Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Историята на "мазния влак" в колективната памет на Северозапада

4
Снимка: Ива Антонова

В колективната памет на Северозапада една влакова композиция изпуска локомотивна пара с уютен апетитен аромат и противоречиви спомени.

Малко има за „мазния влак“ в интернет, защото това е неформално, но пък масово познато за хората от региона понятие, свързано със седма линия на родната железница. 

„Имаше години, когато някои хора знаеха, че така го наричат, но не знаеха защо, викат: казаха ми да хвана „мазния влак“.

„С него отиваше блажнинка от Видин за София.“

„Мазния влак“ е нарицателно понятие – колкото весело, толкова и малко тъжно, от близкото минало.“

Това са гласове на хора, които помнят „мазния влак“, пътуващ нощем от Видин за София и изхранващ столицата във времена на обществено-политически катаклизми.

„Историята на „мазния влак“ я знам от спомените на моите родители, които са от различни места от Северозападния край. Така е наречен още веднага след Първата световна война. По това време вече линията е построена. В тези много трудни години след войната добива това название, затова защото по него тръгват земеделските производители с това, което са произвели – най-вече слънчогледовото олио, а също така закланите прасета, месото. Тази традиция си продължавала в годините и най-вече по време на Втората световна война, когато е имало конфискуване на продукти. Хората са криели животни, за да могат по някакъв начин да вържат двата края. Производителите от Северозападна България са пътували до София, за да си продадат продукцията: най-вече свинско месце, угоени гъски и патици, пилета и кокошки и столичани са ги посрещали още на Централна гара и се въртяла страшна черна борса, защото столичани са гладували, буквално, във военните години.“

„През всички видински селища, през Монтана, през Враца – някога така се е снабдявала София с манджи, с месо, със сланина. Всеки е влачил кошници, дамаджани и оттам тръгва името на „мазния влак“.

Повечето търговци пътували с нощния влак заради проверките, а  мнозина от „столичаните в повече“, пребивавайки по квартири в крайните квартали на София, са разчитали най-вече на продуктите, изпращани по „мазния влак“ от близки и роднини, разказват пазители на семейните спомени за „мазния влак“.

Щайги с чушки и кашони, пълни с буркани били част от есенния реквизит на „мазния влак“.

„Това беше може би най-препълненият влак, който някога съм виждала в живота си.“

„Българското село, българската провинция щедро мъкнеше на децата в София. Най-често се влачеха мазни неща – свинска мас някоя и друга тенекия, мръвките от прасето, печено агне. Хората произвеждаха, имаха, носеха. За празници, за делници. Тая тясна връзка – между родители и деца, между провинция и столица, наистина беше трогателна.“

Сега, когато провинцията отдавна не изхранва столицата, а Северозападът е наричан северозападнал, всички тези спомени звучат като легенди.

Има и колоритни истории, вероятно украсени с годините. Като тази за дядото с дамаджаната, която в претъпкания с правостоящи коридор била счупена неволно с мотика и, разливайки се на пода, десетте литра прекрасна гроздова ракия причинили пожар заради пушачите наоколо, който гасили на гара Враца. 

Историята на "мазния влак", съшита от отделни спомени, слушайте в звуковия файл. 

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Калейдоскоп от призрачни села в изложба на Мирян Колев

Музикантът Мирян Колев представя аудио-визуалния си проект „Призрачни села“ в Трявна. „ Исках да бъде нещо на границата между документално и художествено . Това е проект в развитие. Започнах да обикалям тези изоставени села преди една година, когато започна пандемията и ми липсваха пътуванията“, разказа Колев в предаването „Преди всички“...

публикувано на 10.05.21 в 10:27

Дария Михалкова възражда автентичната женска носия манофил

Ще остави ли България поредния траен отпечатък в ЮНЕСКО. Повече от година амбициозен екип работи по автентичната женска носия - манофил. Ръководителят на столичния ансамбъл "Хоро" Дария Михалкова е на път да сбъдне своята мечта и да възроди автентична фолклорна носия от шоплука. Родът на майка ѝ е от областта граово - района на градовете..

публикувано на 09.05.21 в 18:25
Димитър Михайлов

Димитър Михайлов ще участва в маратон, за да популяризира донорството и трансплантацията на органи

Идната събота любителите на ултра маратоните от цялата страна ще се съберат в село Широка лъка край Смолян, за да стартират един от най-тежките маршрути - "Тракия ултра". Освен изпитание за издръжливостта и волята на участниците, това състезание ще бъде част от каузата на маратонеца Димитър Михайлов да популяризира кръводаряването,..

публикувано на 09.05.21 в 16:26
Александра Никова

Преди 16 години журналистът Александра Никова попада на необичайно раждане на дете

Журналистът Александра Никова е главен редактор на сайта „Столица.бг“, а през годините статиите ѝ са намирали място на страниците на различни печатни издания. Различни са историите, с които се е срещала в професионалния си път. Най-вълнуваща обаче е тази, в която се ражда момиченце в банята на апартамент преди 16 години. Казва, че е..

публикувано на 09.05.21 в 14:13
Лорена Гомес пред шоколадовата

Войната, по-сладка от шоколад

В дните, в които мислим за храбростта и безстрашието на войниците, замисляме ли се за измъченото, разкривено от ужас и мъка лице на войната? То издава паниката и отрицанието на хаоса, разрухата и насилието. Във всяка война и победителите са някак губещи, просто защото военните действия са се случили. Могат ли тогава последствията от тях да се..

публикувано на 08.05.21 в 21:36
Икона на Св. Георги

В митологичните лабиринти на легендите за Св. Георги с иконописеца Румен Москов

Защо Св. Георги убива змея? Този въпрос повежда Марта Младенова в митологичните лабиринти на легендите, иконите и… Града на сънуващите книги на Валтер Мьорс. Неин спътник в това приключение е иконописецът Румен Москов, който най-много обича да рисува Св. Георги. Св. Георги е роден в Кападокия, баща му е бил римски легионер – започва разказът..

публикувано на 07.05.21 в 16:53

Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна - автентични ценности, съвременна визия

Националната гимназия за приложни изкуства Тревненска школа празнува днес 100-годишнината от основаването на училището. То е създадено като продължител на традициите на Тревненската възрожденска школа. Празничната програма ще предложи на гостите представителната изложба на учениците от специалностите Дърворезба, Иконопис и Интериорен дизайн...

публикувано на 06.05.21 в 11:30