Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Ирина Кирякова: Живеем в "микровълново" общество, забравило вкуса на огнището

Съвременното общество търси бързодействащо хапче за всичко, трупа напрежение, помита авторитети, казва психологът пред БНР

Снимка: Личен архив

Работата на психотерапевта е да бъде като фенерче и да се опитва да освети част от пътя, така че човек да се свърже със себе си по-добре и да намери отговорите. Това е мисията на Ирина Кирякова, психолог и психотерапевт, който вярва, че "най-опасното е, ако спреш да търсиш и ако смяташ, че си разбрал истината с голямото „И“.

Колкото повече опознаваме себе си, толкова по-голям шанс имаме за познание на средата около нас, каза Ирина Кирякова в предаването "Нощен хоризонт".

„Ако не знаем вътре в нас кои процеси от какво се влияят, каква им е историята, какви са корените, как реагирам, кое ми „натиска бутоните“, сме много зависими от външния свят всъщност. Външният свят започва да ни управлява. Колкото повече опознаваме себе си – колкото по-светло започва да става вътре в нас, толкова по-сигурни се чувстваме, по-способни и по-успешни в това общуване със средата.“

Времето, в което живеем, е много шарено. Едни тичат много като на фитнес пътека, движат се, но не се придвижват. Други успяват да се придвижат, трети блокират и се затварят, казва Ирина Кирякова, според която доста често се наблюдават патологични посоки, „заради много големия хаос и неподготвеност на хората да се справят с тоя хаос“.

Обществото, в което живеем, съдържа голяма доза хаос, а липсата на авторитети, граници, посока и философия къде отиваме всички заедно генерира страх и несигурност, допълва психологът. Огромното количество информация, което се излива от всякакви посоки прави всекиго „компетентен“ в нещо, прочел три статии и вече с позиция, която изразява.

„Скоро гледах в социалната мрежа буквално хора, които казват: имам висока температура, какво предлагате да направя – въпрос към аудиторията в социалните мрежи. Това е опасно. Много голяма част от хората не могат да филтрират на кое наистина могат да се доверят и кое е опасно, кое е илюзия. Както казваше мой колега - илюзията за знание е много по-опасна от невежеството.“

За Ирина Кирякова е проблем това, че съвременното общество е помело и унищожило авторитетите, защото „авторитетът е граници, задава някакви параметри“, а освен това е носител на мъдрост и опит.

„От друга страна се създадоха формати, в които изглежда като всеки да може всичко. В момента има много изпълнители. Творецът е нещо различно, творецът е събирателен образ, има много качества, не е просто единият талант. Към тоя талант има много труд, някакви социални умения, някаква духовност.“

„Едно време имаше кръжоци, извънкласни дейности, в които всеки да реализира себе си, да търси развитие и в един момент може хобито ти да се превърне в професия. Но това е път. Сега всичко се гледа на едни къси отсечки. Стремим се много бързо да достигаме до нещата. Трябва ни хапче, което веднага да реши всичко. Като "микровълново" общество, което  се храни с нещо, стоплено в микровълновата. Обаче то не отговаря на онова, дето го печем на огнището. Губи се съдържанието.“

Обществото ни се отличава с огромна динамика, отбелязва Кирякова. В рамките на 10 години се случват страшно много неща. По думите й информацията и технологиите никога не са се движили с такива темпове.

Всеки от нас, когато е сам с тавана и няма някаква тежка патология, има своя радар за истинност, смята Ирина Кирякова. „И усеща къде е бил верен, къде е бил фалшив, кое е истински ценно, кое е маска и е роля.“

Защо днешните подрастващи са по-агресивни? Ирина Кирякова открива един от отговорите в това, че те „страшно много поемат и възприемат и много по-малко пространство има за отдаване“ и изразходване във вид на физическа енергия.

„В момента голяма част от тях са подложени на това само да възприемат, само да се пълнят с информация и няма време това първо да се „храносмели“ – да видиш какво от това, което си получил, искаш да вземеш, какво искаш да изхвърлиш, как то работи за теб. И след това – онова, което ти е в повече като напрежение, да го изхвърлиш някъде, да намериш креативни форми за това.“

Желанието на много родители да дадат свобода и твърде либералните нагласи пък са довели до липсата на граници къде да спреш, допълни психотерапевтът и даде пример как нейна преподавателка по гещалттерапия обяснила проблема с границите и свободата.

„Тя казваше: представете си, че живеете на върха на много висока сграда, имате прекрасен апартамент там, с невероятна тераса, с прекрасна гледка, но тази тераса няма парапет. Помислете каква част от пространството ще усвоите и ще ползвате спокойно. А сега си представете същата тази тераса с парапета. Ето това е свободата –много повече пространство ще използваш, когато знаеш къде са границите ти. Рангел Вълчанов в едно интервю казваше: обичайте оковите си, те са вашата свобода. Свободата не е липса на граници. Свободата е осъзнаване на границите и движение в рамките на тия граници. Другото е хаос“.

Агресията е реакция. Преди агресията обикновено има страх или болка и агресията се явява реакция на този страх или на болката, изтъква Кирякова. „Но понякога може въобще да не достигнем до страха, въобще нямаме усещането, не се свързваме с него. Толкова бързо идва атаката като най-добрата защита, че ние дори не си даваме сметка колко сме уплашени.“

Отвъд здравия егоизъм сме отишли в крайност, в която забравяме за другия, споделя други свои наблюдения Ирина Кирякова. „Ние сме клетки от голям организъм. Ако една клетка воюва с друга клетка, на ниво тяло знаем какво означава това. На ниво социум е същото.“ 

Най-много сега са хората, които страдат от нарушена връзка съ себи си и с другия, коментира наблюдения от практиката си тя.

Визитка: Ирина Кирякова е магистър по социално-педагогическа и психологическа помощ за семейства с дългогодишен стаж в областта. Сертифициран психотерапевт и член на Световната асоциация по позитивна психотерапия. Занимава се с индивидуална и групова психотерапия, игрова терапия за деца от 3 до 15 годишна възраст, арт терапия, ефективни поведенчески стратегии и други.
  
Цялото интервю можете да проследите в звуковия файл.
Снимки: Ирина Кирякова - Личен архив
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зураб Церетели, за когото няма вчера, има само утре

От днес до 15 ноември столичната галерия „Графикарт“ ще покаже рисунки, графики и монотипии на Зураб Церетели . От възхита до възмущение - 86-годишният грузински скулптор и художник предизвиква полярни оценки от десетилетия. В София ще бъдат показани за първи път негови графични листи, монотипии и рисунки. Освен като творец, Зураб Церетели..

публикувано на 19.10.20 в 12:42
Убавка Тончев

Болка, страдание и много любов в творчеството на Убавка Тончев

Изложба на творческия тандем Убавка Тончев и Константин Симеонов – Костика беше открита в Плевен. И въпреки че Костика вече не е между нас, неговите творби ни пренасят в света на твореца.   Живопис, рисунка и пластика са подредени в галерия АРТ – Център – Плевен.   Болката и страданието представят нова творческа страна на Убавка Тончев...

публикувано на 18.10.20 в 06:47
Иван Алексиев - Байо

Иван Алексиев: Родното място за мен е първо и водещо

Родният край и природата са вдъхновението на 74-годишния Иван Алексиев от Враца. Моето ежедневие, казва той, не може без Българското национално радио. Роден е в отдавна обезлюдена високопланинска махала, на която от години посвещава почивните си дни. Там, горе, по склоновете на Стара планина е възстановил бащината си къща. Нарекъл я е "Сиромашка..

публикувано на 18.10.20 в 06:25

Камелия Кучер: Написах „Сън“, вдъхновена от Португалия

„ Мислех си, че с времето ще свикна с вълненията за нова книга, но – не . Чувствам се така, както се чувствах и първия път. То е като раждане на дете“. Това сподели пред БНР писателката Камелия Кучер, която наскоро издаде третата си книга. След „Дом“ и „Нощ“ – разказваща за мрачните моменти на Втората световна война, „Сън“ разказва една..

публикувано на 16.10.20 в 13:29
Джон Ланган

Джон Ланган пред БНР: Добрата история на ужаса се докосва до човешките емоции

„За една ефектна история на ужасите, не просто мимолетна уплаха, е нужно да се докосне до по-дълбоки човешки емоции . Тъгата е много дълбока човешка емоция. Предполагам, че виждам хоръра и готиката като жанрове, които се занимават с човешките загуби . С онези моменти в нашия живот, в които светът няма смисъл за нас“. Това сподели пред БНР..

публикувано на 16.10.20 в 12:55

Румънската сензация Roxen: Трябва да танцувам дори когато съм най-тъжна

„ Имам възможността да правя каквото обичам и то на много големи сцени . Реакциите на хората са невероятни, аз съм толкова благодарна. Благодаря на Бога всеки ден за живота си“. Това сподели пред БНР една от големите звезди на Румъния Роксен (Roxen). Почти всеки неин клип в сайтовете за видеосподеляне има милиони гледания. Догодина ще я..

публикувано на 15.10.20 в 14:37
Дудъл на Гугъл, посветен на годишнина от рождението на Фритьоф Нансен.

Какво (не) знаем за Фритьоф Нансен

На 10 октомври се навършиха 159 години от рождението на Фритьоф Нансен. Определян като основоположник на съвременните полярни изследвания, той е ренесансова личност - пътешественик, океанограф, писател, търсен лектор, филантроп, дипломат, идеалист.   Миналата седмица представихме книгата на испанския учен и полярник Хавиер Качо , посветена на..

публикувано на 13.10.20 в 11:57