ЕС след изборите в края на май (обобщение)

Европейските лидери обсъждат висшите постове

Държавните и правителствени ръководители на ЕС се събират на извънредна среща, на която се очаква да обсъдят кандидатурите за висшите постове на европейските институции след проведените избори за Европейски парламент. България ще бъде представена от премиера Бойко Борисов, предаде БНР. 

Лидерите на Общността ще дискутират на неформална вечеря кандидатурите за постовете председател на Европейската комисия, върховен представител по въпросите на външната политика и сигурността, президент на Европейската централна банка и председател на Европейския съвет. 

Очертават се тежки разговори, тъй като нито една от традиционно управляващите партии няма достатъчно висок резултат, за да наложи своя кандидат за председател на Еврокомисията. 

Според публикации в медиите кандидатът на ЕНП Манфред Вебер няма одобрението на френския президент Еманюел Макрон, който пък подкрепя настоящия главен преговарящ Мишел Барние. Като компромисна фигура в публичното пространство се завъртя името на бившия еврокомисар по бюджет и човешки ресурси Кристалина Георгиева. На този етап обаче от ГЕРБ отричат.

Съветът трябва да вземе решение на следващото заседание на 20-и и 21-ви юни. 

Меркел призова държавните ръководители бързо да съгласуват кандидат за председател на ЕК

В понеделник германската канцлерка Ангела Меркел призова лидерите на ЕС бързо да съгласуват кандидат за поста председател на Европейската комисия. Тя подчерта, че нейното правителство подкрепя идеята за т.нар. „водещ кандидат“ от партията победител на евровота, предаде Ройтерс. В случая това е баварският политик Манфред Вебер – претендент от Европейската народна партия, от която е част и ХДС на Меркел.

Пореден тежък удар за управляващата коалиция в Германия нанесоха избирателите. Въпреки, че християндемократите на канцлера Меркел спечелиха вота за Европарламент, и без това компромисният кабинет в Берлин е още по-нестабилен.

Германската социалдемократическа партия, една от най-старите партии в Европа, понесе най-тежката си изборна загуба. 11 процента по-малко гласоподаватели в сравнение с 2014 г. подкрепиха коалиционния партньор на Меркел. Не по-малко болезнена беше и загубата в едновременно с евровота провелите се регионални избори в Бремен, където социалдемократите управляваха от края на войната до изборите сега.

Въпреки това партийният лидер Андреа Налес не напусна поста.

И ако социалдемократите са големият губещ, големият победител очаквано са Зелените, които за първи път в историята си са втора политическа сила в Германия.

„Зелените са нашият основен враг. Това е партията, която по идеология е най-отдалечена от нас“, неслучайно обяви председателят на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ Александър Гауланд.

Партията му ще се присъедини към новата формация на Матео Салвини, Марин Льо Пен и австрийската „Партия на свободата“ потвърди официално водещият кандидат Йорг Мойтен. И обясни, защо:

„В тези държави традиционните партии се разпадат. В Германия този процес едва сега започва, но със сигурност ще продължи“.

Въпреки че загуби 6,5 процента от подкрепата си, Християндемократическият съюз на канцлера Ангела Меркел спечели вота.

Лидерът Анегрет Крамп-Каренбауер призна грешки, но постави акцента върху подкрепата за Манфред Вебер.

Изненадата на евроизборите е „зелена“

Изненадата на евроизборите е „зелена“ – около това твърдение се обединяват повечето европейски анализатори. Зелените партии постигнаха най-добрите си резултати на евроизбори досега.

Пред БНР Борислав Сандов – съпредседател на „Зелено движение“ и част от „Демократична България“, обясни добрия резултат с кампанията на зелените партии, която е била насочена към реалните проблеми:

„Зелените правиха кампания, с която даваха отговорите в перспектива. Те говориха за бъдещето, за климата, за възможностите за включване на хората, за равенството. Това спечели в голяма степен. Вижда се, че добрите резултати на зелените са в старите членки на Европа, икономическите лидери на Европа, доказали се в демокрацията, високото ниво на толерантност, свобода на словото – ценности, към които ние, българите, все се стремим, уж“.

Страните в ЕС дават най-много пари като субсидии за кафявата енергетика – въглища, нефт, ядрена енергетика, подчерта Сандов и добави, че борбата им е за изравняване, а не за превес на зелените идеи.

Той се надява оттук нататък да се наблюдава спад на популизма и евроскептицизма:

„Най-добре би било бъдещата коалиция в ЕП да не се ограничи само в това да събере мнозинство, а да има широка проевропейска коалиция и да се работи активно по ключовите теми“.

Найджъл Фарадж печели във Великобритания

Във Великобритания бяха огласени окончателните резултати от изборите за Европарламент. Там те се проведоха още в четвъртък миналата седмица.

Партията „Брекзит“ на популиста Найджъл Фарадж печели с 31,6 на сто от гласовете и ще има 29 евродепутати от общо 73-ма от Обединеното кралство. Втори са либералдемократите, които събират вота на желаещите да останат в Евросъюза британци - с 20,3 на сто. Лейбъристката партия е трета с 14,1, следвана от Зелените - 12,1, и чак пета е управляващата Консервативна партия - с 9,1 на сто от гласовете. Това е най-ниският изборен резултат на торите през последните 200 години.

Обединеното кралство трябва да има представители в Европарламента, докато напусне Европейския съюз.

Предсрочни парламентарни избори в Австрия

След вот на недоверие правителството на канцлера Себастиян Курц беше свалено от власт в понеделник.

Предстои президентът Александър Ван Дер Белен да назначи служебен премиер, който да предложи свои служебни министри. Временното правителство ще управлява в Австрия до провеждането на предсрочните парламентарни избори през септември.

До разпадането на коалицията между консерватори и крайна десница се стигна след разкритието на предполагаема корупционна схема за партийно финансиране, станала известна във видеозапис с бившия вицеканцлер и лидер на Партията на свободата Хайнц-Кристиян Щрахе, който бе принуден да подаде оставка и от двата поста.

Година и половина управлява младият и амбициозен австрийски канцлер, упрекван от всичките си политически опоненти, че е вкарал крайната десница във властта. Скандалът около финансирането на Партията на свободата доведе до края на коалицията и насрочването на нови парламентарни избори.

Гърция навлиза в нова предизборна кампания

След евровота Гърция навлиза в нова предизборна кампания - парламентарни избори. Консерваторите от "Нова Демокрация" спечелиха евровота и местните избори. Очаква се премиерът Алексис Ципрас да фиксира датата на изборите след консултации с президента.

Обсъждат се две възможни дати за извънредни парламентарни избори - 30-и юни или 7-и юли. 

Вероятно правителството ще предложи вотът да се проведе през юли с аргумента да приключат матурите и кандидат-студентските изпити. Законът дава право на вот и на навършилите 17 години.

Точната дата за избори ще се фиксира на срещата с президента, когато официално премиерът Ципрас ще подаде оставка.

Правителството на СИРИЗА ще управлява страната до изборите и няма да се съставя служебен кабинет съгласно действащата конституция.

Премиерът беше принуден да обяви оставка след съкрушителна победа на консерваторите от "Нова Демокрация" на евровота и на местните избори.