Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Административната реформа в Украйна не заплашва българското малцинство

Снимка: Радио България

Остават ли неясноти около административната реформа в Украйна и ще засегне ли тя правата на българите там, каквито опасения изрази в декларация българският парламент, а тя от своя страна предизвика ответна негативна реакция на украинското Външно министерство
Реформата предвижда сегашният административен район Болград да бъде раздробен на пет по-малки административни единици. Как изглежда картината в българските райони в Украйна описаха в предаването „Хоризонт до обед“ двама от кметовете на села с българско население там.

Тази реформа приближава услугите до хората и няма никакво отношение към идентичността, заяви Николай Дмитриевич Богоев, кмет на село Огородное в южната част на Бесарабия, основано през 1813 година. Хората са съгласни с реформата и няма притеснителни моменти, свързани с българския език и българската култура, допълни той. „В нашето село никой не ни забранява да спазваме обичаи и традиции, да развиваме българската култура.“

„Когато през 2014 тази реформа започна, още през 2015-а ние казвахме, че тази реформа няма да е лоша за нашите села, но не се случваше, защото има много противници. Сега, като видяхме, че ще бъде доведена докрай, всички кметове се събрахме и приехме решение, че ще е по-правилно да направим пет грамади (общини – бел. ред.) Проведохме обществени изслушвания в селата, събрания“, разказа Николай Богоев.

В Болградския район влизат 18 кметства. 60% от населението е българско, има и население с  албански, молдовски и гагаузки корени. Реформата цели да даде повече правомощия на отделните центрове на общини, поясни Богоев. 

В Болградския регион се планират пет административни центъра. По закон разстоянието между центъра на района и крайно село не трябва да е повече от повече от 25 км, сега това разстояние в рамките на Болградския район е 60 километра, уточни той. Според Николай Богоев противопоставянето на реформата е свързано вероятно с интереси финансирането да се разпределя основно в Болград. „За да съхраним това, което имаме, трябва да получим максимални правомощия и финансиране от държавата, а тя това го дава“, категоричен е Богоев.

Административната реформа няма да повлияе върху културата на българите в Украйна, убеден е и Степан Великов, кмет на село Криничное. В неговото село живеят 4 хиляди души с българско самосъзнание. „Децата изучават български език, изучават българска история, занимават се с танци. Няма никакви проблеми“, твърди той.

Ние си съхраняваме своята култура. Живеем тук от 200 години. Конфигурацията многократно е била променяна, но ние не сме загубили културата си. Това административно деление няма да повлияе по никакъв начин“, подчерта Великов. В Криничное хората единодушно са решили, че селото трябва да бъде център на грамада, уточни кметът.

Дори да няма отделна административна единица в този район, това няма да наруши правата на българите там, смята Степан Великов.

Очевидно е, че има противници на това поделяне, въпросът е може ли българският парламент да реагира, без да провери нагласите на населението, посочи пред „Хоризонт“ Райна Манджукова, бивш председател на Агенцията за българите в чужбина и дългогодишен сътрудник на агенцията, родом тя е от Бесарабия. Според нея с текста на парламентарната декларация се настройват българи едни срещу други и има отхвърляне на всички останали българи в Украйна, не само в Бесарабия.
„Моето село се намира само на 6 километра от друго българско село, обаче не сме в Болградския район. Значи за нашата цялост никой не се грижи. /…/ За Болградския район България се грижи, а за останалите изобщо не се споменава.“

Манджукова се противопостави на тезата, че реформата ще обезличи българщината и ще доведе до размиване на българското. Тя е категорична, че няма добро познаване на българската общност в Украйна и процесите там и „това не е нещо ново“.

Нашите парламентаристи бяха подведени от една от страните. Очевидно тази декларация, това оплакване е инициирано от една група“, коментира Райна Манджукова.

Прозират ли зад реакциите на българския парламент нечии интереси?   

„Личността е Антон Киссе, депутатът в украинската Върховна рада с български произход, който не за първи път обърква отношенията между Украйна и България. Негови писания, негови инсинуации, доколкото имаме данни, са подвели Валери Симеонов да внесе на юруш тази прибързана декларация, заобикаляйки две от комисиите“, изтъкна Васил Данов, капитан I ранг от резерва, член на Атлантическия съвет, познавач на процесите в съвременна Украйна и украински възпитаник.

По думите му декларацията на Народното събрание е гласувана „набързо, зле подготвена и с отрицателен ефект“.

„Българският парламент ненужно и бездарно се намесва във вътрешните работи на украинската държава. Нямаме данни, че са били нанесени някакви щети, било е притискано българското население, както същите хора през 2014-2015-а се оплакваха, че Украйна воюва с българска кръв срещу Русия или както малко по-късно, че Украйна ще заличи българския език. Това е серия инсинуации, която продължава и руши добрите отношения, приятелството между България и Украйна“, подчерта Данов.

Това е удобна топка за имперска Русия, за да покажат, че българското малцинство е притеснено, каза още Васил Данов.

Всички гледни точки чуйте в звуковите файлове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11

"За Земята" настоява за подмяна на еднократните пластмасови изделия с многократни

Днес отбелязваме Деня на Земята. Основната тема тази година е за пречистване на планетата ни от пластмаси .  И днес "За Земята" настоява за подмяна на еднократните пластмасови изделия с многократни , заяви пред БНР Евгения Ташева от екологичното движение. И даде пример с използването на лични бутилка за вода, чаша, кутия за храна или чанта за..

публикувано на 22.04.24 в 09:50

Камарата на представителите на САЩ одобри военната помощ за Украйна

След месеци забавяния американската Камара на представителите одобри дългоочакваната финансова помощ за Украйна на стойност 61 милиарда долара. Средствата са от критична важност за защитата на страната във войната с Русия, като голяма част от парите ще бъдат използвани за въоръжаване на украинската армия. Финансовият пакет за Украйна беше приет с..

обновено на 21.04.24 в 01:54
Искра Баева

Проф. Искра Баева: Мирът няма да доведе до разпадането на Украйна

Мир с някакъв компромис няма да доведе до разпадането на Украйна. Тя се сплоти и  не е застрашена, ако постигне мир . Русия няма потенциал да застраши цяла Украйна. Това каза пред БНР историкът проф. Искра Баева. Нито тезата на Русия, нито тезата на Украйна биха могли да се реализират в пълен обем . Русия не може категорично да спечели войната в..

публикувано на 20.04.24 в 11:11