Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Над 100 хил. деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията

Морис Гринберг
Снимка: Кирчо Стоичков

В София се провежда втората международна конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“. Над 100 хил. деца и възрастни в България имат затруднения в говора и комуникацията. Това са хора с детската церебрална парализа, аутизъм, интелектуални затруднения, мускулна дистрофия, инсулти, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и др.

Един от организаторите - доц. Морис Гринберг от НБУ, обясни пред БНР какво представляват средствата за допълваща и алтернативна комуникация:

Една част от комуникацията може да допълва това, което един човек може в комуникацията, другата просто заменя. Например при децата, които не могат да говорят, има електронна синтезирана реч чрез компютър и те могат да говорят през компютър, избирайки набор от символи или пишейки думи. Това са най-различни средства. Те могат да започнат от символни системи, които се посочват с пръст, ако детето може да посочва, и се стигне до устройства, които проследяват погледа върху компютъра – все едно се работи с мишка. В последно време вече и с интерфейс, с мисъл да се управлява за хора, които не могат добре и очите да си движат.“

Доц. Гринберг изтъкна, че при едно дете е важно възможно най-рано да има достъп до подобни средства за комуникация, "за да може да се развива, да общува, да учи и евентуално да влезе в училище." Той подчерта, че всички тези технологии ще бъдат представени в изложбата на конференцията.

Според него българските деца могат да си позволят такива средства, защото има различни нива. "От символни системи, които заменят езика за деца, които не могат да четат и да пишат, до електронни устройства - програми, които се инсталират на таблет, който може да струва 600-700 лева, до лаптопи, на които може да има устройство за контрол с поглед - там вече системите са няколко хиляди лева, но те се ползват много дълго време, през целия ден, те са индивидуални средства", поясни специалистът.

Морис Гринберг припомни, че с помощта на МОН сега подобни системи ще получат центровете за специална образователна подкрепа. "В България по-скоро моделът върви през центрове, където децата ще могат да се учат и след това се надяваме по някакъв начин да получат индивидуални такива средства."

"В момента те не се финансират от социалните фондове и ние се мъчим като фондация (аз съм представител на фондация "Асист - Помагащи технологии") това да стане", уточни в предаването „Преди всички“ доц. Гринберг.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Снимка в текста: Фондация "Асист - Помагащи технологии"


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11