„Дъвка за балончета“ е носталгия по детството, а не по соца

Премиерата на най-новият български филм „Дъвка за балончета“  предизвика фурор в Бургас. „Това не е носталгия по соца, а по детството“, каза режисьорът Станислав Тодоров - Роги в студиото на БНР Бургас. Той смята, че филмът е повод сегашните възрастни да се върнат назад и да видят какви деца са били, което ще помогне на общуването между тях и днешните тийнейджъри. Историята е реалистична, обърнахме внимание на детайлите, които са били част от детството ни. Тръбите за фунийки във филма са на оператора на филма и на осветителя, лексиконът е на една от сценаристките, каза Роги.

Филмът се казва „Дъвка за балончета“ защото това е един символ на нашето детство. Едно време събирахме картинките от дъвките „Турбо“, които бяха с коли и си мислехме, че ако събереш всичките, ще получиш награда, колело например. Не знам дали някой ги е събрал, продължи Станислав Тодоров.

Самата дъвка е една метафора, която показва отношението на малката Биляна към живота. Тя дъвче дъвката докато й свърши сока. Взима сладкото и вкусното и след това го изхвърля.

В сегашно време Калин (Иван Юруков) е отегчен рекламист с печеливши идеи, с малък син и разбираща го съпруга. Тайно пише роман. На улицата случайно го връхлита Биляна (Теодора Духовникова), с която са си обещали "да се оженят, когато пораснат".

Сега тя пак е провокаторът за спасяване от скуката. Връщат се спомените от детските им дни и бандата с още двама верни мускетари – пионерските връзки в ауспуха на директора (Малин Кръстев); "застреляният" с фунийка сърдит чичко от блока; изрисуваният с флумастер портрет на Тодор Живков като индианец (нали е Вожд), за което родителите ги чакат с наведени глави в нощта пред районното.

„Бащата“ на момчето, нарисувало портрета, изигран от Васил Ряхов, го понабива у дома. Това отново го връща в онова време, когато една такава постъпка може да те отведе в трудово-възпитателно училище, в строителни войски и да съсипе всичките ти мечти за висше образование и добра работа, разказа той в студиото на БНР Бургас.

Филмът е романтичен и това е първият български романтичен филм за новото време, след „Маргарит и Маргарита“, каза актьорът. Той прочете и свое стихотворение в ефир за първи път.

Станислав Тодоров - Роги и Васил Ряхов бяха изненадани от малки коледарчета в студиото на БНР Бургас.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.