Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пренареждане на образователния пъзел в Европа заради Брекзит и Covid-19

Снимка: БГНЕС

Университетите във Великобритания очакват спад на европейски студенти с 84% при приема на кандидати догодина. Причината - новината за финализирането на Брекзит и вероятността студентите, които започват обучението си тази есен да бъдат последният випуск, обезпечен с държавно финансиране.

На този фон появата на коронавируса и усложняването на епидемичната обстановка в световен мащаб повлия изключително много върху кандидатстудентската кампания и на процедурите по прием.

Не се отчита отлив на българските младежи, избрали да продължат образованието си зад граница, твърдят образователни консултанти.

Кандидатстудентската кампания за прием през 2021 година започва при неизвестни обстоятелства. За момента британските университети настояват европейските студенти да бъдат приемани като международни студенти. Това автоматично отлага възможностите за държавно финансиране и увеличава размера на таксите, които започват от 10 хиляди лири и стигат до 40 хиляди при някои магистратури, пояснява Благовеста Евтимова. „Голяма драма е това за университетите. Освен че интернационалното представителство намалява, намалява и броят студенти – това са си чисти средства, които идват от тези студенти.“

През 2019 година европейските студенти, избрали да продължат своето образование във Великобритания, са наброявали близо 150 хиляди души. Въпреки че значителна част от кандидат студентите елиминират Великобритания като образователна дестинация, други запазват надеждата, че до края на кампанията може да се появят благоприятни перспективи най-вече от гледна точка на учебни такси и финансиране. В допълнение – те не могат да намерят желаната специалност другаде.

На този фон тази година британската държава премахна лимита за брой приемани студенти. Всеки университет сам си прави сметка колко студенти може да обучи и за предстоящата учебна година са приети значително повече студенти от обичайния.

Ако упорството на британското правителство продължи, нидерландските университети ще бъдат основните печеливши, смята Благовеста Ефтимова. За миналата година малко над 3 000 български младежи са избрали да учат там. Отново най-много студенти избират да учат бизнес, мениджмънт и икономика. На второ място като най-популярна специалност вече е психология. Новост е и покачването на интереса към инженерните и технически програми, които изместват тези по изкуства и дизайн – популярни в предходните години.  

Очакваме сега да има завишено кандидатстване, но и завишена селекция в Холандия“, подчертава образователният консултант.

Германия, Франция, Белгия, Люксембург също ще поемат част от кандидатите. Там спецификата е че повечето качествени програми са на местните езици. Затова от няколко години се отчита по-активно изучаване на немски и френски език като основен в гимназиалния етап, а английският остава допълващ, посочва Евтимова. „Защото много от немските университети искат двуезични програми, даже има програми с три езика.“

И докато миналогодишната кандидатстудентска кампания беше белязана от Брекзит и притесненията дали условията за българите ще бъдат променени, водещата тема тази година и в образованието зад границата остава Covid-19. Пандемията доведе до редица промени - удължени срокове за кандидатстване и безпрецедентен онлайн прием на кандидат студенти, както и отлагане на старта на академичната година.  

Второто виртуално изложение „Уча в чужбина“, организирано от консултантска къща "ДАРБИ", ще се проведе тази събота. През целия ден онлайн платформа ще свръзва кандидат-студентите с желаните от тях университети само с един клик. 

Новият акцент в предстоящото образователно изложение ще бъде Ирландия, където всички програми са на английски, но може би заради своята отдалеченост до този момент страната не е била център на студентския интерес. Ирландия предлага и обучение по медицина, архитектура и хуманитарни специалности, каквито Нидерландия не предлага на английски език, уточняват образователни консултанти. В Ирландия обаче има по-малко университети, българската диплома е непозната и тепърва трябва да се правят проучвания и консултации, за да бъдат приемани по-лесно български студенти. 

Още акценти по темата – в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11