Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Мира, която нарисува въображението на Бредбъри

12
Мира Мирославова
Снимка: Калоян Стамболийски

„Включи нощта“, за да видиш своето „Нявгабъде“ и да изживееш своите „Принцесешки истории и други необикновени случки“.

Мира Мирославова е в началото на своите 20 години, но вече е сбъднала голяма своя мечта – да илюстрира приказки на един от любимите си писатели. „Нявгабъде“ и „Включи нощта“ са написани от Рей Бредбъри с адресат децата. Преведени на български език и нарисувани от Мира, те са налични в книжарниците.

Преди историите за 11-годишния Ахмед и неговото невероятно пътуване във времето и пространството („Нявгабъде“) и за малкото момче, което се страхува от тъмното („Включи нощта“), е първата книга на Мира - „Принцесешки истории и други необикновени случки“. Тези три заглавия задвижиха колелото и илюстраторката вече работи по нови проекти – рисува по творба на класически български автор; прави илюстрациите към роман за деца; част е от съвместен проект с Китай за европейските столици – трябва да изобрази каква е характерната храна в съответните страни, какви са историческите места, включително и типичните за местните хора обноски.

(авто)портретът на Мира

„Когато си правя личен портрет, по-скоро е рисунка на емоцията, която изпитвам в момента. Всеки мой портрет е различен от предния – понякога може да се нарисувам усмихната, понякога ядосана, понякога не толкова щастлива. Обикновено се старая да придам хумор в портрета, който си правя – дали ще е в по-клечестите ръце или в по-рошавата коса, или в изцъкления поглед, но винаги с много звезди в очите“.

За своето нявгабъде (това, което е било, и това, което ще бъде) Мира казва:

„По-скоро не се обръщам толкова назад, колкото гледам напред и се старая да мечтая за някои мащабни неща, които се надявам, че ще мога да осъществя“.

Илюстрацията за Мира е „уютен дом и гъста гора, в която е светло и в която има много горски животни, а някъде в далечината звучи поток“. Тя споделя, че в рисуването е успяла да намери себе си и затова в картините си влага лична нотка и елемент, който асоциира със себе си. Затова всичко се случва с много любов и с желание. И всичко първо се прожектира в съня, преди да излезе върху белия лист.

Мира е завършила колеж в Англия, където е изучавала текстил и моден дизайн. Върнала се е в България, защото спокойствието и стабилността, които усеща тук, не може да изпита никъде другаде:

„Аз се върнах, защото съм много привързана към България. Това е моят дом. Макар и да е сложно да живееш тук, да си илюстратор тук, си заслужава да живея тук, защото имам едно спокойствие, чувствам се у дома си“.

Освен че рисува детски книги, Мира ги и колекционира. Любовта ѝ към илюстрацията датира още от детството, когато върху стените вкъщи пресъздавала различни истории на различни герои. И вечер, докато заспивала, си „прочитала“ приказките, които сама е нарисувала:

„Може би това е моментът, в който е проникнала идеята за книгите и за илюстрациите… Радвам се, че не съм разочаровала онова дете, което рисуваше по стените вкъщи“.

Илюстраторът – преводач на думите на писателя

Мира е преподавала английски език на деца. Малчуганите са нейните и почитатели, и критици, нейните големи помощници – всичко, което прави, минава през тях. В много от илюстрациите си вкарва скрити елементи, нарисувани и заради децата. Стилът ѝ е много детайлен и определено разпознаваем.

„При илюстрирането първо трябва да влезеш в текста, да го видиш на филмова лента. Обикновено картините се появяват в съня ми. На следващия ден започвам да правя малки скици и отнема около месец всичко да бъде подредено на малки сегменти. След това с екипа съгласуваме направеното и ако има нужда, се правят корекции преди истинското рисуване. Понякога една илюстрация може да отнеме ден, понякога и четири дни. Трябва да влезеш в мозъка на самия автор и да направиш това, което той е искал да каже, но на такъв език, че да е разбираем за деца, тоест ти служиш като преводач“.

Според Мира голямо предизвикателство е, когато художникът трябва да предаде съобщението на писателя върху корицата. Да, корицата не продава книгата, но е първото нещо, което читателят вижда. Затова илюстраторката предпочита върху нея да изобрази идеята на автора накуп – или със семпла рисунка, или с много елементи и светлина.

„В моята работа е много важно в това, което аз рисувам, да има нещо от мен. Отказвала съм книги и проекти, с които по никакъв начин не съм се асоциирала, защото съм прекарала изключително много време в това да градя тези знания, които имам, и уменията, и стила си, за да правя нещо, което не усещам лично“.

