Мястото на България в опитите за опазване на споразумението между Турция и ЕС

Данните за нараставащ мигрантски натиск в последния месец по външните граници на ЕС постави редица въпроси пред европейските институции. Към днешна дата няма еднозначна оценка за резултата от сключеното между Анкара и Брюксел споразумение за реадмисия на навлизащи бежанци от Сирия, Афганистан и Ирак. Редица европейски лидери и политически фигури изказаха своите противоположни оценки за функцията на споразумението с Турция.

Евроскептиците в Европейския парламент дадоха ясно да се разбере, че договорът служи на турските лидери за воденето на политика за „извиване на ръцете“ на европейските държави. През последния месец турските представители засилиха ултимативната реторика, заявявайки, че ако не настъпи либерализация на визовия режим за турски граждани, Анкара може да прекрати изпълнението на подписаното споразумение с Европейския съюз.

Турският постоянен представител в общността- Селим Йенел заяви, че страната се надява да стане член на Европейския съюз не по-късно от 2023 година. Йенел допълни, че между двете страни липса доверие. "Дори да изпълним всички 72 условия за отпадането на визите, това не означава, че европейските лидери ще се съгласят да премахнат ограниченията за нашите граждани", коментира Селим Йенел.

Темите за мигрантската криза, споразумението с Турция и либерализацията на визовия режим за турски граждани със сигурност ще бъдат сред първите места в дневния ред на европейските институции. България има своето важно място в този диалог, но тя не бива да играе ролята на лост за прокарване на интересите на Турция. Това заяви в своя коментар по темата политологът Димитър Аврамов. Какво е мястото на България като външна граница на Съюза за спазването на споразумението между Анкара и Брюксел, в контекста на визитата на българския премиер в турската страна?