В петък парламентът задължи правителството да спаси на всяка цена държавната въглищна индустрия и да гарантира съществуването ѝ и след 2030 година. Това предизвика реакцията на екоорганизациите, според които Народното събрание връща енергийната ни политика с поне 70 години назад с искането правителството да направи на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2" поредната финансова инжекция.
Цялото решение е много странно, заяви в предаването „Хоризонт до обед“ Юлиан Попов, политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация. Парламентът няма как да задължи министерството да се противопостави на европейски решения, което без съмнение ще доведе до санкции, коментира експертът и бивш служебен еко министър.
В текста на парламентарното решение е посочено, че увеличаването на капитала на ТЕЦ „Марица-изток 2“ трябва да се направи с цел гарантиране на енергийната сигурност и този ТЕЦ да се запази, независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос.
„От самото решение още не следват санкции, но ако България започне да налива средства в една компания, независимо коя е тя, за да поддържа нейното съществуване, ще се сблъска с нормите за държавна помощ. Това ще доведе до санкции. Другият въпрос е може ли парламентът, респективно правителството, да се намесват по такъв начин в съществуващ пазар. Не може. Не може парламентът да задължи една компания да произвежда определено количество продукт“, посочи Юлиан Попов.
Едното обяснение за въпросното решение според Попов върви по линията, че България трябва да стане член на Европейската платформа за въглищни региони в преход, защото сега е единствената извън тази платформа.
Другото обяснение според него се крие в чувствителността на темата и в това, че всеки министър, който заяви публично рационално решение, ще бъде много остро атакуван от работници и политически опоненти, затова „в крайна сметка се прехвърля топката в парламента, за да не се получи такъв сблъсък“.
Прави ли се нещо по прехода от въглищните централи към друг тип енергия? Този разговор е закъснял поне с 15 години, смята Юлиан Попов, според когото не сме подготвени. „Едва сега, когато ножът опра не до кокала, а влезе и по-надълбоко, си казваме - трябва сега да започнем да мислим. Много сме се забавили с този процес.“
Плавността е възможна, справедливостта също, подчерта Попов.
„Никой не е казал - вие трябва да затворите въглищата. Въглищата се поставят в нова пазарна среда, натоварена с плащания за квоти. Тези квоти превръщат въглищата в скъпи и ние трябва по някакъв начин да реагираме пазарно на това. Пазарните решения са много и технологиите са много. Не става въпрос само за соларни и вятърни, макар че това са основните евтини технологии в момента. Но също управление на потреблението, което е много важен компонент и може да намали необходимостта на България от, да речем, един ядрен реактор. Също така енергийната ефективност, съхранението на енергия. И в никакъв случай не трябва да изключваме факта, че България не е национален пазар, тя е част от интернационален отворен пазар“, коментира Юлиан Попов.
Цялото интервю е в звуковия файл."Планета срещу пластмаса" е темата на "Деня на Земята", който отбелязваме днес. Организацията, която координира дейностите по случай празника на планетата, настоява за прекратяване на използването на пластмаса в името на човешкото здраве и планетата. Според нея може да бъде постигнато намаляване с 60 процента на производството на всички видове..
Изложбата "Ледовете на Антарктика" на Марина Великова ще бъде открита на 22 април, в Деня на Земята, на Моста на влюбените до НДК в София. Марина Великова е музикант и музикален редактор в БНР и наскоро посети Антарктида, за да осъществи проекта си "Звуците на Антарктика", който ще завърши в края на тази година. Предстои да представи и свои..
Използването на изкуствен интелект за откриване и почистване на замърсявания в морето е сред иновативните технологии, които ще бъдат представени на провеждащия се днес форум „Синият Лимасол“. Най-големият крайбрежен град на Кипър, търговски и корабен център в Източното Средиземноморие, е включен в мисията на ЕС за постигане на климатична..
Започваме протести и няма да спрем, докато въпросният законопроект не бъде спрян. Това каза пред БНР адвокат Димитър Палов, председател на гражданско сдружение "Ти решаваш" , което в неделя, 14 април, ще бъде част от протестите на екоорганизации срещу промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се слага край на възможностите..
До 2029 г. на територията на ЕС следва да бъдат изградени депозитни системи за връщане на празни пластмасови бутилки. В 17-те европейски страни, които вече имат подобна система, се регистрира висока събираемост. Пред страната ни са три задачи - анализ къде какво количество отпадък се генерира, промяна в законодателството и инвестиции в..
Фотоволтаичните системи са едно от решенията, с които можем да компенсираме вредата на човешката дейност върху природата. Все повече обществени сгради се захранват с възобновяеми енергийни източници и това е модел, който показва ползата от тази технология. Дали в Екозумея с аквариум в Русе има възможност за такава система и как може да се случи..
Столична община приема проектни идеи по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на ПРР 2021-2027 Столичната община в качеството си на териториален орган по подбор на проектни идеи по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на ПРР 2021-2027, кани всички заинтересовани страни за подаване на проектни идеи по Приоритет 1 на ПРР за изпълнение..
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в..
За периода 2021-2023 г. БДЖ отчита 23% ръст на разходите. От 2012 г. до 2024-та пък има едва 1,8% ръст в цената на билетите . Това обясни..
Имах два избора - или да вляза и да го ритам, докато шава, или да туширам конфликта, защото очевидно той не разбира от дума. Реших, че е по-добре..