ЕСЕН

Спомняте ли си детското стихотворение за есента:

На света, на света

най-обичам есента.

В пъстротата, в пъстротата

хубавее есента

на софрата й богата

сочни плодове ядем

и растем, растем …

С плодовете й обилни

ставаме юнаци силни!

С тези стихове Асен Босев е описал може би най-хубавото време на годината. Времето, когато земята се отблагодарява за положените грижи на своите стопани и ги дарява щедро с плодовете си.

С какви плодове ще дарят избирателите родните политици на задавщите се избори, обаче, не е ясно.

И не е ясно не само на редовата електорална единица, но и на самите политици. Което, поне от гледна точка на природонаселението никак не е лошо.

А не е лошо, защото в зланите есенни дни на всяка изборна година любимите ни властници някак си неусетно се преобразяват в изключително деликатни диалогични индивиди, готови не само да чуят тегобите на обикновените хора, но и да живеят с тях, че дори  и да посветят всичките си сили, воля и устрем да решат проблемите на обикновените граждани.

И най-хубавото е, че предизборното време е нещо като забързан каданс на личностното интелектуално развитие на политиците ни.

Те по неведоми пътища изведнъж разбират какви дивотии са произвели и рязко обръщат позицията си в напълно противоположна, което, между другото, го владеят перфектно.

Ето, преди дни изведнъж решиха, че е несправедливо гражданите да плащат не само 10 процента подоходен данък на държавата, но и още до 2 процента на общините.

Идеята беше на възпитаника на лицето Дянков и заместил го на поста финансов министър господин Горанов. Неговото ведомство аргументира идеята с това, че общините се нуждаели от нови приходоизточници. И за тази цел посочи бездънните джобове на данъкоплатците.

Същият този човек изведнъж се оказа невероятно сговорчив пред депутати от управляващото мнозинство и се отрече от допълнителния данък. Впрочем, мосю Горанов се отказа и от друга, меко казано спорна, а твърдо казано, определена като тъпа идея фирмите да  декларират пред данъчните покупки с възстановено ДДС над 700 лв. щото, виждате ли, част от тези покупки можели да бъдат всъщност не за фирмено, а за лично ползване.

Преведено на нормален език, става дума за това, че  - примерно - шефът на фирмата няма да ползва служебна тоалетна хартия на работното си място, както и да ползва телефона си, дори ако трябва да позвъни на пожарната, да речем, защото това също е лична употреба.

„Това е мярка, която предпоставя, че всеки е нарушител. Тя ще натовари над 200 000 фирми с безумно задължение да изготвят "разумни методики" за разпределяне на нещо, което не може да бъде измерено", коментира пред пресата депутатът Гроздан Караджов. Безумна – безумна, но май ще си остане, може би с някои корекции.

За сметка на това пък големият бизнес май ще го огрее, що се отнася до поскъпналия за индустрията ток. Трябваше му само една среща с премиера Борисов, за да получат от него обещание за пълна подкрепа.

В резултат протести срещу правителството няма да има, а представители на работодателски организации ще влязат в бордовете на държавните енергийни фирми. Те ще участват и в ценообразуването на електроенергията. Ще бъде изпълнено и друго искане на работодателите - да бъде "начертана" карта на спешните промени в сектора.

Да, малко е смущаващо, че частният бизнес ще има достъп до търговската информация на държавните фирми, но какво да се прави – предизборната есен дарява с плодове и то щедро, а понякога дори сбъдва мечти.

Но да не забраваме, че наесен се броят и пилците. Включително политическите такива.