По-строги регулации за тероризма в интернет искат от ЕС

Обобщение на Добромир Видев, Програма ''Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Законодателството, което ще задължи интернет платформите да премахват от уебсайтовете си съдържание, представляващо терористична пропаганда, вече е одобрено от Европейския парламент. След публикуването му в официалния вестник на ЕС, държавите-членки ще трябва да предприемат действия за синхронизиране на националните законодателства. Очаква се пълното въвеждане на правилата да бъде приключено след година. Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон обяснява, че приемането на закона е тежък удар върху терористите.

"Тази регулация ще направи по-трудно терористите да използват интернет, за да разпространяват страх насилие и терор, да набират своите поддръжници онлайн, да провокират през мрежата атаки, да разпространяват идеологията си. Това е Европейският отговор на терористичните действия онлайн."

Според правилата, в рамките на един час след откриването му, съдържанието трябва да бъде свалено от мрежата. Операторите на платформите няма да са задължени да следят цялото съдържание или да поставят филтри, но да блокират и премахват терористичното след сигнала. Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон допълва:

"Всяка една държава-членка ще може да настоява съдържанието да бъде свалено, дори и ако доставчикът се намира в друга европейска държава. Помните атаките в Крайстчърч, Нова Зеландия - 16 минути убийства бяха излъчвани в интернет. По-лошото е, че дори и анимирани версии на подобни атаки се появят. А децата ги гледат в платформите за видео игри. Това съдържание също ще може да бъде свалено. Аз смятам, че ако в онлайн пространството няма инструкции как да правиш бомби, ще бъде по-трудно да се правят бомби. По-трудно ще се трови съзнанието на младите хора, когато няма пропагандни видеа на тероризъм."

Исканията към платформите ще са задължителни. Планира се при неизпълнение да се плащат глоби. Стойността им може да достигне 4 процента от глобалните им общи приходи. Големи компании като Фейсбук и Гугъл казват, че имат методи за филтриране на терористичното съдържание. Дори и преди да бъде подаден сигнал. Според експерта по дигитален маркетинг Георги Малчев подобно законодателство може да помогне в борбата с тероризма. И дава пример:

"ИДИЛ имаха направо продуцентска къща. Те планираха екзекуциите, имаха си оператори, главни актьори. Тъжната част беше, че големите платформи, големите медии казваха: „Излезе новото видео. В него се случва еди-какво-си. Няма ви го покажем“. И какво правят хората? Веднага започват да го търсят. И ако се замислите, отне им повече от 6 месеца това нещо да бъде прекъснато. Някой човек трябва да поеме отговорност за това, че е позволил платформи, медийни гиганти да популяризират такова нещо. Телефонните измами са подобно нещо. Когато се работи методично, всъщност телефонните измами намаляват. Защото това вече не е толкова изгоден бизнес. Същото е и когато ти позволяват да създаваш терористично съдържание. Мисля, че е хубаво хората да знаят, че има неща, които не са приемливи. Има алогоритми, които ще ги санкционират за определени неща, за които е бизнес да радикализират хората, да създават терористични страници и така нататък."

Все пак европейското законодателство предвижда и изключения. Те ще са допустими, за съдържание на артисти или за по-малки и нетърговски оператори. Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон казва, че това е първата стъпка от нейната програма за борба с тероризма. Йохансон припомня, че като част от това е нужно да има споразумения за сътрудничеството между полицейските власти в европейските държави. За да може терористите да имат „по-труден достъп“ до територията на Европейския съюз. И призовава за регулации, свързани със сексуалната злоупотреба с деца, полицията да може да криптира доказателства, а правоприлагащите органи да имат възможност да използват пълния потенциал на изкуствен интелект.