Мира преди и сега

„Преди бях по-малко амбициозна. В момента вече знам по какъв път горе-долу трябва да се движа. Имам малко по-голяма идея за последователността и какво първо трябва да свърша, за да мога да стигна до някакъв етап. Преди бях по-хаотична“.

Предпазливостта е част от подхода на Мира към работата, защото „първо е добре територията да се опипа“:

„Понякога се укорявам за това, защото съм сигурна, че има по-добри подходи към някои илюстрации, отколкото класическия, който вече си знам. Предполагам, че с времето ще се науча да съм по-експериментираща. Преди имах страх да работя с цветове, дори съм била склонна да се отказвам от проекти поради тази причина. Но с времето се накарах съзнателно да седна и да си кажа: „ок, дори и да изглежда кошмарно накрая, трябва да се научиш“.

Една от големите мечти на Мира е да издаде авторска книга. Все още пази и пренарежда колекцията си от приказки, докато дойде денят, в който някой друг ще илюстрира нейните думи.

Интервюто с Мира Мирославова можете да чуете в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доайенът на Музикалния театър Христо Сарафов чества 40-годишнина на сцената

Доайенът на Националния музикален театър „Стефан Македонски” Христо Сарафов навърши 65 години. 40 от тях са посветени на музикално-театралната сцена – в оперни, оперетни спектакли и мюзикъли. Заради яркото си сценично присъствие често е сравняван от почитателите и от учениците си с актьора Васил Михайлов. „Моята мечта винаги е била..

публикувано на 26.05.20 в 21:12
Виенска държавна опера

Соня Йончева и Красимира Стоянова в сезон 2020/2021 г. на Виенската държавна опера

Програмата на Виенската държавна опера за следващия сезон 2020/2021 г.  бе обявена по време на пандемията от  COVID 19 като самото представяне съвсем резонно не се състоя на обичайна пресконференция в театъра, а бе излъчено от канал ORF III – специализиран ефир на предавания за култура  на Австрийската държавна  телевизия. Това бе и първата официална..

публикувано на 26.05.20 в 14:18
Хор

Ваня Монева: Човешкият глас е най-съвършеният инструмент

"Ако човек е бил интензивен в работата си, той си остава такъв и в това време на привиден застой.  Това време ни наложи един престой вкъщи, но това не означава застой." Така гледа на изминалите седмици и месеци далеч от сцената диригентът Ваня Монева, която запълва  дните си с работа и даже не й стига денят. "Не се чувствам скучаещ човек...

публикувано на 26.05.20 в 09:09

Международният фестивал "Българска душа на Святата земя"

„Българска душа на Святата земя“- под този надслов вече шест години се провежда  фестивалът на българската култура под патронажа на Посолството на Република България в Държавата Израел, като част от Дните на българската култура през май.  Основна цел е обменът на култури, съхранението на културното наследство на България и Израел за бъдещите..

публикувано на 25.05.20 в 16:12
Илиян Ангелов

Учителят Илиян Ангелов ни потапя в изложбата „Писма от морето“

Първата изложба в Плевен в галерия „ Арт Център - Плевен“ след социалната изолация е на Илиян Ангелов. Тя носи заглавието „Писма от морето“ и ще бъде открита на 27 май. Художникът е роден край морето, но от години живее, твори и преподава в Националното училище по изкуства „Панайот Пипков“ в града. "Пише" всичко, което е свързано с..

публикувано на 25.05.20 в 15:16
Проф. Александър Шурбанов на представянето на книгите „Сонети” и „Хамлет” от Уилям Шекспир в Националната библиотека

Александър Шурбанов: Произвеждащите духовна култура дават вяра в бъдещето

Всеки мислещ и пишещ човек е в някаква степен самотен и ако не е такъв, той не може да си върши работата, въпреки че прекалената самота също пречи. Така казва филологът и преводач проф. Александър Шурбанов в интервю за предаването "Графити по въздуха". Според него трябва да сме по-внимателни как говорим и как пишем. " Ние трябва да се стремим..

публикувано на 25.05.20 в 13:55
Красимира Александрова

Красимира Александрова: Библиотеките са адаптивни организации

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"  подготвя поредица от инициативи, съобразени с извънредната епидемиологична обстановка. Предстои организирането на виртуална изложба с документи и свидетелства за живота и дейността на Иван Вазов от фондовете на отделите "Български исторически архив"  и "Ръкописи и старопечатни книги" "..

публикувано на 24.05.20 в 17:39