Зелената сделка на ЕС и възраженията на някои от страните-членки


До 2050-та година Европа трябва да стане първият климатично неутрален континент. Тази амбиция на ЕК, ръководена от Урсула фон дер Лайен е разписана в Зеления пакт на ЕС и представлява пътна карта за превръщане на предизвикателствата в областта на климата и околната среда във възможности за нови икономически решения. Предвижда се по-ефективно използване на природните ресурси чрез преминаване към чиста, кръгова икономика и спиране на климатичните промени чрез намаляване на замърсяването. Това ще изисква големи инвестиции и структурни икономически промени в много от страните-членки, за което ще бъдат заделени средства в специален фонд.

Въпреки, че Зеленият пакт среща подкрепата на ЕП, представителите на страни като Полша, Румъния и България са притеснени, че постигането на екологичните цели ще е за сметка на националните им интереси, обяснява евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков:

„Ако ЕС е толкова амбициозен, че залага толкова високи цели, то трябва да заложим достатъчно амбициозно финансиране, с което да подпомогнем тези държави, а не да ги оставяме да се справят сами. И в този ред на мисли трябва да кажем, че има предложен Фонд за справедлив преход, който към момента разполага със 7,5 милиарда евро или поне такова е предложението. Аз считам, че трябва да бъдат дори повече. Зелената сделка е сбор от над 40 предложения, които ще бъдат направени в дълъг период от време. Никой не може да каже точно кога, но със сигурност в дълъг период от тук насетне. Ако трябва да говорим за този фонд за справедлив преход, той ще бъде част от следващата многогодишна финансова рамка, която пък сме задължени ние да приемем до края на тази година.“

Според българските евродепутати Европейския зелен пакт съдържа неприемливи за страната ни предложения. Като премахването на субсидиите за въглищната енергетика, свръхамбицията за намаляване на парниковите газове с 55% до 2030 г. и неприемането на текст в подкрепа на ядрената енергетиката като алтернатива на изкопаемите горива. Въпреки тревогите на новите страни-членки, че ще се наложи да платят по-висока цена за адаптация на икономиките си към новите екологични стандарти, Зеленият пакт няма алтернатива, категоричен е евродепутатът и лидер на ПЕС Сергей Станишев.

„Наистина става дума за философска промяна. Ние ще се опитаме чрез политическа и обществена дискусия при нас да се адаптираме максимално добре или ще се опитаме да игнорираме това, което се случва. Затова не бива да правим имитация на дейност, а да формулираме политика – какво можем, какво не можем – какви са рисковете, какви са компенсациите, с които искаме, с какви проекти ще излезем и как ще се възползваме от възможностите? Ние просто не можем да разчитаме на дерогации, на печелене на време и на отлагане на нещата, защото просто ще ни дойде като един локомотив, като един влак, който ще ни прегази.“

До края на март ЕК планира да представи новия закон за климата, а после и закона за биологичното разнообразие. Трансформациите за постигането на целта Европа да стане климатично неутрален континент до 2050-та година включват всички сектори на икономиката - транспорта, енергетиката, селското стопанство, строителството, и промишлени отрасли като стоманодобива, производството на цимент, информационните и комуникационните технологии , текстилната и химическата индустрии.