Нова стратегия на ЕС за здравословна и устойчива храна

Снимка: europarl.europa.eu

Парламентът приветства стратегията „От фермата до трапезата“ и подчертава колко е важно да се установят устойчиви и здравословни храни с оглед на постигане на целите на Европейския зелен пакт, включително по отношение на климата, биологичното разнообразие, нулевото замърсяване и общественото здраве. Какви са стратегиите и мерките, които предприема ЕС? Отговор даде евродепутатът Радан Кънев:

„Цялата стратегия "От фермата до трапезата“ за политика по безопасността на храните има два елемента, които трябва да разглеждаме съвсем отделно. Мисля, че това поражда и не малко напрежение в Европейския парламент, защото се допуска тяхното смесване:


  • Единият елемент е качеството и здравословния характер на храните, които ядем, както и благосъстоянието, основно на дребните фермери. Това е прослойка, за която европейската политика винаги е била много внимателна.
  •  Другият елемент е отпечатъкът от храните, които произвеждаме, на самото им производство върху климата и околната среда. В много отношения те съвпадат, не обаче във всички и това поражда напрежения между политически групи, сред самите потребители и сред фермерите, които са най-пряко засегнати, но и най-пряко заинтересувани. Това означава значително финансово насърчаване и преминаване към производство в по-малки, от семеен тип ферми, на храна отглеждана не по индустриален начин, в свинезаводи, птицезаводи, с огромно количество изкуствени фуражи, антибиотици в храните, а в максимално близки до домашните условия. Същевременно, един внимателен поглед върху емисиите, които отделят животните. Това е основен проблем при индустриалното производство на едър рогат добитък, на крави и отглеждането им. Отделя се огромно количество метан в атмосферата. Това е един газ, които едновременно е изключително замърсяващ и успоредно с това има много силен парников ефект, оказващ силно влияние върху климатичните промени.“

Как ще се стимулира това развитие, какви ще се стратегиите за развитие?

„Тук големият въпрос е разликата в цената. Едната посока е максимално пренасочване на субсидиите от големи, индустриален тип производители, чиито печалби без друго не са лоши, към производители от малък тип, за да могат да се издържат чрез това производство. Да получават един компенсаторен доход, така че да могат да позволят малко по-ниски цени, на които да продават продукцията си. Друга посока, разбира се, неизбежно са ограничения върху някои емисии на производството, върху модели на производството. И третата посока, която предизвиква значително напрежение, е задължението за етикетиране на храната. Върху един хранителен продукт, които потребяваме, независимо дали е преработен или е в суров вид, да има ясни данни откъде произлиза и по какви методи е произведен. Това изискване за етикетиране предизвиква доста напрежение, защото мнозина производители смятат, че то ще затрудни и ще наложи много големи административни тежести върху процеса на производство. От друга страна, мисля, че общественото мнение е много категорично в тази посока. И аз подкрепих това изискване за етикетиране, защото мисля, че всички, особено тези, които сме родители, много държим да знаем какво има на масата ни, дори когато не е най-доброто, пак да знаем какво е.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!