Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Скулпторът Андрей Врабчев: Страхът от другия е това, което ни прави лесни за манипулация

В личните отношения между хората от България и Македония отсъстват стереотипите за другия

Скулптурът Андрей Врабчев
Снимка: БГНЕС

В България битува стереотип, че хората в Македония са с промити мозъци или вярващи в антична цивилизация. Това се използва „за непрекъснатото напомпване на някакви псевдопатриотични позиции, които в края на краищата блокират прогреса за това ние да общуваме активно“. В Македония пък е налаган стереотипът, че българите са „окупатори“ и „татари“, но това не съществува в личните отношения между хората, отбеляза скулпторът Андрей Врабчев от фондация „Татковина“ за предаването "12+3" по "Хоризонт".

„На лично ниво, между хората, има огромен културен обмен. Наистина изненадващо. Това не е познато нито на нашето общество, нито на обществото в Македония. Остава на ниво лични контакти. В някаква тясна професионална среда това се знае много добре, но страхът от другия е това, което ни прави лесни за манипулация“.

Врабчев каза, че и преди първата Българско-македонска културна среща, която се проведе в края на седмицата, е имало срещи на между интелектуалци от двете страни, но не и по този формат и по този начин и с желание да се превърне в един работещ съвет.

„Аз мисля, че си поставяме цели, които никой досега не си е поставял. Целта е освен увеличаването на културния обмен и на създаването на общ продукт. Искаме да разчупим стереотипите и представите в обществото ни – и нашето, и македонското – за това в какво състояние се намира другото общество“.

Целта на срещата е била да представи хора с опит в работа с Македония и хора, които са родом от Македония и са намерили своята реализация в България. Представена е била група от млади графици от Охрид и Делчево и техни колеги от София – едни от най-влиятелните графици в момента.

Иван Шопов, писател от Скопие, е представил книгата си „Паника в музея“. Врабчев е държал той да присъства на срещата, защото чрез него „много лесно се илюстрира факта, че там хората също имат критичен поглед към събитията, които у нас се представят като някакво статукво. Ние много се смеем на паметниците в Скопие, но аз, понеже съм и скулптор, мога честно да ви кажа, че ние не сме много по-назад от тях. Ние / хората от двете страни на границата - б. ред./ не се познаваме, но македонците ни познават по-добре отколкото ние тях", убеден е артистът. "Шопов например познава отлично съвременната българска литература".

Очаква се комисията да започне с журналистически проект – интервю. Обсъден е и проект за програма за културно сътрудничество.

Интервюто на Даниела Якова с Андрей Врабчев можете да чуете от звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Донка Ангъчева и президентът на Шопеновото общество проф. д-р Теодор Каницер

Шопенова вечер от поредицата "Изкуството продължава да живее"

На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална  галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството..

публикувано на 19.04.24 в 12:54

Летящите охлюви и вълшебни механизми на Атанас Хранов

"Героят Наско Х. се появи отново след толкова години на забвение. Най-накрая пак излезе и се надявам да продължи да живее неговия приказен живот . Появи се в три романа, но след това Александър Секулов започна да се занимава с драматургия, написа други романи и малко ми липсваше. Той самият предложи да напише една от историите за Наско Х. Така..

публикувано на 18.04.24 в 09:57
Евгени Иванов, орнамент

Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век

Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век се открива утре вечер - 18 април. Изработени преди стотици години екземпляри ще бъдат показани в галерията на Българския културен институт във френската столица. Става дума за 40 оригинални български килими от 19 -ти и 20 -ти век, които до този момент не са показвани и..

публикувано на 17.04.24 в 19:25

Националното радио раздава годишните музикални награди БНР Топ 20

Годишните музикални награди БНР Топ 20 ще бъдат връчени на 3 май, петък, в столичния клуб "Строежа".  Отличия ще бъдат връчени на: -   песента с най-висок резултат от гласовете на слушателите на сайта top20.bnr.bg ; -   песента с най-висок резултат от гласуването на музикалната редколегия на БНР Топ 20;  -   песента, заемала..

публикувано на 17.04.24 в 16:28

В Пловдив откриват изложбата "Хляб наш насъщен"

Поредица от библейски и евангелски сюжети и персонажи, претворени върху старинни дървени предмети от бита, свързани с хляба – това е изложбата "Хляб наш насъщен", която от днес могат да разгледат пловдивчани и гостите на града в галерията на Дружеството на пловдивските художници. Експозицията е дело на Вихра Григорова и съдържа около 30..

публикувано на 17.04.24 в 11:48

“Великият Гетсби“ – новият балетен хит на сцената на Софийската опера

В едното от двете най-големи събития в областта на музикално-сценичните изкуства, заедно с “ Фантомът на операта “, които белязват ярко столичния афиш през изминалата и тази седмица, се превърна премиерата на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – спектакъл на знаменития хърватски хореограф Лео Муич по музика на Гершуин, Бърнстейн, Барбър и..

публикувано на 16.04.24 в 18:29
Мадам Бътерфлай

Великолепно начало на "Опера в киното"

С удоволствие се връщам към скъпите музикални спомени от миналото лято, когато имах щастието да присъствам на два изключително красиви спектакъла от юбилейното стотно издание на оперния фестивал на Арена ди Верона. Гледах продукцията на Уго де Ана на “Тоска“ и възстановка на продукцията на Франко Дзефирели на “Мадам Бътерфлай“. Разбира се, не е..

публикувано на 16.04.24 в 17:22