Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

"Огледало за обратно виждане" от Мила Московска

Този разказ е част от третата книга "Приказни истории с БНР Бургас"

Художник на корицата: Кайли Яшова

     -Мишо! Хей, Мишо! Събуди се!

     Мишо се намираше в онова състояние на пробуждане, в което не можеш да си напълно сигурен дали още сънуваш, или си буден. След кратка пауза реши, че още спи и се обърна на другата страна.

      - Мишо! Псст, Мишо! Няма ли да се събудиш вече? Господи, толкова ли е трудно да събудиш човешко същество!

       Мишо осъзна, че се случва нещо странно.

     “Днес е събота, не съм на училище и този глас определено не е на майка ми.”

       С последната мисъл рязко отвори очи и седна в леглото. Това, което видя, го накара да се опули. Стаята му изглеждаше наопаки - леглото висеше от тавана, полилеят стърчеше от пода, пердетата висяха наобратно, а книгите в библиотеката висяха със заглавията надолу. Мишо окончателно се разсъни.

       - Какво става тук? Това да не е някаква шега? - възкликна той.

       - О, виждам, че вече си буден! Отне ти точно 15 минути.

     Мишо се обърна в посоката, от която идваше гласа и дъхът му спря. Пред него висеше с главата надолу момиче на горе -долу неговата възраст, само че съвсем не изглеждаше по обичайния за тийнейджърите начин - кожата ѝ беше с цвета на небето, косата ѝ - лилава, а очите ѝ отразяваха отблясъците на залеза.

       - Да му се не види! - това беше всичко, което Мишо успя да каже. Учуди се, че гласът му прозвуча пискливо, а не с тази мъжествена дълбочина, с която толкова се гордееше напоследък. Неспособен да добави каквото и да е, той гледаше момичето втренчено и се чувстваше, меко казано, идиотски. За момент си помисли, че приятелите му го правят на глупак със скрита камера, но момичето изглеждаше прекалено истинско, за да е просто номер.

      - Разбирам, че си изненадан, нормално е. Все пак, не всеки ден попадаш в Огледалния свят. - каза тя, след което седна до него на леглото. По-скоро висна надолу с главата, а лилавите ѝ кичури се спуснаха чак до полилея. Мишо чак тогава осъзна, че и той виси  надолу с главата. Това не му помогна да си събере мислите, даже напротив - чувстваше се все по-объркан, дори уплашен, макар че не искаше да го признае.

       - Преди да ти падне ченето, нека ти се представя - аз съм Луна, с ударение на “у”. Проекция съм на Огледалния свят. Фактически, ти се намираш в изкривена реалност, за която никой дори не подозира. Даже аз се изненадах, като те видях тук.

     Мишо продължаваше да се пули и нищо не казваше.

       - Ако се чудиш откъде ти знам името, мога да чета мисли. - каза Луна. - Разполагах с предостатъчно време да разбера, че си на 13 години, майка ти е лекар, баща ти е художник, нямаш братя и сестри и си слаб ученик. - момичето се подсмихваше, докато изреждаше тези факти, които просто нямаше как да знае. Мишо продължаваше да мълчи.

       - Виждам, че скоро няма да кажеш нещо, затова ще ти разясня какво се случва. По някаква изключително рядка случайност твоето подсъзнание те е прехвърлило в нашия свят. В момента всичко, което виждаш, е огледален образ на твоята реалност.

       Мишо не беше глупав, даже напротив. Той осъзнаваше, че е попаднал на място, на което не искаше да бъде, виждаше неща, които не искаше да вижда и слушаше момиче, което не искаше да слуша. Всъщност, той все още се надяваше, че сънува.

      - Съжалявам, че ще те разочаровам, но не сънуваш.- усмихна се Луна. - Вярно е, че някак си успял да попаднеш тук, за което не можеш да обвиняваш мен. Не съм те канила и не по - малко от теб искам да се върнеш там, откъдето си дошъл. - каза тя.

        - Ъъъъ... - това беше всичко, което Мишо успя да каже.

       - Ако искаш, ще те оставя за малко, за да си събереш мислите. - заяви момичето с лилавата коса и понечи да излезе.

