Закон, който Австралийският парламент прие задължава технологичните гиганти да възмездяват медиите за публикуване на създадено от тях съдържание. Благодарение на него, се очаква двете водещи компании в дигиталния сектор Google и Facebook, да инвестират десетки милиони долара в споразумения за ползване на местно съдържание.
Това доведе и до големия скандал в края на февруари, когато „Фейсбук“ ограничи информационното съдържание на територията на Австралия.
Вени Марковски, председател на Интернет общество в България е на мнение, че това е въпрос, който не трябва да се решава законодателно, а чрез преговори.
"Ако трябва да се плаща за публикуване на препратки, в един момент може да се окаже, че трябва да се плаща за всички препратки. Това при предположение, че те не генерират печалба от подобни действия, не виждам как може да се финансира. Тъй като едно е да се споделят част от рекламните приходи, ако някое издание публикува издание, което се популяризира във Facebook, може да се преговаря за процент от рекламата да отиде при изданието. Но да се плащат пари, само защото човек е получил възможност да кликне някъде и да прочете информация..."
За БНР Анджела Милс Уейд, изпълнителен директор на Съвета на европейските издатели, сподели, че подходът на Австралия има подкрепа в много европейски страни.
„Някой членове на ЕП призовават за механизъм за арбитраж за разрешаване на спорове по Австралийски модел, който да бъде добавен към проекта на закона за цифровите пазари (DMA), с който да се контролират големите технологични компании. Бихме подкрепили това.
Съветът на европейските издатели, заедно с Microsoft излезе със становище, в което призоваваме за такъв механизъм в Европа."
Според нея се нуждаем от механизъм, който да задължава т.нар. „дигинални портиери“, които контролират достъпът до информация, да сключат споразумение с всички издатели, независимо от големината и влиянието им.
Със Закона за цифровите услуги (DSA) и Закона за цифровите пазари (DMA) ЕС иска да подложи цифровата икономика на нови правила. Първият предефинира правата и задълженията на доставчиците на съдържание в интернет. Особено големите платформи, които достигат до повече от десет процента от населението на ЕС, трябва да бъдат регулирани много по-строго. Това включва премахване на незаконно съдържание и поддържане на свободата на словото.
Законът за цифровите пазари трябва да адаптира законодателството в областта на конкуренцията към платформената икономика. Големите доставчици като Google, Facebook и Amazon постигнаха голяма пазарна мощ и вече имат т. нар. функция "пазачи на входа“. Тоест те дават достъп на по-малките компании до пазара. Ето защо е особено важно да се отнасят справедливо с тези компании и да не ги дискриминират заради собствените си предложения.
Нидерландския евродепутат Kим Ван Спарентак от Групата на зелените коментира, че нашето общество зависи от няколко големи платформи.
„Досега не успяхме да справим с предизвикателствата в цифровия пазар. Този закон за цифровите пазари цели да се ограничи растежа на тези големи играчи и да ги спрем да използват своята сила, за да навлизат във всички сфери на нашия живот. Така ще се намали ролята на дигиталните портиери върху нашите потребителите.“
Именно конфликтът между австралийското правителство и Facebook показа, че държавите и корпорациите са готови да предприемат строги мерки.
И още, френският евродепутат Дидие Жофроа предложи да е ясна самоличността на всеки с профил в социалните мрежи.
Подробностите в звуковия файл.
Репортажът е създаден като част от рубриката "Рестартирай Европа. По-силна - за теб", която се излъчва с финансовата подкрепа на Европейския Парламент.
Стойността на човешкия живот и цената, която нашите предци са били готови да платят за неговото спасяване по време на Холокоста отвори врати към знанията и въображението на над 300 младежи от България, Израел, Германия, Румъния, Австрия, Унгария, Украйна, Словакия, Полша, Испания, Франция и Латвия. Единадесетият Международен литературен ученически..
Инспекция на ремонтните работи по ул. „Доктор Нидер“ направи к метът Димитър Николов и инж. Чанка Коралска, информират от Община Бургас. Там ВиК постави нови тръби, а след тях минаха и други оператори на подземни мрежи. Възложена е работа по изграждане на тротоари и отводнителна система. От понеделник ще започне нареждане на паважна настилка по ул...
Предстои пълното обновяване на улица “Патриарх Евтимий” в Бургас, съобщи кметът Димитър Николов. Ремонтът започва след Великденските празници. Получено е одобрение от институциите. Финансирането е от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предстои цялостна интервенция с подмяна на водопровода и канализацията, изграждане на..
От днес в 10 часа влизат сила промените в светофарната уредба на кръговото в Айтос, съобщават от общината. Във връзка със сигнали на граждани за светофарната уредба на кръговото кръстовище на ул. "Славянска", ул. "Хаджи Димитър" и ул. "Гарова" в град Айтос, ще бъдат променени І, ІІ и ІІІ циклограми на пешеходния поток и завиващите на дясно в едно и..
Поради извършване на ремонтни дейности по електросъоръженията днес от 09:00 ч до 13:00 ч без ток ще бъдат клиентите от гр. Поморие, ул. "Европа" № 37, 39, 40, 42, 43, ул. "Крайбрежна" № 73, 81, ул. "Огоста" № 3, 4, 5, ул. "Тимок" № 14, 20, 24, 26, 35, ул. "Тутхон" № 1. Без захранване ще бъдат и хората в гр. Средец, бл. АПК вх. 4 от 9 до 17 часа. Със..
Прекъсвания на ефирния сигнал на БНР Бургас са възможни днес за района на Малко Търново. Причината е редовната годишна профилактика на предавателя на честота 98,9 MHz. Програмата на общественото радио няма да може да се слуша ефирно в споменатия район днес от 9:00 до 17:00 часа. Може да слушате програмите на БНР през интернет сайта binar.bg.
Бургас почете 109-ата годишнина от геноцида над арменците, извършен в пределите на Османската империя през 1915 година. Присъстваха десетки граждани и общественици. Пред църквата „Сурп Хач“ в центъра на Бургас прозвучаха химнът на Република България и този на Република Армения. Слово произнесе общинският съветник Мадлен Мутафян: "На този ден е..
Свещеници от Сливенска епархия с писмо до Светия синод, в което искат църковен съд спрямо двама свещеници, единият от които е и епархийски избирател...
Безпрецедентна забрана за улов на бяла мида променена от един на три месеца предизвика недоволството на рибари и рибопреработвателни предприятия по..
От петък ще започне изплащането на великденските добавки от 100 лева за пенсионерите с пенсии до линията на бедност от 526 лева, съобщават от Националния..