Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нов дебат тази вечер във Френския институт в рамките на "Срещи на бъдещето"

Ще живеем ли на други планети

Утопия ли е човешката колонизация на космическото пространство?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

От 70 години с роботи и други инструменти, дори космонавти, се опитваме да изучаваме Космоса. Той присъства в метеорологията, GPS системите, земеделието, военните. Това заяви в предаването "Хоризонт до обед" Пиер Дросар, ръководител на научни изследвания към Парижката обсерватория, в отговор на въпроса дали сме по-близко до звездите и до това човечеството да живее и да използва Космоса.

Въпросът дали има нужда от човека в Космоса и докъде могат да ни помогнат роботите за завладяването му, остава отворен. Проблемите са от няколко естества. Първият е дали човешкият вид е адаптивен към този вид „разходки“ и мисии. Срещу това стоят и едни огромни разходи. Съществува и един друг проблем – космическата радиация. Земята ни защитава от тях. Дори на Международната космическата станция космонавтите са сравнително добре защитени. Проблемите са свързани с рисковете за здравето, промишленото производство и цената.

Йорданка Семкова, д-р на физичните науки в Института за космически изследвания и технологии към БАН, коментира изследванията за космическата радиация:

Известно е, че в Космоса космонавтите получават радиационни дози стотици пъти по-високи от тези, който получават хората на Земята. Съществуват норми за космонавти и астронавти, които не трябва да бъдат надвишавани. Продължителността на полетите се изчислява и спрямо този фактор. Нашите и чужди изследвания показват, че при полет до Марс само по пътя до там и обратно космонавтите и астронавтите ще получат между 65 и 70 от максимално допустимата им за цялата им кариера доза.

Йорданка Семкова коментира и въпроса дали има малки и големи държави, когато говорим за космически изследвания: 

Научните изследвания в Космоса са сфера на широко международно сътрудничество. То дава възможност на малки страни като България да участва в космическите изследвания. България участва в космическите изследвания от началото на космическата ера през 1950 до ден-днешен, поставяйки свои научни експерименти и изследвания в Космоса. Първият български научен прибор в Космоса беше изпратен през 1972 г. Той изследваше космическата плазма. Първата междупланетна мисия, в която България участва, беше "Венера Халей" към Венера и Халеевата комета. Днес България участва активно в изследвания на Международната космическа станция в областта на радиационните изследвания, но и също електромагнитната обстановка, материалознанието. Последното ни участие беше в проекта "Екзомарс" на европейската и руската космическа станция. В момента "Екзомарс" е в орбита около Марс. Там лети и български радиометър. Готвим се за участие в "Екзомарс 2020".

Цялото интервю на Ирина Недева с Пиер Дросар и Йорданка Семкова можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Национален протест на магистратите организират в Италия

В Италия се провежда общонационален протест на магистратите в защита на конституцията и срещу обявената от правителството съдебна реформа, която в момента се обсъжда в парламента.  Магистрати и съдии не са съгласни с предложената реформа, която предвижда разделяне на кариерните пътища на прокурори и съдии. В комюнике на Националната асоциация..

публикувано на 27.02.25 в 02:51

След като получи данните от преизчисленията на ЦИК, КС се произнася за законността на вота за 51-во НС

Конституционният съд възложи на ЦИК да преизчисли резултатите от изборите. Съдът установи неточно отчитане на резултатите от парламентарните избори в почти половината от секциите.  ЦИК ще трябва да съобрази констатираните от съда неверни данни и да каже дали коригирането им ще промени финалния резултат от вота - колко гласа ще правят..

публикувано на 26.02.25 в 22:52

В църквата "Св. Александър Невски" край Ямбол след 2-годишно прекъсване отново бе отслужена литургия

След двегодишно прекъсване в църквата "Св. Александър Невски" в местността Бакаджика край Ямбол отново беше отслужена литургия и се чу камбанен звън. Службата беше ръководена от Сливенския митрополит Арсений в съслужение с пловдивския владика Николай, Смолянския епископ Висарион и свещеници от няколко епархии.  За възстановяването на манастира..

публикувано на 26.02.25 в 22:28
Болница

Здравословното състояние на папа Франциск - с леко подобрение

Папа Франциск бележи "леко подобрение", докато се бори с пневмония в болницата, а по-рано беше съобщено, че възникналият проблем с бъбреците му е разрешен, информираха днес от Ватикана В бюлетина на пресслужбата на Ватикана се изтъква, че:  "Клиничното състояние на Светия отец през последните 24 часа показа допълнително леко подобрение. Леката..

публикувано на 26.02.25 в 22:22
Снимка, предоставена от иранския президентски офис, показва как техник работи в иранския завод Натанз за обогатяване на уран, архив, април 2021 г.

Иран е ускорил производството на обогатен уран

Иран е ускорил производството на уран със степен на обогатяване, близка до тази, която го прави годен за използване в ядрени оръжия, според анализ на Международната агенция за атомна енергия.  В поверителни доклади на надзорния орган на ООН се посочва, че по данни от 8 февруари Иран разполага с над 274 килограма уран, обогатен до 60%, предаде..

публикувано на 26.02.25 в 22:05
Хора се изкачват по стълбите на бившия рудник Rheinelbe към скулптурата, наречена Himmelstreppe, в Гелзенкирхен, Германия, архив, октомври 2024 г.

"Шпигел" търси връзка между победата на "АзГ" в Гелзенкирхен и мигранти от България и Румъния

Статия в "Шпигел" прави връзка между победата на изборите на  партия "Алтернатива за Германия"  (АзГ) в западногерманския град Гелзенкирхен  и социалния разпад в бившия индустриален център, където живеят 13 хиляди трудови имигранти от България и Румъния.  ХДС/ХСС печели изборите в Германия, но с по-слаб резултат от прогнозирания Задава ли..

публикувано на 26.02.25 в 21:57
Американският президент Доналд Тръмп.

Тръмп за митата на стоките от ЕС: 25%, ще ги обявим много скоро

Съединените щати няма да предоставят гаранции за сигурността на Украйна. А за НАТО украинците "могат да забравят", обяви американският президент Доналд Тръмп. "Ще бъдем на терен там - това е нещо като автоматична гаранция, защото никой няма да прави проблеми, когато нашите хора са там," каза Тръмп, като анонсира намерението си да подпише заедно с..

публикувано на 26.02.25 в 21:12