Битка срещу бариерите пред реализацията на пазара на труда на хората с увреждания

Години след началото на битката за правата им, хората с увреждания продължават да се изправят пред сериозни предизвикателства, и това става ясно и от петициите, които се получават в комисиите. Изключително важно е Европейският съюз и държавите-членки максимално скоро да предприемат реални мерки за подобряване зачитането на правата на хората с увреждания.Това бе един от акцентите при обсъжданията в Комисията по заетост и социални въпроси на Европарламента, посветени на проблема с бариерите пред  реализацията на пазара на труда на хората с увреждания. Целта е политиките за приобщаване на хората с увреждания да не остават на хартия. Европейският съюз се стреми да постигне равнопоставеност на всички. Има разлики в държавите-членки по отношение на възможностите за намиране на работа, за тяхното приобщаване на пазара на труда и повишаване на възможностите на хората с увреждания да осъществят образователния и трудовия си потенциал.

Антонио Мария Риналди, група „Идентичност и демокрация“ беше категоричен, че правата на хората с увреждания трябва да бъдат абсолютен приоритет в дневния ред на Европейския съюз. Той подчерта, че има и редица бюрократични пречки:

"Реалната дискриминация, на която са подложени тези хора и техните семейства от страна на администрацията, е скандална в едно общество, което има претенции за гражданско. Има много бюрократични пречки пред тях, при положение, че те трябва да се радват на всеки вид помощ и подкрепа, нещо което поне отчасти да облекчи тежкия им живот. Хората с увреждания и лицата, които се грижат за тях, трябва автоматично да получават права, не трябва да се борят с още повече трудности, отколкото тези, които те така или иначе трябва да понасят. Абсолютно необходимо е, да се създаде Европейска харта на правата на хората с увреждания. Подкрепям напълно въвеждането на карта на хора с увреждания – единна карта на Европейския съюз."

Евродепутатът Йоана Копчинска, група Европейски консерватори и реформисти, подчерта значението на проблема със застаряването на населението:

"25% от нашите граждани имат някакви функционални ограничения, свързани с лошо здраве. Колкото повече застаряваме, толкова повече нещата се влошават. Докладът следва да извлече заключения въз основа на петиции, които сме получили. Това е важно. Особено, ако погледнем какво се случи миналата година, защото подаващите петициите изтъкнаха трудности, свързани със здравните служби. Това, разбира се, беше свързано с пандемията КОВИД-19, имаше проблем с дневните центрове, те не работеха като преди. И сега трябва да действаме, за да можем да предотвратим ранни форми на изключване. Дори и да нямаме криза, това пак трябва да се случи."