ЕК: Необходима е по-висока отчетност на главния прокурор

Еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс
Снимка: Европейска комисия


Необходима е по-висока отчетност на главния прокурор, остават и много въпроси свързани със състава на Висшия съдебен съвет и начина, по който той функционира - това отбелязва Европейската комисия за страната ни във втория  годишен доклад за върховенството на закона, който обхваща всички  страните-членки. В частта за България анализът на Брюксел посочва още, че съдебната реформа трябва да продължи и че няма особен напредък в борбата с корупцията. Те остават сериозно предизвикателство пред България.
Докладът припомня, че страната ни прие закон за обвинител номер 1 и неговите заместници, както и че той беше обявен за противоконституционен от Конституционния съд – така проблемът с наказателната отговорност на главния прокурор остава нерешен.
Еврокомисията отбелязва факта, че България  признава  критиките, които бяха отправени към нея в миналогодишния доклад от септември и е подготвила план за отстраняване на недостатъците,  все още обаче няма оценка за изпълнението на обещанията, които е дала страната ни. Еврокомисарят по правосъдие Дидие Рейндерс посочи още
„В дискусиите за първия доклад видяхме, че е възможно страните-членки да излязат с план за действие. Такъв беше и случаят с България. Мога да кажа, че това е първото подобрение. Позитивната реакция, без много критики по методологията, по свършената работа, която се отнася до приемането на някои забележки и тревоги и изготвянето на реално предложение за нов кръг от реформи в плaна за действие. Разбира се, имаме някои притеснения за реформата на съдебната карта. Когато правите реформа на съдебната карта трябва да решавате за назначението на различни председатели в различни райони, в различни съдилища. Това поставя под риск някои елементи засягащи независимостта на съдиите. “
Докладът отбелязва още, че Членове на Инспектората към ВСС продължават работата си, въпреки че мандатът им е приключил през април 2020 г. Режимът за повишения в съдебната власт също поражда безпокойство, тъй като назначаването на съдии на по-високи длъжности не е изпълнено по обичайната процедура на открита конкуренция. Въпреки увеличената разследваща дейност, броят на окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта остава доста нисък. Изостава и дигитализацията на правосъдието, смята още еврокомисията.
В доклада американските санкции по закона Магнитски са сведени до бележка под линия, тъй като те са наложени от трета държава. Имената на санкционираните не се споменават.
Европейската комисия отново изразява и тревожността си от липсата на прозрачност на собствеността на медиите у нас и констатира, че условията за работа на българските журналисти не са се подобрили в последните 10 месеца
„Независимите медии са в основата на всяка демокрация, затова медийната свобода и плурализъм са една от основните точки в доклада.  Журналистите трябва да могат да си вършат работата и да задават въпроси безпристрастно.“
Заяви зам.-председателят на еврокомисията Вера Йоурова при представянето на доклада. Освен това КОВИД пандемията се отразила доста сериозно в икономически план на  регионалните медии, но страната ни не е предприела никакви мерки  в тяхна подкрепа.  
Малко вероятно е да последват финансови санкции за България след този доклад.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!