Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съдбата на Любчо Еленков или животът като отворена рана

| обновено на 04.03.20 в 08:22
Фотографът Красимира Василева и Любомир Еленков
Снимка: Красимира Василева
Любомир Еленков беше едно от децата на "Българската Коледа". След дни - на 8 март, той ще навърши 18 години.
Напук на съдбата той оцеля, въпреки диагноза той се бори, животът му е една жива рана, вечна болка и мъка, ежедневна борба и страх за бъдещето" - това казва бабата на Любчо - Саня Христова. Вече 18 години тя се грижи сама за внучето си и за незрящия си съпруг, загубил зрението си след трагедията с майката на детето.
Преди 18 години щастливите родители на Любчо са в очакване на първата си рожба. Майка му Невена е бременна в осмия месец. 8 март 2002 година обаче се оказва кръстопът на живота и носи смърт за едни, а живот за други. Пиян шофьор помита Невена и съпруга й Ивайло на тротоар в София. Жената умира, не успява да дочака дори линейката. Ивайло остава в критично състояние месеци наред, не излиза от комата, причинена от травмите. Любчо се появява на бял свят насред трагедията. 

Любчо с баба си Саня и дядо Влади

Саня Христова - майката на Невена и баба на Любчо, помни сякаш е било вчера думите „Елате да видите бебето, до утре едва ли ще оцелее“. 

Роден в осмия месец, останал дълго време без въздух, Любчо се ражда с много тежки увреждания. Поставят му диагнозата детска церебрална парализа. Минава през десетки операции, подложен е на непрекъсната рехабилитация. Въпреки увреждането си продължително време посещава занятията в училище, а сега е на индивидуална форма на обучение.

Въпреки изпитанията Любчо е усмихнат, добродушен, мил и весел - причината и смисълът на живота ми, признава бабата Саня Христова. Мнозина са съпричастни с историята на момчето още от първия миг на раждането му, допълва тя. 

"Всеки ден, всеки миг, всеки час много хора ми пишат, обаждат се, искат контакти с нас, Господ здраве, живот и щастие да им дава. Благословени да са", казва Саня Христова за предаването "Рано в неделя". Именно съпричастността на хората и усмивката на Любчо клепят баба му в трудните дни.

"Много силно, много издръжливо дете е, да знаете. Ако малко по-рано беше дошла линейката, по-рано да беше изродено детето, може би нямаше да бъде с толкова тежка диагноза. Жестока съдба. Всичките тези години, дни и нощи, все едно не съм живяла, все едно вчера беше. Детето е причината да издържим на тази мъка и болка", продължава своята изповед жената. 

Любомир Еленков

На 8 март Любчо става пълнолетенНяма да има право на същата социална грижа от страна на държавата, каквато е имал като дете с увреждане. Средствата, които са му се полагали, ще намалеят. 

"Той в момента е в 11 клас, има още една учебна година. Дано да можем да продължим да учим. Дотогава запазва статута на ученик и може да получи социални грижи както досега. Когато прекъсне училище, тогава ще мине в категорията на възрастните с увреждания", обяснява Саня Христова, която не прави планове занапред. 

"Нещата в живота - и хубави, и лоши - ми се сервират изведнъж, така че мисля за състоянието на детето. От диагнозата, от това което съм чула, видяла и прочела, виждам, че напредъкът стига до едно време и после връщат назад. Има дечица и хора, които са ходели, правели са крачки, вече са на инвалидни колички. Получават се деформации, изкривявания. Много изживяхме тези години. Нямаме ден без процедури - плуване, конче, логопед, психолог, стволови келтки, клиники, санаториуми, операции също, съвети от много места. Един страх, една болка - дали ще постъпим правилно, кое е по-доброто", разкрива още от болката си бабата на Любчо.

Фотографът Красимира Василева разказва историята на Любчо в снимки. Благотворителната изложба успява да събере средства за рехабилитацията на детето в клиника в Словакия. По повод 15 години от основаването на лечебното заведение Любчо участва в конкурс за снимка. Ако успее да спечели, ще получи безплатни процедури, разказва още баба му Саня.

"Първата награда е три седмици безплатно лечение и преживяване в центъра. Втората е две седмици и така нататък. Общо са 15 награди. Помолих Красимира Василева, която много направи за внученцето ми, направи една изложба, в която се включи цяла България и много хора ни помогнаха. Благодарение на това поемаме разходите на детето."

"Самото гласуване е трудно - натиска се линка или снимката, натиска се едно сърчице под снимката, след това има една лесна математическа задача, която трябва да се реши. Хората са упорити, пишат, споделят, радват се за успехите на Любчо. Нямам думи за обичта на хората и желанието да подадат едно сърчице за Любчо всеки ден."

Интервю със Саня Христова чуйте в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15