Един от доайените на Пясъчния фестивал в Бургас - Атанас Стоянов ще участва в изложба в чешката столица, която ще бъде открита на 4 март. 

Той е и дългогодишен преподавател в художествените паралелки на училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Бургас и скулптор.  

Атанас Стоянов ще открие съвместна изложба с художничката Детелина Христова. Поканата за тяхното участие е от преди месец,  от Българския културен институт, където ще се състои и официалното откриване на експозицията. 

Изложбата е озаглавена "Дистанция". Тя обединява творчеството на двамата автори, които изследват понятието за дистанция в съвременното общество, както в личен, така и в социален контекст.

За специалното събитие Стоянов е подготвил 31 живописни творби, които съчетават абстрактен стил и новаторски подходи, като интерпретация на съвременните човешки преживявания в глобализирания свят - изолация и свързаност.

Атанас Стоянов е автор  на бюста на Александър Стамболийски в Морската градина и е сред доайените във Фестивала на пясъчните фигури.

На 49-годишна възраст внезапно почина Янко Маринов - високо ценен пианист и органист, византолог, ерудит, научен изследовател и основател на консорта за старинна музика Concerto Antico.

Роден в Бургас, Маринов е гордост за клавирната школа в града, а в НМА "Проф. Панчо Владигеров" - София изучава пиано в класовете на проф. Стела Димитрова-Майсторова и Маргарита Кръстева, и орган при проф. Нева Кръстева. Като пианист печели първа награда на Националния конкурс за пианисти "Димитър Ненов" (1991), втора награда на конкурса "Светослав Обретенов" в Провадия и др.

През годините специализира и в чужбина. Увлича се от старата музика, в областта на която е безспорен капацитет. През 2002 г. става един от основателите на Органово общество към Софийска филхармония. Прави много записи за Българското национално радио, а от есента на 2004 г. е назначен за органист в Католическата катедрала „Свети Йосиф“ в София.

Янко Маринов беше уважавана личност и от музикантите, и от слушателите, които подкрепиха номанацията му в анкетата "Музикант на годината 2014" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" и той получи наградата в категория "Активна творческа дейност".

Остават неосъществени много негови планове за концерти и записи. 

Поклон пред паметта му!

Най-новият български филм, вдъхновен от личността, делото и влиянието на "Петър Дънов - Учителя" ще може да се види в Бургас на 2 март, неделя. 

Специалната предпремиерна прожекция ще се състои от 18 часа в Конферентната зала на Центъра за съвременно изкуство и библиотека.

Филмът за Учителя и неговото непреходно учение за духовно просветление е реализиран в две части. Той се стреми да проследи как се е разпространило учението  по целия свят. Снимки са правени на два континента,  с много любопитни кадри на последователи и от Африка.

Едната серия прави опит да навлезе дълбоко във философията на самото учение.

На прожекцията ще присъстват повечето от участниците в проекта, както и продуцентите.

Фулмът излиза в партньорство с Българска национална телевизия и е подкрепен по Фонд "Култура" на Община Бургас. 

Експозицията "Вековна Странджа - хора и традиции" се открива днес от 16 часа пред "Часовника" до сградата на Община Бургас. Автор на фотоизложбата Христо Анестев. Изложбата е посветена на 3-ти март - денят, в който България отбелязва свободата си.

Магията на Малко Търново и неговите околности, обичаите и непреходния дух на местните хора улавя чрез обектива си любителя фотограф. Автентичните кадри са запечатали моменти от ежедневието, празниците и уникалните ритуали на региона, предавани през поколения.

На таблата ще могат да се видят панорамни кадри на Малко Търново и странджанските пейзажи, моменти от Стоиловския Преображенски събор, който ще се утвърди като един от най-значимите фолклорни празници в региона. Ще се представят и кадри от Фестивала на хляба в Малко Търново, където местните традиции ще оживеят чрез песни, танци и майсторски приготвени обредни хлябове.

Сред другите впечатляващи кадри са Големият Врис, момчешко хоро в реката край водопад Докузак и други впечатляващи снимки.

Идеята за изложбата се осъществява с подкрепата на кмета на община Малко Търново Илиян Янчев и неговия екип, които работят за популяризирането на района като устойчива туристическа дестинация.

