народния театър Никола Балабанов (и изключителен имитатор) заедно с младата тогава бъдеща актриса Лили Попиванова.


Една от причините за успеха на литературните предавания в ефира е фактът, че Й. Стубел успява да привлече в медията голям екип от сътрудници, защото негови близки приятели са повечето от писателите по онова време. Е. Везенков си спомня: „… истински поет по душа, обичаше като бохем да попийва и другарува, имаше неотлъчни другари и приятели, които всяка вечер идваха в Радиото, за да отидат после на безкрайни беседи в „Дивите петли” (популярно място за срещи на интелектуалци в София до 80-те години – б.а.). Оставаше в тази уютна кръчмичка до късно, тя беше нещо като творчески щаб за определени хора, разговаряше тихо, сърдечно и умно…” В тези „безкрайни” разговори, а вероятно и спорове, поетът е откривал нови сътрудници на програмата и са се раждали идеи за нови предавания. Й. Стубел е бил отговорен не само за детските, литературните и драматургични програми на Радио София, той „… беше вторият човек в йерархията на радиото.” Не само приживе на Сирак Скитник, Стубел е подписвал официални документи, а след смъртта му (5 март 1943 г.) е назначен за негов заместник и ръководи Радио София в продължение на една година и 4 месеца.


След 9 септември 1944 г., поетът е осъден от Народния съд като „враг на народа”, въдворен е в лагер. След една година е освободен. Музеят съхранява снимки и документи, свързани с дейността на Й. Стубел, но и единствената стара грамофонна плоча със запис на гласа на поета. Тя е открита от две студентки – Детелина Стаменова и Рая Караджова от Факултета по журналистика и масова комуникация, във фонотеката на радио Стара Загора през 90-те години. Въпреки препятствията те я донасят в Университетското радио „Алма Матер”. Днес плочата се съхранява в Златния фонд на Музея. На нея Й. Стубел поздравява участниците от цялата страна, успешно завършили радиокурса по немски език през 1943 година.


Допринесъл толкова много за разширяване на литературните хоризонти на програмата и за повдигане на нейния емоционален тон, Йордан Стубел си отива завинаги през 1952 г., само на 55 години!


HTMLText_68A6F56E_5F35_E7AB_41A9_A4509CA77610_mobile.html =
Г Е О Р Г И В Ъ Л К О В
Б И О Г Р А Ф И Я


Георги Вълков е роден през 1902 г. в гр. Тулча, Румъния. През 1910 г. семейството се преселва в София. Завършва техникум по електротехника и висше образование със специалност инженер в Германия.


Постъпва в Българската армия. Служи като инженер в I инженерна дружина, София (1928 г.) и радиоинженер от електро-механичното отделение на Държавната военна фабрика, София (1932 г.). Разработва късовълнова преносима радиостанция за нуждите на Българската армия. произведена е от Инженерния отдел на Държавната военна фабрика и е приета на въоръжение през 1927 г. под името БРК-1 „Цар Борис III“. Тя е първата тактическа радиостанция българско производство. Използва са в три модификации от 1927 г., 1932 г. и 1937 г. Под негово ръководство е разработена и приета на въоръжение през 1938 г. и радиостанцията БРК-8 „Княз Симеон Търновски“, модифицирана през 1941 г.И двете работят в честотния диапазон 1500 – 3000 khz.


Колектив ръководен от инж. Георги Вълков разработва прототип на 60 ватов радиопредавател за нуждите на създаващото се Радио София. Произведен е от Държавната военна фабрика и на 30 ноември 1930 г. за пръв път в ефира прозвучава Ало, ало, тук е радио София. С предавателя излъчва кооперация „Родно радио“.


От 1942 г. е представител на „Филипс“ за България. Мобилизиран е през октомври 1944 г. за участие във войната срещу Германия Предполага се, че работи във военен завод в Красноярск, СССР.
HTMLText_1DEE191D_650D_C6D4_41BB_D9CF58A2DE99_mobile.html =
Й О Р Д А Н С Т У Б Е Л
Б И О Г Р А Ф И Я


Йордан Стубел е псевдоним на Йордан Иванов Бакалов. Той е родeн в София на 19.02.1897 г. Учи право в Софийския университет (1920-1921), но се реализира в литературата.


През първата половина на ХХ век, Йордан Стубел е известен преди всичко като поет, писател, редактор на списания и съставител на сборници. Сътрудничи на списанията „Театър и изкуство“, „Листопад“ и особено на „Златорог“. От края на 20-те години трайно се насочва към детската литература. Издава десетки книги за подрастващото поколение.


Йордан Стубел започва работа в Радио София в екипа на Сирак Скитник през лятото на 1935 г., навършил вече 38 години. Той е интелектуалец в разцвета на творческите си изяви. Неговата дейност в Радио София, в периода 1935-1944 г., където ръководи литературно-художествения отдел на Българското радио.


В книгата си „Частица от истината за цялото”, неговият колега Есто Везенков пише за Стубел: „Живееше бедно и сговорно. Имаше усет към темите от по-общ характер, но също беше крайно толерантен, макар че си имаше своите политически предпочитания. Не стоеше като Сирак Скитник над, а малко встрани от злободневието. Лесно се убеждаваше и никога не повдигаше тон. Беше фактически ръководител на говорните предавания. Беше съветник на шефа…” Редица от поправките и налагащите се промени в ежеседмичната радиопрограма са нанесени от неговата ръка и с неговия подпис.


В този период Й. Стубел се изявява главно като детски поет и вероятно на неговия талант се дължи огромният успех, на Часа за детето, който в началото е бил само в неделя. Поради настояване на голяма част от детската аудитория през 1937 г. предаването започва да се излъчва два пъти седмично – в сряда и неделя. Й. Стубел е подбирал текстовете, подреждал съдържанието и насочвал музикалното оформление на това популярно предаване. Той е определял приказките, които на живо пред микрофона са четели артистът от Народния театър Никола Балабанов (и изключителен имитатор) съвместно с младата тогава бъдеща актриса Лили Попиванова.


Една от причините за успеха на литературните предавания в ефира е фактът, че Й. Стубел успява да привлече в медията голям екип от сътрудници, защото негови близки приятели са повечето от писателите по онова време. Е. Везенков си спомня: „… истински поет по душа, обичаше като бохем да попийва и другарува, имаше неотлъчни другари и приятели, които всяка вечер идваха в Радиото, за да отидат после на безкрайни беседи в „Дивите петли” (популярно място за срещи на интелектуалци в София до 80-те години – б.а.). Оставаше в тази уютна кръчмичка до късно, тя беше нещо като творчески щаб за определени хора, разговаряше тихо, сърдечно и умно…” В тези „безкрайни” разговори, а вероятно и спорове, поетът е откривал нови сътрудници на програмата и са се раждали идеи за нови предавания.


Й. Стубел е бил отговорен не само за детските, литературните и драматургични програми на Радио София. Есто Везенков твърди: „… беше вторият човек в йерархията на радиото.” Не само приживе на Сирак Скитник, Стубел е подписвал официални документи, а след смъртта му (5 март 1943 г.) е назначен за негов заместник и ръководи Радио София в продължение на една година и 4 месеца.


След 9 септември 1944 г., поетът е осъден от Народния съд като „враг на народа”, въдворен е в лагер. След една година е освободен. Музеят съхранява снимки и документи, свързани с дейността на Й. Стубел, но и единствената стара грамофонна плоча със запис на гласа на поета. Тя е открита от две студентки – Детелина Стаменова и Рая Караджова от Факултета по журналистика и масова комуникация, във фонотеката на радио Стара Загора през 90-те години. Въпреки препятствията те я донасят в Университетското радио „Алма Матер”. Днес плочата се съхранява в Златния фонд на Музея. На нея Й. Стубел поздравява участниците от цялата страна, успешно завършили радиокурса по немски език през 1943 година.


