Брюно Тертре: Поведението на Анкара повдига въпроса за природата на нейните съюзи

| обновено на 16.11.19 в 10:30
Брюно Тертре - зам.-директор на Фондация за стратегически изследвания

Не е ясно дали турският президент Реджеп Ердоган иска да балансира между Съединените щати и Русия, или просто прави залози. Това каза за БНР заместник-директорът на Фондация за стратегически изследвания Брюно Тертре:

„Поведението на Турция през последните няколко години повдига основателния въпрос за природата на нейните съюзи. От една страна тя е член на НАТО, а от друга купува руски противоракетни системи, което създава  проблем. За пръв път страна-членка се сдобива с подобна система за противовъздушна отбрана, но към този момент Турция е важна и лоялна членка на НАТО“, каза той в предаването „Събота 150“.

В коментар на твърдението на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО се намира в „мозъчна смърт“, експертът изтъкна, че според него проблемът на НАТО не е военен, а политически. 

- НАТО е в мозъчна смърт, каза Еманюел Макрон в интервю за „Икономист“ и предизвика дебат за смисъла на пакта. В началото целта му в Европа е да държи руснаците вън, американците вътре, а германците под контрол. Остава ли тази цел 70 години по-късно?

- И да, и не. Две от изреченията все още са в сила, а третото не е. НАТО все още има за цел основно да държи руснаците извън Европа и американците в Европа. Това, което не е в сила е по отношение на Германия - вече няма страх в Европа от германската военна мощ. Съюзниците дори искат Германия да увеличи разходите си за отбрана. Така че това мото от 60-те години е само частично в сила. 

Според мен, Макрон той иска да разтърси статуквото и като се имат предвид реакциите на това интервю, успява до известна степен. Това, което тревожи Макрон е, че подходът на някои страни-членки, най-вече на САЩ и Турция, е предизвикателство за основната мисия на Алианса, за солидарността на страните-членки. Неговите думи бяха преувеличени, ясно е, че НАТО не е в мозъчна смърт, но има логика, когато казва, че член 5 от договора, който повелява, че атака срещу една държава - членка е атака срещу всички, е поставен под въпрос от поведението на Съединените щати и Турция. Не съм сигурен, че рамката, която Макрон поставя за дебата е полезна. Може да се окаже, че е контрапродуктивна. Но идеята му да накара всички да си помислят отново какво означава да си член на НАТО е здравословна.

- Член 5-и, който е в основата на военния съюз, е активиран само веднъж в историята на НАТО - при терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001-ва. При настоящата геополитическа ситуация адекватен ли е този член?

- Някои страни-членки, особено в източната част на континента, вярват, че член 5-и е съществен за съществуването на Алианса. Специално Полша и Балтийските държави, те вярват, че действията на Русия правят необходимо НАТО да играе възпираща роля. А член 5-и има възпираща роля. Никой не мисли, че утре Русия ще нападне страни-членки на НАТО, но член 5-и съществува, именно за да бъде избегнат този риск. Вярвам, че той все още е валиден и най-важното е, че така  мислят и мнозинството страни-членки на пакта, макар да няма непосредствена военна заплаха, както по време на Студената война.

- Доналд Тръмп ползва остра реторика към страните-членки на НАТО в Европа с искане за повишаване на бюджетите за отбрана, но реалността е, че САЩ не са се отметнали от ангажимента си към сигурността на Европа?

- Да, първо, повечето държави-членки искат Съединените щати да останат ангажирани с Европа. Второ, ясно е, че няма намаление на американското военно присъствие в Европа и това е важно. Проблемът е, че президентът Тръмп може да унищожи всичко това само с един туит. Не става въпрос за военен ангажимент, а за политически. Ако има криза някъде в Европа и Доналд Тръмп реши, че САЩ няма да направят нищо - тогава цялото това военно присъствие е безполезно. НАТО е непоклатима във военен смисъл организация, но политически е крехъка.

- Критиците на Алианса твърдят, че след падането на комунизма Алиансът си е измислил заплаха и враг, за да осмисли съществуването си

- Нещата се промениха през последното десетилетие и то заради действията на Русия, а не на Алианса. Ако питате грузинците или украинците дали НАТО си измисля заплаха, със сигурност няма да се съгласят. И като се има предвид подходът на Русия към някои бивши съветски републики и бивши членки на Варшавския договор - ясно е, че Русия не приема идеята, че сферата ѝ на влияние е доста по-малка в сравнение с преди 30 години.

- От създаването си през 1949 година НАТО е 2,5 пъти по-голяма. Става ли обаче Алиансът по-мощен във военен смисъл с разширяването?

- НАТО е военен алианс и това няма смисъл от предефиниране, дори заплахата да се промени, да не е тероризъм, както беше през 2001 г., когато беше активиран член 5-и. По отношение на разширяването - добър въпрос, защото то прави НАТО по-силна, но и по-крехка. По-силна, защото  добавя повече територия и повече военна мощ, но по-крехка, защото колкото повече са членките, толкова по-трудно е да се постигне компромис. Също това приближава НАТО повече до руската граница, така че разширяването донесе различни резултати.

- Германия вече не е в ситуацията от средата на миналия век и идеята за обща европейска отбрана постепенно се наложи. Възможно ли е това да стане паралелно с американското присъствие и с НАТО?

- Възможно е и няма противоречие между двете. Европа трябва да има средствата и възможността за отбранителни действия, ако САЩ нямат интерес. Това винаги е била фундаменталната цел на европейската отбрана, а не да се конкурира с НАТО. Не съм убеден, че Еманюел Макрон има това предвид.

И да се върна на интервюто на Макрон - вярно е, че той смята, че ако Съединените щати разбият алианса, то Европа ще трябва да се отбранява сама. Подтекстът на това интервю е - „Надявам се това да не се случи, но ако се случи европейците трябва да са готови.“

- Но щом подтекстът на интервюто на Еманюел Макрон е да отправи предупреждение към Съединените щати, не става ли това като започва френският президент да се държи по начина, по който самият Тръмп се държи?

- Права сте, когато определяте речта на Макрон като тръмпистка. Ето защо, въпреки че има основание за това, което казва, думите му са контрапродуктивни. Надявам се да не е такъв случаят, но ще бъдат нужни разяснения и интересни дискусии, които очаквам да видя на срещата на върха на НАТО в Лондон през декември.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор - син на принц Хари и Меган Маркъл.

Принц Хари и Меган Маркъл нарекоха сина си Арчи

Принц Хари и съпругата му Меган Маркъл обявиха днес, че новороденият им син ще се казва Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор, предаде Би Би Си. Съобщението дойде, след като двамата представиха на кралица Елизабет II и на съпруга ѝ принц Филип техния осми правнук. По-рано днес Хари и Меган Маркъл показаха на публиката своя син, който се..

обновено на 08.05.19 в 18:59