„Тази изложба ще бъде поклон към корените ни, към непоклатимия дух на странджанци, които векове наред са живели с песента на гората, с ритъма на хората, с легендите за герои и светии. Тя ще докаже, че България ще остане жива в сърцата ни, че традициите ни ще бъдат нашата сила и че Странджа ще остане един от най-святите кътове на родината“, споделят организаторите.

"Първите два цикъла преливат един в друг, като идея."Фрагменти от една мечта" е продължение от предишната ми изложба, когато представях стари бургаски къщи и лодки, но сега я надградих и не изглежда толкова носталгично. По-скоро ми дава свобода да пътувам в миналото, дори в детството, стъпвайки на тези тротоари и паважи, които съм рисувал и които ме държат в делника. В същото време завършвам, пак там с едни детски фрагменти, като хартиени лодки, символ на мечтата", сподели Димо Колибаров. 

За Димо Колибаров посвещаването на изкуството е сложен процес, изискващ време и осъзнатост. Учи студентите си да търсят своята идентичност, да не се самохаресват прекалено и да не се страхуват от грешките си, защото така се развиват в работата си. 

Юбилейната година за доц. Колибаров ще бъде изпълнена с артистични събития, които ще дадат възможност на ценителите на графичното изкуство да се докоснат до най-новите му произведения и да проследят творческите му търсения. През април предстои изложба във Варна, а през лятото доц. Димо Колибаров ще подреди свои творби в Градската галерия в Поморие.

Димо Колибаров е познат с работата си в областта на графиката и особено в техниката на дълбокия печат. В момента е доцент в катедра „Графика“ на НХА, където преподава "Графика и композиция". След откриването на филиала на Академията в Бургас, е негов директор до началото на 2024 г. Член е на Съюза на българските художници.

Възпоменателна сребърна чаша на опълченец, участвал в боевете при Шипка, е представена в Историческия музей в Бургас. Редкият по рода си предмет е изложен по повод националния празник Трети март. Чашата е от масивно сребро и тежи 72 грама, съобщи главният уредник Иванка Делева:

„Тя е една от няколкото запазени сувенирни чаши, които са били подарени на български опълченци, в знак на признателност, от руския император Николай II през 1903 г., по повод 25-годишнината от Руско-турската война 1877 – 1878 г. Всяка е била поставена в специална дървена кутия инкрустирана с императорския герб. На дъното на всяка е и името на опълченеца, които я получава. На тази която представяме пише – Благой Георгиев. Чашите са били за 140 опълченци и са били персонални!"    

Културната ценност е придобита неотдавна от Националния паметник музей „Шипка – Бузлуджа“ и гостува в Бургас в рамките само на една седмица – от трети до седми март. Сувенирният съд допълва и обогатява подредената в Историческия музей изложба – "90 години в 90 снимки. Паметникът на свободата. Път във времето.", която може да бъде разгледана до края на месец март. 

  

Център „Алеф” удължава срока за получаване на творби в дванадесетото издание на Международния литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена” до 1 април 2025 година. До промяната се стигна поради големия интерес и многобройните запитвания от страна на учители и ученици в страната и чужбина.

В конкурса могат да участват ученици от 8 до 12 клас от България и чужбина. Те трябва да създадат художествен разказ или кратък филм /5 мин/, посветен на жертвите, спасените или спасители по времето на Холокоста, като акцент в творбите е безпрецедентния пример на спасяване на българските евреи. Припомняме, че тазгодишната тема, по която младите автори ще трябва да работят е „Ако не бяха те…”. 

Всички номинирани автори от авторитетно международно жури ще  бъдат поканени да участват на разноски на организаторите в 3-дневен Международен младежки литературен фестивал „Приятелството – смисъл и спасение”, който Център „Алеф” ще проведе за четвърта поредна година в Бургас през м. май-юни 2025 г.Победителите ще бъдат обявени на специална церемония по награждаване. Най-добрите разкази от конкурса ще бъдат отпечатани в сборник, който е ценно учебно помагало за уроците по история, свързани с темата за Холокоста.

Културата и светът не са разпокъсани, а представляват едно цяло, смята известният литературен критик и журналист Митко Новков и го показва чрез последната си книга „Вслушвания“. Тя съдържа дванадесет културологични и литературоведски есета, които обхващат широк спектър от теми – от Античността до съвременността, от митологията до модерната литература. Есетата са резултат от дълбоко интелектуално търсене и ерудиция, като авторът успява да разкрие неподозирани връзки между различни културни явления и да предложи нови интерпретации на познати теми. 