Допринесъл толкова много за разширяване на литературните хоризонти на програмата и за повдигане на нейния емоционален тон, Йордан Стубел си отива завинаги през 1952 г., само на 55 години!
HTMLText_434ECFEB_5F02_BD72_41D7_4F5A0437DCF7_mobile.html =
А Л Е К С А Н Д Ъ Р Д Ж А Д Ж Е В
Б И О Г Р А Ф И Я


Александър Джаджев е роден в Пловдив през 1886 г.. Той произхожда от стар карловски род. Завършва гимназия в родния си град, а след това учи право в Софийския университет.


През 1935 г., когато става член на екипа на Сирак Скитник, Александър Джаджев е първият журналист в него със солиден стаж в различни столични печатни издания. По сведения на Милко Джаджев (един от четиримата му синове) работи във вестниците „Нови дни“ и „Балканска трибуна“.


Неговият млад колега от Радио София Есто Везенков, пише в спомените си, че Александър Джаджев е работил като „Бивш главен редактор на демократическия вестник „Свободна реч“… Големееше се, занимаваше се само с делата на своята информационна служба, ревнуваше намесата ми във външните предавания…Както и да е, аз искрено съчувствах на по-възрастния си колега, още повече за това, че се възхищавах от него като истински журналист и бивш главен редактор, какъвто сам бях мечтал да стана.“


В Радио София Александър Джаджев работи като редактор и началник на Информационната служба. Негов помощник е Стефан Янчулев, който се занимава с информационните емисии и спортните предавания. За първите години от работата на Ал. Джаджев в Радио София Милко Джаджев си спомня: „Кабинетът на баща ми на ул. „Московска“ беше скромна стая с две бюра и голяма карта на България. Баща ми беше скромен човек, гледаше си работата.“ В началото информационните предавания имат малък обем. През 1935 г. новините са по 10 мин. на обяд и вечер, но през 1939 г., съобразявайки се с нуждите на радиоаудиторията, те увеличават времетраенето си като сутрин са 10 мин., на обяд и вечер – по 15 мин., а при наличието на по-голям новинарски поток времето им се разширява. Акцент в работата на началника на информационната служба са предаванията, представящи вътрешните новини, а външните са се получавали „изцяло от Дирекция на печата.”


Освен за информационните емисии, опитният журналист Джаджев отговаря и за „Селският час“ – едно от най-популярните предавания на медията с огромна аудитория извън столицата. В задълженията на неговия екип се числят също външните (извънстудийните) предавания, домакинските съвети, спортът и утринната гимнастика, търговските съобщения и борсите, прегледа на печата, времето, църковния и астрономически календар, ободрителните думи. Александър Джаджев е присъствал лично на всички събития от военен, дипломатически, протоколен или спортен характер, излъчвани с преки репортажи в ефира. По тази причина на малкото съхранени официални снимки от онова време, винаги виждаме Ал. Джаджев заедно с репортер-говорителя Петър Витанов.


В началото на 40-те години на миналия век той е преместен от Информационната служба в Стопанския отдел. Александър Джаджев работи в медията до октомври 1944 г., след което се пенсионира.


По-късно заедно със семейството си е изселен в с. Червен бряг в продължение на 14 години.
HTMLText_6431EDC3_5ED4_7550_41BE_EFE74E5FE0C2_mobile.html =
Б О Я Н И К О Н О М О В
Б И О Г Р А Ф И Я


Композиторът и диригентът Боян Икономов е личност, трайно свързана с държавното Радио София. Роден на 14 декември 1900 г. в Никопол. Заедно със семейството си се премества в столицата. Учи частно музикално-теоретични дисциплини при проф. Никола Атанасов и цигулка при Тодор Торчанов.


След гимназията работи и учи в Свободния университет (дн. УНСС), който завършва през 1926 г. Събрал малко средства заминава за Париж, където остава 14 години. Завършва композиция в прочутата Schola cantorum при Венсан д’Eнди през 1931 г., а по-късно специализира при Надя Буланже и Албер Русел. В същото време се сближава с композиторите от Френската шесторка. Създава творби в различни жанрове, а френското издателство „L’Oiseau-Lire” отпечатва някои от тях.


Завършва майсторски курсове по дирижиране в Базел и през 1937 г. е поканен да дирижира Националния оркестър на Френското радио на световното изложение с програма от френски и български автори. По-късно дирижира в Лион, Лозана, Виена... Натрупал огромен опит като композитор и диригент в края на с.г. Б. Икономов се завръща в София.


Участията му в радиопрограмата датират още от 1934 г., когато младият музикант, завърнал се за кратко от Париж, изнася две лекции пред микрофона, озаглавени: „Музикален преглед“ и „Тенденциите в съвременната френска музика”. В началото на с. г. е дебютът му като диригент с Академичния симфоничен оркестър, който изпълнява програма от френска музика, а концертът се излъчва директно от Радио София.


Когато окончателно се завръща в България, Боян Икономов постъпва на работа в Държавното радио на 1 януари 1938 г., като ръководител на Музикалния отдел в медията. Той се явява достоен заместник на предшественика си Димитър Ненов и внася свой принос за обновяване облика на музикалната програма. Б. Икономов разработва основните тенденции в програмирането, но реализира и нови инициативи, които внасят съществен принос за издигане нивото на институцията.


За дългогодишната му дейност в Българското радио днес малко се знае. Ще щрихираме само водещите инициативи, които успява да реализира още в първите години на работата си. За своя задача счита да направи системно присъствието на българския музикален фолклор в програмата и той да стане разпознаваем дори за чужденците, които слушат Радио София.


През 1939 г. възстановява Салонния оркестър и ежеседмичните му концерти на живо продължават до 1947 г. Успява да прокара идеята за постоянно излъчване в ефир концертите на Царския симфоничен оркестър. Негова заслуга е налагането преди всеки концерт да звучи лекция, представяща на радиоаудиторията авторите и творбите, които ще слушат. Огромен успех за радиото е предаването на цели спектакли от Народната опера. Още през 1938 г. Б. Икономов започва да реализира запознаването на радиослушателите с творчеството на световноизвестните композитори Бетовен и Шуберт. За излъчването на огромния интеграл на Бетовеновото творчество с изпълнения на живо е била необходима отговорна продуцентска работа, която Боян Икономов осъществява прецизно в рамките на повече от 60 концерта. Той обогатява с нови грамофонни записи дискотеката на медията и създава нототека, в която до днес се пазят изключително ценни нотни партитури.


През 1939 г Б. Икономов става инициатор на първия Радиоконкурс за написване на български творби за нуждите на институцията. След края на Втората световна война композиторът работи като музикален ръководител на „Българска кинематография“, началник отдел „Симфонична музика“ при Министерство на културата и отново се завръща в Радио София през 1957 г., за да ръководи Музикалните състави на медията до своето пенсиониране.


Творчеството на Б. Икономов обхваща изключително разнообразие от прозиведения и жанрове, сред които се открояват 4 симфонии и редица други симфонични творби, музикално сценични произведения (оп. „Индже войвода“, танц. драма „Светлина залива всичко“), кантатно-ораториални творби („Легенда за Шипка“), камерни ансамбли, вокална (солова и хорова) и филмова музика.


Починал на 27 март 1973 г.
HTMLText_4ADB8DE0_5F17_66D7_41B3_593946397BDB_mobile.html =
Д И М И Т Ъ Р Н Е Н О В
Б И О Г Р А Ф И Я
Димитър Ненов е роден в Разград, на 19 декември 1901 г. В България той учи музика частно. В Дрезден завършва едновременно архитектура във Висшето техническо училище и музика в Консерваторията. Занимава се с литература, философия, история на изкуството, математика и физика и се налага като високо ерудирана личност в интелектуалните кръгове у нас по онова време.
В България започва да работи като архитект, но музиката става доминанта в неговите интереси и от 30-те години до края на живота си продължава изявите си на концертиращ пианист, композитор и клавирен педагог в Музикалната академия.


