Композиторът Петър Дундаков: В музиката няма страх от отворените граници

Преди дни в Пловдивската опера "Мистерията на българските гласове" и оперният оркестър представиха етно-симфоничния проект "Бучимиш“. Концертът бе част от колекцията "Европа - КОНТИНЕНТЪТ КУЛТУРА". Проектът съдържа 12 нови произведения, специално написани за състава.

„Бучимиш“ се нарича излезлият през май албум на „Мистерията на българските гласове“ с участието на Лиза Джерард.

Избрахме това име, тази метафора, защото  Бучимиш е име на хоро, характерно с уникален неравноделен размер – 15/16, обясни Дундаков. „Символът на заедността, на кръга, на хорото, решихме, че по някакъв начин има връзка с това, което правим в този албум“.

Албумът не е просто продължение на някаква етнографска традиция, изтъкна композиторът. „А е на базата на фолклора - обединение на много нови гласове, които не са свързани с фолклора, но през българската традиция ние ги колаборираме и всички застават заедно в един кръг. Затова избрахме и „Бучимиш“.

"Бучимиш" е мистерия на гласовете

В центъра на този албум е гласът и носейки „Мистерия на българските гласове“, този албум е мистерия на гласовете, подчерта Дундаков. „Ако приемем, че Лиза Джерард е солист, който идва от друга култура, но пък е с много голям респект към нашата традиция. Начинът й на пеене е повлиян от българския фолклор.“

Петър Дундаков възприема стилистиката на „Бучимиш“ като посока за развитие на музиката през 21 век.

Навсякъде по света албумът се приема с много голям интерес и провокира много покани за участия във фестивали извън България. През юни например в Барселона ще пеят редом с Ерика Баду и изпълнители, които не са свързани с етнографски традиции и фолклор. „Успяваме да застанем на сцената пред една съвсем млада публика, която слуша музиката на 21 век. И сме поканени (голяма чест е за нас) на този фестивал, за който водещо изречение е The new normal – Новото нормално.“

В музиката няма страх от разширяване на границите

Дундаков няма точна рецепта как да изглежда фолклорът на 21 век, но е сигурен, че не би трябвало да има страх от разширяване на границите. „И това, което аз опитвам  в музиката, която правя, специално в този албум, е да срещам този фолклор с нещата, които не са чисто разпознаваеми като клишета като фолклор.“

В срещата между музиканти от различни традиции се създава възможност за разширяване на музикалните граници. Не само музикално, но и философски, това за него е шансът да се произведе нещо ново във време, в което всичко изглежда вече създадено.

Авторската музика е като раждане на нов живот

Понякога душата забременява с някаква идея, която иска време, за да се роди, вярва Петър Дундаков. „Когато създаваш голямо произведение или пишеш авторска музика, то е някаква форма на израждане. То не минава, поне при мен, с бутилка вино и вдъхновение. То е едно пътешествие.“

Дундаков е завършил композиция в Ротердам. Прекарал е в Холандия близо десет години. И до днес има много контакти и възможности за работа там, но признава, че никога за него не е стоял въпросът дали да остане там. „Отидох да уча, да поема от световния поток, от световната енергия.“

Не слага знак на равенство между популярността и успеха. „Успехът за мен е вътрешно постижение. И когато успееш да го изравниш, да постигнеш успех вътре в себе си, тогава и това, което се случва с теб навън, вече започва да има друга тежест и друго измерение. Не просто да станеш популярен и привидно успешен.“

Цялото интервю е в звуковия файл.