Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Лекари и МЗ са единодушни, че предлаганите реформи в здравния модел са необходими

| обновено на 30.09.18 в 16:00
Снимка: БГНЕС

„Постепенните промени, гарантирани през правилно законодателство и устойчиви финансово,  биха дали по-добър резултат.“ Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков  по повод двата представени от министерството два модела за развитието на здравеопазването - реформа с демонополизация на здравната каса или включване на допълнително здравно застраховане.

“Те са два модела, които на пръв поглед изглеждат адски различни, но ако погледнем в еволюционно отношение, ако се приеме втори вариант, в който влизат застрахователи и надграждат осигурителният модел като основни вече играчи с достъп до публични средства и постепенно преминаване към пълна демонополизация, означава, че по този начин се гарантира един много плавен преход спокоен“, поясни Пенков. 

„Има един постулат от 20 години, че реформа се прави с пари. Гладна реформа няма! Не става! Трябва да има акумулирани средства, да има преостойностяване на сегашните нива на заплащане, защото това не е цена, а е стойност, която е възможна, а не реална. От тази гледна точка, постигайки справедливо финансиране и промяна във финансирането на болниците - да става по по-справедлив начин и тези, които дават добро качество, които работят, инвестират в обучение на кадри, инвестират в технологии да получават повече за своя труд – без това нищо няма как да се случи. А то иска пари, за да можем да го заплатим“.

Пенков даде пример с лекарите от „Пирогов“, чиито заплати са същите като на колегите им от болницата в Оряхово, която беше закрита:

„Това не е нормално. Целта е с новия модел това са се промени. В момента, в който гарантираме финансов ресурс в сектора - промяна в начина на финансиране на самите дейности в болницата и в извънболничния сектор. Променя се и отговорността на пациента. Ние трябва да разберем, че това са нашите пари и нашите пари трябва да отиват  там, където ние като пациенти ще получим най- добра грижа“.

Пенков е убеден, че с предлаганата здравна реформа е възможно да бъде покрито изцяло доплащането от пациентите за медицински изделия, което се оценява на около 400 млн. лева. Това не означава, че ще отпаднат разходите за лекарства в аптеките, обясни той.

Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването заяви че подкрепя изцяло предложението за пълна демонополизация на НЗОК.

„Смятам, че е в интерес на пациентите  да могат както си избират лекарите, така да си избират и фонд, в който да си дадат парите. Смятам, че когато има конкуренция между фондовете, това ще ги направим много по-ефективни в разходването на средствата и в контрола на медицинските дейности“, каза той.

„Генерално погледнато, системата на здравеопазването ни струва около 8 милиарда като общество. В момента половината се покрива с публични средства, а другата всеки си я плаща от джоба. Очакванията на хората са да се увеличи размера на публичните средства. Такива са и препоръките на различни консултанти, експерти и международни организации.  Това може да стане с увеличаване на здравната вноска, а може да стане и чрез намаляване на разходите. Това е по-скоро технически въпрос“, посочи Кацаров.

Общите разходи за здравеопазване в България са 8% от БВП - а публичните  4%. В САЩ, където здравеопазването е най-добро, общите разходи са 17% от брутния продукт, изтъкна той. И добави:

Трябва да свикнем с мисълта, че това е нещо, което струва много пари и нещо, което ще бъде в центъра на вниманието на човечеството в следващите векове. Човечеството няма да се занимава с изхранването, си с обличането и придвижването си, защото тези въпроси в голяма степен са решени. Цялото внимание ще се насочи към това да живеят по-дълго хората, да живеят по-добре. Това струва пари, това е дейност, която е изключително високотехнологична. Трябва да свикнем с това и да преосмислим за какво си даваме парите като хора, кое е важно за нас“.

Директорът на болницата в Кърджали д-р Тодор Черкезов заяви, че вторият предлаган модел е „много добър и дава широка възможност за включване на всички заинтересовани страни“.  Той призова да не се правят аналогии между разходите за здравеопазване през годините защото това не е коректно:

„В 2001 година имало ли е роботизирана хирургия, имало ли е биологично активни вещества и съвременни онкотерапии, които пациентите очакват? Няма как да направим такава връзка с 2001 година и да твърдим, че разходите са нараснали неимоверно много. Разходите нарастват неимоверно във всяка една здравна система“.

Черкезов изтъкна, че освен високотехнологичната медицина, повишението на разходите в системата се дължи и на разходите за достойно заплащане на лекарите, но и на сметките в самите сгради, сред които постоянно поскъпващото отопление и ток. Грижите за огромния брой здравнонеосигурени лица – около 500 000 души в страната също изцяло лежи на болниците в публичния сектор.

„Възниква въпросът как тези лица ще бъдат накарани да се осигурят и как те ще се застраховат, тъй като това ще бъде необходимо сега. Втората група въпроси са свързани с остойностяването на медицинските дейности, защото болниците, поставени в условията на този модел, трябва да имат пред себе си категорично реално остойностяване на медицинските дейности, включително и остойностяването на медицинския труд, тъй като над 50% от разходната част на болниците е за труд. Няма как да не знаем какви са точно параметрите, особено когато преговорите ще се водят с повече от един приходоизточник“.