Той е първият уредник (редактор) на музикалния отдел и е една от ярките фигури в новосформирания екип на държавното радио, и универсална личност, съчетаваща в едно две професии – на архитект и именит музикант!
Име, доказало се в културния градеж на страната, с оценен талант на пианист и композитор, с висок обществен авторитет, още през 1935 г. той споделя пред сп. „Родна песен“ вижданията си за мисията на музиката в радиото: „... Нашата задача не е само да редим програмата. Ние трябва да работим и за бъдещето...“ и смята, че това изисква твърде много воля, енергия и духовна сила.
Ненов има собствени виждания за цялостния музикален облик на радиопрограмата, която според него трябва да бъде европейска и същевременно национална по дух и съдържание, съобразявайки се с реалностите у нас. В рамките само на две години – от 1935 до 1937-ма, Ненов постига много. Първите стъпки на талатливия музикант е да издейства закупуването за нуждите на програмата нови и висококачествени инструменти – концертен роял и пиано. Осигурявайки необходимият инструментариум в студиото, той успява да го направи привлекателно за големите изпълнители и за работата на бъдещите музикални състави.
Богатата му ерудиция, безупречният му естетически вкус и не на последно място непосредствените му впечатления от културния живот в Германия и Италия, му позволяват да поръчва и закупува стотици грамофонни плочи с произведения не само от 18 и 19 век, но и от първите десетилетия на 20 век с най-добрите изпълнители от Европа и Америка. През 30-те години Радио София е работило главно с грамофонни плочи.


Като ръководител на музикалната програма, Ненов въвежда нови рубрики „Музикални състезания“, „Гласът на безсмъртните“ с изпълнения на великите оперни звезди. В „Тонът на безсмъртните“ са представяни цигулари, пианисти и челисти от световна величина. Към седмичния „Културен преглед“ прибавя информационния сегмент „Музикални вести“. Ненов преценява необходимостта от разнообразие на музикалните жанрове в радиопрограмата и потребностите на слушателите от популярна и джаз музика. Още през 1936 г. създава първата в България радиорубрика „Прочути джазови оркестри“, а в следващата година програмира концерт „Четвърт час американски джаз“, който се излъчва в ефира дълги години след напускането му на медията. Популярната и танцовата музика – върху която днес се крепи и съществува всяка радиостанция в света, всекидневно присъства в обедния и вечерния блок на Радио София.
Благодарение на големия си авторитет като пианист и активното му присъствие в музикалния живот на страната, Ненов успява да привлече за сътрудници на медията най-добрите български пианисти, цигулари, певци и композитори по онова време. Това му позволява да програмира по два концерта на живо във вечерния блок, задача, изискваща време, организационна работа и трудна за реализация.
С активната подкрепа на С. Скитник, Ненов привлича първите изпълнители на български музикален фолклор – певци и инструменталисти, които след подбор от авторитетна комисия, участват на живо в радиопрограмата рано сутрин.


Ненов, като математик, бързо преценява и доказва, че закупуването на стотици грамофонни плочи излиза по-скъпо от привличането, създаването и поддържането на радиосъстави. Първите са салонен и джазов оркестър, от есента на 1935 г., а през 1937 г. и камерен оркестър. За нуждите на фолклорните изпълнители той организира и народен оркестър, под ръководството на Иван Кавалджиев – име позабравено днес, но с изключителен принос за разширяване на територията на този музикален жанр в радиопрограмата. Голямата мечта на Д. Ненов е създаването на Симфоничен оркестър, какъвто вече са имали радиостанциите в Белград и Букурещ, но тя, за съжаление остава неосъществена.


Особено ценен е приносът на Ненов за популяризирането на българското композиторско творчество. Той успява да убеди българските творци да създадат за нуждите на програмата сюити върху народни песни за глас и камерен оркестър срещу скромно възнаграждение. Така в продължение на няколко години от лятото на 1937 до 1943 г. се създават 274 сюити. Голяма част от партитурите на тези творби, писани от имена като Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Филип Кутев, Асен Карастоянов и Димитър Ненов, до днес се пазят в нототеката на БНР. По този начин за първи път Радиото става продуцент на българско музикално творчество.


Ненов създава произведения в областта на клавирната, вокална, симфонична и камерна музика. Неговото творчество не е голямо, но се отличава със своята модерност, впечатляваща композиционна техника и поетичност на идеите.


Следствие на крехкото му здраве сърцето на пианиста, композитора, педагога, архитекта, критика и музикалния редактор Д. Ненов спира да тупти на 52 години, през 1953 г.
HTMLText_493047D8_5EB4_7571_41C9_F1A0F2547317_mobile.html =
Е С Т О В Е З Е Н К О В
Б И О Г Р А Ф И Я



Есто Стоянов Везенков е най-младият участник в редакторския екип на Сирак Скитник. Роден през 1911 г., в с. Поганово, Царибродско, той идва в София заедно със стотиците бежанци от Западните покрайнини, преселили се в България след края на Първата световна война.
През 1935 г. завършва славянска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, а през 1936 г. постъпва в Радио София, където работи до октомври 1944 г.


Младият Есто Везенков е назначен на работа в държавната медия след като спечелва първото място между петима участници в обявения конкурс. В началото на неговата дейност С. Скитник го натоварва със задачата „да преглежда и докладва“ програмите на извънстоличните радиостанции в Стара Загора и Варна. Поръчва му да напише проект за закон за Радиото, който по-късно след обсъждане е приет и влиза в сила. Негова основна задача обаче стават т.н. „стопански предавания“, към които радиоаудиторията проявява голям интерес. Той успява бързо да подбере и създаде стабилен екип от сътрудници към Професионално-стопанския отдел с широки познания, коментиращи пред микрофона различни стопански проблеми, между които д-р Захари Захариев, Винаров, д-р Степчич – редовно правил репортажи и директни предавания от Пловдивския панаир, д-р Обрешков и още други. Лекциите, изнасяни от тези сътрудници, имат за цел да поставят и коментират въпросите за изчезването на българските гори, за хляба, за детската смъртност и още редица други, наглед „дребни факти“, които за първи път звучат в ефира.


Есто Везенков въвежда рубриките „Държавни и обществени мероприятия“, „В България се строи“, така наречените „Външни предавания“ (извън студийни). Сам пише „Преглед на събитията“.


С подкрепата на С. Скитник и техническите служби на медията смело, находчиво и успешно организира целодневно директно предаване от с. Пордим, озаглавявайки го „Един зимен ден на село“. След този първи опит осъществява предаване от Черни Връх с цел пропаганда на туризма у нас. Замисля подобно излъчване от Златоград в Родопите, но поради липсата на телефонна връзка то не се осъществява. Успешно се провеждат предавания на живо от Бачковския манастир и Земеделското училище в с. Садово, разкриващи пред слушателите духовната висота и красотата на една от най-старите български църковни обители и съвременните проблеми на българското село и земеделие.


През 1940 г. Е. Везенков заедно с д-р Захари Захариев и писателя Боян Болгар започват издаването на вестник „Български радиопреглед“, афиширан като „седмичник за радиопрограми и култура“. Това печатно издание излиза само в 38 броя (13.10.1940 – 05.07.1941) – твърде кратък, но показателен срок за умението, идеите и опита на неговите създатели.


На 22 юни 1941 г. Есто Везенков е изпратен за ръководител на Радио Скопие, а след кончината на С. Скитник (6.03.1943) става програмен ръководител на Радио София.


Осъден от Народния съд. Излежава две години затвор в една килия с художника Константин Щъркелов. След освобождаването му трудно намира работа, докато най-накрая става сътрудник в издателството на Отечествения фронт, като редактор на историческата библиотека „Героична летопис“ и изданието „Бележити българи“ (1949 – 1970).


По призвание журналист, Е. Везенков е автор на разкази, фейлетони, есета, на статии за Българското радио – за задачите и идеите на медията и значението на предаванията й, както и за проблеми на социалната политика, българското село, здравеопазването, за живота и дейността на бежанците и много други. Напуска ни през 1991 г.