       - Стой! Къде отиваш? Не можеш да ме оставиш тук! - изкрещя Мишо, след което засрамено млъкна. Искаше да каже “Не ме оставяй сам” и знаеше, че тя го разбра.

       - Добре де, само не преигравай. - саркастично отговори Луна и седна до него.

        - Не можеш да си тръгнеш ей така, не и след като ме събуди, говориш ми неща, които не разбирам, изглеждаш меко казано странно и изобщо няма ли някой да ми обясни какво, по дяволите, става тук! - извика отчаяно Мишо и се огледа, за да види дали има изход от проклетата стая. Тогава видя, че стените, таванът и подът бяха огледални и затова всички предмети в стаята изглеждаха наобратно. Врата обаче не се виждаше.

       - Нека ти обясня нещо. - каза странното момиче - Ти си попаднал тук не случайно. Може да се каже, че си първият от 942 години насам, който успява да надникне в Огледалния свят.

       - Чудесно, сега ми кажи как да се върна обратно и обещавам, че няма да кажа на никого за това, което съм видял. Не че някой ще ми повярва. - измърмори момчето и добави: - Ти знаеш как мога да се върна, нали?

        - Не точно... - отвърна Луна. - Последният път, когато при нас  попадна човек, не успя да се върне, но аз бях малка и не разбрах причината. Знам само, че в Огледалния свят идват хора, които са вечно недоволни, мислят, че никой не ги разбира и че животът им дължи извинение за всичко. Включително и за това, че Земята се върти.

       Тогава на Мишо му просветна. Пред очите му преминаха последните няколко седмици и той си спомни с болезнени подробности как се караше с майка си, как си слагаше слушалките, когато баща му се опитваше да говори с него, как се подиграваше на приятелите си почти за всяко нещо и как не влизаше в часовете, когато решеше, че не му се учи. В този момент той изпита неочаквана болка и съжаление за всичко, сторено от него. Почувства се в безизходица и наказан за несправедливото си отношение. Всичко, което искаше сега, беше да се върне у дома и животът да продължи както досега.

       - Не унивай, ще измислим нещо. - каза Луна със съчувствие в гласа.

       - Да, бе. - отвърна той обезсърчено. - А ти защо си със синя кожа и лилава коса? - каза, колкото да поддържа разговор.

       - Интересно, че ме виждаш така. Понякога хората ни виждат като животни, друг път като чудовища, повечето не ни виждат изобщо. Всичко зависи от вътрешния свят на човека, от неговите страхове, фантазии и мечти. Предполагам, че ме виждаш така заради книгите, които си чел. Образът ми е такъв, какъвто ти диктува въображението. Това е идеята на нашия свят - в него е вижда като в огледало за обратно виждане всичко от твоя живот. Явно има неща, които трябва да поправиш, но хубавото е, че не всичко е тотално загубено.

       - Тогава ми помогни да се върна у дома! Започва да ми се вие свят! - извика Мишо. - И защо се казваш Луна? Що за име е това?

       - Това също е огледален образ. На мястото на слънцето, което обикновено не забелязваш, сега виждаш месечината на твоята безизходица. - отговори тя.

       - Писна ми от тия глупости, искам вкъщи! Искам да се извиня на мама, да прегърна татко, да поканя приятелите си на гости и всичко да е нормално! Не може да остана затворен тук завинаги, това е абсурдно! Не знаех, че въображението ми може да ме вкара в такъв филм, искам това да престане! - гласът на Мишо потрепери и очите му се напълниха със сълзи.

       - Тогава се погледни в огледалото и този път може би ще видиш нещата такива, каквито искаш и можеш да ги направиш. - предложи Луна.

       Мишо затвори очи. Представи си цялата си стая - предмет по предмет - в обичайния ред. В мислите си описваше внимателно всяка подробност и всеки детайл на обичайното му място, за да може като отвори очи, да ги види там. От старание се унесе и се стресна, когато чу майка му да казва:

       - Мише, няма ли да ставаш? 11 часа е вече!

