Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

24 години след клането в Сребреница още идентифицират и погребват жертвите

Мемориалният комплекс за жертвите от Сребреница в Поточари
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Хиляди хора, сред тях и близките на загиналите в Сребреница, за 24-та поредна година се събраха за ежегодното възпоменание. Почти четвърт век погребенията не секват. И тази година последно сбогом казаха близките на още 33 новоидентифицирани жертви на клането от 1995 г. в Босна и се присъединиха към останалите 6610 погребани.

Рамиз Нукич вече 15 години търси останките от жертвите в Сребреница – през потоци и горски пътеки. Те са навсякъде, разказва 57-годишният мъж, докато стои пред къщата си в село Каменице:

„Не може просто да вървиш през гората, трябва да копаеш. Останките се намират на 20 сантиметра под повърхността. 24 години минаха, колко листа са паднали оттогава.“

Нура Бегович се раздели с брат си – разпознат е от костта на ръката му.

„Името на брат ми е Адил Сулич и днес е последният му ден.“

Близките на Сулич са открили само едната му длан, част от дрехите и часовника му, разказва Нура.

„Прекарах 24 години в търсене на тялото му и открих само една кост. Но днес аз и семейството ми намерихме покой.“

Дъщерята на Адил Сулич обаче така и не намира покой.

„Можете ли да си представите какво е да загубиш баща си на 12? Тези чувства…. Това е нещо нечовешко. Дори животно не заслужава да умре така“, казва Адиша Сулич. „Помня всеки момент…. Моментът, в който ни напусна…Качи ме на автобуса и изчезна. Тези две седмици, в които го чакахме да се върне… тези седмици се превърнаха в цяла вечност.“

Най-младата жертва, която беше погребана тази седмица в Поточари, е 16-годишният Осман Цвърк, а най-старият е Саха Цвърк, на 82-години.

И тази година хиляди се включиха в тридневния Поход на мира. Всички те изминаха 68-километровия път от източния град Незук до мемориала в Поточари. И тази година там беше отправена молитва – молитва Сребреница да не се случва повече.

Градът в източна Босна и Херцеговина пада под контрола на босненските сърби на 11 юли 1995 година. Мюсюлманското население бяга от града, обявен от ООН за „защитена зона“. Тръгват към лагера на мироотоворителите с надеждата, че те ще ги защитят. Когато генерал Ратко Младич пристига с босненските сърби в лагера, холандските миротворци предават базата. Силите на Ратко Младич разделят мъжете и момчетата, а жените и момичетата качват на автобуси. 8 хиляди се смята, че са избитите. Тези, които се опитват да избягат в гората са преследвани и убити. Бившият политически лидер на босненските сърби Радован Караджич беше осъден през март 2016-а, а Ратко Младич получава доживотна присъда през 2017. И двамата са признати за виновни в геноцид и военни престъпления.

Масовите убийства са официално обявени за геноцид от Международния трибунал, но сръбски и босненско-сръбски официални лица продължават да отказват да използват този термин. На церемония в Сараево на 9 юли сръбският премиер Ана Бърнабич каза само, че Сребреница е едно от най-ужасните престъпления. Белград не изпрати официална делегация на възпоменанието в Поточари.

Върховният представител на Евросъюза по външната политика Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан определиха Сребреница като „един от най-мрачните моменти на човечеството в съвременната европейска история.“ „Няма място за разпалваща реторика, за отричане, за ревизионизъм или възхваляване на военнопрестъпниците“, пише в тяхно съвместно изявление.

Неджад Авдич оцелява при клането в Петковци. Бил е 17-годишен. „Бяха на косъм от смъртта през юли 95-а, бях грешка на босненските сърби. Когато проверяваха дали са убили всички, ме пропуснаха“, разказва Авдич на церемонията тази година в Поточари.

„Чувам много приказки, че трябва да забравим миналото и да гледаме напред. На тези, които ги говорят им казвам – ако за някои Сребреница е минало и история, но за нас тя е живот.“

За Неджад и всички на церемонията няма присъда, която да затвори раната. 24 години след Сребреница никой не говори за справедливост, останала е само болка и страх – страх сребренишкия ад да не се отвори отново на Балканите.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Шокиращи "шедьоври" от световната кулинарна култура

От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..

обновено на 25.04.24 в 13:06
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53