Ето какво сподели за есетата си Митко Новков при представянето на книгата в Бургас:

"Те стъпват на много четене. Аз не съм чак толкова пишещ човек, аз съм по-скоро четящ човек, много четящ човек. И те стъпват на това четене. Но когато човек чете и се опита да вникне в думите изречени от другия, му се поражда желанието да ги изкоментира. И това са есетата, те са един вид диалози с хора, които са ми правили изключително силно впечатление със свои текстове. Мишел Фуко е например единият от тях, а другият е Борхес, разбира се, когото аз обожавам. Третият е Пол Валери, там има един текст за господин Тес, който е бил на концерт с Валери. И много други, но всички тези хора са имена, които са писали гениални и свръх талантливи неща, и по някакъв начин са ме предизвиквали да говоря за тях", сподели Митко Новков. 

В есето Митко Новков е намерил своя жанр, смята доц. Ани Бурова, която е редактор на книгата. Според нея събраните във „Вслушвания“ есета стъпват върху впечатляваща начетеност, като читателят може да научи много от тях. 

„Вслушвания“ е подходяща за читатели, които се интересуват от задълбочени анализи и нови перспективи в областта на културата и литературата.

Митко Новков е  автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Бил е директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература.

Премиера на оперетата "Царицата на чардаша" от Имре Калман предстои на сцената на Държавна опера-Бургас тази сряда, 26 февруари. Режисурата е на Александър Текелиев, а зад диригентския пулт застава Иван Кожухаров. За костюмите се грижи Яна Дворецка. Хоровият състав ще бъде с диригент Александър Чепанов, а автор на  хореографията е Марина Змеева-Маркова с помощник-режисьори Лина Пеева и Петър Тихолов. 

Постановката е опит за един по - модерен и даже по - натуралистичен подход отговарящ на днешното време, каза сценографът Иван Токаджиев:

„Тази оперета пленява публиката с гениалната музика на Калман и с това, че запазва националната идентичност и носи привкуса на унгарската култура. Сюжетът, в днешното време може да прозвучи на някой малко лековат, но той в себе си залага на най – съкровените човешки чувства, които нямат измерение нито във времето, нито в пространство и това е любовта. Затова и по – голямата част от цветовите решения и архитектура на сцената са подчинени на това весело и спонтанно избухване на чувства, настроение и радост. От гледна точка на сценографията опитали сме се да направим един функционален декор, който да отговаря на атмосферата на отделните картини, на отделните места и акценти в сюжета, но и в същото време да бъде и мобилно решение, което да пътува на други сцени и да създава радост на публиката!“

За главните роли в „Царицата на чардаша“ е предвиден двоен и троен солистичен състав. За ролята на Силва репетират мецосопраното Йоана Кадийска, сопраните Мария Славова и Диляна Донева. За образа на Едвин се готвят двама тенори - солистът на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ Пеньо Пирозов и Яни Николов. За ролята на граф Бони Канчиану репетират Яни Николов и Йордан Христозов, баритон. Като Контеса Щаси ще се изявяват Мария Славова и Мария Юрковская, мецосопран. Образът на писателя Фери Бачи ще бъде пресъздаден от басите Диман Панчев и Костадин Мечков, а келнерът Мишка ще бъде тенорът Мирослав Димитров. За ролята на княгиня Цилика репетират сопраното Людмила Михайлова и мецосопраното Ирина Доброволская. Бургаската публика ще види и Милен Динолов като нотариуса Киш, Петър Тихолов като Княза, а Емил Пейчев - като Генерала. 

В спектакъла, който се изпълнява на български език, участват още съставите на оркестър, хор и балет на Държавна опера – Бургас.

Премиерата на оперетата „Царицата на чардаша“ ще е в сряда, 26 февруари от 19 часа.  

Списание ЛИК посвети февруарския си брой на Българското национално радио. На 25 януари се навършиха 90 години от създаването на медията. На тази дата през 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.

Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено "БНР 90 години по-късно". То ще бъде представено днес от 17.00 часа в Мраморното фоайе на БНР на бул. "Драган Цанков" 4. 