Оставил е спомени, издадени през 2009 г. със заглавие „Частица от истината за цялото. Спомени на журналиста“.
HTMLText_0FF9CB5E_5F13_23EB_41D0_B38CEC563625_mobile.html =
К О Н С Т А Н Т И Н К О Н С Т А Н Т И Н О В
Б И О Г Р А Ф И Я


Забележителният български писател, преводач и интелектуалец, Константин Константинов (с псевдоним Душечка) е един от Главните уредници (директори) на Радио София, заемал поста от август до края на септември 1944 г. Често неговите биографи пропускат този твърде кратък период от професионалния му път, като акцентират главно върху творческата му дейност на писател и преводач.


Преди да поеме предлагания му пост в медията, Константин Константинов дълго отказва, но накрая се съгласява да отиде в с. Ново Хан (Радио София е било евакуирано там след тежката бомбардировка на столицата от англо-американската авиация на 10 януари 1944 г.), за да се запознае с работата и хората. Ето какво пише той по този повод: „Трябва да призная, че работата, в която навлизах, ми беше извънредно интересна, носеше най-разнообразни възможности за творческо разгръщане и за една богата, методична културна дейност. В първите дни тук всичко бе ново за мене, но всеки час ми носеше по едно откритие и след седмица вече виждах всичката извехтялост на ординерната механика, която движеше дотогава тоя институт и всичките нови инициативи, които можеха до проветрят спарения въздух и да му дадат една пречистена душа. Аз си въобразявах, че мога да извърша това преображение, увлякох се страстно с всичките си още запазени сили, обикнах работата и почти двайсет часа от денонощието прекарвах в студиото, за да проучвам всяка служба, да проверявам всяка програма, да разговарям с всички служещи. Трябва веднага да добавя, че това преобразяване започна и по мое настояване, и по желание на министъра и вървеше кресчендо. Един ден Колчев (министър на железниците, пощите и телеграфите, в чието ведомство по това време е и радиоразпръскването у нас) ми каза: „Сега вече може да пуснете френска музика”. Друг път: „Намалявайте вече немските песни”. Още по-нататък: „Давайте по малко и руски песни.”, това което не бе ставало от няколко години. Спряхме глупавите и безсолни политически германофилски предавания и няколкото щатни организатори на тия предавания изведнъж се почувстваха смутени и объркани…” Откъс от разказа на Константин Константинов за онова далечно време, писан през 1962-1963 г. и публикуван в 2011 г. в трета тетрадка на поредицата „Път през годините. Неиздадени спомени”.


Константин Константинов е роден в Сливен през 1890 г.. Завършва право в Софийския университет и специализира юридически науки в Париж. През годините работи като съдия, адвокат и юрисконсулт в България. В началото на творческия си път пише стихове и хумористична проза. Публикува във в. „Българан“, сп. „Златорог, „Листопод“, „Наш дом“. През 1914 г. заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов издава сп. „Звено“. Превежда от френски и руски език. От 1945-1947 г. е председател на секция „Литература“ в Камарата за наука, изкуство и култура, за една година е председател на Съюза на българските писатели, а от 1946 г. е председател на Института за преводна литература. През следващите години К. Константинов съзнателно е изтласкан в периферията на българската литература, за да бъде изолиран и забравен, защото не променя позицията си на хуманист и държи на личните си принципи.


Едва през 60-те години интересът към неговото творчество започва да се завръща. Автор е на сборници с разкази, пътеписи, есета, детска литература, романа „Кръв“ и мемоарната поредица „Път през годините“. Талантливият писател и интелектуалец си отива от нашия свят през 1970 г.
HTMLText_3DA41478_5EF4_0B31_41B9_C61D50795EAA_mobile.html =
П Е Т Ъ Р В И Т А Н О В
Б И О Г Р А Ф И Я


Петър Витанов е роден в София през 1907 г. Той е сред малкото българи по онова време, изучавали риторика и дикторско майсторство в Италия.
Първият български професионален говорител Петър Витанов е назначен след конкурс, в чието жури са участвали представители на Радио София, Народния театър, Съюза на артистите и Дружеството на журналистите в София. Той започва работа на 1 юни 1934 г. в общественото „Родно радио“ и през 1935 г. е преназначен в Радио София.


Витанов притежава не само великолепни гласови данни, но и таланта да импровизира пред микрофона, да предава на живо събития, тържествени или траурни церемонии по интересен, завладяващ начин. Още през 1936 г. коментира на живо тържественото посрещане на олимпийския огън в България. П. Витанов е говорител-репортер по време на военните маневри през 1937 г. От тези царски маневри са съхранени две ценни снимки. На първата фотография е заедно с техника Дано Петров. На втората до него са Александър Джаджев, Дано Петров и други лица.


Първата книга за държавната ни медия „Радио София в снимки и репортажи“, която излиза от печат през 1940 г., е дело на П. Витанов. Изданието дава богата информация за националната ни радиостанция, за личностите, които творят програмата, за различни събития през първите години и сътрудниците на медията, изявяващи се на живо пред микрофона, като се отличава с богат снимков масив.
На говорителя дължим първия репортаж за Радио София от тържествата в Силистра през 1940 г. по повод присъединяването на града към предалите на България. През същата година Петър Витанов осъществява и предаване на живо от Черни връх, което има за цел да пропагандира туризма у нас. На снимката са заедно с редактора Есто Везенков, фотографа Тодор Славчев и артиста от Народния театър Аспарух Темелков.


Петър Витанов е притежавал и ярък поетичен талант.
Създател е на радиопиеси за деца в стихове, които са били представяни на живо пред микрофона от детските групи към медията. Една от тях е със заглавие „Посрещане на пролетта“ и днес се съхранява в Държавния архив. Присъствието на П. Витанов в ефира (по свидетелство на Драган Тенев и разказ на сина на говорителя – Божидар Витанов) е забелязано от Европейската асоциация за радиоразпръскване, Швейцария. В класацията на европейските говорители от всички национални радиостанции, състояла се през 1937 г., на П. Витанов е присъдена втора награда и неговото име се нарежда след това на говорителя на Радио Москва Юрий Левитан.


Интересен факт е, че П. Витанов е автор на десетки текстове от популярните за онова време стари градски песни. В началото е пишел български текстове към модни чужди шлагери, а впоследствие създава известните и до днес „Красив роман е любовта“, „Майчино сърце“, „Обичам да мечтая“, „Еделвайс“, „Само ти, сърце, си ми приятел“ и още и още… Все песни, които и днес може да чуем от старите грамофонни плочи. Те влизат в репертоара на известните български шлагерни изпълнители Аспарух Лешников, Екатерина Ванкова, Надя Сотирова и др. Тъй като името на П. Витанов е било изключително популярно в цялата страна като говорител на Радио София, по свидетелство на съпругата му Благородна Витанова, Сирак Скитник го е помолил да се подписва под текстовете на тези песни на грамофонните плочи с псевдоним. В началото той използва името Петър Писарски, а след това – Амико Фриц.


На 30 септември 1944 г. говорителят П. Витанов е уволнен от радиото, но бързо успява да намери ново поприще – започва работа в Българска кинематография. Талантът му се разгръща не само като говорител, озвучаващ българските филми, но и като актьор, сценарист и режисьор. Организира конкурси за народни певци, участва в групите за народно творчество като рецитатор… Въпреки това го изселват със семейството му в с. Овчарово, Шуменско и му отнемат и жилището… През цялото време Витанов не се отказва и прави постъпки за връщане в столицата.


Едва през 1972 г. му връщат апартамента и семейството се прибира заедно. През 1979 г., първият български професионален радиоговорител напуска този свят на 72 годишна възраст огорчен, унижен от ДС и забравен от милионната си аудитория.
HTMLText_711BE544_650B_CEB4_41B2_72C494876056_mobile.html =
Х Р О Н О Л О Г И Я Н А Б Н Р


1927 г. В България е разрешено радиоприемането от частни лица. Започват да се слушат Радио Виена, Радио Будапеща, Радио Истанбул и други чужди станции. Регистрирани са 430 абоната. Осъзнава се необходимостта от радио на български език.


