"От фермата до трапезата" - между решението и проблема

Снимка: архив

Ръст на биологичното земеделие до 25% от обработваемата земеделска площ и 50 на сто по-малко торове и пестициди в употреба предвижда стратегията „От фермата до трапезата” на ЕК. Целта е да се постигне баланс между чиста околна среда, достъпна здравословна храна и печалба за фермерите. А това изисква цялостна промяна във финансирането, производството, консумацията и разпространението. „Продоволствената сигурност на Стария континент е застрашена”, предупреди агрокомисарят Януш Войцеховски и отбеляза нарастването на обезлюдените селски райони в Европа.

"По-малко от 10 милиона европейски фермери осигуряват продоволствена сигурност за 450 милиона европейци. Трябва да им благодарим за това всеки ден. Досега те бяха принудени от икономическите обстоятелства да увеличават мащаба и интензивността на производството. Сега са изправени пред голямото предизвикателство да произвеждат устойчива храна в полза на околната среда, климата и човешкото здраве. Това е амбициозно, но и скъпо предизвикателство и за това Европейският съюз трябва да помогне селското стопанство отново да стане земеделие, а не индустрия.

А това означава на първо място да се промени начинът на субсидиране, който насърчава нездравословните икономии от мащаба с цената на огромно замърсяване на околната среда. А това означава бъдеща подкрепа за малките семейни ферми.

Полският евродепутат Ярослав Калиновски от Европейската народна партия дори нарече случващото се в момента патология, при която повечето бенефициенти са не фермери, а собственици на земя и призова директните плащания да достигат до истински производители.

"Без да реформираме нашата селскостопанска политика е като да поставим каруцата пред коня, предупреди и холандският евродепутат от Прогресивния алианс на социалисти и демократи Мохамед Шахим и подчерта, че в почти всяка държава-членка 80% от субсидията отива за 20-те най-богати. А те са предимно мултинационални компании и големи собственици на земи, които генерират милиони, понякога милиарди оборот".

Италианецът Никола Прокачини от групата на Европейските консерватори и реформисти дори изрази опасенията си стратегията да се превърне в екологична демагогия, тъй като без адекватна икономическа подкрепа в защита на малките и средни фермери няма как биологичното земеделие да спечели битката с интензивното.

Това не е стратегия от фермата до трапезата, а от камиона до склада, описа образно проблема Милан Урик и даде пример от ежедневието на родната си Словакия.

"Искахме да купим словашка регионална храна за училищата, но европейското законодателство не ни позволи да поставим условие за географски произход на храната при обществената поръчка. Така тя беше спечелена от вносители на по-евтини чужди храни. И това не е изненадващо, защото евросубсидиите са несправедливо разпределени. В Словакия един фермер получава 200 евро на хектар, в Германия 300, а в Италия дори 400".

Така на повърхността изплуваха още две разделителни линии пред прилагането на новата стратегия. От една страна между отделните европейски държави, а от друга между Европа и трети страни. За това предупреди и чешкият евродепутат Иван Дейвид от Идентичност и демокрация като подчерта, че европейските фермери ще станат все по-неконкурентноспособни спрямо вноса от трети държави.

А в крайна сметка последната дума имат потребителите. По думите на Ерик Андрие от Прогресивния алианс на социалисти и демократи стратегията трябва да постигне именно скъсяването на дистанцията между производители и потребители като по този начин осигури достойна печалба за първите и качествена храна на добра цена за вторите. А това означава по-малко власт за хипермаркетите, които в момента диктуват правилата и на двете страни.

Репортаж на Кремена Иванова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!