       Мишо отвори очи и осъзна, че никога досега не се е чувствал толкова щастлив, облекчен и благодарен.


Автор: 

Мила Московска - VI клас

ОУ „Васил Априлов“- Бургас

Художник на корицата: Кайли Яшова, Национална гимназия за приложни изкуства "Св. Лука" - София

Този разказ е част от третата книга "Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от третото издание на конкурса "Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 14 години с над 150 творби. 
Събрахме 56 истории, родени от чистото, красиво и безгранично детско въображение. 
Благодарим на печатница "Информа принт", Регионална библиотека "Пейо Яворов" - Бургас, информационния сайт "Черноморие", екипа на детското онлайн списание "Щъркел" и поетесата Яна Вълчева от Бургас. 

© БНР Бургас, 2019 


ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА МАРИАНА РАЧЕВА ОТ БНР БУРГАС:


Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ОЧАКВАЙТЕ В "АКЦЕНТИ" НА 20 ЯНУАРИ:

Всяка сутрин трябва да се будиш с нещо добро: добро настроение, добри чувства, добри намерения. Добро утро от БНР – Бургас и пожелания за успешен ден! Предлагам ви да започнем днешната сряда и с чаша любимо кафе и положителни мисли. Ето и темите в сутрешната ни програма от 7 до 10 ч. -   Бизнесът настоява ресторанти и заведения..

публикувано на 20.01.21 в 06:30

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 19 ЯНУАРИ!

„За“ и „против“ подземен паркинг под градинката на Часовника в Бургас? Темата, която разбуни духовете през миналата седмица, продължава да вълнува експерти и граждани на морския град. Против това намерение се обявиха и от бургаската структура на Камарата на архитектите. Аргументите им ще чуем след новините в 8 часа. За силата на образованието..

публикувано на 19.01.21 в 07:03

ОТВОРИ ОЧИ С БНР БУРГАС от 7 до 10 часа на 18-ти януари

Според народните вярвания свети Атанас господства над зимните студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова празникът е известен още и като Среди зима. Добро утро на Атанасовден и честито на именниците! Свежо начало..

публикувано на 18.01.21 в 06:39

ОЧАКВАЙТЕ В ЕВА В НЕДЕЛЯ СЛЕД 13 ЧАСА!

Бахър - голям студ. Модър-син за цвят, ясен за време, весел за характер. Сполай!-благодаря, жив да си. Тези и други диалектни думи, които сме забравили, но придават толкова цвят и емоция на езика ни, възкресява Виктория Бешлийска в блога си „По дирите на думите“. И ги онагледява с истории от живота. Как интересът към езика я отведе до дебютния й..

публикувано на 17.01.21 в 12:19

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 15 ЯНУАРИ!

Първо посещение на региона прави министъра на туризма Марияна Николова днес в Бургас. От бранша я чакат с много въпроси за неизвестните около сезон 2021, поставяме ги в темата на деня след новините в 8 часа заедно с туроператора Иван Кирязов. Парламентарни избори на 4 април, а не на 28 март, вече има указ на държавния глава за тази дата...

публикувано на 15.01.21 в 06:58

ОТВОРИ ОЧИ С БНР БУРГАС от 7 до 10 часа на 14-ти януари

Утрото е по-щастливо от вечерта! До този извод са стигнали учени, анализирайки стотици милиони съобщения, оставени на сайта за микроблогове Twitter.   Социолози от университета Корнуел използвали специална програма, за да открият позитивни думи и изрази оставени от потребители от 84 държави в продължение на 2 години.  А   нашите баби и..

публикувано на 14.01.21 в 06:50

ОЧАКВАЙТЕ В "АКЦЕНТИ" НА 13 ЯНУАРИ:

Здравейте, в дъждовното утро на днешната сряда! Време за разсънване в делника с чаша кафе и приятна компания. Когато ви е много трудно, помнете едно – ако се предадете, по лесно няма да стане! Ето и темите в сутрешната ни програма от 7 до 10 Ч: -   Следим обстановката в региона след падналите обилни валежи и продължаващия дъжд,..

публикувано на 13.01.21 в 06:30