Бургаският архив съхранява документи и снимки за риболова през миналия век

По повод Никулден ви разказваме за рибарите, рибите и раците в морето и езерата край Бургас. Ще се позовем на документи и снимки, които са запазени в Държавния архив в града ни. Те ще ни върнат близо век назад в миналото и ще ни разкажат за риболова, който се практикувал от мъже на различна възраст и от различен етнос (сред тях имало българи, турци, гърци, арменци), които мятали мрежи както в Мандра и Вая, така и в Черно море.

В началото на XX в. уловеният сафрид, хвърляли отново в морето, защото не бил сред предпочитаните за похапване риби. Дребната трицона (това е цацата) пък придобила икономическо значение, а скумрия тогава наричали скумбрия.

В Бургаския архив има регистрирани 19 фонда с информация за морската индустрия, предимно риболов и преработка на черноморска риба през 20 век. През 1927 година е създадена Районната инспекция по рибарство в Бургас със задача да контролира риболова в Черно море и Черноморските блата от трите сектора – държавен, кооперативен и частен. До 1940 г. тя отговаря за района от нос Емине до р.Резвая на турската градница. А след връщането на Южна Добруджа под нейн контрол са присъединени и рибните тържища в Балчик, Каварна и Шабла до румънската граница.

В данните на инспекцията може да се види изключително голямо разнообразие от риби, които тогава е имало в морето и езерата. Между 1 и 31 август 1926 година са уловени 17 290 кг риба в Мандра и Вая, съобщи директорът на архива Данка Георгиева: 

Това е доста сериозно количество! Като има шаран, бяла риба, сулка, кефал, попчета, червеноперка и др. Има дни, в които няма улов, но има други, в които мрежите са били пълни. Данните са на риболовна кооперация „Шаран“, която тогава ги е стопанисвала.

За периода 1924 - 45 година в бургаския архив има запазени преписки с риболовни кооперации,  които тогава са стопанисвали 75 даляна и преписки с физически лица, които за същия период стопанисват 125 даляна. Сега отскачаме до 1943 година със сведение за видовете риба, която е ловена тогава, морска и сладководна, като видовете, които са отбелязани в документите са 35: 

Най - предпочитаната риба е била паламудът, след това е била скумрията, после хамсията, шарана! Споменава се и турука, за който моя дядо казваше, че е най - вкусната риба, която той е консумирал!     

В своите отчети районният инспектор анализирал дейността на инспекцията, а по тях може да се съди и за развитието на риболова. Според него предприетите стъпки от страна на Министерството на земеделието, като доставката на безмитни мрежи и друг спомагателен инвентар е увеличавал възможностите на  риболовците. Разширяването на  консервната индустрия също повлияло положително върху развитието на рибарството и увеличаването на улова. Паламудът и скумрията били най – търсените, но е нараснало и значението на други видове риба, добави още Георгиева:

Интересно е, че цацата, която не се ловяла и не се отбелязвала, през 1940 година са посочени уловени 426 274 кг, което я поставя на трето място. При развитието на консервната промишленост сафридът, който изхвърляли в морето, защото не бил харесван като риба, но след това той намира добро приложение и заема четвърто място в морския риболов!

В Държавния архив в Бургас са запазени и доста любопитни снимки, които разказват за бита на риболовеца през миналия век. Запазен е албум на риболовната трудово производствена кооперация „Български черноморски риболовец“ в Бургас. В него има снимки на ръководството на кооперацията, на членовете й, както и такива които показват подготовката и осъществяването на риболова повече в езерото Вая, но и в морето. Снимките обхващат едно десетилетие, не са датирани, но предположенията са, че са от 30-те години.

В този албум има и снимки от Морската и рибна седмица през 1935 година, която се е организирала от Общината в Бургас, като целта е била да се популяризира риболова, търговията с риба и туризма. Има данни за периода до 1938 година, като тази седмица включвала не само продажба на риба, но и спортни събития и такива за забавление. Идвали хора от цялата страна, като пътуващите с железницата са ползвали 60-70 % намаление. Бургас бил посещаван през тази седмица от средно 23 хиляди души.