Събитието ще бъде съпътствано от откриването на изложба "90 години БНР – радиото на поколения Българи", която представя фото и архивни документи от фондовете на Държавна агенция "Архиви" и БТА.

Във въведението на ЛИК генералният директор на БТА Кирил Вълчев посочва, че този брой на списанието е "обяснение в любов към радиото".

"А тази любов е лично преживяване за много хора – за създаващите БНР през годините, за гостите в ефира му и за неговите слушатели", пише той.

Вълчев допълва, че в изданието има още един важен знак:

"Tой е общо дело на БНР и БТА като пример за сътрудничество, което може да прави българите по-успешни, а резултатите от усилията ни по-добри, когато сме водени от любов в делата си".

Генералният директор на БТА припомня, че част от развитието на това десетилетно сътрудничество е новото предаване "Радио ЛИК" по програма "Христо Ботев" на БНР, което представя новите броеве на списанието на БТА всеки месец.

"Аудиторията винаги е на първо място", казва в интервю за списание ЛИК генералният директор на БНР Милен Митев. Той допълва, че медията подкрепя българското изкуство и особено младите творци.

"Не е нужно всички да ни харесват, но всички ще ни уважават, ако спазваме ясни принципи в работата си. Уверен съм, че най-силните години тепърва са пред нас", посочи Митев и добави:

"Днешното време изисква, освен да разказваме историите на другите, да се научим да разказваме увлекателно и собствената си история", коментира той.

Освен това припомня, че не бива да се забравя, че "освен медия БНР е и културен институт, дом на шест музикални състава на световно ниво и най-голямото звукозаписно студио в страната".

През годините на директорския пост на радиото са били различни личности – мъже и жени, които са подпомогнали развитието и адаптирането му към промените на историческото време. Какви са били директорите на медията, как са се отнасяли към служебните си задължения и как е изглеждало радиото, погледнато през техните очи, или пък какви са били самите те, разгледани през спомените на техни съвременници и колеги, може да се научи от архивния фонд на БНР. Откъси от предоставени от архива на БНР записи с интервюта и изказвания на ръководители на радиото са поместени на страниците на ЛИК. Те започват с думи на  Сирак Скитник, който пръв оглавява Радио София през 1935 г., и стигат до Андон Балтаков, който е начело на радиото до август 2021 г.

Членове на Управителния съвет, както и на Обществения съвет на БНР се включват в две анкети, организирани от изданието на БТА. Албена Миланова, Димитър Димитров и Теодосий Спасов от Управителния съвет на БНР говорят за ролята на радиото в обществото днес и за неговото бъдеще, както и за регионалните програми и за целите, които стоят пред медията в момента.

Милена Димитрова, Ваня Монева, Огнян Траянов, Радина Велчева и Сава Димитров от Обществения съвет дават отговор на въпроса "Каква е днес обществената мисия на Българското национално радио?". 

Сред авторите на броя е Даниел Ненчев, журналист и ръководител на отдел "Стратегическо развитие" на БНР, който описва какво е радиото днес. Сред акцентите в статията му са актуалните проекти; целите, тенденциите и плановете, някои от важните истории на медията и възгледите, мотивите и надеждите на младите хора в екипа.

В анкетата, озаглавена "Радиото е магия – невидима и дръзка", дългогодишни радиожурналисти разказват за опита си в медията. Божана Димитрова, Диана Янкулова-Тренева, Лили Маринкова, Михайлина Павлова, Силвия Великова, Силвия Чолева и Чавдар Стефанов споделят как радиото се превръща за тях в съдба, кои са някои от ярките спомени в кариерата им и какво ще бъде бъдещето на радиото в свят, в който технологиите се развиват с невероятна скорост.

"Радиото отброява секундите на живота", казва през 2003 г. проф. д-р Веселин Димитров (1938-2009). Благодарение на два записа от архива на БНР читателите на ЛИК могат да проследят как изглежда историята на радиото, разгледана през неговия опит и знания.

"Натиск и съпротива" е заглавието на статията на доц. Вяра Ангелова, в която тя разглежда моменти в историята на радиото, които провокират журналистите да изразят своето недоволство. Тя се спира на някои от знаковите протести и кризи в БНР след 1989 г. Според нея, чрез тях се откроява продължаващата роля на БНР сред медиите и обществото: "Роля на непокорна медия, която периодично е подлагана на натиск, но която му се съпротивлява публично", пише доц. Ангелова.

