"Забранено за възрастни" преплита гледни точки

Днес ще ви представя филма "Забранено за възрастни", излязъл на екран през 1987 година. Режисьорът Пламен Масларов опитва да покаже бунтарството на 15 годишните, които излизат с 10, 20 години по-възрастни от тях, за да запълват празнотата от мечтата да се разбират с някой. Така както и Виола.

А те, 15 годишните, само се целуват, защото целомъдрието на девойките не пада лесно. Поезия, музика, фотография, рисуване и любов, това обаче ще бъде забранено за възрастните. Защото така са решили деветокласниците, които дори не се сещат, че и те - възрастните, са минали по същия път. Тогава, когато са били на тяхната възраст.

И всичко е протест, бунтарство и .... музика. Талантът го има, но Виола обича да го крие. И винаги се чувства права. Заради нея 9-ти „Б“ клас вече е с намалено поведение, с една единица. Само на Виола поведението не е намалено. За първи път обаче тя не иска да напуска това училище. И в протеста си Виола не иска и да знае, че обижда хората, които са загрижени за нея.

Бунтарската история на Виола и съучениците й печелят специалната награда на младежката публика на фестивала в Сан Ремо през 1988 година.

"Този филм за живота на учениците от горния курс, за техния душевен мир, симпатии и антипатии, конфликти и единство, формиране и самоотричане на характерите, първи страсти и първи омрази, при това изигран почти само от истински ученици, всъщност се обръща и към възрастните..."

Ще напише кинокритикът, режисьор и сценарист Тодор Андрейков. Според него:

"Филмът е грубоват, рехав, даже настръхнал на много места, също като поведението на героите си. Но забележете: той съвсем съзнателно не иска да бъде гладък, спретнат, излъскан, дори поне приличен...Стреми се към една форма, която можем да наречем поредица от етюди или ескизи. Чрез тях се търси почти изцяло емоционално приобщаване към героите и техните проблеми. За мен най-обаятелната страна на "Забранено за възрастни" е успехът на авторите да слеят своята гледна точка с тази на младите си герои."