Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Столетницата баба Роза от Дебелец: Всяка вечер се прекръствам, има сила отгоре

Първата си столетница почете тази седмица град Дебелец, Великотърновско.

Роза Петрова е жизнена и вярваща жена. На вековния ѝ юбилей се събраха внуци, правнуци и осеммесечната ѝ праправнучка. Баба Роза е добра жена и гордост за града ни, казват за нея хората от Дебелец.

Роза Петрова е от Еленския балкан. Със съпруга й имали голяма къща в село Кръстевци, занимавали се със земеделие. Но преди близо 70 години се наложило да се изселят, защото през имота им минава язовир „Йовковци“, доставящ питейната вода за Великотърновска област. Дошли в Дебелец и започнали живота си отново. „Хубави младини бяха“, разказва столетницата.

„Младите години са по-хубави. Работехме земеделие в Балкана. Дойдоха, взеха нивите, къщата, ядосвахме се малко. Мъжът ми беше акуратен и каза: „Ще хванем работа и работа“. Направихме къща тука, малко зор беше. Така да останеш на поляната, нищо да нямаш. Дойдохме тук с каруцата с багаж, какъв багаж – няколко черги. Това беше. Теглила съм минала“. 

Роза Петрова започнала работа в консервната фабрика в Дебелец, мъжът ѝ работил по кариерите и преди двайсетина години се споминал. 

Столетницата днес има две внучки, трима правнуци и една 8-месечна праправнучка. За столетницата се грижи 53-годишната ѝ внучка Рени Митева. „Баба ме научи на доброта“, споделя тя.

„Да вярваме в Господ, да уважаваме семейството си, децата. Баба Розка става, закусва, поспива си, обядва, разхожда се из двора. Опитва се да командва за градината, почистена ли е тревата, зеленчуците, цветята“.

Правнуците Иван Станчев и Силвия Митева признават, че са отгледани от баба си, която ги направила добри хора. 

„Много ме е гледала, много ми е уйдисвала, всичко. Най-добрата баба. Баба ме е научила да бъда добър човек. Всичко, което зная за живота като цяло, тя ми е показала първите стъпки. Тук в училището много ме е развеждала. Много обичах пържени картофи и като кажех: „Бабо, пържени картофи“, тя веднага, на момента“.

„Винаги ни е помагала. Научи ни да не се отказваме и да продължаваме да се борим в живота“.

За 100-годишния юбилей на Роза Петрова на 15 януари кметството в Дебелец ѝ подари торта и парична премия от 100 лева.

„Баба Роза е гордостта на Дебелец, защото е достоен и добър човек“, казват съседите и хората, които са работили с нея.

„Баба Розка - прекрасна жена, отгледа внуците си. Прекрасно се имаме с нея, постоянно тук се имаме заедно“.

„Гордост е, аз съм работила в консервната фабрика с нея. Много сръчна, много работлива“.

„Тя е много всеотдайна жена, отгледала е толкова деца, внуци, правнуци и е много добър човек“. 

Столетницата Роза Петрова от Дебелец е вярващ човек и търси Божията подкрепа само за едно – за здраве:

„Аз се кръстя всяка вечер и казвам: Децата ми да са добре, живи и здрави да са и аз край тях. Вярвам в Господ. Има една сила, дето да командва отгоре. Като вземе да гърми – бягат, оле, Боже, тогава го виждат, иначе не го виждат. Аз винаги се моля, всяка вечер се прекръствам и викам: Да съм жива и здраве, дядо Господи, да ми дадеш живот още. Ей това ще кажа“.

Историята на баба Роза чуйте и в звуковия файл.
Снимки: Здравка Маслянкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15