71-годишният електроинженер Киро Маринов от Полски Тръмбеш е посветил повече от три десетилетия на делото да пази и популяризира изобретенията на първите производители на радиоприемници у нас. Така постепенно е събрал над 120 радиоапарата. Поправя ги, реставрира ги и 60 на сто от старите му радиоприемници днес работят.
Колекционерът от Полски Тръмбеш е сред малцината у нас, които имат приемници, каквито и музеите в страната нямат. Особена гордост на Киро Маринов са два радиоапарата, произведени от братя Алтимирски и тяхната русенската фирма „Бралть“ през 1938 и 1940-а година. Купил ги от битак преди години.
Човек трябва да си изработи един усет и като гледа, да вижда, казва инж. Маринов и обяснява как се е сдобил с двата апарата.
"За съжаление най-редките апарати, които имам, съм ги придобил от пазарите. Има хора, които не им са потребни, не разбират понякога за какво става въпрос и са готови да го изхвърлят, а в последния момент решават да го предоставят на пазара. С малко възстановяване - вътрешно и външно, те изведнъж си връщат онзи вид, който са имали преди 70-80 години и човек започва да се удивлява дали това, което днес се прави, ще просъществува тези години“, коментира колекционерът.
Всичко започнало с един приемник „Христо Ботев“, поставен върху маса на тротоар в Горна Оряховица. Радиото работело и от него семейството, което го притежавало, слушало новини и музика. Не след дълги увещания собствениците подарили уникалния апарат на колекционера.
„Друг любим апарат ми е „Турист“ – първият преносим български лампов радиоприемник, който започва да се произвежда 1958-а година и е олицетворение също на един много сериозен скок в производството на радиоприемници. Много силна емоционална страна за мен имат няколко апарата. Първият е „Гусла“, произвеждан 1950-а година. Има твърде непретенциозна външност на пръв поглед, но всъщност е много български по външност“, споделя Киро Маринов.
Близо 8 хиляди лева е вложил в колекцията си от стари радиоапарати Киро Маринов. Два от тях той е дарил на Историческия музей в Полски Тръмбеш, за да обогати музейния фонд от 12 радиоприемника. Някои от старите говорещи и музикални кутии са събирани по мазета и тавани, разказа музейният директор доц. Христо Харитонов:
„Аз имах възможността да обикалям в затворените училища, зарешетените прозорци на читалищата, подбирах това, което беше необходимо. Някои от радиоапаратите са в резултат на нашата издирвателска работа. Ако трябва да кажем кой е най-старият апарат, това е радиоапаратът „Христо Ботев“ – един от най-популярните, най-ранните български радиоапарати. Той е на около 70 години.“
Уредникът в Историческия музей в Полски Тръмбеш Деяна Христова разказа, че за първи път в община Полски Тръмбеш обществен радиоапарат се е появил през 1929-а година:
„Тогава село Страхилово е радиофицирано. За радиоапаратите в Полски Тръмбеш може да се говори за два етапа. Първите радиоапарати са акумулаторните радиоапарати още от 1929-а година. Така постепенно всички села започват да се радиофицират, като след това през 1935-а година в село Куцина в читалището е вторият радиоапарат, който има в общината. До 1940 година, когато се появява първата народна песен в радиоапаратите от общината - това е на певицата Мита Стойчева от село Обединение.“
С изложбата от 80 стари радиоапарата, в Полски Тръмбеш се надяват да си поставят началото на свой музей на радиото.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Снимки: Здравка Маслянкова
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..
В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..
Глория Костадинова - Петрова на 24 години от Враца е гост в рубриката ни "Горещи сърца" . От дете тя е отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна. Увлечението и страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..
За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..
Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно. Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..
Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..
Навършиха се 6 години от показния арест на кмета на столичния Район "Младост" Десислава Иванчева и на нейната заместничка Биляна Петрова. В..
Всеки, който отива в телевизия, изказва собствените си мисли и носи отговорност. Това заяви пред БНР Диана Дамянова, бивш пиар на ПП. В..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат..