Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Павел Миланов: Бомбата със закъснител при панелките и ЕПК цъка, да удължим живота им

Снимка: Ани Петрова, БНР

„Безплатно саниране никога не е имало - то се плащаше от данъкоплатците. Сега се очаква и собствениците да могат да участват при финансиране на подобни проекти“, коментира пред БНР Павел Миланов от Асоциацията за регулиране на отношенията в етажната собственост във връзка с очакваните нови програми за саниране на жилищни сгради, които обаче предвиждат и влагане на средства от страна на собствениците.

Министерството на регионалното развитие ще въведе кредитни пакети, които да ползват отпускане на заеми за саниране с ниски лихви, заявиха от регионалното ведомство. В момента се подготвя и нова стратегия за подобряване на енергийните характеристики на сградите, която скоро ще бъде представена за обществено обсъждане.

За собствениците на жилища важен ще бъде въпросът към какъв проект ще се ориентират - за постигане на енергийна ефективност на сградата или за саниране, обясни Миланов:

„Санирането предполага да се обнови сградата до степен, в която да се удължи нейният живот, което прави много ефективна тази инвестиция, макар и да е голяма. А ние се преориентирахме към енергийна ефективност, което ще даде в определен срок от време икономии от енергия, но в крайна сметка трябва и да сме наясно кога би се изплатила и дали сградата ще издържи толкова дълго – напр. един панел, който е на 53 години, че да може да се изплати енергийната ефективност.“

По-важно е да постигнем резултат, с който да удължим живота на сградите. Това е най-важно, защото бомбата със закъснител при панелните и ЕПК сгради цъка и то много сериозно. И колкото и да се правим, че те ще издържат още 10-20 години например, ще дойде момент, в който ще стане страшно“, алармира Миланов.

Участието на собствениците във финансирането – нов казус на дневен ред

„Сега, когато трябва да се бръкне в джоба на всеки един от нас, ще стане много сложно“, коментира Миланов и обясни, че ако се стигне до финансиране на проект за саниране с кредит, то този кредит ще бъде най-вероятно на цялата етажна собственост:

„Тоест на сдружението, а не индивидуални кредити и трябва да се изплащат. Как се изплащат разходите за етажна собственост  - за фонд „Ремонт и обновяване“ се събират средства. Ако искаме да правим нещо, ние трябва да събираме определен период от време тези средства  - поетапно, за да не натоварим хората максимално наведнъж, след което да се стигне до момент, в който да бъде финансирано насрещно с допълнителна сума. И след това да бъде върната тази допълнителна сума, отново през фонд „Ремонти“ следващите  -кажем 3-4-5 години. Така няма да го усетят хората толкова сериозно като разход.“

За средствата, които ще дават собствениците, по закон е уточнено, че трябва да са според идеалните части на всеки апартамент, обясни още Миланов.

Средствата, необходими за саниране на жилищни сгради у нас, са огромни

На фона на сградния фонд средствата, които се влагат за саниране на старите жилищни сгради, не са чак толкова много, посочи Павел Миланов, като подчерта:

„Нужни са огромни средства - нито тези два милиарда, които се изразходваха, нито четирите, за които се говори, ще стигнат донякъде. Чрез едно допълнително самофинансиране може да се увеличи процентът на сградите, но като цяло фондът (сградният) е огромен и средствата трудно ще стигнат. Да не говорим, че се правят на определени цени, които…. Аз съм си правил саниране на панелката и ми е излязло доста по-различно като цена, като частно лице. Но явно такива са търговете, до такива цени достигат хората“.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

В България животновъдството се унищожава, а млякото намалява . Българският фермер не може да задоволи собственото си село. Нямаме производство. Това заяви пред БНР фермерът Петър Карадамянов от Долна махала, Пловдивско. "Има търсене. В България мляко няма. Проблемът е, че няма и да има скоро . Животновъдството се унищожава и там..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17