Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Емре Ершен: Турция внася 50% от газа от Русия и това тревожи някои анализатори

Емре Ершен - водещ специалист в Турция за отношенията Анкара - Москва.

Русия ще бъде доминиращият играч в турската енергийна стратегия в обозримо бъдеще, Турция внася около 50 процента от природния газ от Русия, което е причината за тревогата на някои анализатори, заяви пред БНР д-р Емре Ершен - водещ специалист по темата за отношенията Анкара - Москва в Турция.

Той коментира в предаването „Събота 150“ едно от събитията през изминалата седмица, белязали регионалната политика на Балканите - откриването на газопровода „Турски поток“ на 8 януари в Истанбул от руския и турския президент Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Като гости на тържествената церемония присъстваха и българският премиер Бойко Борисов и сръбският президент Александър Вучич.

„Турски поток“ допринася за енергийната сигурност на страната, гарантирайки непрекъснати доставки на газ от Русия. Това е добрата страна. Ние обаче трябва да помним, че проектът беше желан повече от Русия, отколкото от Турция“, каза д-р Емре Ершен.

Проектът беше определен като историческо постижение и, по думите на Владимир Путин, е израз на стратегическите отношения с Турция. След срещите между руският и турският лидер и двете делегации беше публикувано общо изявление, в което се заявява съвместната позиция на двете страни по трите регионални най-горещи теми -  напрежението между Иран и Съединените щати, Либия и Сирия.

Във връзка с тези събития кореспондентът на БНР в Истанбул Мариян Карагьозов се обърна за коментар към доц. д-р Емре Ершен - водещ специалист по темата за отношенията Анкара - Москва в Турция.

- Г-н Ершен, оценките за „Турски поток“ варират силно. Според критиците Турция не е получила съществени изгоди, защото газопроводът просто заменя съществуващото трасе по Трансбалканския газопровод. На другия полюс бяха мненията, че това е историческо събитие. Какво е Вашето мнение, може ли да се направи реалистична оценка?

- Вярно е, че тръбопроводът заменя Трансбалканския, но „Турски поток“ е облекчение за Турция, защото всеки път, когато Русия има проблеми с Украйна от 2006 г. насам, газовите доставки по Трансбалканския газопровод винаги бяха застрашени. Това създаваше значителни рискове за Турция. В това отношение „Турски поток“ допринася за енергийната сигурност на страната, гарантирайки непрекъснати доставки на газ от Русия. Това е добрата страна.

Ние обаче трябва да помним, че проектът беше желан повече от Русия, отколкото от Турция, защото за Москва беше много важно да намери алтернативни на Украйна маршрути. Изглежда, че Турция се превръща в нова транзитна страна за Русия за продажбите на природния ѝ газ в Европа, която е много важен пазар. В този смисъл проектът увеличава значението на Турция като енергиен коридор между Европа и Азия.


- Смятате ли, че проектът прави Турция по-зависима от Русия?

- Не в смисъл на количествата газ, които Турция внася, защото до момента същото количество постъпваше по Трансбалканския газопровод. Турция обаче работи заедно с Русия по други гигантски енергийни проекти като АЕЦ „Аккую“. Това означава, че в обозримо бъдеще Русия ще бъде доминиращият играч в турската енергийна стратегия. Турция внася около 50 процента от природния газ от Русия и това е причината за тревогата на някои анализатори.

- Първоначалният проект беше за 4 тръби с обща мощност от 63 млрд. куб. м газ годишно. Сега се реализира проект с две тръби, т.е. с наполовина по-малка мощност. Едната тръба с капацитет 15,75 млрд. куб. м. ще доставя газ за Турция, а синьото гориво от другата тръба със същата мощност е предназначено за износ. Какво доведе до това редуциране на първоначалния проект?

- Мисля, че Русия видя необходимост да сведе проекта до 2 тръби. Първоначалната идея беше, че Европейският съюз и Русия ще постигнат споразумение по въпроса. Но за Русия е ясно, че Евросъюзът не желае да бъде зависим от руския газ. В близко бъдеще европейските страни ще продължат да купуват руски природен газ, но те търсят начини да намалят тази зависимост. И това е причината защо се роди  идеята за Южният газов коридор, който също включва Турция като водещ играч в него заради Трансанадолския и Трансадриатическия газопровод, пренасящи азербайджански газ през Турция към Европа.