1929 г. Група инженери начело с Георги Вълков построяват 50-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. Първоначално „Родно радио“ използва предавателя на Първа инженерна дружина и предава три пъти седмично емисии. Те траят по три и по четири часа, запълват се с музика от грамофонни плочи, реклами, борсови сведения, беседи и информации от бюлетините на БТА. Радиото работи на доброволен принцип - за хонорари няма предвидени средства.


1930 г. Министърът на железниците, пощите и телеграфите акад. Петко Стайнов отпуска едноетажна сграда на ул. „Бенковски“ № 3 в центъра на София за нуждите на радио кооперацията.


1930 г. 30 март. В салона на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД) в София се основава първият съюз на радиолюбителите у нас „Родно радио“. Сред учредителите са проф. Асен Златаров, политикът и журналистът Димо Казасов, инженерите Г. М. Георгиев и Димитър Бунев, Хенри Левенсон, директорът на БТА, ген. Велизар Лазаров, писателите Елин Пелин и Константин Сагаев, цигуларят и диригент проф. Саша Попов, палеоантропологът д-р Милко Балан и др. Непосредствената им задача е да се създаде родна радиостанция, която да приобщи българина към съвременните технологични възможности за разпространение на информация. Ентусиазираните инженери и общественици се обединяват около световната тенденция, че с радиотехниката идва новата ера за материално и духовно развитие на човечеството. Чрез нея напредъкът е много по-мощен, по-бърз и по-лесно достъпен. Образува се кооперация, която да поиска разрешение за концесия за радиоразпръскването в България.


1930 г. 15 юни. Първата българска радиостанция излъчва от сградата на ул. „Бенковски“ 3. Използва се радиотелеграфен предавател, пригоден за говор и музика. Няма покритие в цялата страна. Поставя се въпросът за изграждането на по-мощен предавател за нуждите на българското радиоразпръскване.


1930 г. 30 август. Учредителният конгрес на съюза „Родно радио“ избира Управителен съвет и приема Устав. За председател е избран ген. Георги Кратунков. Междувременно „Родно радио“ прави опити за по-мощно излъчване с предавателя на инж. Георги Вълков. През 1930 г. започва първият период от организираното радиоразпръскване в България и първият етап от историята на Българското национално радио.


1931 г. „Родно радио“ излъчва все по-често. Стартира Детският радиочас и първите детски предавания.


1932 г. „Вампир” на Антон Страшимиров е първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир.


1932 г. Интересът към радиото расте бързо и абонатите вече стават хиляди.


1933 г. Излъчва се първият „Час за селото”. Пряко се предават концерти, тържества, литургии и хората ги слушат с все по-голямо удоволствие.


1934г. България получава три честоти за радиоразпръскване на Международната конференция в Люцерн, Швейцария: 352.9 м. за София, 235.1 м. за Варна и 214 м. за Стара Загора.


1934 г. 25 март. В експлоатазия е пуснат по-мощен предавател, разположен в квартал „Павлово“. Той излъчва на вълна 252.8 м. (1187 kHz) и покрива голяма част от страната. Радиопредаванията на „Родно радио“ продължават.


1935 г. 25 януари. Цар Борис III подписва Указ №25, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. С влизането в сила на указа приключва първият период от историята на българското радиоразпръскване. Регионалните радиостанции в градовете София и Варна оформят държавното радио на България. Радиопрограмирането вече се организира от държавата и се предприемат стъпки за по-широко радиофициране на цялата територия.


1935 г. В Царство България при население 6 117 600 души са регистрирани 13 013 радиоабонати.


1935 г. 1 април. До тази дата електрифицираните общини трябва да внесат по 3000 лева за набавяне на радиоапарат за общо ползване, а останалите – по 3000 лева с разсрочено плащане, гласи наредба на Главната дирекция, отговаряща за пощите и телеграфа.


1935 г. 18 юни. Нaзнaчeнo е пъpвoтo pъкoвoдcтвo нa Рaдиo Сoфия. Оглaвява го Пaнaйoт Хpиcтoв c артиcтичен псевдoним Сиpaк Скитник.


1935 г. 3 септември. За първи път в ефира звучи „Оркестърът на студиото, на Радио София“, известен по-късно като Салонният оркестър. Скоро след него прозвучават изпълнения и на „Джаз оркестърът на Радио София“.


1935 г. 15 декември. Основава се Сдружението на радиотехниците.


1935 г. 31 декември. Цар Борис III честити нa cънародницитe cи Нoвaтa 1936 г. пo нaциoнaлния paдиоефиp.


1936 г. 19 януари. Пуснат е първият късовълнов радиоразпръсквателен предавател от радиостанцията LZA при Гара София.


1936 г. 16 февруари. Утринната програма на Радио София, включително и божествената литургия от храма „Св. София“, е предадена на къси вълни и е чута в цяла Европа.


1936 г. април. Радио София започва редовно и всекидневно излъчване на програма на къси вълни.


1936 г. 26 март. На събранието на сдружение „Радиоклуб Варна“ се съобщава, че ще бъде създадена районна радиостанция и ще бъде прекратено всякакво друго излъчване от морската столица. Радиоентусиастите, създатели на варненското радио, обаче отказват да изключат предавателя си.


1936 г. 21 май. Тритe paдиостaнции в Сoфия, Варнa и Стара Зaгора eднoвремeннo зaпoчвaт дa излъчвaт кaтo пъpвaтa българскa нaциoнaлнa paдиoмрежa c paвнoпостaвeни paдиoпрогpaмни cлyжби.


1936 г. 6 юни. Първата формация на „Струнен квартет Аврамов“ се представя в ефира на „Радио София“.


1936 г. 17 юли. Предавателят на „Радиоклуб Варна“ е конфискуван от държавата.


1936 г. Списание „Ново Радио София“ цитира писма на слушатели от Европа, Африка и Америка с ласкави отзиви за българските емисии на къси вълни.


1937 г. България e пpиeтa зa члeн нa Мeждyнародния cъюз зa paдиоразпpъcквaнe нa провeдeния кoнгрес в Берлин.


1937 г. 1 май. Започва излъчването на емисии за чужбина на италиански, немски, френски, английски и есперанто.
Провежда се първият конкурс на Радио София за оригинална радиопиеса. Наградата от 1000 лева получава Никола Вапцаров за едноактната драма „Бент“.


1937 г. Списание „Летец“ обявява „състезание за написване на радиопиеса с въздухоплавателен сюжет“ със срок 1 октомври. В Радио София постъпват 11 произведения за конкурса на сп. „Летец“. Първа награда и 4000 лева печели радиопиесата „Великденска вечер“ от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев.


Радио София създава свой камерен оркестър с диригент Марин Големинов. Съставът изпълнява специално написани сюити върху български народни песни. В програмата участват и детските вокални групи на Сия Янакиева, и на Парашкев Хаджиев „Детска радост“.


1937 г. 8 декември. В действие влиза предавателят във Вакарел, оборудван от фирмата „Сименс“. В Европа вече се чуват българските емисии на чужди езици.


1938 г. На бул. „Драган Цанков“ 4 в столицата започва изграждането на сградата на Радио София с два блока на площ от 2300 кв. м.


1938 г. 26 декември. От студиото на районната радиостанция във Варна се излъчва постановката на оригиналната радиопиеса – „Великденска вечер“ от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев.


1939 г. 2 януари. Във в. „Слово“ Петър Увалиев публикува рецензия за „Великденска вечер“ под заглавие „Първа българска радиопиеса“, с което слага началото на радиотеатралната критика у нас. Броят на регистрираните радиоприемници в България стига до 90 хиляди.


