„В нашата къща никой не беше донасял книга. Дядо и баба бяха неграмотни. Майка ми – също. Баща ми беше ходил на училище и можеше да пише и чете, нищо повече. Чичовците ми – и те като него. И трите им сестри – полуграмотна история. А това бе моята среда. От нея бях отишъл в нейната градска разновидност, която бе в скритата картинка на затънтения заден безадресен двор в един от крайните квартали на Благоевград. И от бараката там нося в главата си епизод с мечка. Една нощ, както си спях на рогозката върху цимента, усетих някакво туловище над себе си. Отворих очи и на лунната светлина видях надвесената над мен глава на мечка. Оказа се, че моят хазяин е държал мечката в друга барачка по съседство. С нея си изкарвал хляба. Та когато отидох на училище заранта и учителката по литература ме вдигна на урок, аз мълчах, заслушан в сумтенето на мечката в главата ми. Учителката ме подкани втори път, аз продължавах да мълча и да стъпвам от крак на крак. Трета покана. Пак мълчание. И естественият въпрос какъв мисля да стана, след като не знам нищо, на който аз отговорих - „Писател”... Смехът беше фонтанен. Седнах си. Към тази двойка после прибавих и други. А когато баща ми видя бележника ми, удари ми два шамара и с ритници ме прибра пеша по шосето в Крупник – двадесет и четири километра той не сдържаше обидата и гнева си, че не съм оправдал надеждите му. Свих се като бито куче в ъгъла на многолюдната ни стая. Ни жив, ни умрял.
Но аз бях казал пред учителката по литература и пред цялата паралелка, че ще стана писател. И си рекох по едно време, че каквото и да става, аз трябва да устоя на думата си...”
Много години по-късно, след промените през 89-та, литературният критик Минко Бенчев ще напише за момчето от Крупник следното: „един мрачен литературен глиган, напъден да рови по-настрана, за да не грози хубавото лице на социализма. Той ще напише книги, но преди тях – все така грижливо насочвани, ще вървят неговите „алкохоли”, изоглавеност и лоша слава, една еластична ципа ще го отделя от официалния литературен въздух и ще го оттласква обратно в неговите самоти и объркан живот. Колкото и да иска думата, няма да му я дадат тъй, че да се чува добре, да не говорим, че никой няма да му организира специална акустична среда за стиховете...”
Кой е този мрачен литературен глиган? Той е същият онзи Велин Георгиев, на когото жените в селото се възхищавали: „Този Велинчо, все си е такъв напет и хубав.
Поетът Велин Георгиев, създател на Националния литературен салон „Старинният файтон” гостува на „Графити по въздуха”. Дни след рождения си ден и дни преди премиерата на книгата му „Песни от човека-Паралелни светове”, посветена на 100 годишнината от рождението на Вапцаров.
/Б.А./
От десет дни много софиянци са привлечени от "Библиотека под дърветата", която се намира в Южния парк. Ентусиасти превърнаха стара каравана в "Библиотека под дърветата" Един от инициаторите за създаването й е Михаил Нинов . Той вижда изхвърлени до кофата за боклук книги. Хрумва му, че може да се направи място, където те да бъдат..
Инсталацията на визуалния артист Красимир Терзиев "Между миналото, което е напът да се случи и бъдещето, което вече е било" вече е факт в Градската градина в София. Арт инсталацията е разположена на мястото на бившия мавзолей в центъра на столицата. Кризите, през които вървим, засилват усещането за миналото. Постоянно преиграваме моменти от..
Вокалната група към Българското национално радио „Радиодеца“ тази година ще е част от световното шоу на Енчо Керязов „Нощ на звездите“. Формацията се „ражда“ през 1990 година с идеята да записва детски забавни песни за програмите и фонда на БНР. „Радиодецата“ са носители на специалната награда за изпълнение на радиоконкурса „Пей с мен“; участие в..
Юджийн Чаплин ще представи у нас концерт – спектакъл, който разказва за живота на неговия баща – Чарли Чаплин. "Останах впечатлен от предствата на Юджийн за неговия родител. Тя е различна от образа на легендарния комик. Чарли Чаплин е бил тих и спокоен човек, който е играел със своите деца, правил им е фокуси и ги е разсмивал. Често е..
Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...
В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива : 20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..
Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..
Навършиха се 6 години от показния арест на кмета на столичния Район "Младост" Десислава Иванчева и на нейната заместничка Биляна Петрова. В..
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат..
Краткотраен дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Дъжд