- В съвместното изявление след срещата беше постигната обща позиция по три въпроса - Иран, Либия и Сирия. Руският президент Владимир Путин дойде в Истанбул от Дамаск, където имаше среща със сирийския президент Башар Асад.

- Не е тайна, че слабото място на руско-турското сътрудничество са техните регионални различия, особено в Близкия изток. От 2016 г. двете страни правят опити за постигане на разбирателство, включително военно, но това не е толкова лесно. Виждаме го в Сирия и Либия. В провинция Идлиб има споразумение за прекратяване на огъня, опити да се разреши ситуацията не по военен път, но всичко това не работи особено. Мисля, че това беше същността на визитата на президента Путин в Дамаск преди да дойде в Турция. Руснаците искат да решат проблема в Идлиб колкото е възможно по-скоро. Там обаче те се нуждаят от съдействието на Турция.

Турция от своя страна обаче се нуждае от помощта на Русия по други регионални въпроси, например в Либия. Мисля, че трябва да разглеждаме тези регионални въпроси в пакет. Въпросите за Иран, Либия и Сирия може да изглеждат несвързани помежду си, но според мен при сделката, която президентите Путин и Ердоган е нужно да постигнат, тези три въпроса зависят един от друг.

В Либия двете страни се опитват да намерят формула като в Сирия или структура, която наподобява процеса от Астана за Сирия, но това не е особено лесно, защото интересите им в Сирия са значително по-спешни. Мисля, че в либийския казус руските интереси са по-общи в сравнение с тези на Турция. Значението на Либия за Анкара нарасна значително в последните няколко седмици заради споразуменията, които бяха сключени с либийското правителство и конфликта в Източното Средиземноморие.

- Руската позиция за премахване на всички терористични групи от Идлиб е ясна и категорична. Чуждите бойци, които се сражават там, обаче вече няма къде в Сирия да отидат. Смятате ли, че декларираните от Русия и Турция намерения за примирие в района са изпълними?

- Наистина става дума за сложни отношения. Руската търпелива позиция по Идлиб вероятно се обяснява с желанието да се даде на Турция време да разреши проблемите със свои собствени средства. Единият проблем за Анкара обаче е точно въпросът къде тези бойци или терористи ще отидат. Вторият и по-важен въпрос е бежанският. Това е основното притеснение на Турция, включително и заради икономическото положение в страната.

Мисля, че заради това Турция се опитва да привлече вниманието на европейските страни към въпроса. Процесът от Астана откри пътя за много по-успешни Женевски преговори, а форматът от Женева все още е основният механизъм за прекратяване на войната в Сирия.

- Изглежда, че позицията и на двете страни по отношение на изострянето на отношенията между Иран и Съединените щати е балансирана. Това така ли е?

- Въпреки че Русия и Турция са важни играчи в Близкия изток, там има един важен въпрос, който трябва да бъде разрешен и това е кризата между Вашингтон и Техеран. Ако събитията ескалират твърде много, мисля, че това може да подрони влиянието на Анкара и на Москва, защото това би означавало завръщането на Съединените щати в Близкия изток. Така че въпросите са тясно свързани помежду си и ако Турция иска да получи някакви отстъпки в Либия от Русия, тя може да трябва да направи ходове, които да удовлетворят Русия в Идлиб и Сирия.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17
Д-р Явор Владимиров

Д-р Явор Владимиров: Асистираните репродукции са водещи с покачващ се успех всяка година

Желанието да станеш родител и това да имаш наследник е съвсем естествен човешки стремеж. Съвременният начин на живот обаче, дефинира много репродуктивни проблеми . Причините са различни, но трудностите в зачеването намират своето решение в асистираната репродукция. Много са хората, в чието семейство е проплакало бебе, именно с нейната..

публикувано на 17.04.24 в 08:41

Жертви на трафик на хора стават всички от 12 до 50 + годишна възраст

Трафикът на хора е зло, което засяга не само жертвите, но и техните семейства и близките им.  "Трафикът на хора е престъпление, което е близко до всеки един от нас, ако той не е информиран, не знае за какви индикатори да гледа, и въобще не знае как да се предпази, каза в "Нощен Хоризонт" Моника Николова, директор на Фондация "А 21" . Моника..

публикувано на 16.04.24 в 12:39