1941 г. 27 януари. Радиостанцията в Скопие започва да излъчва първоначално на немски език като трета районна станция на българското радио.


1941 г. 20 април. Български екип, командирован в Скопие, излъчва първото си предаване, навръх Великден в ефир се чува: „Внимание! Тук Радио Скопие! Христос воскресе! Българи от свободна Македония! Започваме нашето първо предаване на български език.“


1941 г. 23 юли. По решение на Задграничното бюро на БКП в Москва и под личното ръководство на Георги Димитров от столицата на СССР започват да излъчват радиостанциите „Христо Ботев“ и „Народен глас“. Водят се три предавания през деня и нощта с продължителност по един час.


1941 г. 7 октомври. Радиостанция „Народен глас“ влиза във вълните на Радио София по време на Централния осведомителен бюлетин с думите: „Българи, не слушайте! Нашето радио ви заблуждава!“ „Народен глас“ излъчва два пъти дневно на български и един път на немски език, като автор, редактор и говорител на програмата е Станке Димитров-Марек.


1941 г. Завършва строителството на сградата на Радио София.


1942 г. Откриват се новите студия на Радио София, оборудвани от германската фирма „Телефункен“. Сочени са за най-модерните на Балканите.


1942 г. 1 април. Открива се концертното Първо студио с великолепна акустика.


1942 г. Започва да се излъчва сигналът на службата „Точно време“ на Астрономическата обсерватория.


1942 г. 17 юли. По радиостанция „Христо Ботев“ нейният отговорен редактор Карло Луканов прочита програмата на Отечествения фронт.


1943 г. 5 март. Умира Сирак Скитник. На поста директор на Радио София го наследява поетът Йордан Стубел, впоследствие – писателят Константин Константинов.


1944 г. 10 януари. При англо-американските бомбардировки над София е разрушена лявата част на фасадата на сградата, на която пише „РАДИО СОФИЯ“. Буквата „Р“ липсва и дълго време като своеобразна метафора на разрушената ни столица стои надписът „…АДИО СОФИЯ“.


1944 г. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан.


1944 г. 9 септември. Кимон Георгиев чете по Радио София прокламацията на Отечествения фронт.


1944 г. Писателят Орлин Василев става директор на радиото.


1944 г. Министерството на войната създава в София късовълновата радиостанция „Фронт и родина“ поради участието на България във Втората световна война.
1944 г. Създава се библиотеката на държавното радио.


1945 г. Карло Луканов е назначен за директор на Радио София.


1945 г. Май. След края на войната част от екипа на радиостанция „Фронт и родина“ и някои технически служби са прехвърлени към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина“ на Радио София. Радиостанция „Родина“ започва излъчването на емисии на български език за българите зад граница.


1945 г. 2 август. Георги Димитров изпраща от Москва писмо до Карло Луканов с указание радиото да се превърне „в действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията“.


1948 г. Създаден е Симфоничният оркестър на БНР.


1952 г. Създадени са Оркестърът за народна музика и Смесеният хор на БНР.


1953 г. 1 октомври. Първа програма на Радио „Христо Ботев“ започва да излъчва половинчасови програми на Радио Москва.


1955 г. 2 юли. Започва да излъчва предавателят „Сребрю Бабаков“ край Пловдив, с което се слага началото и на Радио Пловдив.


1955 г. Нов радиопредавателен център се открива в местността Боровец край Варна.


1957 г. Започват редовните емисии на Радио София на испански език.


1959 г. Нови предаватели в Шумен и Кърджали транслират програмите на турски език


1959 г. Обемът на излъчването на двете програми на Радио София заедно с предаванията за чужбина и регионалните станции стига до 50 часа в денонощие.


1959 г. Радио София изпраща свои кореспонденти в Москва, Берлин, Кайро и Атина.


1959 г. Предаванията на арабски език се увеличават от 75 минути на 120 минути дневно.


1960 г. 18 януари. Със заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов се разпорежда цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП.


1960 г. 3 март. Създаден е Биг бендът на БНР.


1960 г. 21 март. Създаден е Детският хор на БНР.


1961 г. април. Чрез предавател, излъчващ в София на 67.28 MHz, започват първите УКВ радиопредавания в България.


1961 г. Чрез мощни предаватели на къси вълни Българското радио води предавания за чужбина на 11 езика с общо времетраене 18 часа в денонощието.


1962 г. Само на български език Българското радио „говори“ средно по 32 ч. в денонощие. Двете програми се излъчват чрез осем предавателя на средни вълни.


1962 г. Въвежда се трета програма, излъчвана на УКВ.


1962 г. Районните радиостанции във Варна, Стара Загора и Пловдив излъчват своя програма средно по два часа дневно, а през останалото време препредават програмите на Радио София.


1963 г. В ефира се появява предаването „Спорт и музика”.


1966 г. 15 септември. Започва първата българска редовна всекидневна персонифицирана информационно-музикална програма „От 6 до 8“, излъчва се на живо.


1966 г. Появява се седмичното предаване „Хоризонт – радиостанция на младежта”, излъчвано всеки вторник по Първа програма. В следващите години предаването се разширява като „Хоризонт на вълните на младостта”, добавя и „Супер събота”.


1969 г. Трета програма на Българското радио започва излъчвания на УКВ 4.20 м / 71.45 MHz в района на София.


1970 г. Основан е конкурсът за нова българска поп и рок песен „Пролет”.


1970 г. октомври. Тръгва всекидневната рубрика „България – дела и документи” – всяка сутрин в 7:15 ч. с акцент върху исторически събития, случвали се в този ден от календара.


1971 г. 4 януари. Първа програма на Българското радио вече се нарича „Хоризонт”. Въвежда се информационно-музикален формат, разделен на блокове от по няколко часа. Втора програма на Българското радио продължава с името „Христо Ботев“. Трета програма, наречена „Орфей“, с насоченост към литературата и музиката се ориентира към проблеми на изкуството, естетиката и културата.


1971 г. 28 май. За първи път в България националната програма „Орфей“ се излъчва стереофонично.


1972 г. Открива се новата сграда на Българското радио на бул. „Драган Цанков“ 4.


1973 г. 1 февруари. Открива се регионалната радиостанция Радио Шумен.


1973 г. 11 декември. Открива се Радио Благоевград.


1974 г. 4 януари. В ефира на програма „Хоризонт“ зазвучава емблематичното предаване в пряк диалог със слушателите „Разговор с вас“ – то живее цели 25 години.


1974 г. 9 септември. Програма „Хоризонт” излъчва вече по 24 часа в денонощието.


1975 г. 1 април. Първо издание на радиофестивала за хумористична песен „Златният кос“.


1977 г. Открива се Четвърта програма на Българското радио, наречена „Знание“, с образователен профил. Излъчва всеки ден от 10 до 12 часа и от 14 до 16 часа на УКВ вълните на Третата предавателна мрежа „Орфей”, както и в София на средни вълни 774 kHz.


1979 г. 4 януари. Започва предаването „Пулсиращи ноти“.


1981 г. Стартира предаването на „Хоризонт за вас“.


1984 г. 3 януари. В ефира зазвучава „Нощен хоризонт“ - първият нощен блок.


1989 г. 4 януари. Стартира обедният информационен блок „12+3“.


1989 г. 11 ноември. За първи път водещият Петко Георгиев се обръща към радиослушателите на „12+3“ с думите: „Дами и господа, добър ден!“


1990 г. 6 януари. По програма „Хоризонт“ стартира музикалното предаване „Алегро виваче“.


1990 г. 19 ноември. Вокалната група „Радиодеца“ се събира за първата си репетиция.


1992 г. декември. Съкращения по финансови причини водят до закриването на програмите „Орфей“ и „Знание“. Част от предаванията им минават към програма „Христо Ботев“.


2004 г. БНР създава своя интернет страница.


2007 г. 11 май. Начало на цифровото излъчване на националните програми на БНР „Хоризонт“ и „Христо Ботев“.


