Депутатите от здравната комисия в НС са разединени за ефективността на предложените два здравни модела

Вариантът с демонополизацията на НЗОК и конкуриращи се, финансиращи органи е по-добър. Това е нещо, което сме записали от 10 години и на което държим. Това каза депутатът от ДПС Нигяр Джафер в интервю за предаването „Хоризонт за вас“.

„В чисто експертни дебати, ние сме готови да защитаваме тези аргументи. Ние смятаме, че хората със своята здравна вноска трябва да избират свободно в кой фонд да се осигуряват. Държавата и институциите обаче трябва да направят така, че да гарантират сигурността на тези фондове“, обясни тя.

Джафер посочи, че все още има много въпроси без конкретни отговори: „Как ще се отнесе изначалната идея за солидарния характер на осигурителната система в България с индивидуалното застраховане. За мен беше парадоксално това, което каза министър Ананиев по време на дебата, че ще има персонални вноски за хората, но те са солидарни общи вноски за фонда. Така че има някои детайли, които трябва да се доизяснят. Остават и още въпроси – кой плаща за пенсионерите и децата, какво става с полиморбидните пациенти, които имат повече от едно сериозно хронично заболяване, дали доплащането ще направи така, че да няма други доплащания, защото на този етап няма такава гаранция.  Освен това включването на медикаменти и медицински изделия в цената на клиничните пътеки дали е изчислено и как застрахователите ще приемат това, макар че чухме позицията им. Те не са много щастливи от това, което се очаква от тях.“

Първият предложен модел е по-труден за администриране, обясни Нигяр Джафер: „Още повече, че има и един друг риск и това е пациентът да плаща четири пъти съвсем законово и да не получава това качество на здравната помощ, която трябва да получава. Затова правилата за добра медицинска практика трябва да бъдат въведени. Има друг проблем, който би възникнал. На този етап застрахователите работят със застрахователна премия и те плащат само когато се получи инцидент или щета, за която съответният клиент се е застраховал. Но при предложените варианти се обсъжда прехвърляне на заплащане на всичко над тази граница 700 лева към застрахователите. Лекарствата на хронично болните трябва да се получават всеки месец. Аз мисля, че застрахователите няма да поемат този ангажимент. Според тях тези 12 лева са малко. Трудно е да се намери балансът между потребностите и възможностите на хората.“

Д-р Калин Поповски, член на здравната комисия и депутат от „Обединени патриоти“, беше категоричен, че вторият вариант, предложен от министър Кирил Ананиев, е по-подходящ за оздравяването на здравната система: „Моделът е наистина разумен и нормален и наистина, когато един пациент доплаща, макар и малка част, от болничното си лечение, така ние ще избегнем тези излишни хоспитализации и ще спестим доста пари на системата, за да може тя да плаща реалните цени на клиничните пътеки, защото над 80% от клиничните пътеки в момента са тежко недофинансирани и затова болниците имат около 500 млн. сборен дълг.“

Проф. Анелия Клисарова, член на здравната комисия в НС и депутат от БСП коментира, че и двата модела, предложени от здравния министър, няма да повишат качеството на здравеопазването у нас: „Единствено, което виждаме, е нов модел на финансиране, а не нов модел за повишаване на качеството на медицинските услуги. И в двата случая – всичко се предава на застрахователните дружества, т.е. държавата абдикира от своята отговорност за здравето на пациентите, за здравето на хората. В предложението е засегнато как ще се вземат пари от пациентите, а даже не е показано точно и ясно как ще бъдат разпределени тези средства. Това е още един начин да узаконим плащанията на пациентите и на вземането на пари от тях, защото 700 лева – 15%, както е предложено по първия модел, при едно лечение от 700 лева – това са 100 лева. Колко наши сънародници могат да си позволят 100 лева. Сигурно ще намалим хоспитализациите, защото хората няма да искат да плащат тези пари, но ще засилим ли доболничната помощ и как ще направим така, че хората да нямат нужда от хоспитализация за едно изследване, а да могат да го направят с направления, които липсват.“

Д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия в НС и депутат от ГЕРБ обясни: „Все още очакваме, срокът не е минал, да се внесат в комисията двата модела и сега започва обсъждането. Надявам се то да бъде достатъчно дълго и да доведе до максимален консенсус, така че да изкристализира вариант, който максимално отговаря на потребностите на българските пациенти и на възможностите на системата.“

Д-р Дариткова посочи, че в заложената програма за управление има други приоритети, които трябва да се реализират, за да се премине към усъвършенстване на здравноосигурителния модел: „Изграждането на Единна национална здравна информационна система е стъпката, без която ние не можем добре да преценим състоянието на здравната система, ефекта от инвестициите в различните видове медицинска помощ и лекарствени продукти и от тук да търсим едно ясно регламентиране на финансовите параметри. Иначе двата модела са относително теоретични с възможността за пълна демонополизация и с възможността за надграждащо задължително здравно осигуряване или застраховане. Това не са окончателно взети решения за законодателни промени, а това е началото на една дълга дискусия, която ще бъде публична и ще търси най-добрите решения, постигнати в съгласие с експерти, с пациенти, със съсловни организации.“