В тематична хронология в ЛИК е проследена историята на радиото и по начина, по който тя е била отразена в емисиите и бюлетините на БТА.

Списанието завършва с интервю с проф. Боян Добрев – автор на мултимедийна изложба за историята на БНР, с която през януари бе дадено началото на честванията за годишнината на медията. 

"Радиото се променя, както се променя и всичко в света, в който живеем", казва творецът. 

Забележителен артефакт – възпоменателна сребърна чаша на опълченец, участвал в боевете при Шипка, ще представи Историческия музей в Бургас.

Редкият по рода си предмет ще бъде изложен по повод националния празник Трети март в Историческата експозиция на РИМ-Бургас. 

Запазените до днес сувенирни съдове от масивно сребро – всяка една тежи по 72 грама, не са много на брой.Подарени са на български опълченци, в знак на признателност, от руския император Николай II през 1903 г., по повод 25-годишнината от Руско-турската война 1877 – 1878 г.

Културната ценност е придобита неотдавна от НПМ „Шипка – Бузлуджа“ и гостува в Бургас в рамките само на една седмица – от трети до седми март.

Представянето й пред публика допълва и обогатява подредената в Историческия музей изложба – "90 години в 90 снимки. Паметникът на свободата. Път във времето.", изготвена също от НПМ " Шипка – Бузлуджа", която може да бъде разгледана до края на месец март. 

Работно време на историческата експозиция та улица "Лермонтов" 31 е от понеделник – събота от 9:00 до 17:00 часа.

Новият филм на режисьора Павел Г. Веснаков ще бъде показан премиерно в Бургас в рамките на 23-тия “София филм фест на брега”.

“Безветрие” спечели Специалната награда на международното жури на фестивалаCinEastв Люксембург,както и Наградата за режисура, Наградата на младежкото жури и Наградата на град Варна на фестивала “Златна роза” през2024 г. Това е вторият пълнометражен филм на Веснаков след “Уроци по немски”.

Главната роляв лентата е поверена нарап-изпълнителя Огнян Павлов, популярен катоFyre. В “Безветрие” той е млад мъж, който се прибира в България, за да продаде апартамента на починалия си баща.

„Вълнува ме темата за прошката и какво правим,когато сме закъснели безвъзвратно с нейното търсене“, разяснява Веснаков.

След представянето на филма на фестивала в Карлови Вари,“Варайъти” описва “Безветрие” като „силно емоционален портрет на едно неохотно,но изкупително завръщане у дома“.

Оператор на копродукцията между България и Италияе Орлин Руевски,  продуцент Веселка Кирякова.

Деница Кючукова ще представи книгата си "Приключения за летящи, пълзящи и четящи" днес, 25 февруари в Регионалната библиотека "Пейо Яворов" в Бургас. Това е втората й детска книга, след "Приказки различни за герои симпатични" издадена през миналата година.

Авторката е създала отново пет истории с нови шарени герои:

„Този път има комар, червей, медуза, мравка и като фаворити се очертават едни гълъби бандити. Техните приключения не са свързани в сюжетна линия, но ни сблъскват с едни уж традиционни проблеми и радости на които напоследък не им обръщаме внимание и ми се ще и малки и големи читатели да потънат в тях и да преоткрият себе си!“  

Деница Кючукова сподели, че вече е представила книгата си в Добрич и Варна и е имала вълнуващи срещи с читатели. Предстои такава и в Бургас.  

„ Ще ви очаквам с много забавни истории от страниците на новата си книга. После ще добавим и красива музика и танци в изпълнение на възпитаници на НУМСИ "Проф. Панчо Владигеров". За финал ще има и сладка почерпка. Имаме и дрескод -усмивка, въображение и добро настроение. Забранено е за лица без вяра в доброто!“, кани авторката, която е и куклена актриса и комедиант.  

Представянето на книгата "Приключения за летящи, пълзящи и четящи" ще е в Регионалната библиотека "Пейо Яворов" Бургас, зала "Константин Петканов" на 25 февруари от 18:30 ч. при вход свободен.

В Бургас ще се състои прожекция на документалния филм "20 дни в Мариупол". Той е режисиран от украинския военен кореспондент, фотограф и журналист на „Асошиейтед прес”  Мстислав Чернов. Първият украински филм носител на „Оскар” ще бъде представен тази вечер от 17.00 часа в зала "Георги Баев" на Културния център "Морско казино“. Събитието се реализира от Посолството на Украйна в България и Почетното консулство на Украйна в Бургас.

