Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ралица Касимова: Малките фермери нямат нужда от големите вериги

Фермерските пазари - бъдеще след кризата

Николай Генов: Общините трябва да се погрижат да има повече фермерски пазари

Снимка: Ани Петрова

Фермерските пазари постепенно възобновяват дейността си в условията на извънредно положение и ограничена мобилност.

Кооперативната форма и този път показва по-голяма устойчивост и е възможност за малките фермери, отбелязва Николай Генов от „Хран Кооп“, чиято мисия е достъп до чиста храна чрез солидарно участие на производител и потребител в производството.

Със затварянето на пазарите много от редовните потребители са потърсили директно фермите, чиито продукти познават. Кооперативът също е предприел доставки до клиенти.

Някои от фермерските пазари се провеждат с намален брой участници, за да има повече пространство между масите, били са поставени информационни табели и дезинфектанти, разказа Генов пред "Хоризонт". „Всички производители са със защитни ръкавици, маски.“

„Хран Кооп“ има 74 членове, с почти равен брой производители и потребители, обясни в предаването „Хоризонт до обед“ Ралица Касимова от организацията, в която вярват, че могат да бъдат връзка между малката семейна ферма и семейството в града без градина на село.

Може ли продукти от местни фермери да се озоват в големите вериги за хранителни стоки, каквито идеи демонстрира земеделското министерство?

В годините сме имали покани от различни вериги да правим фермерски пазари на паркингите им, фермерски магазин в два столични мола, уточни Ралица Касимова. 

„Мисля, че си знаем силите и си знаем мястото. Ние работим с между 100 и 200 малки, микропроизводители от цялата страна. Единици от нашите производители имат капацитета, мащабите, обемите и организационния ресурс да влязат във веригите. Тези производители, с които ние работим, нито имат нужда, нито имат възможност да влязат там. Те имат нужда от директен пазар, да излязат веднъж или два пъти в седмицата на определена локация, да се срещнат с потребителите си, да предложат продукцията си. Това с веригите не е решение за производителите, с които ние работим, въобще производителите, които участват на фермерски пазари“, коментира Касимова.

Държавата би могла да насърчава общините и кооперативни организации и да предоставя пространства, където да се случват фермерски пазари, смята Николай Генов, според когото местните власти имат инструментите да организират такива пазари.

„Това е всъщност нашият голям проблем. Ние и досега изпитваме проблем да убеждаваме общините, че има нужда от такива пазари – както за производителите, така и за гражданите. Обикновено ни предлагат западнали места или места, които не са удобни, тесни. Ние започнахме на „Римската стена“ и той е един от най-успешните фермерски пазари, но там не можем да се развием – притиснати сме отвсякъде, пространството е тясно, има допълнително наематели, което не допринася за развитието на този наш пазар.“

Генов прогнозира, че тенденцията повече хора да се обръщат към местната продукция след настоящата криза ще се засили

Двете мнения чуйте в звуковия файл.
Снимки: Ани Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11