На въпрос на Черкезов дали болниците сами ще договарят стойността на клиничните пътеки с НЗОК, заместник-министър Пенков отговори, че идеята е да има референтни цени на дейностите, които да служат като основа в преговорите, но това не изключва лечебните заведения да имат различни цени, ако докажат, че предлагат по-добър продукт.

Според Пенков, задължителното осигуряване елиминира опасността застрахователите да откажат да сключват договори с по-болни пациенти. Той посочи, че моделът работи успешно в Холандия и е по-добър от просто повишаване на здравната вноска:

„Тогава щяхме да попаднем в ситуация на наливане пари без да знаем защо. В случая се използва капацитетът на застрахователя, на хората, които контролират дейността, на самия пациент. Болниците в момента предприемат страшно много пациенти,  индуцират търсене от болнична помощ, за да могат да си оправят финансите и да не фалират. Когато имаме относително точно остойностяване не е необходимо да приемеш един човек пет пъти в годината, за да може да вържеш някакъв бюджет“.

Необходими са мерки и в доболничната помощ, допълни той.  Според Пенков, в момента около 2500 легла са в страната са излишни, тъй като много новосъздадени лечебни заведения са струпани в големите градове.

Директорът на „Пирогов“ проф. Асен Балтов изтъкна, че предлаганият модел все още е твърде общ и „загатва насоките“, но е необходимо „задълбочено обсъждане по различните видове звена, което да доведе до решаване на конкретиките“:

Оттук нататък стои проблемът с точното изчистване  - влизането на застрахователите как ще бъде, по какъв начин ще се плаща,  как ще си получават болниците парите, как ще се отчитат на Здравната каса и на застрахователите. Това са неща, които тепърва предстоят да се обсъждат“.

Работните групи за обсъждане на предлаганите модели трябва да бъдат готови до края на седмицата, изтъкна заместник-министърът.

Мненията на експертите чуйте в звуковия файл.


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Борисов е с Covid-19

Премиерът Бойко Борисов съобщи в профила си във facebook, че е заразен с новия коронавирус.  "Въпреки че РЗИ официално ми свали карантината, още в петък отложих всички срещи и публични прояви за предстоящите дни. След два PCR теста от днес съм положителен с Covid-19. Като цяло имам общо неразположение, към момента по преценка на лекарите оставам..

обновено на 25.10.20 в 21:03

109-а вечер на протести в София

Противници на правителството и главния прокурор се събраха за поредна вечер на площад "Независимост" в София.  Движението пред президентството е блокирано, по булевард "Дондуков" обаче не е.  Ресторант "Народна любов" е отворил символично и тази вечер. Протестиращите отново поискаха оставка на премиера Борисов и главния прокурор Иван..

публикувано на 25.10.20 в 20:58
Турският държавен глава Реджеп Ердоган анонсира новото турско газово находище в Черно море. 21 август, 2020 г.

Ердоган: Макрон има нужда от психиатър

Въпреки острата реакция на Франция и на Европейския съюз турският президент Реджеп Ердоган втори пореден ден призова френският президент Еманюел Макрон да отиде на психиатър. Той обвини френският държавен глава, че е обсебен от него в телевизионна реч от анадолския град Малатия.  Европейският съюз осъди като неприемливи думите на турския..

публикувано на 25.10.20 в 20:36

Ана Бърнабич обяви състава на новото правителство

Носителката на мандата за съставяне на кабинет в Сърбия Ана Бърнабич обяви състава на новото правителство. В него има три нови министерства за човешки и малцинствени права и социален диалог, за грижа за семейството и демографията, и за грижа за селото. За министър на външните работи е предложен генералният секретар на президента Александър Вучич  -..

публикувано на 25.10.20 в 20:13
Зоран Заев

Заев: Готови сме да подпишем анекс към Договора за добросъседство

Република Северна Македония е готова да подпише декларация или анекс към Договора за добросъседство с България. Това заяви премиерът Зоран Заев след 25-ият конгрес на Социадемократическия съюз на Македония. Заев заяви, че няма нужда от нов договор между Република Северна Македония и България, сегашният е отличен. Македонският министър-председател разкри..

публикувано на 25.10.20 в 20:00

Два пъти по-малко мед в Ямболско спрямо миналата година

Два пъти по-малко мед е произведен през тази година в Ямболско, в сравнение с миналата година. Според пчеларите, сушата и нерегламентираното използване на препарати за растителна защита са основната причина за слабата реколта.  Добивът в региона през миналата година от един кошер е достигнал 25-30 кг мед, припомня дългогодишният пчелар Янко..

публикувано на 25.10.20 в 18:57

700 глоби за 50 000 евро в Румъния за неспазване на Covid-ограниченията

700 глоби на стойност от 50 000 евро бяха наложени в Румъния за неспазване на ограниченията срещу разпространението на коронавируса. Санкциите са срещу хора, които не са носили маски, не са спазвали социална дистанция, както и срещу собственици на клубове, организирали частни партита.  Стотици полицаи бяха разположени в центъра на румънската..

публикувано на 25.10.20 в 18:53