Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Акад. Никола Съботинов: Приложните научни изследвания са ключови за бизнеса

Фирмите трябва да са по-активни във финансирането на науката, убеден е бившият председател на БАН

Акад. Никола Съботинов в студиото на "Нощен хоризонт"
Снимка: Станислава Пирчева

Причина за скандала с Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и излизането от му БАН е, че работата на тези оперативни научни звена не беше добре оценена. Това е научно-приложна дейност, а в Академията се оценяваше и се оценява и в настоящия момент главно фундаменталната научна дейност. Това мнение изрази в предаването „Нощен хоризонт“ акад. Никола Съботинов, бивш председател на БАН. По думите му, излизането на института не е било добър ход.

Необходимо е разработването на критерии за оценка на научно-приложната дейност, смята той.

„Ако това беше направено добре, щяхме, може би, да задържим тези хора. Защото освен тази оперативна дейност, ние извършваме и други оперативни дейности, които ежедневно подпомагат българското общество. Освен метеоролозите и хидролозите, денонощно на пост са нашите сеизмолози. Имаме институти, които също  извършват такава оперативна дейност – да кажем мониторинг на Черно море: Институтът по океанология. Имаме институти, които следят за компютърни вируси – компютърна вирусология. Имаме Институт по молекулярна биология, заразни болести и т.н.“

„Ако искаме да говорим за развитие на икономика на базата на науката, за иновации – много е важно да се развиват приложните научни изследвания. От фундаментални научни изследвания трудно се отива към бизнес решения и икономически“, допълни акад. Съботинов.

Фирмите трябва да финансират приложните изследвания, а сега те финансират тесен периметър от изследвания, които пряко касаят дейността им, отбеляза още ученият.

„Трябва самата наука да се финансира – приложната, която да доведе до резултати, които фирмите могат да купят от съответните институти, да закупят лицензии, патенти. Тези научни резултати в институтите трябва да водят до образци, които да бъдат показвани на фирмите“, коментира бившият председател на БАН.

Съществува неразбиране за това какво е иновация – това не е непременно нещо ново, а трансформирането на нови знания в пари, посочи Никола Съботинов.  „Тоест, някой купува тези знания, някой ги използва, създава продукт, който излиза на пазара и този продукт има по-висока добавена стойност колкото повече ум е вложен в него. Това е важното.“

Трудът на работещите в БАН не е адекватно заплатен и това тежи много, смята акад. Никола Съботинов.„Има едно действително голямо недофинансиране на Академията. И тъй като пряко не оказваме влияние на икономиката на страната, сме оставени на по-заден план, а това е грешка“, посочи Съботинов.

Акад. Никола Съботинов е сред най-изтъкнатите български учени. Има над 340 научни публикации. Внедрил е лазери с меден бромид в българската икономика и в далечна Австралия. Дългогодишен заместник-председател на БАН (три мандата) и председател на Академията (2008-2012).

Носител е на орден „Марин Дринов“. Почетен изобретател, вписан в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели“, с присъдена награда за принос към техническия прогрес у нас. 

Акад. Съботинов е автор на новоизлязлата книга "Лазерът" на академичното издателството на БАН "Проф. Марин Дринов". Книгата е посветена на българските иновации в лазерната наука, а събитието е част от 150-годишнина от създаването на Академията.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Езикът на омразата и социалните мрежи

В сряда над 500 компании официално бойкотираха "Фейсбук" като спряха рекламите си в социалната медия. Целта е да се окаже натиск върху технологичния гигант за предприемане на активни действия срещу езика на омразата. "Фейсбук" ли обаче се нуждае повече от рекламодателите или пък те се нуждаят повече от него?  Адидас, Пума, Кока-Кола, Sony..

публикувано на 04.07.20 в 12:15

Белослава представя нови песни на A to JazZ концерта

„Музиката, колкото и да е творческа, тя е занаят и лесно влизаш в рутина. Бях забравила да ценя хубавите моменти и вълнението на репетицията, излизането на сцената “. Това сподели пред БНР певицата Белослава, която излиза на открита сцена „Платформа A6”, НДК, в рамките на A to JazZ концертите . Тази вечер тя ще представи песни от..

публикувано на 03.07.20 в 16:20
Радина Боршош

Радина Боршош: Всеки театър има своя аромат

„ Изолацията ме накара да почувствам малките разлики . Когато времето спря и препускането замръзна, започваш да пишеш по-бавно, да намираш удоволствие в малките неща. Всеки видя живота си отвътре. Макар и труден, това беше важен период “. Това сподели пред БНР актрисата Радина Боршош. „ Преди театрите кипяха от живот - изкуство в полет, а..

публикувано на 26.06.20 в 17:39
Лъчезар Вълев

Новинарят на „Хоризонт“ Лъчезар Вълев - между журналистиката, китарата и мотора

„Всичко е в баланса. Когато работата ти е свързана със стрес, с високи нива на концентрация, ти е нужно занимание, което ти е необходимо, за да презаредиш “.  Това сподели в рубриката „От другата страна на радиото“ на предаването „Хоризонт за вас“ водещият на новините по „Хоризонт“ и ко водещ на предаването „Изотопия“ Лъчезар Вълев ...

публикувано на 26.06.20 в 15:17
Проф. Анри Кулев

Анри Кулев: Киното е опит да се подреди хаосът

Започва 24-ото издание на София филм фест. Проф. Анри Кулев, художник, режисьор, продуцент на игрални и документални и анимационни филми ще получи голямата награда на София по време на официалното откриване на филмовия фестивал. Призът е съвместна инициатива на най-големия кино фестивал и Столичната община. Наградата и уважението, което..

публикувано на 25.06.20 в 16:06
Минувач фотографира обезглавената статуя на Христофор Колумб в парк на Бостън, Масачузетс, САЩ, 10 юни 2020 г.

Проф. Андрей Пантев за Новия свят, старите проблеми и съборените статуи

„Хората търсят необходимия грешник“. Това заяви пред БНР проф. Андрей Пантев в коментар за събарянето и поругаването на паметници и статуи в Съединените щати. Той припомни, че през 1992 г., когато се отбелязва 500-годишнината от откриването на Америка от Христофор Колумб, латиноамеркански интелектуалци са призовали: „Не чествайте, а оплаквайте..

обновено на 23.06.20 в 14:01
Иван Яхнаджиев

Иван Яхнаджиев: Картината е вид общуване

„Благодарение на цветовете, ако са майсторски направени, ако талантливо са направени, ще отидете в един свят, по-различен от този, в който живеете, ще се пренесете в едни мисли, едни чувства, които всеки творец иска да предизвика. Това е, което върши художникът със своите цветове.“ Така мисли художникът Иван Яхнаджиев, който в продължение на месец..

публикувано на 16.06.20 в 09:38