Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Гл. ас. д-р Латинка Христова:

Динозаврите от Трънско са били по-дребни, обитавали са малък остров

Открили са и зъби от крокодиломорфи и части от корубата на костенурки, които сега обитават тропиците

4
Част от новите находки: фрагмент от кост
Снимка: НПМ - БАН

На 22 август завършиха теренните проучвания в рамките на Втората експедиция на Националния природонаучен музей към БАН в търсене на следи от динозаври по българските земи.

В нея участваха специалисти от Природонаучния музей, Геологическия институт при БАН и Софийския университет. Разкопките се провеждат с цел разкриването на останки от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от поне 4 различни пласта.

Палеонтологът гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей ръководи екипа на експедицията. В предаването „Нощен хоризонт“ тя описа и обясни основните открития от новия изследователски сезон и припомни историята на проучванията до момента.

Дълго време у нас се смята, че следи от динозаври няма как да бъдат открити

"До около 2009 година на практика не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по „Основи на геологията“ беше, че у нас динозаври няма как да бъдат открити, тъй като по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн“, разказа Латинка  Христова.

В нашата страна има изключително богата безгръбначна фауна, тъй като морските отложения от периода на мезозоя са широко разпространени, а на места и много дебели, поясни д-р Христова. При гръбначните находките и данните до момента са по-скоро спорадични.

Началото - Червен бряг, 80-те...

Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в района на Червен бряг. Тогава заради липсата на специалисти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било прието, че всички открити кости в пещерата принадлежат тъкмо на такива влечуги.

След това, през 2005 година в същия район е намерена и друга кост. По това време материалите за двете различни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, посветена на мозазаврите. „И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и разбира, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо различно. И неговото предположение е, че са на динозаври“, допълни още Латинка Христова.

Втората кост се оказва на вид щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, пъргав и двукрак, докато останалите находки от пещерата Лабиринта са описани с белгийски учен. През 2010 година цялата информация е публикувана. „И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има намерени останки на динозаври.“

Любител на фосили насочва учените към Трънско

През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любопитството на учените към района на Трън. Тогава местният жител и любител на фосили Андрей Цонков, търсейки вид големи и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на фрагмент, който се оказва загадка. Разпознатият като фосил в Музея „Земята и хората“ фрагмент стига и до Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След специален срез на костта и изследване дошло потвърждение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.

Специалистите работят върху отвесен участък

Находището край Трън представлява отвес, който непрекъснато ерозира. Не е точно свлачище, но челото му непрекъснато се разпада – описа мястото д-р Латинка Христова.

„Територията на цяла Европа на практика е представлявала обширен архипелаг от различни по големина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, но е имало явно един участък в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била близо до остров. На практика самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отложени в една плитка лагуна, която е била близо до този остров. Тектониката там, за съжаление, е ужасна – изключително много разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е загубена.“

Динозаврите от Трън са били по-дребни

Учените стигат до заключения, че „трънските“ динозаври са били по-дребни, защото са обитавали малък остров с ограничени ресурси и са се приспособили към живот в такава среда.

„И сега в някои острови животните, които на други места са големи, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са много по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в района на Средиземноморието около Гърция.“

Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я определя като кост на титанозавър.

„Освен титанозавър ние впоследствие открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на хищен динозавър“, посочи палеонтологът. „А освен динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, но това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които в момента обитават само тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали отдавна.“ 

Засега датировката на находките връща учените около 82-85 милиона години назад, към късната креда.

Цялото интервю с гл. ас. Латинка Христова чуйте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
виенската зоологическа градина

WWF България започва най-новата си младежка програма Panda Labs

През 2020 г. WWF България създаде нов отдел „Образование, иновации и младежка ангажираност“. Фокусът на работата му е обучението и овластяването на младежи, които да станат застъпници за устойчиво развитие на страната ни, за опазване на дивата природа и за справяне с климатичните промени. Като част от тази дейност организацията открива 2021..

публикувано на 17.01.21 в 15:26

Пандемията изостри дисхармонията между бедни и богати

За първи път от 90-те години на миналия век насам  има вероятност тази година крайната бедност да се повиши , алармират от ООН.  „Социалните и икономическите щети от пандемията са огромни и продължават да нарастват. Няма ваксина, която може да коригира вече нанесените щети. Изправени сме пред най-тежката глобална рецесия от осем..

публикувано на 17.01.21 в 14:00
Наслада за сърцето и стомаха от шеф Анатоли Колев

Хляб за душата

Какъв е вкусът на детството за пицар, но не обикновен, а световен шампион, шеф-консултант и вицепрезидент на Българската асоциация на пицарите, член на Световната пица асоциация, почетен член на Руската пица федерация и член на Британския кулинарен институт – шеф-готвачът Анатоли Колев : „ Част от моето детство бяха и пиците, разбира..

публикувано на 16.01.21 в 20:00
Дезинфекция на шезлонг на плаж в Гърция, 16 май 2020 г.

На почивка в Гърция през лятото - без сертификат за ваксиниране

За почивка в Гърция това лято няма да се изисква сертификат за ваксиниране. Туристите ще се тестват на границата с бързи тестове преди влизане в страната. „Гърция няма да изисква сертификат за ваксинация, като задължително условие за влизане на туристи“, заяви пред медиите министърът на туризма Харис Теохарис. Желаещите да влязат в Гърция,..

публикувано на 15.01.21 в 12:01
Евелина Славкова

„Тренд“: Икономическите емигранти задържат младите хора в България

Всеки четвърти български гражданин е готов да емигрира, сочат данните от последното изследване на изследователски център „Тренд“ , направено по поръчка на „24 часа“. „ По-голяма част от хората, имащи роднини зад граница, са тези от селата и малките населени места – това е т.нар. икономическа имиграция“, обясни в предаването „Хоризонт до..

публикувано на 15.01.21 в 11:32

Климатологът Георги Рачев: Мрънкаме срещу природата, а просто трябва да я обичаме

Ужасно е глупаво да се бориш с времето. Трябва да живееш в унисон и да го приемаш, каквото е - това каза климатологът проф. Георги Рачев в предаването  „Преди всички“. „ На хората трудно се угажда. Винаги има едно мрънкане срещу природата, а просто трябва да я обичаме и да се съобразяваме с нея “, коментира климатологът. За климата е необходимо..

публикувано на 15.01.21 в 08:09

Общините в Израел с цялостна помощ за карантинираните и хората в третия локдаун

Близо една пета от населението на   Израел  вече е имунизирано срещу Covid-19 . Въпреки това заради повишаване на нивото на заболеваемост беше обявен трети локдаун. За разлика от първия, дълги опашки за стоки от първа необходимост нямаше, но за малкия и среден бизнес новата карантина може да има фатални последици. Затова в големите общини на..

публикувано на 14.01.21 в 10:41