• Украински илюстратори с визуален разказ за военния конфликт

"20 дни в Мариупол" не е просто филм, а свидетелски документ, който показва истината за войната, която не може да бъде пренебрегната. Това е разказ за смелостта, болката и борбата за живот в един град, превърнал се в символ на неукротимостта.
 

Творецът Димо Колибаров отбелязва 60 години със самостоятелна изложба в галерия "Пролет" - Бургас. Експозицията ще бъде 27-ми февруари, от 17.00 часа и ще представи непоказвани работи, обединени в три цикъла - "Опити за летене", "Фрагменти от една мечта" и "Суета".

"Известен период се колебах дали изложбата да има заглавие и най-спряганото бе "Опити за летене", впоследствие се отказах. Това са сюжети, които позволяват свободно влизане назад във времето, но и стъпване напред. Усещането е за застъпени времеви пластове, безвремие, лекота", сподели преподавателят в Националната художествена академия. 

През април предстои изложба във Варна, а през лятото доц. Димо Колибаров ще подреди свои творби в Градската галерия в Поморие.

Димо Колибаров е познат с работата си в областта на графиката и особено в техниката на дълбокия печат. Възпитаник е на Художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а през 1996 г. се дипломира в НХА-София със специалност "Графика". В момента е доцент в катедра „Графика“ на НХА, където преподава "Графика и композиция". След откриването на филиала на Академията в Бургас, е негов директор до началото на 2024 г. Член е на Съюза на българските художници.

Трето място спечели Детски танцов ансамбъл „Боляровче“ – Болярово, с ръководител и хореограф Румен Тодоров, на голямата сцена в Тополовград.  В двата фестивални дни над 200 младежи и деца, самодейци, се включиха в надпреварата. 

Жури с председател Петър Димитров, директор на Фолклорен ансамбъл “Тунджа“ и членове Трифон Трифонов, председател на НЧ “Св.Св.Кирил и Методий“ Тополовград и Данчо Трифонов, зам.-кмет на Тополовград оцениха участващите състави от България, Сърбия и Молдова.

 

Младежкият фолклорен фестивал в Тополовград се реализира по проект „Младежка сцена – Фолклор и Активно Общество в Тополовград“ 2025 година.

Две изложби, посветени на третата годишнина от началото на военния конфликт в Украйна гостуват в Бургас. Експозициите са подредени в бургаската библиотека и културния център „Морско казино“. Те запознават българската общественост с реалностите на конфликта и екологичните последици от руската инвазия, започнала на 24 февруари 2022 г. Лариса Михалева, секретар на почетния консул на Украйна в Бургас пояснява:

„Двете изложби са по инициатива на посолството на Украйна в България. Едната - „Pictoric“ представя творби на украински илюстратори. Колекцията включва плакати, илюстрации на съвременни украински артисти, които чрез визуално въздействащ разказ отразяват войната в Украйна, животът в условията на конфликта и несломимият дух на украинците за свобода.

Втората изложба показва войната като екологична катастрофа. Тя е озаглавена „Stop Ecocide Ukraine“ и е в Регионална библиотека „Пейо Яворов“.  Тя акцентира върху екологичните последствия от войната и опустошителните щети от военните действия върху природата на Украйна.“

Бургас е град, който се превърна в дом за много украинци, които избягаха от войната. Затова и тези изложби намират своята естествена сцена тук, допълни Лариса Михалева.

Според украинското Министерство на околната среда 20% от защитените територии в страната са засегнати, а 6 милиона животни са загинали в резултат на войната. Разрушаването на Каховската ВЕЦ е един от най-фрапиращите примери за екоцид – катастрофа, която засяга населението, инфраструктурата, водоснабдяването и енергийния сектор на Украйна.

Изложбата е част от международната информационна кампания #StopEcocideUkraine, инициирана от организацията UAnimals с подкрепата на Министерството на външните работи на Украйна. Нейната цел е да привлече вниманието на световната общественост към екологичните щети, причинени от руската инвазия, и да поиска международна отговорност за екоцида в Украйна.

Изложбите ще бъдат отворени за посетители до 28 февруари.