2007 г. 17 септември. На честота 94.5 MHz започва излъчването на шестата регионална програма на БНР– Радио София, наследник на закрития през 1998 г. „Ефир София“.


2009 г. 1 март. Първи ден и за седмата регионална програма на БНР – Радио Видин.


2012 г. 22 март. Официално е открит Рекламно-издателският център на БНР.


2012 г. 31 май. В ефира се появява и осмата регионална радиостанция – Радио Бургас.


2012 г. 12 юли. БНР обогатява връзката си със слушателите и чрез Радио БИН@Р - мултимедийна платформа с политематична аудио-визуална продукция.


2016 г. 9 май. Открита е деветата регионална радиостанция на БНР – Радио Кърджали, Гласът на Родопите.


2016 г. 17 юни. Спира излъчването на информацията за нивото на река Дунав в ефира на "Хоризонт"


2016 г. 12 септември. Официален старт на новите медийни продукти за деца на БНР: 24-часов стрийминг канал с детска музика и приказки и новия детски сайт – ДЕТСКОТО.БНР.


2016 г. 1 ноември. Учреден е Общественият съвет на БНР


2016 г. 1 ноември. Стартира сутрешна линия "България на регионите" по програма "Христо Ботев" от 6 до 7 ч.


2017 г. 7 януари. Първо излъчване на фолклорното предаване „Полет над Родопите" на Радио Кърджали. Водещият Божидар Чолаков дава началото на предаването с песента „Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска. Първи събеседник на предаването е гайдарят от Златоград Емануил Пунев.


2017 г. 1 март. БНР връща музика от репертоара на "Музикаутор", след като общественото радио и “Музикаутор” постигат споразумение. Заради наложената забрана от страна на дружеството за колективно управление на авторски права от началото на 2017 г. БНР излъчва само музика с изтекли или преотстъпени безвъзмездно права от композитори, текстописци и аранжори.


2017 г. 20 март. БНР възстановява програмната линия „По първи петли" по решение на Програмния съвет. Има много обаждания и писма от слушатели в полза на предаването.


2017 г. 18 април. За първи път е връчена наградата "Олга Камбурова" в почит към отишлата си през 2016 г. дългогодишна водеща на "Алегро виваче" и учредителка на "Музикант на годината". Неин пръв носител е младият китарист Георги Димитров-Жожо.


2017г. юни. Протести на журналистите от Радио България, с искане към ръководството на националната медия да преразгледа плановете си относно закриването на чуждоезиковите редакции.


2017 г. Подписан е договор за сътрудничество и обмен между генералния директор на БНР Александър Велев и заместник-директора на Радио телевизия Цариброд Драган Йовичич / както и през 2024/.


2017 г. 1 ноември. БНР пуска емисия на български в Молдова. Новото предаване „Български час“ на БНР се излъчва по молдовското радио "Албена", в гр. Тараклия, център на българската общност в Молдова. Предаването е с културна, историческа, познавателна и музикално-образователна тематика и е част от емисиите на български език, които БНР предоставя специално за сайта на молдовската медия.


2017 г. 5 ноември. В ефира на БНР тръгва авторското предаване на Магдалена Гигова за пътешествия "Покана за пътуване".


2018 г. 1 януари. Старт на националната класация на БНР за българска поп и рок музика "БНР Топ 20". Всяка седмица песните от класацията с актуалните позиции на всяка от тях се излъчват в оригинал от понеделник до неделя включително с повторения във всички програми на БНР, включително и регионалните радиостанции на БНР в рамките на БНР ТОП 20 по график, публикуван в сайта - top20.bnr.bg. Слушателите гласуват за 22 песни - 20 от предишната седмица и 2 нови.


2018 г. БНР е за пръв път организатор на наградите "Будител на годината" /пети поред/. БНР е организатор на престижната кампания, която фокусира вниманието върху личности, направили през годината нещо стойностно и значимо, със силно духовно послание и отзвук в медийното пространство. Номинираните за отличието са избрани между 17 предложения на журналистическия екип на програма „Христо Ботев“ на БНР и над 120 предложения, дадени в писма на слушатели на радиото.


2018 г. 8 ноември. Българското национално радио е носител на годишната награда на Фондация „Глобални библиотеки – България“ за 2018 г. в категория „национални медии“. Призът е връчен на тържествена церемония в рамките на Националния форум „Библиотеките днес и цифровата трансформация“ под патронажа на еврокомисаря по цифровата трансформация и общество Мария Габриел.


2019 г. 11 и 12 април. 25-ата Радиоасамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) се провежда за първи път в София - едно от ключовите събития за обществените медии в Европа.


2019 г. 18 юли. Стартира "Изотопия"- предаване за младите хора на програма "Хоризонт".


2020 г. 18 март. БНР стартира кампания под надслов „За да се прегърнем утре“, която има за цел да подкрепи емоционално хората в условията на извънредното положение и да ги насърчи да спазват правилата, които налага епидемиологичната ситуация в странатазаради Кодид 19. Тя се осъществява в партньорство с Националното сдружение на общините в България (НСОРБ).


2021 г. БНР инициира кампанията „Българските посланици на културата“ във връзка с 50-годишнината на програма „Христо Ботев“ – програмата за култура на БНР. Смисълът на кампанията „Български посланици на културата“ е да допринесе за запазването на българската културна идентичност и да представи българския творческия гений пред сънародниците ни в България и пред тези, които са намерили своя дом по света.


2021г. 24 януари. Първо издание на предаването „Гласът на времето“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. Коментарно предаване за култура, история и философия. Излъчва се всяка неделя от 9.30 до 11 часа. Заглавието е вдъхновено от златния хит на „Щурците“, музиката от който звучи в сигнала на предаването. Всяко издание се води от един от четиримата водещи: поетът и журналист Радослав Чичев, поетът и публицист Бойко Ламбовски, журналистът Даниел Ненчев и писателят, поет и критик Емануил А. Видински. Всяка седмица предаването е посветено на различна ключова дума, върху която дискутират водещият и събеседниците в студиото. Думата на първото издание на предаването е "Свобода".


2021 г. 20 септември. Стартира рубриката „Земя на таланти“ на БНР. Тя е съвместна кампания на агенцията за авторски права "Музикаутор" и Българското национално радио, чиято цел е да бъде насърчена и популяризирана българската музика.


2022 г. 12 октомври. Награждаване на Българското национално радио със Специалната награда за цялостно дългогодишно отразяване на дейността на Българската академия на науките. Наградата е връчена на генералния директор на Радиото Милен Митев от председателя на Академията акад. Юлиан Ревалски по време на Тържественото събрание по повод 153 години от създаването на БАН.


2022 г. 13 декември. Хакерска атака, поразила системите за защита на БНР и технологичната система „Далет“, която управлява излъчването на програмите.


2023 г. 1 март. Въвежда се жестомимичен превод при представянето на новините на Българското национално радио в неговия сайт и в социалните медии. За нуждите на хората с увреден слух, всеки понеделник, сряда и петък, обществената медия публикува обедната емисия новини в 12 часа на видео с жестов превод. Проектът се реализира съвместно от БНР и дружеството за жестов превод "Стрей шийп".


2023 г. 9 май. Българското национално радио започва реализацията на първите по рода си видео поредици. Подкастите са на разнообразна тематика: работата на полицията, идеи за туризъм и свободното време, кино и музика, политика и други.


2023 г. ноември. Кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров официално връща акредитационните си документи във външното министерство на Русия. От 3 ноември 2023 Григоров няма право да изпълнява журналистическата си работа в Москва, след като българските власти гонят кореспондента на “Российская газета” Александър Гацак.


2023 г. ноември. Генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев е избран за член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия (European Broadcasting Union - EBU) - най-голямата организация на обществени медии в света. Единадесет ръководители на обществени медии участват в Управителния съвет, който определя стратегията и политиките на Европейския съюз за радио и телевизия, като за първи път България има представител в управленския орган на институцията в лицето на генералния директор на БНР – Милен Митев.


