Ковид и младежка безработица

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Кризата на Covid-19 подчерта още веднъж колко несигурно е положението на младите хора под 25 годишна възраст, живеещи в Европейския съюз. Хиляди млади хора са загубили своите курсове за обучение, възможности за стаж и работа. Опитите на Европейската комисия да се справи с този проблем са имали частичен успех и несигурната ситуация е наследена през годините.

Още през 2008 г. финансовата криза хвърли в смут десетки хиляди млади хора, оставяйки ги безработни или попаднали в спирала от нетрайни работни места, от които е трудно да се избяга. Причините за тази професионална нестабилност на младите хора са добре известни, обяснява Сотирия Теодоропулу, ръководител на отдел и старши изследовател в Европейския синдикален институт

Първото нещо е, че по-младите хора имат определени характеристики, които ги правят по-малко сигурна инвестиция за работодателите, следователно ги правят по-малко работещи. Тези характеристики са липсата на опит и липсата на контакти. Второто нещо е, че най-малко през последните две десетилетия наблюдаваме движение в политиката на пазара на труда, което направи по-гъвкави договори, краткосрочни и срочни договори, по-лесни за използване от работодателите. И сме склонни да намираме повече млади хора по такива договори, защото това позволява на работодателите да ги изпробват.

За изследователя другото явление, което създава проблем в някои държави-членки, особено в страните от Южна Европа, като например в Гърция, е несъответствието между образованието и нуждите на пазара на труда.

Тази първоначална нестабилност е засилена от пандемията, чието икономическо и социално въздействие е безпрецедентно в новата човешка история. Цифрите на Международната организация на труда (говорят сами за себе си: на европейско равнище 46 на сто от работниците са били в страна, където затварянето на работни места е задължително за 69 процента най-малко се препоръчва затварянето на работното място. Следователно, през първата половина на годината само в Европа са били унищожени 26 милиона работни места на пълен работен ден .

Най-засегнатите сектори търговията на едро и дребно, недвижимите имоти, преработващата промишленост и най-вече хотели и ресторанти, всички сектори, в които работят много млади хора, често с ниско ниво на образование. По този начин тези обстоятелста са ударили икономически основно младите хора, обяснява евродепутатът Мунир Сатури, член на комисията по заетост на Европейския парламент.

Младите хора са били една от категориите, които са най-засегнати от тази криза и наистина Международната организация на труда казва така: един на всеки шест млади хора са загубили работата си по време на тази криза. Младите хора започват с несигурна заетост, заетост на срочни договори и временна заетост в сектори, които са по-засегнати от други: сектора на ресторантьорството и туризма. И тук имахме съвкупност от обстоятелства, които направиха тази категория особено тежък.

Всъщност,според Международната организация на труда пандемията нанася тройна щета на младите хора: не само, че унищожава работните места, но също така спира обучението и блокира достъпа до работа за тези, които са в преход към пазара на труда.

За Евранет + Марина Цекова