2023 г. 15 декември. Програмният съвет на БНР забранява излъчването на анонсираното в предаването "Политически НЕкоректно" интервю на руския посланик Елеонора Митрофанова. Интервюто и съвпада с демонтажа на паметника на съветската армия в София, срещу което Москва, а оттам и посолството възразяват.


2024 г. 20 май. Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция обявяват създаването на съвместна инициатива под надслов: "14 века България в Европа". В рамките на инициативата ще бъдат отбелязвани значими за страната годишнини в периода 2024 – 2032 г., с акцент върху предстоящата през 2031 г. 1350-годишнина от основаването на Първата българска държава.


2024 г. 25 май. Българското национално радио и Радио телевизия Цариброд си партнират чрез обмен на новини, културни, образователни и музикални програми. Генералният директор на националното радио Милен Митев и директорът на РТ Цариброд Владимир Велкович подписват споразумение за сътрудничество, с което затвърждават установените вече отношения между двете медии. С подписването на споразумението сънародниците ни в Западните покрайнини могат да слушат в ефира на Радио Цариброд новини и избрани предавания от програмите на БНР, а националното радио излъчва материали, създадени от РТ Цариброд, за живота на българите в западната ни съседка.


2024 г. 7 юли. Старт на ново туристическо предаване "Пътувай с Хоризонт", което се излъчва всяка неделя веднага след обедния осведомителен бюлетин. "Пътувай с Хоризонт" предлага на слушателите разнообразие от теми и полезна информация за почивка и туризъм. На 1 юли генералният директор на БНР Милен Митев и служебният министър на туризма Евтим Милошев поставят началото на институционално партньорство между обществената медия и министерството, част от което е подкрепа за новото туристическо предаване на програма "Хоризонт".


2024 г. 26 септември. Лидерска среща на ръководителите на обществените медии от Източна Европа започна в София. Събитието е сред акцентите в календара на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и за пръв път домакин е Българското национално радио.
HTMLText_31324D69_3065_0BB9_41B6_4332C9BD7ED7.html =
Д О М О В Е Т Е Н А Р А Д И О Т О


С Г Р А Д А Т А Н А У Л. „М О С К О В С К А“ 19


Сградата на ул. „Московска“ 19 е построена през 1914 г. и е архитектурна забележителност за град София. Дело е на големите български архитекти Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков по проект за нуждите на тогавашната Софийска банка. Проектът на сградата е дело на творчески екип, ръководен от виенския възпитаник арх. Георги Фингов с участието на Димо Ничев и Никола Юруков. Строежът започва от 1912 г. и завършва през 1914 г. Автор на статуята, на Меркурий, древноримския бог на търговията, e Марин Василев, един от основателите на съвременната българска скулптура и първият у нас, направил декоративна украса на обществена сграда.


След 1944 г. зданието е национализирано, а 1951 г.. там се настанява новосъздадената Държавна спестовна каса, сега банка ДСК.
В тази сграда Родно радио се премества през ранната пролет на 1934 г. Интересен факт е, че на 31 октомври 1931 г. от голямата банкова зала е осъществено първото извънстудийно излъчване на Родно радио, преименувано на 24 март 1934 г. в Радио София. На живо е предавано тържественото събрание на едноименната кооперация по повод Деня на народните будители.


В публикацията във вестник „Илюстрована седмица“ от 16 септември 1934 г. се твърди, че това е снимка на голямото студио на Радио София на ул. „Московска“ №19. Родно радио е притежавало и пиано. Вероятно то е пренесено от радиодома на ул. „Бенковски“ тук. Студийният прозорец еднослоен от отделни малки стъкла, прикрити, вероятно за подобряване на акустиката, със завеса.


На снимката от същата публикация се вижда говорителката на стол, с текст в ръка пред микрофон. Зад нея стои технически специалист, който вероятно управлява предавателя. Виждат се и няколко грамофонни плочи, което подсказва, че в студиото има и грамофон. Практиката е била говорителят, след като обяви музикалното произведение, сам да пуска грамофонните плочи. Този начин на разпределение на задачите на екипа се е запазил още дълги години.


Вижда се двойният студиен прозорец. От двете му страни, в апаратната и студиото, са монтирани на стенните стойки за микрофони. На тази в апаратната се вижда окачен първият микрофон на Родно радио – въгленов, с мраморен корпус, дарен от фирма „Филипс“. Този микрофон е възстановен от Христо Здравков и Захари Миленков през 1995 година.
В дясно от студийния прозорец на стената се вижда таблото със силнотоковия шалтер, предпазителите и електрическите ключове, с които са се включвали светлинните надписи от другата страна на студийния прозорец. На стената се вижда още едно мраморно табло, което най-вероятно е имало отношение към преноса на сигнала към предавателя и предавателната и приемателна антени.


Под студийния прозорец в ляво са разположени най-вероятно грамофони, защото на масичката под прозореца се вижда отворен албум с грамофонни плочи. На същата масичка има и метроном. В дясно следва още една по-широка маса, на която се вижда предавателят (или микрофонният усилвател), телефон „местна батерия“ и един радиоприемник, най-вероятно за контрол на ефирния сигнал.


Върху масичката, на която е отворен албум с грамофонни плочи, е постлан същият килим, който е на пода на снимката на студиото на „Родно радио“ на ул. „Бенковски“ – очевидно е използван за допълнение към акустичната обработка на стените. Те отново са покрити с материя, подобна на тази в студиото на ул. „Бенковски“.


Говорителят Петър Витанов е пред микрофон, поставен на стойка на пода. Дълги години всички говорители са работели прави пред микрофона! На стената до студийния прозорец е монтирана стенна стойка също за микрофон. В ляво са разположени два грамофона „Телефункен“ за плочи на 78 оборота. Задължение на говорителите е било освен обявяване по микрофона и пускането на плочите от грамофоните! Тонмайсторът (както тогава са наричали звукорежисьорите) е регулирал нивото на сигнала. Стените са облицовани с плат прикрепен с вертикални дървени лайсни.
След отпускането на иглата в браздата на плочата говорителят е подавал сигнала към апаратната с един превключвател. Така се е избягвало излъчването на пукане в ефира. На снимката се вижда в дясно микрофонът, монтиран на стойка на пода.


По повод пукането от допира до игличката, през годините 1943 – 44-та г., техниците са имали практика сутрин преди началото на програмата, за да проверят тракта до предавателя, леко да драснат по игличката и да го чуят от ефира. Това е бил сигурен знак, че всичко е на ред.


Под грамофоните се виждат вертикалните сепаратори за съхранение на грамофонни плочи подбрани за програмата на деня. Зад гърба му има още един шкаф с плочи, също така правилно подредени вертикално. В дясно от него се вижда микрофонът на стойка на пода. Под студийния прозорец е масата и поставката за текстове на изпълнителите. Тя е закрила почти напълно две светлинни тела за сигнали, от които вече е нямало нужда. На масата се виждат и няколко грамофонни плочи.


На стената е монтирана друга микрофонна стойка, която вече е използвана за осветителна лампа. В ъгъла се вижда и един радиоприемник. Възможно е да е използван и като говорител за звукови команди, които са се получавали от тонмайстора.


Надписите на някои от светлинните сигнали – например групата ВНИМАНИЕ, ГОТОВИ, ПОЧНИ, ПОЧИВКА, РАБОТИМЪ или ПО-ДАЛЕЧЕ, ПО-ТИХО, ПО-СИЛНО, ПАЗИ ТИШИНА, или полузакрития под прозореца ПО-БАВНО.


Микрофонът е един и това е налагало близкото разполагане на изпълнителите около него. На снимката този камерен състав се дирижира от младия Марин Големинов. Зад него се виждат грамофоните и една стенна стойка за микрофон използвана за окачване на осветителна лампа. Тук отново диригентът е с гръб към студийния прозорец.
## Tour ### Description ### Title tour.name = Регионални